Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание

9 – ОТХВЪРЛЯНЕТО НА ИЗРАЕЛ

Четенето на Библията от гледна точка на темата за Рая може да задълбочи нашето разбиране дори на най-познатите текстове от Писанието. Изведнъж разбираме защо Псалм 80 и Исая 5, например, описват заветния народ като “Божие лозе.” Както видяхме, това е напомняне за първоначалното състояние на човека в общение с Бога в Градината. Това беше също напомняне, че когато Бог спасява Своите хора, Той ги прави обновена Градина (или Лозе), и така библейските автори използват образността на насаждане на дървета, лози и плод отново и отново, за да опишат спасението в неговите различни страни (Йоан 15 е известен пример). Важно е също да разберем, обаче, че образността на Градината може да бъде използвана, за да опише отстъпничеството и Проклятието, защото първото нарушаване на завета се извърши в Градината. Бог поръча на Адам да обработва и пази Неговото “лозе”; вместо това, Адам се разбунтува срещу Стопанина, и беше проклет и изхвърлен, изгубвайки своето наследство. Този двоен образ на лозето, като място на благословението и на проклятието, е важен възглед в Библията, и става фон за една от най-поразителните притчи на Исус, разказа за нечестивите лозари (Псалм 80 и Исая 5 трябва да се четат заедно с тази история).

Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. (Матей 21:33-39)

В своята милост, Бог беше изпращал пророци до Израел през цялата му история, и винаги отношението към Божиите хора беше злобно. “С камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята” (Евреи 11:37-38). Истината е, че Израел постоянно отхвърляше Божието слово и се отнасяше зле с пророците, още от самото начало. Както Стефан ги обвини (точно преди той да бъде умъртвен от юдейските водачи): “Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци” (Деяния 7:51-52).

Казват му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земевладелци, които ще му дават плодовете на времето им. Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тази дума: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това и чудно е в нашите очи. Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Матей 21:40-43).

Юдеите изрекоха своята собствена осъдителна присъда. Наистина лозето щеше да се отнеме от тях; Господ щеше да дойде и да ги погуби, и да даде лозето на покорни работници, които ще да Му дават плода, който Той желае. Царството щеше да се отнеме от юдеите и да се даде на нов “народ.” Кой щеше да бъде този народ? Апостол Петър (след като цитира същия старозаветен текст, който Исус използва), даде категоричния отговор, пишейки на Църквата: “Вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина, вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили” (1 Петрово 2:9-10). Най-важното е, че Бог използва същият този език като говори на заветния народ Израил при Планината Синай: “повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание . . . и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свят народ” (Изход 19:5-6). Това, което се отнасяше преди за Израел, казва Петър, сега и завинаги се отнася за Църквата.