Wwf дунавско – Карпатска програма България

Предлагаме в Наредбата за инвентаризация и планиране в горските територии да бъдат включени следните текстове, които ще дадат възможност на проектантите и горските стопанства да прилагат по-лесно и по-ефективно изискванията за опазване на биологичното разнообразие в горите, най-вече в Натура 2000, заложени в Закона за горите, Закона за биологичното разнообразие и в европейските директиви и конвенции за опазване на биологичното разнообразие. Съгласно чл. 5 от ЗБР, природни местообитания от Прил. 1 на ЗБР се управляват с цел опазване или възстановяване на тяхното благоприятното природозащитно състояние (БПС). Съгласно чл. 31 от ЗБР се изисква оценка за съвместимост на всеки план или проект, който може да окаже отрицателно въздействие върху защитените зони, т.е. да доведе до влошаване на природозащитното състояние на природните местообитания. За да не се налага МОСВ да изисква пълна оценка за съвместимост по чл. 31 от ЗБР, е достатъчно при инвентаризацията и планирането в горите да се оцени природозащитното състояние на горските местообитания и в процеса на планиране да се предвидят общи и конкретни мерки към горскостопанските дейности, с които да се гарантира опазване и подобряване на тяхното природозащитно състояние. Общите мерки са разработени по силата на чл. 4, ал. 1, т.2 от Наредба №8/ 05.08.11 год. за сечите в горите във връзка с чл. 12 от Директива 92/43/ЕИО в системата от режими и мерки за устойчиво стопанисване на гори в Натура 2000:

Необходимостта от допълнителни конкретните мерки се определя, чак след като се извърши оценката на БПС на горските местообитания по данните от инвентаризацията съгласно Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по Натура 2000 в България:

При анализа на състоянието на българските гори съгласно пан–европейските количествени и качествени критерии и индикатори, приети на Министерската конференция за защита на горите в Европа през 2003 г. (SFM, Criteria & Indicators) с цел изготвянето на Националната стратегия за горите бе установено, че като ключов пропуск на анализа е липсата на данни за количествата мъртва дървесина в горите, което е основен индикатор за оценка на и ключов елемент за опазването на биоразнообразието в горите. Доколкото измерването на мъртвата дървесина е включено като дейност в горската инвентаризация на всички европейски държави, следва в Наредбата да се създаде възможност при инвентаризацията на горите (или на ниво ГС или при националната инвентаризация) да се извършва инвентаризация и на мъртвата дървесина. Данните за количествата мъртва дървесина са необходими и за оценката на БПС на горските местообитания в Натура 2000 по реда на тази наредба. За методиката може да се изплозва някой от методите в изданието на Зелени Балкани „Инвентаризация и управление на мъртвата дървесина в горските екосистеми“ 2012 г. (http://greenbalkans.org/article_files/135538866329.pdf) Там има предложени за избор 3 метода за инвентаризация на мъртвата дървесина, като най-лесен е трискалния. Предложенията включват следните корекции:

(2) При обобщаване на информацията по ал. 1 се посочват данни за:

1. 
   относителен дял на мъртвата дървесина спрямо запаса на насаждението;
   
2. 
   площ и относителен дял на естествените, полуестествените и изкуствените горски екосистеми;
   

(2) Горските територии за защита на водите са всички горски територии, разположени в І и ІІ зона зоните за защита на водите по чл.119а от Закона за водите на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, както и на 200 м около язовирите.

(4) Горските територии за защита на сградите и обектите на техническата инфраструктура са защитни ивици, с широчина:

3. 25-50 м. от обхвата на останалите републикански пътища от републиканската пътна мрежа и местните пътища отворени за обществено ползване по смисъла на чл.3 ал.3 от Закона за пътищата

Мотиви: корекциите са необходими с допълване на обществено-значимите видове пътища по Закона за пътищата в горските територии.

Чл. 49. (2) Категоризирането и прекатегоризирането на горските територии за защита на водите се приема за извършено с влизането в сила на актовете за обявяването на зоните за защита на водите по реда и при условията на Наредбата за обявявяне на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди Закона за водите.

Мотиви: корекциите са необходими с цел пълна синхронизация на зоните за защита на водите по чл. 119а от Закона за водите и горските територии за защита на водите. Съгласно настоящия чл. 119а от Закона за водите зоните за защита на водите са 5 категории, вкл. СОЗ.

(7) Специалните горски територии по чл. 5, ал. 3, т. 3 от Закона за горите се определят със с общите устройствени планове, съответния други актове за тяхното обявяване или с утвърждаването на областните планове за развитие на горските територии.

(2) Основни задачи на областните планове за развитие на горските територии са:

1. създаване на единна горскостопанска карта на горските територии в областа;

2. определяне на функционалните зони в горските територии на основата на тяхното категоризиране;

3. определяне на зоните за защита от урбанизцация и териториите за развитие на населените места които нямат общи устройствени планове;

4. определяне на целите и режимите за управление и обосноваване на основните насоки за развитието на горския сектор и ловното стопанство;

ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма България, рег. на 13.03.2006 г. по дело 2763/2006 в СГС, ЕИК 175054080, седалище и адрес на управление: 1000 София, ул. Иван Вазов № 38, ап. 3-4.


^{100% recycled paper}