От Петдесятница до Холокост

В деня на Петдесятница, когато Духът се изля и християнската общност говори с други езици, Петър обяви библейското тълкувание на събитието:

Но това е казаното чрез пророк Йоил: “И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе, и знамения на земята долу, кръв и огън, и пара от дим; слънцето ще се превърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси” (Деяния 2:16-17).

Вече видяхме как “кръв и огън и пара от дим” и знаменията на слънцето и на луната са изпълнени в разрушаването на Ерусалим (вижте Глава 11). Тук е важно да отбележим точното твърдение на Петър, че последните дни са дошли. Обратно на някои съвременни тълкувания на този текст, Петър не казва, че чудесата на Петдесятница са като тези, пророкувани от Йоил, или че са някакъв вид “прото-изпълнения” на Йоиловото пророчество; той казва, че това е изпълнението: “това е казаното чрез пророк Йоил.” Последните дни са дошли: Духът е излят, Божиите хора пророкуват и говорят на езици, а Ерусалим ще бъде унищожен с огън. Древните пророчества са се изпълнявали, и това поколение е нямало да премине, докато “всички тези неща” не се сбъднат. Затова Петър увещава своите слушатели, “Избавете се от това извратено поколение!” (Деяния 2:40).

Наистина с гъгниви устни и с друг език

Чудото на Петдесятница беше шокиращо послание за Израел. Те знаеха какво означава това. Това беше знамението от Бога, че Главният Краеъгълен Камък е дошъл, и че Израел го е отхвърлил за свое собствено осъждение (Матей 21:42-44; 1 Петрово 2:6-8). Това е било знамение за съд и порицание, белегът, в който отстъпниците от Ерусалим щяха да се “блъскат, да се строшат, да се измамят, и да бъдат взети в плен.” Последните дни на Израел дойдоха: старата епоха беше към своя край и Ерусалим щеше да бъде пометен в нов потоп, за да направи място на Божието Ново Създание. Както Павел каза, езиците бяха “белег не за онези, които вярват, а на невярващите” (1 Коринтяни 14:22) – знак към невярващите юдеи за приближаващата гибел.