По моему институциите смятат, че могат да компенсират възпитанието в ранна детска възраст например, чрез образование или обучения, но това по-скоро е продукт на морала и ценностната система изградена още в ранна възраст от семейството, Азът и родовата принадлежност или т.н. формираща среда, в основата на която е бедността и социалния статус на подрастващия. Добрите постъпки, личния пример, подражанието на вече утвърдени възрастни в живота на детето, било то родители, близки, кумири и други е от съществено значение за формирането на възпитанието у детето.
Доставяне на информацията
Начина на доставяне на информацията е от значение, пояснението й, както и аргументацията поднесена по разбираем за подрастващия начин, в подходяща за него среда са важни, за да може по-лесно той да поеме и обработи информационния поток.
Жан-Жак Русо казва: „Никога не трябва да позволяваме децата да играят сами, както те искат. Те трябва да играят винаги заедно, пред очите на всички. Играта им трябва да има обща цел, към която всички трябва да се стремят и която да предизвиква съревнование и съперничество.“
Индивидуалният подход
Фокус върху индивида.
Най-важно е на детето да му бъде дадена възможност само да развие морални качества и ценностна система, на база на своите дарби, заложби, възприятия, чувства, природа, родова принадлежност, а не да робува на общоприета утвърдена ценностна система изградена от общество, което само по себе си е по-различно от неговото поколение.
Смятам за важно подрастващия сам да разбере и да прояви активност, труд, усилия, да изрази воля за развитие самостоятелно, както и да цели собственото си развитие, вървейки по собствения си път със собственото си темпо в собствения си живот съобразно съвременността в която живее.
Развитие на личността
Когато подрастващия в процеса на възпитание се научи да разсъждава, тогава ще бъдат постигнати неговото индивидуално личностно израстване и мястото му сред обществото.
