Възможни културно-познавателни маршрути в Североизточен район за планиране на България
Същност на културно-познавателните туристически маршрути
Изтегляне 0.73 Mb.
|
Свързани:
PAZAR NA TRUDA
- Навигация на страницата:
- 1.2. Видове културно-познавателни туристически маршрути
| Същност на културно-познавателните туристически маршрути
1.1. Определение и особености на културно-познавателните туристически маршрути Културно-познавателният туризъм е специализиран вид туризъм. За него може да се даде следното определение: “ Пътуване с познавателна цел по предварително набелязан маршрут, който включва еднороднодни или разнородни антропогенни туристически ресурси, което пътуване се реализира чрез създаването и предоставянето на туриста на специфични основни и допълнителни туристически услуги от страна на специализирани туристически и нетуристически предприятия и организации." 1 Специфичността на културно-познавателния туризъм се дължи предимно на интересите и мотивите на практикуващите го туристи. За разлика от стандартния туризъм (традиционните ваканции на море и на планина), при който туристическото пътуване се предприема с цел отмора и развлечение, при този алтернативен вид туризъм, движещи сили за туриста са дълбоко личностни интереси и мотиви. В тяхната основа стоят духовни човешки потребности - най-вече потребността на отделната личност от обогатяване и разширяване на нейните познания. Туристът предприема културно-познавателно пътуване с по-обща или с по-конкретна познавателна цел. То може да бъде подчинено на запознаването изобщо с интересни и уникални антропогенни феномени. От друга страна културно-познавателните пътувания могат да кореспондират само със строго специфична група познавателни интереси и мотиви на туриста - научно-познавателни, културно-познавателни и др. Осъществяването на дадено културно-познавателно пътуване е свързано и с обезпечаване на туриста със своеобразни услуги от страна на туроператорски и турагентски фирми, транспортни, хотелиерски и ресторантьорски предприятия, научни и културни институции, анимационни и екскурзоводски агенции и др. Освен горепосоченото определение за културно-познавателния туризъм и свързаните с него туристически маршрути, съществуват и множество други определения на различни автори за понятието „културен туризъм”. Същността на този тип туризъм се свежда до потребление на култура в най-широкия смисъл чрез ползване на туристически услуги. Тъй като обаче самата култура е сложен комплекс от матерални и нематериални, духовни, религиозни, правни и други компоненти, то – от гледна точка на чисто практическото възприемане на задачите по маркетиране на една условна оферта за културен туризъм – би било целесъобразно да посочим най-важните елементи в нея към даден хронологически период. Водещото ведомство в сферата на туризма в България – Държавната Агенция по туризма /ДАТ /, с ранг на Министерство, напр. поставя ударение в своята актуална политика за подпомагане на отрасъла върху следните най-важни за страната компоненти на културния туризъм понастоящем, а именно : Образователен туризъм; Маршутно-познавателен туризъм Исторически и археологически туризъм; Религиозен /поклоннически/ туризъм; Фестивален /събитиен/ туризъм; Гастрономически туризъм . Тези съставки на събирателното понятие „културен туризъм” като материализирана оферта в разбирането на висши български държавни чиновници в отрасъл „Туризъм” до голяма степен кореспондират с меродавните и общопризнати международни дефиниции. Според тази на “International Council on Monuments and Sites” /ИКОМОС/ от 2002г. например: “ Културният или културно-познавателният туризъм всъщност е тази форма на туризма, която акцентира върху културната среда, която от своя страна може да включва културно-историческите забележителности на дадена дестинация или културно-историческото наследство, ценностите и начина на живот на местните, изкуството, занаятите, традиции и обичаи на локалното население. Освен това културно-познавателните маршрути могат да обхващат и посещение или участие в културни мероприятия и събития, посещение на музеи, концерти, изложби, галерии и др.” Под културен туризъм се разбират пътуванията с цел посещение на културни паметници, опознаване на чужди култури или посещение на културни прояви. Друга една дефиниция на понятието ни дава и Кристоф Бекер: “Културният туризъм използва архитектурни паметници, реликви и обичаи на места и области, за да запознае посетителите с културата, социалното и икономическо развитие на дадения регион, чрез пакетни предложения, екскурзии и специализиран информационен материал. Част от културния туризъм са също така и културните мероприятия.” Според Световната организация по туризъм “културен туризъм” е : “Потапянето в естествената история, в човешкото и културно наследство, в изкуството и философията, и в иснтитуциите на други страни, респективно региони”. “Културата е туристически ресурс с дълга традиция, живо настояще и богато на възможности бъдеще”- така определя връзката между културата и туризма немският автор Албрехт Щайнеке. За по-пълноценното разкриване същността на културно-познавателния туризъм и свързаните с него културно-познавателни маршрути е необходимо да се познават и характерните му черти и особености, а именно: - Високо културно равнище на участниците – те имат по-високи изисквания към качеството на туристическите услуги, и особено към това на информационните услуги. Туристите са добре осведомени в различни области на човешкото познание, като желаят да разширят своите знания и получат отговор на конкретни въпроси. - Висока платежоспособност на туристите - склонни са да отделят повече средства за задоволяване на своите интелектуални интереси и потребности. Следователно при културно-познавателните пътувания се постигат много добри финансови резултати, ако се отговори на специфичните изисквания на потребителите. - Динамичен жизнен цикъл на културно-познавателните пътувания - бързо въвеждане, възход и спад на туристическия пазар. Този факт е резултат от сравнително ограниченото търсене и обстоятелството, че включените в маршрута обекти са предмет на еднократен познавателен интерес, т.е. еднократно посещение. - Културно-познавателният туризъм се осъществява както в организирана, така и в неорганизирана форма. - Продължителността на този вид туризъм зависи от от дължината на маршрута, от използвания вид транспортно средство, от броя на посещаваните туристически обекти и тяхното естество. Дадено пътуване от този вид може да трае от няколко часа до няколко седмици. Обиколните културно-познавателни пътувания траят най-често от 7до 14 дни. - Необходимост да е налице оптимален баланс между времето за преход между обектите и времето за пребиваване в даден туристически обект от маршрута. - Качеството на пътуването зависи до голяма степен от вида и качествените параметри на транспортното средство, с което се осъществяват превозите. Те трябва да са удобни, комфортни, бързи, надеждни за сигурността на туриста и относително икономични. - Наличие на качествено екскурзоводско обслужване, като структурата, продължителността и начина на изнасяне на екскурзоводските беседи трябва да са съобразени с културното равнище и спецификата на познавателните интереси на участниците. Например при организирани групови познавателни турове по-целесъобразно е придружаващият групата екскурзовод да изпълнява единствено функциите на водач, а при всеки отделен обект на посещение да се ползват услугите на местен екскурзовод със съответната специализация и квалификация. - Необходимост от благоустроени за целта туристически обекти. 1.2. Видове културно-познавателни туристически маршрути В научната литература съществуват множество критерии за класификация на видовете и формите на културно-познавателните туристически маршрути и пътувания. Ето и по-важните от тях: Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|