Международни тенденции и сегменти на развитието, които ще окажат влияние върху избраната стратегия на Община Тунджа за ЕРКЕСИЯТА

Не можем да разглеждаме положението в туристическия бизнес в България и в частност в Община Тунджа или развитието на туристическите дейности в стратегически план, без да направим кратък преглед на глобалните тенденции в туризма, които предопределено засягат потенциала и бъдещето на туризма в България и в Община Тунджа.

Характеризирането на пазара за културни туристически продукти може да се извърши от гледището на различни дефиниции, но във всеки случай източниците посочват, че той е голям и бързо развиващ се. Световната туристическа организация сочи, че културният туризъм заема 35-40% от общия световен туризъм и че нараства с 15% на година – три пъти по-бързо от туристическия сектор изобщо. Туризмът е донесъл повече от 62 милиарда приходи през 2006 г. на българската икономика, като 40% от тях са от туризъм, свързан с културно-историческото наследство.

Международните тенденции, подбрани от Световната туристическа организация и WTTC, както и други публикувани научни изследвания, които имат значение и считаме за приложими към формулирането на стратегията са дадени в следната таблица:

Основни тенденции при мотивиране на туристите:	Релевантност към стратегията за прабългарския граничен вал ЕРКЕСИЯТА на територията на Община Тунджа (от 6 до 10)
Туристите ще търсят познавателен туристически опит	8
Туристите ще търсят “автентичност”	6
Приключенският туризъм ще се разширява	8
Културният туризъм ще продължава да се разширява	8
Извън-сезонните пътувания ще се увеличават	6
Повишава се съзнанието на хората за околната среда	4
Технологиите изменят предаването на послания и услугите в туризма	8
Възприемането на стойността на парите е съществено	9
Конкуренцията между туристическите пазари ще бъде интензивна	9

• Разходи: Глобалните разходи за пътуване се увеличават по-бързо от другите елементи в бюджета;

• Транспорт: предвижда се увеличение на въздушния транспорт над средния темп (5% или повече);

• Сегментация: увеличаване на сегментацията на пазара;

• Сезонност: към настоящия момент е по-скоро възможност за маркетинг отколкото проблем;

• Цел на пътуването: доказателства за търсене на по-голямо разнообразие при определяне целите на пътуванията;

• Пътнически потоци: международните и регионални потоци продължават да се изменят и пътуванията през граница в европейските страни ще се увеличават повече от вътрешните пътувания;

• Сегменти на растеж: няколко специфични разширяващи се пазарни сегмента (виж изброените по-долу);

• Настаняване и хранене: Настаняването все по-често ще бъде пакетно, особено при кратките пътувания и почивки; специализираните центрове за допълнително обслужване ще се разрастват;

• Организация и маркетинг: начините за получаване на информация и резервации продължава да се развива бързо, информационните услуги на местни нива и в обществения сектор играят ключова роля;

• Нарастването на интереса на клиентите към проблеми, свързани с околната среда ще оказва влияние върху успеха на разработваните туристически продукти;

• За разработването на тези нови продукти ще бъде необходимо партньорството на търговския сектор и на неправителствени асоциации.

Предлаганите действия са предназначени да извлекат преимущества от тези тенденции, така че да бъдат от полза за българския туризъм, в частност за развитието на културния туризъм в Община Тунджа на основата на избран конкретен обект – Еркесията.

Следните пазарни групи (сегменти) предлагат най-добри възможности за развитие в обозримото бъдеще, съгласно Европейската Туристическа Асоциация. В тях следва да се търси според нас оригиналната ниша за използване на ресурса на прабългарския отбранителен вал Еркесията и за увеличаване на приноса му към местната икономика.

• Ваканции и пътувания с приключенски характер, до отдалечени места, в момента се определят като 18% от всички презокеански пътувания (например до Странджа с удобства и в безопасност), ще имат все повече клиентела, включително сред възрастните хора.

• Бизнес пътувания, имат потенциал за разрастване в зависимост от маркетинга, като групови пакети за специални събития, конференции, търговски изложения, други събития и комбиниране на работа и ваканция.

• Посещение при приятели и роднини, всички форми на определени специализирани дейности показват добър потенциал

• Възрастни хора, свидетели сме на демографско разрастване на групата.

