протичаше река - пробила рунтавия склон,
под него тя минаваше, че Господ беше струпал
нарочно тази планина в градината си точно
над бързия поток, така че той през всички жили
на порестата твърд, засмукан от природна жажда,
възлизаше в прохладен извор, за да напои
градината, и многото му ручейчета, слени
надолу по поляната, се срещаха с потока,
излязъл пак из мрачния си проход под земята
и разделен оттук нататък в четири русла
на четири страни поел през толкова държави
прославени, които може да не се описват,
ако изкуството успее да разкаже друго:
как от сапфирния си извор палавите струи
подскачаха по дивни перли и по златен пясък,
блуждаеха в безброй извивки под листак надвиснал
и лееха навсякъде нектар, за да нахранят
цветя, за Рая годни, не с изкуство подредени
в лехи и сложни плетеници, а в природен дар
обилно пръснати навред - и хълм, и дол, и рът -
там, дето утринното слънце най-напред огрява
полето чисто и където сенки непрозирни
здрачават обедните дебри.
Джон Милтън, Изгубеният рай [4.223-46]
превод проф. Александър Шурбанов
София: изд. "Народна Култура" 1981
Знаете как става, когато някой велик цар влезе в голям град и пребивава в някоя от неговите къщи; поради пребиваването му в една къща, целият град получава почит, и враговете и крадците престават да го безпокоят. Така става и с върховния Цар; Той е дошъл в нашата страна и е обитавал в едно тяло сред многото, и като следствие замислите на врага против човечеството са осуетени, и покварата на смъртта, която преди това е държала хората в своята власт, сега просто е престанала. Защото човешкият род би погинал напълно, ако Господарят и Спасителят на всичко, Божият Син, не беше дошъл сред нас да сложи край на смъртта. Св. Атанасий, За въплъщението [9]
