Разнообразната почивка, топлото море, свежата
зеленина и планинският въздух, в комбинация с различни
лечебни процедури, оказват благоприятно влияние върху
много заболявания.
Курортно-оздравителните центрове са разположени в
някои от най-живописните места на България.
Балнеолечението е един от основните
туристически продукти на България и ефективен начин за
усвояване на значителни ресурси: горещи, топли и студени
минерални източници, лечебна кал и т.н., на които страната е изключително богата.
И
нтересът към балнеоложкия туризъм в Европа постоянно
нараства, а България е изключително конкурентна по отношение на своите природни ресурси и може да използва европейския пазар.
В значителна степен уникалните
лечебните качества на българските минералните води и
калонаходища нямат еквиваленти и аналогии в Европа.
Проблемите, задържащи развитието на лечебния туризъм, най-общо могат да се формулират така:
Голяма част от материалната база е остаряла и е в недобро състояние.
Необходимо е ново и по-модерно оборудване; използване на нови съвременни технологии, методи и процедури.
Забавена или неравномерна приватизацията на базата.
Целитеза развитие на балнеотуризма в България, Българска асоциация по балнеология (БАБ) определя така:
Запазване и развитие на балнеологията в България;
Изработване и изпълнение на националната стратегия по балнеология и балнеотуризъм.
Задачите,които ще изпълнява БАБ, са задачите, които е необходимо да бъдат решени, за да се развива успешно балнеотуризмът у нас:
Разработване на маркетингова и рекламна
дейност за представяне на българската балнеология, като основа на лечебния туризъм на
световния туристически пазар.
Привличане на български и чуждестранни
инвестиции за развитие на балнеоложките бази в
България.
Съдействие за подобряване на условията за
научно-изследователска и проектна дейност в сферата на
балнеологията.
Обмен на научна информация.
Кандидатстване на Асоциацията за членство в
европейските структури по балнеология.
Сътрудничество с Европейската асоциация по
балнеология за представяне на националните интереси в
европейските организации.
Организация по уеднаквяване на законовата
уредба с тази на Европейския съюз. Категоризация на
балнеоложките центрове с европейски знаци и включване в
международните каталози.
За утвърждаване на здравния туризъм в българските курорти е необходимо да се използва опита на развитите туристически страни, като се съблюдават съвременните тенденции (по С. Грънчарова, 2001):
Създаване на възможности за многофункционално целогодишно използване на курортните територии с комплексно включване на ресурсите им; достъп на различни по възраст и интереси туристи и предлагане на разнообразни дейности и занимания в курортите – здравни програми, знания и навици за здравословен живот, възстановяване и закаляване, профилактика и спорт, др.
Съхраняване на традициите в балнео- и климатолечението у нас и свързването им със съвременни условия за развитие на здравен туризъм – изграждане на здравни центрове към хотелите, възстановително-оздравителни хотелски комплекси, балнеохотели, спортно-закалителни центрове, фитнес-центрове; включване на различни спортове.
Опазване и съхраняване на природните ресурси, провеждане на екологична политика за “здрава жизнена среда”, като гаранция за оздравителните функции на курортно-туристическите територии.
Съхраняване на специфичния облик на всяка курортно-туристическа единица (от самостоятелния хотел до цялото курортно селище).
Засилване ролята на маркетинговите проучвания и осигуряване на адекватна, навременна и достоверна пазарна информация; ефективен мениджмънт; рекламиране на здравния туризъм – национална и местна рекламна политика; активно използване на системата “връзки с обществеността” за създаване на правилно обществено отношение към здравния туризъм.
Създаване на условия за развитие на здравен туризъм в нови и реконструиращи се туристически обекти – въвеждане на здравни технологии и комплексни здравно-лечебни програми, привличане на консултанти – специалисти в областта на балнеологията, климатологията, морелечението, диетологията, рационалното хранене, спорта; повишаване квалификацията на кадрите, провеждащи здравен туризъм.
Условия за развитие на балнеолечебния туризъм в Поморие В днешно време България продължава да притежава
хидротермични ресурси, уникални по своето сьдържание и
известни със своите лечебни свойства. Климатът е
здравословен и има лечебен ефект в определени региони от
страната. Разнообразната почивка, топлото море, свежата
зеленина и планинския въздух, в комбинация с различни
лечебни процедури, оказват благоприятно влияние върху
много заболявания.
Балнеоложкият туризъм е един от основните
турисгически продукти на България, основен начин за
усвояване на значителни ресурси: горещи, топли и студени
минерални източници, лечебна кал и т.н., на които страната е изключително богата. Анализите показват, че
интересът към балнеоложкия туризъм в Европа постоянно
нараства, който в значителна степен се обуславя от
демографските тенденции. Балнеоложкото лечение в курортите често се
комбинира с климатично лечение и физиотерапия. Сред
най-известните курортни центрове са: Сандански — полезен
за лечението на бронхиална астма; Хисаря — известен с
успешното лечение на урологични и чернодробни
заболявания; Велинград — за неспецифични условия на
респираторния тракт; нарушения на двигателната система,
неврологични заболявания; Кюстендил — за костни и ставни
фракции, нарушения на нервната система, сърдечни
заболявания, нарушения на половата система и стерилитет.
Поморие-за проблеми с опорно-двигателния апарат, нарушения на нервната система,репродуктивни проблеми,при костно-ставни проблеми.
От национално значение (19 бр.):
Гр. Банкя, с. Баня (общ. Панагюрище), гр. Берковица, Бургаски минерални бани, гр. Велинград, гр. Вършец, с. Костенец, гр. Кюстендил, гр. Меричлери, Момин проход, Нареченски минерални бани, гр. Павел баня, гр. Сандански, Сливенски минерални бани, гр. Стрелча, Хасковски минерални бани, гр. Хисаря,