Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание

13 – ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Както започнахме да виждаме в предишната глава, периодът, за който се говори в Библията като “последните дни” (или “последни времена” или “последен час”) е периодът между раждането на Христос и разрушаването на Ерусалим. Ранната църква живееше в края на старата епоха и началото на новата. Целият период трябва да бъде считан за време на Христовото Първо Пришествие. В Стария и Новия Завет, обещаното разрушаване на Ерусалим е смятано за част от делото на Христос, тясно свързано с Неговото дело на изкупление. Неговият живот, смърт, възкресение, възнасяне, изливане на Духа, и съд върху Ерусалим са части на Неговото единно дело за въвеждане на Неговото Царство и създаването на Неговия нов Храм (виж например как Данаил 9:24-27 свързва умилостивителната жертва с разрушаването на Храма).

А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла, които забраняват жененето и заповядват въздържание от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината.

Дали Павел говореше за “последни времена,” които щяха да станат хиляди години по-късно? Защо той трябва да предупреждава Тимотей за събития, които Тимотей и Тимотеевите пра-пра-правнуци, и петдесет или повече поколения от наследници, нямаше никога да доживеят да видят? Всъщност, Павел казва на Тимотей, “В това като съветваш братята, ще бъдеш добър служител Исус Христов” (1 Тимотей 4:6). Членовете на Тимотеевото събрание се нуждаеха да знаят това, което щеше да стане в “последните дни,” защото те лично щяха да бъдат засегнати от онези събития. Конкретно, те се нуждаеха от уверението, че идващото отстъпление е част от цялостната схема от събития, водещи до края на стария ред и пълното установяване на Христовото Царство. Както ще видим от текстове като Колосяни 2:18-23, “бесовските учения,” за които Павел предупреди, съществуваха през първи век. “Последните времена” вече бяха действителност. Това е напълно ясно в по-късните Павлови думи към Тимотей:

А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена, защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; също от такива страни. Защото от тях са онези, които се вмъкват в домовете и подмамват обременени с грехове женища, водени от различни страсти, които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината. И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата (2 Тимотей 3:1-8).

Същите неща, които Павел казва, че ще станат в “последните дни,” ставаха докато той пишеше, и той просто предупреждаваше Тимотей какво да очаква, когато епохата достига до своята кулминация. Антихрист започваше да надига главата си.