• Посещение на градовете, особено под формата на краткосрочни пътувания, по-специално за спортни и културни събития

• Зимните слънчеви ваканции и круизи, ще се развиват по-бързо от летните и плажните ваканции или традиционните зимни спортове.

• Еднодневни екскурзии, с най-различни цели ще продължават да бъдат популярни.

• Голямо разнообразие от нови продукти, в специализирани области те трябва да бъдат направени лесни за купуване и за комбиниране на пътуванията по работа и за удоволствие със спорта и хобитата.

• Групови посещения, организирани за дадени сдружения, професии и социални организации на фирми, които ще се нуждаят от специализирани оператори. Голяма част от тези пътувания са само организирани или разработени от институции с нестопанска цел. Това е обширен потенциален пазар, който ще има полза от по-професионални съвети.

• Селски туризъм, към който нараства интереса, връщане обратно към природата и в по-малка степен към вече съществуващото движение към къмпиране (къмпинги и каравани).
7.5. Използването на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА на територията на Община Тунджа за развитие на туризма.

Устойчивото развитие на туризма чрез културното наследство се извършва по най различни начини. Самият процес на промяната на статута на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА ще активизира голям набор от обществени услуги и форми на туристическия бизнес. Не е задължително те да бъдат свързани с територията и трасето на вала. След като бъде създадена привлекателна дестинация за посетители, прякото и непрякото отражение върху дейностите се превръща в постоянен процес.

Тук ние няма да се занимаваме с отражението върху конкретните дейности на местните питейни заведения – ресторанти, магазини и др. Но следва да се има пред вид и тяхното развитие не само в общ обем на нарастването, но и според спецификата и “жанра” на предлаганото.

В зависимост от статута на паметника (национален, световен) следва да се набележат конкретни мерки и възможности за проекти за усвояването и развитието на прилежащата му територия. Да започнем с развитието на съпътстващи и обслужващи звена и дейности, които в известна степен могат да се развиват изпреварващо спрямо други, по-тромави, изискващи по-големи инвестиции и по-вече време за реализация начинания.

Един от най-привлекателните туристически проекти по трасето на вала, разположено на територията на Община Тунджа, би било маркирането и изграждането на успоредна алея за конен туризъм. На територията на Община Тунджа тя може да бъде създадена в кратко време за което следва да се разработи отделен проект. Съществуването на подобна алея предполага организирането на ежегоден празник на Еркесията с конен преход по маршрута. Този преход може да се реализира за два дни или състезателно. Това ще привлече многобройна публика не само от страната, а и от чужбина.

Възможно е на територията на ЕРКЕСИЯТА, като разширения по алеята за конен туризъм, да се набележи терен и за къси спортни конни надбягвания в духа на старобългарските традиции (напр. “Голямата тракийска кушия”), които могат да се свържат с традиционните надбягвания на Тодоровден или със специалния ежегоден празник на ЕРКЕСИЯТА. Подобен терен би позволил и разиграването на силови конни игри, което би припомнило майсторството на прабългарите като конен народ.

Възможно е алеята да стане място и на ежегоден пешеходен празник, който да бъде свързан с оригинални еднократни инициативи или система от периодични културни прояви.

Старобългарският укрепен вал ЕРКЕСИЯТА като уникална даденост на нашето културно-историческо наследство, предполага пораждането на комплексни туристически инициативи. ЕРКЕСИЯТА съчетава в себе си както останки от градската среда в миналото, така също природа, ландшафт и обширни земеделски територии - част от неповторимия й пейзаж. Уникалното място на ЕРКЕСИЯТА като част от културното наследство на Първата българска държава може да се превърне в “екран” където да се срещат и наслагват глобалното, локалното и мултикултуралното. Тази многофункционалност и възможност за широко тълкуване и многопланово идползване на пограничния вал го превръща в изключително привлекателно място – притегателен национален център за културен туризъм, а в последствие - по примера на Англия – в национален културен център.

Пример за това може да стане изграждането и възстановяването на един от проходите–митнически пунктове на Първата българска държава. Край него трябва да се направи малка експозиция, информационен туристически център, заведение за хранене, площ удобна за къмпиране, площадка за демонстрации и др. Това ядро за няколко години може да прерастне в по-значим обект на културен туризъм с хотелска база и други съпътстващи сгради и функции.

