Въздействие на замърсителите върху околната среда

стр. 9 от 10 му се изпарява, като поглъща голямо количество топлина. Много добре се разтваря във вода. Пределно допустима концентрация (ПДК) в атмосферен въздух е 0,200 mg/m
3

Газообразен амоняк в малка концентрация предизвиква парене в очите и сълзене, при увеличение на дозата – химическо изгаряне на роговицата и дори ослепяване. При концентрация във въздуха 0,5 обемни % вдишването на амонячни изпарения предизвиква остро отравяне: отразява се на дихателни пътища. Дразнене в гърлото, затруднено дишане, кашлицата – са първите признаци за отравяне. Следват световъртеж, гадене, мъчителни мигрени, катар на горни дихателни пътища. Симптомите могат да отшумяват и се появяват с нова сила. При хронично отравяне този газ оказва нервно- паралитично действие като изменение в поведението, бълнуване, води до хиперчувствителност на слуховите органи, възможни са оглушаване или крампи и силни болки в ушите. Затова първата помощ при отравяне с амоняк трябва да се окаже максимално бързо.

Течен амоняк при попадане на кожата предизвиква силни химични изгаряния, сърбеж, зачервявания, мехури.
В случай на обгазяване с амоняк, пострадалите трябва бързо да се изведат на чист въздух. Очите им се промиват обилно с вода и им се дава да вдишват водни пари.
Амонякът е с много висока разтворимост във вода и е способен да реагира с киселинните компоненти във въздуха, с което се неутрализира. Високи стойности се наблюдават в близост до източници, такива като промишлени предприятия за производство на торове (вкл. карбамид), калцинирана сода, амоняк и др.
Високи концентрации на NH
3 във въздуха могат да предизвикат корозия на цветни метали, размекване на дървесина поради взаимодействие с целулозните влакна, има отрицателно въздействие и върху някои пластмаси и естествения каучук. Негативните ефекти се проявяват значително при високи температури на въздуха.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: