Взаимовръзки

Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни. Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях. Това се изживява, понеже тези велики пра учители на човечеството вливат своето битие в нас, живеят с нас. Много по-реално, отколкото в земния живот, ние изживяваме тези несъзнателно преминали тук на Земята нощи.

Искам да потвърдя с един пример това, което казах тук. Може би някой от милите приятели познават моите мистерийни драми и знаят, че между другите образи там описах образа на Щрадер. Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала, но тогава беше жива. Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл. Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.

Ние трябва по-внимателно да разберем, че след смъртта човекът се издига в големия свят, в Космоса. Сега той самият става Космоса. Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.

Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.

Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба. Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта. Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Париж, 24. Май 1924 г.

Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята. Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.

Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера. Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух. Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни. След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий. Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.

Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма. И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.

Това е много важен факт в нашия живот между смъртта и едно ново раждане. Тези факти се познаваха някога, когато човечеството се поучаваше от онези същества, които бяха пра учителите на човечеството и които по-късно станаха обитатели на Луната. Тогава се знаеше, че може да се научи, какво отговаря на истината относно същността на болестите, когато истината дойде от меркуриевите същества. Оттам всяко лекуване, всяко медицинско знание беше тайна на известни мистерийни школи, на мистериите на Меркурий. В такива мистерийни школи нямаше някой човек като преподавател, както в днешните университети, а наистина висши същества от звездните региони действаха чрез култа, който беше присъщ на тези мистерии. Боговете сами бяха учители на хората и в древните времена медицината беше онази мъдрост, която от съществата на Меркурий се изпращаше директно в мистериите. Оттам тази древна медицина изцяло беше смятана от хората като дар от боговете. В края на краищата всичко това, което в медицинската област е плодоносно, днес или произхожда от древните времена и е отзвук от онова, което се е узнало от боговете на Меркурий, или отново трябва да се открие чрез тези методи, които довеждат хората да имат контакт с боговете, да могат да се учат от боговете. Старата мъдрост пресъхва, изчезва. Трябва да бъде отрита една нова истина, която да почива на общението с боговете. Това е задачата на антропософията в различните области.

От областта на Меркурий човекът идва в областта на Венера. От онези същества, които обитават Венера и които са още по-далечни на човешката същност отколкото меркуриевите същества, така бива преобразено това, което човекът може да донесе от себе си в областта на Венера, че той изобщо да може да продължи нататък в духовните области. Това обаче е възможно, само защото с встъпването в областта на Венера, човекът влиза в един нов елемент. Когато ние живеем тук на Земята, много е важно, че имаме идеи, понятия, представи. Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи. Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават. Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.

Мои мили приятели, сигурно в душите ви изплува въпросът: - Какво изживява онзи, който изобщо може да изживее такива неща в съзерцанието? - Сигурно сте прочели това, което аз дадох като духовни упражнения в книгата, която е преведена на френски «L'Initiation» и вие ще знаете, че чрез такива духовни упражнения човекът постепенно достига до едно такова съзерцание.

Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама. Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота. Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното.

Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.

В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната. Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период. Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период. Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави. В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година. Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.

Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения. Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера. И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.

Вживяването в духовния свят е такова, че все повече се срещаме със същества, които стоят много по-високо от човека. В лунната сфера сме главно още сред същества, които са живели на Земята заедно с хората. Ние обаче още в лунната сфера виждаме онези същества, които ни водят от един земен живот в друг. Това са съществата, които в моите книги според един стар християнски обичай нарекох с името йерархия на Ангелите.

Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите. И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота. Същевременно се опознава, кои същества са свързани предимно с живота на Венера. Това са съществата от йерархията на Архаи - Прасилите. И сега се научава една важна истина; отново нещо, което изглежда много фрапантно, когато наистина се опознае.