От десетилетия се наблюдава криза в селото и селската среда - повсеместно явление в целия Европейски съюз – затварят се селски магазини, питейни заведения, училища, закриват се услуги, пощенски клонове. Тази тенденция се усилва от все по-слабата работна заетост в региона и отлива на млади хора от него. Туристическото усвояване на прабългарския укрепен вал и неговото развитие до атрактивен и устойчив център, което следва да се извърши етапно и чрез система от ефективни проекти, може да допринесе за постепенно затихване на тази тенденция и за реалното обогатяване на селищата разположени край вала в Община Тунджа с постоянен източник на доходи. В това отношение привлекателна в идеята за разполагане на големия тракийски пазар в района на Община Тунджа.

Подобни самоорганизиращи се пазари се наблюдават в района на община Средец и заслужават проучване, коордирана с целите на тази стратегия и отделен проект за развитие.

Разбира се, тук трябва да се държи сметка за двустранните интереси. ЕРКЕСИЯТА има всички основания да стане действен фактор в местна икономика, но само в степента и формите, в които може да посрещне туристическия интерес. Защото от гледната точка на туриста важно е свободното му време да бъде осмислено не само от запознаването с Еркесията, но и от преживяванията в добре уредена, организирана, но и автентична селска обстановка.

Селският, екологичният и културният туризъм не са модна тема. Те са, за щастие при нашите природни дадености и културни ценности, реален икономически механизъм. Но задвижването му изисква, например определено равнище на вече създадени условия, а също и изградени представи за качество на предлагането. Да вземем например представите за битов комфорт или специфичните санитарно-битови условия веднъж. По данни на ПРООН в една българска община 21% от жилищата са без водопровод, 66,2% са без канализация и 81,2% без вътрешна тоалетна. Т.е. дори при великолепни дадености са нужни значителни субсидии за подобряване на инфраструктурата на обслужването, както и за осигуряване на достъпа до обектите, без да се нарушава характерния културен пейзаж.

Могат да се разгледат много примери, които трасето на вала в Община Тунджа подсказва като възможности за реализация. Ще се задоволим само с един от тях - Акбунарската къща в село Генерал Инзово. Тя днес е етнографски комплекс – ансамбъл, пресъздаващ бита на акбунарци в близо 400-годишната история на селото. Експозицията от снимки, предмети и костюми от ежедневието следва да бъде развита, обогатена и модернизирана като показ, за да може да представи идеята за приемственост и непрекъснато културно развитие на селищата в Тракия от Първата българска държава до наши дни.

Съществуващите в нея две конферентни и една изложбена зала, могат да се превърнат в действен център за конгресен и научен туризъм, свързан с историята на Тракия и Еркесията.
• Река Тунджа и ЕРКЕСИЯТА

Река Тунджа е важен воден източник на Странджа-Сакар, която понастоящем е заплашена от замърсяване и експлоатация. Необходимо е това да се ограничи и да се опази потенциалната й стойност чрез новаторски и устойчиви проекти. Реализирането на инвестиции в съоръжения за отдих и спорт крие опастността от отрицателно въздействие, особено като се вземат предвид ограничените възможности за финансиране на дейности като мониторинг и управление на такива райони. Не се препоръчва оказване на подкрепа за развитие или създаване на места за отдих, спорт, туризъм покрай реката, а за проекти, които могат да подобрят нейното състояние. Проектите могат да включват отстраняване на отпадъци, мониторинг на замърсяването, възстановяване на природни местообитания, повторно зарибяване и т.н.

Ловният туризъм има потенциал за растеж. Поддържащите съоръжения обаче като места за настаняване, пътеводители, ловни кучета и ловни пояси са слабо развити. Несъществуват надеждни статистически данни за лов в региона. Важно усилията да се съсредоточат върху създаване на организации на ловците в региона, както и да се развие потенциалът за ловуване и свързани с него дейности като се усъвършенства планирането.

Тук особенно привлекателна е идеята за “Големия царски лов”. Известно е, че Община Тунджа е любима историческа ловна зона на източноримските императори, българските царе и турските султани.

