Св. Атанасий, За въплъщението [31]
23 – НОВОТО СЪЗДАНИЕ
(Откровение 21-22)
Добре, накрая стигнахме до място в Откровение, за което всички са единодушни, нали? “Новото небе и земя” – това трябва да бъде буквално, отнасящо се до вечността след края на света, нали? Грешка. Или, за да съм абсолютно прецизен, трябва да кажа: Да и не. Истината е, че Библията ни казва много малко за небето, всъщност напълно достатъчно, за да знаем, че отиваме там. Но Писанието се занимава главно с настоящия живот. Разбира се, благословенията от последните глави на Откровение наистина се отнасят за небето. Това всъщност не е проблем “или/или.” Но важното е, че тези неща са истина сега. Небето е продължение и съвършено изпълнение на това, което е истина за Църквата в този живот. Ние не трябва просто да очакваме тези благословения в идещата вечност, а да им се наслаждаваме и да се радваме на тях тук и сега. Йоан говори на ранната Църква за настоящи реалности, за благословения, които вече съществуват и ще се увеличават с разпространението на Благовестието и обновяването на земята.
“Ето, подновявам всичко”
Първо, Йоан видя “ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха” (Откровение 21:1). За да разберем това, трябва да си спомним един от основните уроци на темата за Рая: спасението е ново създание. Затова винаги когато Бог говори в Писанието за спасяване на Своите хора, се използват езикът и символизмът на сътворението. Потопът, Изходът и Първото Пришествие на Христос са виждани като създаване на нов свят от Бога. Така, когато Бог говори чрез Исая, пророкувайки земните благословения на идещото Царство, Той казва:
Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя;
И предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум.
Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам;
Защото, ето, създавам Ерусалим за радост,
И людете му за веселие,
Аз ще се радвам на Ерусалим, и ще се веселя за людете Си,
И няма да се чува вече в него
Глас на плач нито глас на ридание.
Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни,
Нито старец, който да не е изпълнил дните си;
Защото дете ще умре стогодишният,
А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.
Те ще построят къщи, и ще живеят в тях;
Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
Няма те да построят, а друг да живее там,
Няма те да насадят, а друг да яде;
Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво,
И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
Не ще се трудят напразно,
Нито ще раждат чада за бедствие.
Защото те са род на благословените от Господа.
Също и потомството им.
Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям,
И докато ще говорят те, Аз ще слушам.
Вълкът и агнето ще пасат заедно,
И лъвът ще яде слама както вола,
И храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат нито ще погубват
В цялата Ми свята планина, казва Господ. (Исая 65:17-25)
Това не може да говори за небето или за време след края на света; защото в тези “ново небе и нова земя” все още има смърт (на много напреднала възраст – “дните на дърво”), хората строят, садят, работят и раждат деца. Ние бихме могли да прекараме останалата част от тази глава в изследване на изводите от този текст от Исая, но единственият коментар, който ще направя тук, е, че това очевидно е изявление относно тази епоха, преди края на света, и показва какво могат да очакват бъдещите поколения, когато Благовестието изпълни света, възстанови земята в Рая, и доведе до изпълнение целите на Царството. Исая описва благословенията на Второзаконие 28 в това, което вероятно е тяхното най-голямо земно изпълнение. Така, когато Йоан ни казва, че е видял “ново небе и земя,” трябва да разбираме, че главното значение на този израз е символично и се отнася до благословенията на спасението.
Йоан след това вижда “Святия Град, Новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си” (Откровение 21:2). Не, това не е космическа станция. Това е нещо, което трябва да е много по-вълнуващо: това е Църквата. Невястата не е просто в Града; Невястата е Градът (ср. Откровение 21:9-10). Ние сме сега в Новия Ерусалим. Доказателство? Библията категорично ни казва: “Пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата . . .” (Евреи 12:22-23; сравнете Галатяни 4:26; Откровение 3:12). Новият Ерусалим е настояща реалност; за него се казва, че идва от небето, защото произходът на Църквата е небесен. Ние сме “родени от горе” (Йоан 3:3) и сме граждани сега на Небесния Град (Ефесяни 2:19; Филипяни 3:20).
Тази мисъл е разширена в по-нататъшното твърдение на Йоан. Той чува силен глас от престола, казващ: “Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откровение 21:3). Като Павел, Йоан свързва тези две концепции: ние сме граждани на небето, и сме Божие обиталище, Негов свят Храм (Ефесяни 2:19-22). Едно от Едемските благословения, които Бог обеща в Левит, беше: “Ще поставя скинията Си между вас” (Левит 26:11); това се изпълнява в новозаветната Църква (2 Коринтяни 6:16). Гласът, който Йоан чул, продължил:
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота (Откровение21:4-6).
Накрая, това ще бъде изпълнено в небето в максимална степен. Но ние трябва да осъзнаем, че то вече е вярно. Бог вече е изтрил нашите сълзи. Доказателството за това е очевидната разлика между християнските и езическите погребения: ние скърбим, но не като такива, които нямат надежда (1 Солунци 4:13). Бог е отнел жилото на смъртта. (1 Коринтяни 15:55-58). И най-поразителен е следният израз: “Първите неща преминаха. . . . Ето, подновявам всичко.” Къде сме чели това преди? То идва от 2 Коринтяни 5:17: “Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново.” Това вярно ли е сега? Разбира се! Единствената истинска разлика между темите на 2 Коринтяни 5 и Откровение 21 е, че Павел говори за изкупения човек, докато Йоан говори за изкупената общност. Но отделният човек и общността са възстановени в Рая в спасението, и възстановяването вече е започнало. Водата на живота ни храни безплатно сега, като дава живот на отделния човек и изтича, за да даде живот на целия свят (Йоан 4:14; 7:37-39). “Който побеждава, ще наследи тези неща,” казва Бог, “Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син” (Откровение 21:7); Божието дете се характеризира с победа срещу противниците (1 Йоан 5:4). Езикът използван тук (“Аз ще бъда негов Бог”) е основното заветно обещание за спасение (сравнете Битие 17:7-8; 2 Коринтяни 6:16-18). Най-висшето изпълнение ще стане в небето за вечността. Но, първоначално и прогресивно, това е вярно сега. Ние живеем в новото небе и новата земя; ние сме граждани на Новия Ерусалим. Старите неща преминаха, и всичко стана ново.
Сподели с приятели: |
