Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
– КАК ДА ЧЕТЕМ ПРОРОЧЕСТВАТА
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
2 – КАК ДА ЧЕТЕМ ПРОРОЧЕСТВАТАЗапочнах моето лично пътешествие към есхатологията на господството една вечер в църква, преди около дванадесет години. Пасторът, проповедник, известен със своя обяснителен метод за библейско поучение, тъкмо беше започнал поредица поучения върху пророчествата. Докато той защитаваше красноречиво своята есхатология на поражение, аз бях поразен от факта, че той изглеждаше напълно неспособен да развие своите възгледи органично от Библията. О, той цитираше някакви стихове – стих оттук, стих оттам. Но никога не можеше да покаже, че неговото обяснение на бъдещето съвпада с цялостния модел на Библията. С други думи, той беше много умел да налага своите собствени възгледи за действителността върху библейския текст, като се стараеше неговите стихове да бъдат подредени в правилния ред. Но той не можеше да покаже как неговите доктрини произтичаха от Писанието; неговата есхатология не изглеждаше органична част от Разказа, който Библията ни разказва. Това, което започнах да осъзнавам тази нощ, беше, че начинът да се възстанови библейската есхатология трябва да бъде чрез разбиране на библейския Разказ. Вместо да се опитваме да вместваме Библията в предварително подреден модел, трябва да се опитаме да открием моделите, които вече са там. Трябва да позволим на собствената структура на Библията сама да се издигне от текста, сама да се наложи върху нашето собствено разбиране. Трябва да свикнем с библейския речников запас и начини на изразяване, опитвайки се да променим нашето собствено мислене според категориите на Писанието. Тази перспектива хвърля ценна светлина върху стария спор за “буквалното” обратно на “символичното” тълкувания. До голяма степен този спор е несъществен; защото истината е, че всички тълкуватели са “буквалисти” по някои въпроси и “символисти” по други. Например, имам предвид един скорошен коментар на Откровение, написан от известен евангелски учен. Задната корица смело заявява: Това може да бъде най-буквалното изложение на Откровение, което някога ще прочетете! И въпреки това, при по-внимателно разглеждане, коментарът всъщност учи силно символично тълкувание на много неща в пророчеството. Ето няколко от тях: “Нацапаните дрехи” на християните в Сардис (Откровение 3:4); Обещанието, че християните ще станат “стълпове” в Храма (3:12); “Хладката” температура на лаодикийците (3:15-16); Предложението на Христос да продава “злато,” “бели дрехи” и “колурий” (3:18); Христос “чука” на “вратата” (3:20); “Лъвът от Юдовото племе” (5:5); “Агнето” със “седем очи” (5:6); “Маслинените дървета” и “светилниците” (11:4); “Жената, облечена със слънцето” (12:1); “Големият червен змей” (12:1); Седмоглавият “Звяр” (13:1); “Голямата блудница, която седи на много води” (17:1). Има малко “буквалисти,” които не биха били съгласни, че тези образи в Откровение са предназначени да бъдат разбирани символично. Но това, което трябва да осъзнаем, е, че символите са използвани също и в останалата част на Писанието, заедно с напълно буквален език. Това е така, защото Библията е литература: тя е божествено вдъхновена и непогрешима литература, но все пак е литература. Това означава, че ние трябва да я четем като литература. Някои части са предназначени да бъдат разбирани буквално, и те са написани подобаващо – като разказ, или теологически твърдения, или друго. Но не трябва да очакваме да четем Псалмите или Песен на Песните по същите литературни стандарти, използвани в Римляни. Това ще бъде като да четем “буквално” монолога на Хамлет: “Ударите и стрелите на разгневената съдба . . . да се опълчиш срещу море от грижи. . . .” Виждате ли, не можем да разберем както казва Библията действително (буквално), освен ако не осъзнаем нейната употреба на литературни стилове. Дали бихме разбрали Двадесет и трети Псалм правилно, ако го приемем “буквално”? Не би ли звучал малко глупаво? Всъщност, приет буквално, той не би бил верен: защото смея да кажа, че Господ не прави всеки християнин да лежи на буквални, зелени треви. Но обикновено не правим такива груби грешки при четенето на библейската поезия. Знаем, че тя е написана в стил, който често използва символичен език. Но трябва да осъзнаем, че същото е вярно за пророците: те също говорят с поезия, с образи и символи, черпещи от богатото наследство на библейските образи, което, както ще видим, действително започна в първоначалния Рай – Едемската градина. Всъщност, именно там започна пророчеството. И си струва да отбележим, че първото обещание за идващия Изкупител беше изречено в силно символичен език. Бог каза на Змията: Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Битие 3:15) Следователно, истинският въпрос, с който трябва да започнем, не е някакъв изкуствен спор символично срещу буквално, а много по-основен въпрос: Дали нашето тълкувание ще бъде библейско или спекулативно? С други думи, когато се опитвам да разбера или да обясня нещо в Библията, трябва ли да отида при самата Библия за отговори, или трябва сам да измисля нещо “творческо”? Поставянето на въпроса по този начин е много по-точно, и ще даде по-плодотворни резултати. Ще използвам краен пример, за да изясня своята идея. Книгата Откровение описва жена, облечена със слънцето, стояща върху луната и в родилни болки, докато един змей се навърта наоколо, за да погълне детето. Един радикално спекулативен тълкувател може първо да се обърне към новините за последните генетични експерименти, за да определи дали ръста и химическия състав на жената може да се променят достатъчно, за да може тя да облече слънцето; той също може да види дали Чудовището от Лох Нес не се е показало наскоро. От друга страна, един библейски тълкувател ще започне да задава въпроси: От кое място в Библията идва тази образност? Къде Библията говори за жена в родилни болки, и какво е нейното значение в тези контексти? Къде Библията говори за Змей? Къде Библията говори за някой, опитващ се да убие бебе? Ако трябва да разберем посланието на Библията, трябва да придобием навика да задаваме въпроси като тези. Разбира се, всеки подход има своите недостатъци. Основният недостатък на библейския метод е, че той обикновено изисква повече усърден труд, правейки необходимост по-голяма запознатост с Библията. Основният недостатък на спекулативния метод, въпреки цялата му сензационност, е, че той просто не е библейски. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|