За осъществяването на стратегията е важно да бъде създаден екип, който да следи, поощрява и улеснява за изпълнението на туристическите проекти свързани с развитието и осъществяването й. От основно значение тук е:

• предлагането на висококачествен туристически продукт, който да обслужва нуждите на потребителите на така разкритата ниша;

• стимулирането и създаването на благоприятни условия за развитие на местна търговия и възстановяване на местни занаяти;

• чрез всевъзможни рекламни акции, популяризации, издания и др. да се осигури информационен достъп на широк кръг от потребители и да се създава мотивация за посещение на прабългарския укрепен вал в района на Община Тунджа.
7.6. Земеделие културен туризъм

Наложително в тази важна насока на стратегията е да се координира обхвата на дейностите с приоритетните оси и мерки за развитие на селските райони, дефинирани в предложението на Съвета на Европейския съюз за Регламент за подкрепа за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., което осигурява интегрирания характер на програмата. Съгласно Наредба №14 от 1 април 2003 г. на МЗГ и Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) община Тунджа е със статут на селски район.

В областта на земеделието е необходимо регионът да се подготвя за прилагане на политиката за развитие на селските райони както и за изпълнение на Оперативната програма за развитие на земеделието и селските райони 2007-2013 г.

Чрез целенасоченото прилагане на програмата тези предимства предоставят възможност да се подобри капацитета на местните общности за подготовка и изпълнение на регионални програми, което от своя страна ще стимулира икономическо развитие на района.

Всичко това, заедно с природно-климатичните и почвени характеристики и състоянието на околната среда в региона, определят и първостепенното значение на земеделския отрасъл дори и при наличието на такъв културно-исторически ресурс какъвто е Еркесията. В подкрепа на горното са и данните от последното преброяване на земеделските стопанства.

В същото време анализът констатира, че в момента преобладава дребното, слабо модернизирано земеделско стопанство – средния размер на едно стопанство е 2,5 ха при средно 4,2 ха за страната. Само в три общини (Тунджа, Стралджа и Средец) секторът осигурява най-висока заетост, докато в останалите общини делът на заетостта в отрасъла спрямо общата заетост е между 10% и 15%.

Районът е уникален за България по отношение на топография, почви, климат, топография и водоизточници. Сезонът за развитие на растениевъдството продължава повече от 9,5 месеца годишно. Територията е изключително подходяща за развитие на интензивно и органично земеделие, градинарство, лозарство, както и за производство на други видове култури. Историческите данни за използване на земята представят много доказателства, че някога регионът е бил значим селскостопански производител за България.

В рамките на тази стратегия са идентифицирани няколко дейности. Всички те могат да бъдат възприети като относително нови, пилотни.

България е един от най-големите производители на медицински растения в Европа. Очаква се настоящите нива на производство да се увеличат. По-голямата част от продукцията се изнася от страната с ниска добавена стойност или преработка. Регионът на Еркесията разполага със значителен потенциал за разширяване на тези производства, което се дължи на благоприятните климатични, почвени и водни условия.

Основните пречки, които стоят пред увеличаване на производството и преработката се свързват с неадекватна инфраструктура, неефективни производствени техники, системи за преработка, съхранение, пакетиране, както и ниска информираност за пазарното търсене. В тази посока на прилежащата територия на вала могат да се заложат нестандартни решения.
• Лозарство и винарство

Лозарството в региона може да бъде описано като изостанало в далеч под оптималното ниво. В миналото регионът е представлявал един от най-добрите винопроизводители в България, а за някои видове лозя все още се наблюдава силно търсене от други райони в страната. По-голямата част от съществувалите лозя са заменени със зърнена или други системи на земеделско производство. В голяма част от общините в момента настоящите лозови насаждения не са подходящи за съответния тип почва. По-голямата част от лозовите масиви се сблъскват с проблеми свързани с недостатъчна инфраструктура, поддръжка, напояване, водоснабдяване, защита от вятър и слана. Липсват сдружения на производителите, както и съвременни винарни. Важно е да се предостави подкрепа за едно по-добро планиране на лозята, защита на ценни видове лозя, поддръжка, технологии, както и за въвеждане на такива видове лозя, които са съвместими с почвените и климатични условия в региона.

Тук един привлекателен проект би бил създаването на запазена марка вина ”Еркесия”.
• Възстановяване на местни породи

Възстановяването и съхранението на типично местни и други подходящи породи животни и свързани с тях местни празници и обичаи. Внимание заслужават българските породи ездитни коне, каракачанския кон и защо не – камилата (едно присъщо за района в миналото и много атрактивно за туристическия транспорт животно) е от изключителна важност. Възможно е и възстановяването на източнотракийския обичай “Джамала” (камила) през м.септември. Към момента стадата от тези породи са малко или почти липсват. Въпреки трудностите, свързани с тяхното възстановяване и увеличаване, следва да се пред вид, че те са максимално адаптирани към съществуващите природно-климатични условия на района, което ги прави ценни за неговото туристическо усвояване.

