Ямбол, 2008 с ъ д ъ р ж а н и е

Тема	Международен контекст
Градски срещу селски	Свързва се до известна степен с феномена на кратките почивки, но отразява също концентрацията на културни продукти и инфраструктура в градски региони.
Дейности срещу релаксация	Почивките стават време за засилена културна консумация, хобита и интереси. Проучвания сочат, че 40% от културната консумация се случва по време на почивки и отпуски.
Активно участие срещу разглеждане на забележителности	Посетителите търсят преживявания, при които досега с културата става посредством активни дейности, вместо чрез пасивно наблюдение на формално поднесени културни факти
Автентични срещу „нагласени”	Културните туристи обикновено имат по-високи стандарти за автентичност от другите туристи и оценяват културни аспекти, които са подкрепени от местната общност. В допълнение добавяме, че съществува сериозно търсене на автентични „пакетни” оферти включващи в себе си много и разнообразни дейности.
‘Меко’ срещу ‘твърдо’	‘Меката’ култура (като наблюдаване на човешки дейности и работа, вечеряне, социализиране и прочие) – нещата, които хората правят докато посещават ‘твърди’ културни атракции – става все по-важен елемент на общото културно преживяване. В много случаи тя е ‘лепилото’, което сглобява в едно цяло културното преживяване.

"Културният туризъм" и неговото успешно участие в просперитета изисква професионален подход от страна на ангажираните субекти. Проявите на подобно навлизане в най-дълбоката същност на определена културна общност, превръщането й в достояние на света, са подвластни само на висококултурно общество. Представата, че културния туризъм може да превърне една по същността си елитарна дейност в “масовка” и забавление, не е особено точна.

•Резултатите от усилието да се роди, измисли, организира и превърне в икономически фактор културният туризъм са предназначени за задоволяване на потребностите от познание за света и хората в него, за живота, историята и творчеството.

•Културният туризъм е изкуство, докосване до душевността, събуждане на интерес и отношение към притчите на историята, обвеяна от загадки и пълна с отрезвяващи истини. Затова е необходима подготовка. В тази подготовка първо място заема науката. Културният туризъм е система и всяко липсващо в нея звено осъжда на неуспех начинанието. В тази система влизат и комплексното мислене, и начинът на представяне, и качествата на конкретните участници в този процес.

•За да могат да бъдат показани в техния блясък, паметниците на културата и историята искат грижи, постоянни и упорити. Искат поддържане, създаване на подходяща среда, непрекъснато обогатяване с новости, намесване на динамика в информацията и използване на все по-разнообразни средства за одухотворяване атмосферата на паметника. Този подход дава възможност - реална и постижима, културно-историческото наследство да се превърне във "фактор за устойчиво развитие".

Изтъкнатото важно комуникационно кръстовищно положение на Община Тунджа и на Еркесията дава възможност да се създадат междинни средища за почивка на транзитно пътуващите, обвързани с посещението на вала. Както и старобългарския укрепен вал да стане основният пункт за обхождане и запознаване с културно-историческото наследство на общината.

Много важен факт, подпомагащ стратегията е изключително богатата на културни и исторически ценности история на общината. Тук са запазени редица паметници на културата. Наличието им е само едно от задължителните условия за развитие на културния туризъм на нейната територия.
7.2. Обекти на природното и културно-историческото наследство в Община Тунджа, улесняващи изпълнението на стратегията.
Обектите на природно и културно-историческо наследство са:
• Природни:

• 
  природни резервати;
  
• 
  защитени територии;
  
• 
  характерни ландшафти;
  
• 
  поречия на реки;
  
• 
  пещерни и карстови образувания;
  
• 
  територии на защитени растителни видове;
  
• 
  територии на защитени животински видове;
  
• 
  отделни елементи – скални, растителни и др.
  

