Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Какво значение има това?
Есхатологичният въпрос се съсредоточава върху една основна идея: Ще успее ли Благовестието в своята мисия? Независимо от своите многобройни индивидуални различия, различните пораженчески школи са здраво свързани по една основна идея: Благовестието на Исус Христос ще се провали. Християнството няма да успее в своята световна задача. Христовото Велико поръчение да бъдат научени народите няма да бъде изпълнено. Сатана и силите на Антихриста ще тържествуват в историята, побеждавайки и практически унищожавайки Църквата – докато Христос не се върне в последния момент, като кавалерията в долнопробните уестърни, да спаси обградената малка групичка оцелели. Това има ли значение? Вашият възглед за пророчествата влияе ли наистина върху вашия живот? Мисля, че вече видяхме по-голямата част от отговора на този въпрос. Основният проблем е свързан с вашата нагласа към бъдещето. Спомням си един вестник “Jesus People” от началото на 70-те, който публикува интервю с най-популярния “експерт по пророчествата” от онези дни. Поради “факта,” че Исус ще грабне Своята Църква “във всеки момент,” този човек действително съветваше своите млади последователи да не се женят и да не създават семейства. В крайна сметка, няма време за такива неща. Грабването идва, така че всеки труд за господство би бил безполезен. (Ако вие бяхте дявол, можете ли да измислите по-добро, по-“духовно звучащо” извинение християните да изоставят Божия план за победа?). “Етиката на Грабването” от онези години подведе много хора да изоставят училище, работа, семейства и отговорността като цяло; тълпи от Хората на Исус странстваха безцелно из страната, без някаква ясна цел отвъд поредния християнски рок-концерт. Минаха години преди много от тях да се събудят, и понякога им отне още години, за да подредят отново живота си. Истината е, че вие няма да работите за преобразяване на обществото, ако не вярвате, че обществото може да бъде преобразено. Няма да се опитвате да изградите християнска цивилизация, ако не вярвате, че е възможна християнска цивилизация. Именно пълната увереност в победата на християнската вяра е давала смелост на ранните мисионери, които безстрашно са обикаляли най-далечните краища на езическа Европа, сякаш са начело на войска, проповядвайки Благовестието, изгонвайки демони, строшавайки идоли, обръщайки цели царства, довеждайки цели множества на колене пред краката на Христос. Те са знаели, че ще победят. Те са можели да дадат своя живот в борбата, уверени, че победата е на тяхна страна, че с всеки ден владенията на Сатана се разпадат, че незаконната му власт отслабва и пропада с всеки напредък на християнските сили. Въобще не са били песимисти относно силата на Благовестието. Бог е почел тяхната вяра в Своите обещания, и им е позволил да положат основата на християнския свят, който някой ден ще обхване целия свят. Когато Божият народ се разбунтува и отстъпи в неверие, Църквата започва да губи битки пред Сатана. Дали това предполага, че Надеждата е погрешна? По никакъв начин; защото Библията учи, че Духовният растеж на обществото не е “автоматичен,” както и Духовният растеж на отделния християнин не е автоматичен. “Това е победата, която е победила света: нашата вяра” (1 Йоан 5:4). Християнинът не приема растежа за “автоматичен” в никоя област на живота. Всеки растеж и всяко развитие са върховни дарове на Божия Дух. Но християнинът не казва, че може “да отстъпи и да остави Бог да работи,” да спре да яде и да се упражнява, и да очаква да расте. Ние не приемаме, че можем да спрем да уповаваме на Бога, да спрем да се молим и да се покоряваме, и все още да израстваме в благодат. Нито трябва да кажем, че някое действие на непокорство представлява “тенденция” в нашата лична есхатология, показваща, че ние непременно сме “определени” да се провалим в християнския живот. И същото е вярно за общественото освещаване. Не вярваме в някакъв “естествен” прогрес на цивилизацията. Нашата цивилизация ще се издига и ще пада според Божието благословение; а благословението от Бога е Неговият личен и заветен (не “автоматичен”) отговор на нашето заветно покорство (Второзаконие 28). Исус заповяда: Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Баща, Който е на небесата (Матей 5:13-16). Това не е нищо друго освен заповед за пълно обществено преобразяване на целия свят. И това, което Исус осъжда, е неефективността, отказът за промяна на обществото около нас. Заповядано ни е да живеем по такъв начин, че един ден всички хора да прославят Бога – да се обърнат към християнската вяра. Идеята е, че ако Църквата е покорна, хората и народите на света ще бъдат научени в християнството. Всички знаем, че всеки би трябвало да бъде християнин, че законите и институциите на всички народи би трябвало да следват библейските инструкции. Но Библията ни казва повече от това. Библията ни казва, че тези заповеди са бъдещето. Ние трябва да променим света; и което е по-важно, ние ще променим света. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|