Безплодното смокиново дърво

Израел беше градина, лозе в бунт срещу своя собственик; или да променим метафората, то беше дърво без плод, както Исус каза в друга притча:

Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод от тази смокиня, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш (Лука 13:6-9).

Исус, Господарят на лозето, прекара три години от Своето служение да пътува из Израел да търси плод. Сега беше време да “я отсече.” Йоан Кръстител предупреди юдеите дори преди Исус да започне Своето служение, че времето на Израилевото лозе изтичаше:

Затова принасяйте плодове достойни за покаяние; и не мислете да казвате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля (Матей 3:8-10).

Това беше проблемът с Израел. Макар че юдеите приветстваха Исус в Ерусалим, махайки палмови клонки като признание за Неговото бъдещо възстановяване на Едем (Матей 21:8-9), клонките нямаха плод. Интересно, същият текст продължава като показва какво се случи, след като Исус напусна Ерусалим. Докато вървеше, Той дойде до смокиново дърво и потърси плод, но не намери никакъв. Затова Той прокле смокиновото дърво, казвайки: “Да няма плод на тебе до века.” И смокиновото дърво веднага изсъхна (Матей 21:18-19). Същото щеше да стане с безплодния, непокаян Израел.

Вината, разбира се, лежи предимно върху водачите на Израел, слепите водачи на слепците, които водеха целия народ към пропастта (Матей 15:14). Така Исус конкретно насочи Своите гневни изобличения към тях (сравнете Матей 23). Но Той също включи целия народ в Своето осъждение, както можем да видим при заключителните думи на Неговото последно публично послание:

Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате: Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствали с тях в проливане кръвта на пророците. Така щото свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си. Змии! Рожби ехиднини! Как ще избягате от осъждането в пъкъла? Затова, ето Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде върху вас всичката праведна кръв, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел, до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между светилището и олтара. Истина ви казвам: Всичко това ще дойде върху това поколение (Матей 23:29-36).

Греховете на Израел, неговите бунтове и отстъпления, се натрупваха с векове, изпълвайки чашата до преливане. Кризисната точка беше достигната, когато дойде Синът. Отхвърлянето Му от тях подпечата тяхната съдба, и те бяха на свой ред отхвърлени от Бога. Поколението, което разпъна Господа и преследваше Неговите апостоли, беше истинското “последно поколение.” Израел, като Заветен Народ, щеше да бъде унищожен, окончателно и необратимо. Те бяха получили последното предупреждение. Години по-късно, малко преди холокостът през 70 от Хр. да дойде върху Израел, Апостол Павел написа, че “Юдеите, които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги постигна” (1 Солунци 2:14-16).

Защото за тези, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух, и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога, но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

Същото множество, което приветства Исус в Ерусалим с “Осанна!” крещеше за Неговата кръв след по-малко от седмица. Като всички роби, тяхното отношение беше променливо; но всъщност, тяхното отношение беше обобщено в друга от Исусовите притчи: “Не искаме този Човек да царува над нас!” (Лука 19:14). Главните свещеници разкриха вярата на народа, когато разпалено отрекоха господството на Христос и потвърдиха: “Нямаме друг цар освен Цезаря” (Йоан 19:15).

И както беше драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.

Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света да другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал, нито бащите ти, на дърво и камък. Но и всред тези народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата.

Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен в живота си. Заран ще думаш: О, да мръкнеше! И вечер ще думаш: О, да съмнеше! Поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите ти ще виждаш (Второзаконие 28:63-67).

Понеже Израел извърши върховното действие на нарушаване на завета, когато отхвърли Христос, самият Израел беше отхвърлен от Бога. Ужасните проклятия, произнесени от Исус, Мойсей и пророците, бяха изпълнени през 70 от Хр. при ужасното разрушаване на Ерусалим, със запустяването на Храма и изличаването на заветния народ (Вижте Приложение Б за описанието на това събитие от Йосиф Флавий, и сравни с проклятията, изброени във Второзаконие 28). Както Бог обеща, Царството наистина беше установено когато Христос дойде. Но вместо да обхване и да приеме стария Израел в своята структура, Царството дойде и стри Израел на прах. Божият нов Храм, Църквата, беше установен, когато старият Храм беше съборен и напълно разрушен.