•Недвижимо културно-историческо наследство:

• 
  археологически резервати;
  
• 
  архитектурни резервати;
  
• 
  архитектурни ансамбли в селища;
  
• 
  култови комплекси – манастири, текета и др.;
  
• 
  паркове и градини;
  
• 
  гробищни паркове и ансамбли;
  
• 
  култови обекти – църкви, параклиси, джамии, гробници и др.;
  
• 
  обществени сгради;
  
• 
  жилищни сгради;
  
• 
  производствени сгради;
  
• 
  архитектурно-скулптурни ансамбли и паметници;
  
• 
  обекти на художествено наследство (стенописи, дърворезба, каменна пластика и др.) – когато самата сграда не е ценна, но ги съдържа;
  
• 
  исторически паметници (ансамбли и сгради, свързани със събития и личности);
  
• 
  места на нематериалното наследство – хорища, събори, почитане на светии, за курбани и др.
  

• Периодизацията на недвижимите културно-исторически паметници е следната:

• 
  праисторически обекти;
  
• 
  тракийски обекти;
  
• 
  обекти на античността;
  
• 
  обекти на средновековието – византийско, българско, турско;
  
• 
  обекти на Възраждането;
  
• 
  обекти от периода 1878 г. – средата на ХХ в.;
  
• 
  обекти от втората половина на ХХ в.
  

•Нематериално наследство

Горният списък, макар и само за селищата около вала, показва, че все още няма цялостно интегрирано проучване и оценка на културното и природното наследство на територията на Община Тунджа. Паралелно с конкретно поставените цели и задачи по представяне и туристическо усвояване на старобългарския вал ЕРКЕСИЯТА е нужно да се направи нов актуален оглед и оценка на всички възможни обекти на наследството, като се има предвид че тези данни са от преди 32 години! Този оглед и оценка ще бъдат в контекста на поставената цел за изявяване на ЕРКЕСИЯТА като средищен и структурообразуващ фактор за наследството на територията на Община Тунджа и на Югоизточна България.

Въз основа на досегашните проучвания най-важен паметник на територията на общината остава тракийското, антично и ранносредновековно селище Кабиле. Особено внимание трябва да се обърне чрез извършване на археологически проучвания на посочените български средновековни селища при селата Видинци, Генерал Инзово и Челник и евентуално консервиране и експониране на техни останки. По този начин ще се добие по-реална представа за значението и функционирането на вала. Много важно е да се направи преглед на съхранеността на нематериалното наследство. То може да изиграе съществена роля при бъдещото туристическо усвояване на паметника. Трябва да се отчита, че няма добра пряка транспортна връзка около ЕРКЕСИЯТА. Основните пътища са перпендикулярни на вала и това ще определя и маршрутите за посещение на културни ценности на територията на общината.

Много фактори са влияли за израстването на Община Тунджа като средищен център на 44 населени места. Община Тунджа е известна още и с това, че на нейна територия е бащината земя на Джон Атанасов – гениален американски учен от български произход, създателят на компютъра. Баща му – Иван Атанасов е роден в с. Бояджик. Този факт, свързан с едно от най-значимите открития на човечеството през ХХ век трябва да се използва в изграждането на системата на културния туризъм на територията на общината. Не случайно художествената галерия в гр. Ямбол е кръстена на името на големия български художник Жорж Папазов, покорил Париж през 30-те – 50-те години на ХХ век. В с. Болярско е роден заслужилият български скулптор Иван Колев, в с. Маломир – известният български живописец и график Иван Димов, а в с. Овчи кладенец - писателят Марко Недялков.

Туризмът в Ямболска област е представен с 311 заведения и фирми за хранене, хотели и туристически агенции, лицензираните хотели са 9 с 318 легла и 22 037 нощувки през 2003 г., като тенденциите са към развитие и усъвършенстване на дейността.

Положителните страни, благоприятстващи развитието на културен, рекреативен и екологичен туризъм в областта са: чиста околна среда с благоприятни природни и антропогенни туристически ресурси – красива природа, уникално културно-историческо наследство, фолклор, традиционни обичаи и съвременна култура.

Работи се за създаване на общи туристически маршрути и близки комуникации към Черноморието, Източна Стара планина, Странджа и Сакар и Южна Тракия през границата с Р.Турция. За целта се подобрява готовността за посрещане на гости, увеличава се легловата база и разнообразието на туристическите услуги, туристическа асоциация предлага информация и осъществява координация между туристическите агенции.