Ямбол, 2008 с ъ д ъ р ж а н и е

Общонационални цели

•Изграждане на модел за партньорство на общините с държавни, научни, образователни и неправителствуни организации и бизнеса при решаване на същностни проблеми на регионалното социално-икономическо развитие.

•Изграждане на модел за актуализиране на регистъра на природното културно-историческото наследство.

9.3. Основни цели за Община Тунджа

Съществува тенденция на постоянно намаляване на населението; ниска раждаемост; отрицателен естествен прираст и застаряване на населението; обезлюдяване на периферните територии; висока миграция към други райони и извън страната; бедност на голяма част от селското и част от градското население.

В градовете населението не намалява критично, запазва се основната социална инфраструктура.

При икономическо оживление в областта и осигуряване на работни места за млади хора, както и при повишаване на доходите и подобряване на условията за живот в областта, се очаква намаляване на миграционните процеси и задържане на повече млади хора.

За целта е необходимо да се разработват и прилагат национални и местни програми за стимулиране на социално-икономическото развитие на изоставащите райони.
9.5. Попътни цели ( 2008-2013)

•Стимулиране на археологически, исторически, етнографски и фолклорни проучвания на територията на общината.

Липсата на електронни информационни издания в Източна Тракия, както и достъпът до съществуваща информация в подкрепа на предложени и планирани дейности за региона, бяха идентифицирани като проблем. За преодоляване на тези дефицити, както и за предоставяне на друг тип информационни услуги, се препоръчва по-активното сътрудничество с бизнес центрове от мрежа “JOBS”. За територията на региона те са представени в градовете Елхово, Болярово, Стралджа, Малко Търново и в непосредствена близост с вала в Карнобат и Харманли.

В областта са регистрирани 242 сдружения с нестопанска цел, 18 фондации и 27 религиозни организации, като от тях с променлива активност функционират около 30. Успешна е работата на тези от тях, които разработват проекти и осигуряват финансиране на дейността си : ЯТПП, АРРИ, ИСА, НТС, Бизнес-центровете в Елхово, Стралджа и Болярово, ЦОПСИ (които разглеждаме по-горе), организациите на инвалидите, Сдружение “Младите за Ямбол”, Клуб “Местно самоуправление”, Клуб “Етерна”, ромски организации, училищни настоятелства, скаутски клубове, Дружество “Тракия”, ЯРТА. Дейността на тези НПО е общественополезна и те са основа за развитие на гражданско общество в областта. Необходима е координация между тях в конкретни проекти, по-широка гласност и информираност на обществото за работата им и партньорство с други институции и власти при осъществяване на дейността им.

Липсата на специалисти в общините е един сериозен проблем за бъдещето на културното наследство. С изключение на София и Пловдив никоя община няма своя специализирана служба в областта на наследството.

Концесията е добър път за постигане на координация и опазване и икономическо експлоатиране на културното наследство, но трябва да е изключително добре промислена. Защото загубата на природни и културни ценности е трагично невъзвратима. И тогава защо в ролята на концесионер да не е най-заинтересованата страна – общината? На която да се даде възможност да привлича в съпартньорство бизнесинтереси, но с оглед на реално устойчиво развитие на територията й и просперитет на населението й.

Банковият сектор в Ямболска област е развит, установени са стабилни взаимоотношения между банки и кредитори по сфери на дейност, ползват се разнообразни застрахователни продукти, расте обемът на отпуснатите кредити. Ограничени са чуждестранните инвестиции в региона, финансовите ресурси и капиталовите разходи в общинските бюджети. Няма добра подготвеност с работни проекти и с проекти за кандидатстване пред европейски фондове и програми за финансиране. Ограничени са възможностите на част от кредитоискателите за обезпечение на кредитите. Необходимо е да се предприемат мерки за привличане на вътрешни и чуждестранни инвестиции чрез подходящи средства и инициативи, разработване на качествени проекти за финансиране по предприсъединителните програми до 2006 г. и по структурните фондове след това, в съответствие с изискванията на донорите, въвеждане на нови финансови инструменти.

Ще дадем за пример казаното от английски експерт в началото на прехода: “Данъчната система във Великобритания стимулира срешу всяка 1 дадена от държавата лира да се вложат 40 от частните стопани и бизнеса за опазване на културните паметници”.

Такъв “английски” подход, макар твърде далеч от вижданията на всичките ни финансови министри, е залегнал и в ратифицираната от България Европейска конвенция за архитектурното наследство.

Годишният доклад за напредъка по изпълнението на стратегията следва да се внася в Общинския съвет и ще служи като основа на планиране на бюджета за следващата година.

Информацията и показателите, представени в доклада, ще служат като основа за сравнение и измерване на прогреса. Годишният доклад за напредъка ще включва, но няма да се ограничава до следната информация:

• Промени в общите условия, които имат отношение към реализирането на програмата – основни икономически, агростатистически и други подобни данни.

• Информация относно съвместимостта на програмата с новите общински и регионални планове за развитие.

За осигураване на публичността, минимумът дейности за осигуряване изисква предоставяне на:

• Информация на потенциалните бенефициенти по проекти за ЕРКЕСИЯТА професионални организации, икономически и социални партньори, както и на съответните неправителствени организации в региона за възможностите, които се предлагат и за правилата, които управляват достъпа до финансиране на програмата за развитие на ЕРКЕСИЯТА.
• Информация за гражданите на местно ниво за въздействието на резултатите.
10.6. Стимулиране. Мемориален (награден) знак на Еркесията

В предишен раздел беше изяснена необходимостта от регистриране на запазена търговска марка “ЕРКЕСИЯТА” като гарант за качествено производство на стоки и услуги. Тук ще става дума за нещо различно – за необходимостта от създаване на мемориален (награден) знак на ЕРКЕСИЯТА.

Разликата между запазената марка и мемориалния знак е основно във функцията. В първия случай става дума за един вид естетизиран “щемпъл” върху стока или услуга, отличаващи ги от други подобни и гарантиращ качеството им. Във втория случай става дума за мемориален знак - форма на признание за заслуги към възстановяването на Еркесията, за развитието й като зона за туризъм и производство, като награда за постигнати конкретни резултати и т.н.

Несъмнено, разликата между двата знака трябва да се изрази в различната им визуализация. Но и подходите за конкретна реализация на двата знака са различни. По-горе обърнахме внимание, че основно за запазената търговска марка е графичното решение. Във втория случай, при мемориалния (наградния) знак, водещото в решението е пластичното начало. Ето защо неговия създател ще трябва да се търси сред специалистите по обемни форми – скулптор, дизайнер пластик, архитект.

Предложението за създаване на мемориален (награден) знак на Еркесията има своята аргументация във възможните употреби. Той може да бъде връчван като форма на признание или награда:

- за чувствително инвестиционно участие в проекта и т.н.;

- за някакви сериозни заслуги към реализацията на проекта;

- за научни открития, стимулиращи развитието на ЕРКЕСИЯТА

- за приноси към туризма на територията на Община Тунджа ;

- за опаметяване на някакво събитие, свързано с ЕРКЕСИЯТА;

- във връзка със завършен обект или пореден етап от възстановяването на Еркесията и т.н.

В съответствие с подсказаната двойственост (мемориален знак – награден знак) той може да бъде разработен в два варианта – един по-малък – за случаите in memoriam и един по-голям – награден, за изключителни случаи и приноси.

Тук е важно да се подчертае следното. Предлаганата двойственост в знака на Еркесията (мемориален – награден) няма пред вид търсенето на някакво по-«икономично» решение. Тя е по-скоро ориентация към търсене на сходна или еднозначна образност, която добре се помни при публично открояване (на приносите на спонсори, мениджъри, строители, учени, реставратори, туроператори, производители, и т.н.).

Нещо повече, тя е скрито поощрение към примерите «за пример» (когато връчването на знака е равно на награждаване). Постигането на широка публичност би осигурило максимално благоприятен резонанс извън границите на Общината и в съседни общини, а неговите ефекти ще се върнат обратно върху подетото от Общината начинание - Еркесията.

Във връзка с търсените ефекти на публичността, следва да се отбележи още едно съображение: въпреки, че стратегията в момента е ориентирана само към територията на Община Тунджа, по-рационално е мемориалния (наградния) знак да се институционализира чрез друга институция, желателно централна. Например - Националния инициативен комитет за ЕРКЕСИЯТА. Той трябва да добие статут на национален знак на Еркесията (съвсем естествено е първите му носители да бъдат от Община Тунджа и учени които са изследвали вала, местни общественици и др.). Това ще бъде още един привлекателин мотив за приобщаване към проекта на останалите общини върху чиято територия минава Еркесията.
10.7. Проучвания и разширяване на разбирането за старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА.

Десетината специалисти на НИПК в никакъв случай не могат, дори да имат финансово обезпечение, да обхванат страната и в частност ЕРКЕСИЯТА. Какъв е изходът? Създаването на мрежа на съпартньорство на общините, науката, образованието и бизнеса. На първо място се налага създаването на модел на комплексна интердисциплинарна оценка на природното и културно наследство и изграждане на икономически и управленски механизъм за културен туризъм на Община Тунджа на основата на приетата стратегия.Веднага трябва да добавим, че този модел би бил с национално значение, т.е. може да бъде полезен на всички български общини.