Както вече стана дума, по-голямата част от производството в региона може да се смята за биологично поради ограничената употреба на химикали за неговото производство. Важно е да се изтъкне, че конкуренцията с бъдещите пазарни сили в земеделското и градинарското производство ще бъде изключително тежка. За да се противодейства на това, изключително значение ще има развитието на биологично производство, както и производство на нишови продукти (билки, подправки, гъби и горски плодове). Необходима предпоставка за посрещането на тези предизвикателства е сертифицирането на производството (като биологично), но единствено брендингът може да гарантира уникалността на продуктите, особено когато се свърже с марката “Еркесия”. Брендингът се е доказал като животоспасяващо лекарство за много изостанали селски райони в различни страни на ЕС.

Колективната памет е резултат от взаимодействията на индивидуалните възпоминания и различните "политики на паметта", осъществявани чрез разнообразни общности и институции - семейство, предприятие, църква, селище, региона, държава и пр.

Индивидуалната и колективната памет в традиционното, модерното и днешното общество (характеризирано като "постмодерно", "постиндустриално" или "информационно", като общество на "третата вълна", на "третата индустриална революция" и дори “постинформационно”) се различават по своите функции и особености.

В традиционните, или домодерните общества колективната памет се предава чрез традицията и възпроизвежда индивидуални и колективни алгоритми на поведение за сходни или слабо променящи се много столетия ситуации.

В модерното общество, съпътстващо индустриалната епоха, се обособяват националните държави. Те се формират чрез съответни конструкции на национална памет като обединяват и хомогенизират големи маси от хора, възприемащи себе си за продължители във времето на една колективна общност, която идва от миналото и отива в бъдещето.

От 70-те години на XX век в развитите страни настъпват промени, белязани от края на ляворадикалните бунтове и алтернативи, от нефтената криза и края на Бретънуудската система на златно-доларовия стандарт, от възхода на комуникационните и информационните технологии, от глобализацията на все по-голям брой процеси. Ключова характеристика на този тип промени стават постоянните иновации във всички сфери, като скоростта на иновация става важен фактор за пазарен успех и за социален успех изобщо.

Динамичната промяна на настоящето става фактор за непрекъсната промяна на възприятията на миналото и на паметта за миналото. Това става важна предпоставка за възхода на изследванията за ролята, промените и конструирането на индивидуалната и колективната памет от 70-те години на XX век насам. Както би обявил Пиер Нора: "Живеем във време на световен възход на паметта".

Основна характеристика за този парадокс е, че: колкото по-бързо обществата се движат към бъдещето, колкото по-силно ориентирани са към бъдещето, съобразяват се с неща, които очакват да се случат в бъдещето, толкова по-бързо остаряват идеи, стилове, моди, организации, технологии, и толкова по-силна е потребността от индивидуална и колективна памет за миналото.

Като първи и най-възможен за експониране участък от ЕРКЕСИЯТА трябва да се търси пресечната й точка с двата основни пътя, тръгващи от магистралата при Кабиле/Ямбол към Елхово-КПП Лесово и към Средец-Бургас. Още повече, че при Челник има документирано средновековно българско селище.

Следващите участъци трябва да са обвързани с пресичащите вала перпендикулярно пътища по културния коридор Гърция, Турция – България – Румъния – Молдова – Украйна – Русия.
7.9. Възможности за намеса. Избор на възможност.

Намесата в паметници на културата става след съгласуване с НИПК. За по-сложните и с висока категория обекти, както и за резерватите, решение взема НСОНПК. Всеки инвестиционен проект свързан с паметник на културата трябва да спазва тази процедура.

Много е важно да се отграничат трите основни вида намеса по паметниците. Консервацията е проектиране и извършване на дейности, които са свързани със стабилизиране на материята на паметника и спиране на различните рушителни процеси. Реставрацията е проектиране и извършване на дейности, свързани с връщане на първообраза на паметника при констатирано негово изменение или на възстановяване на изчезнали негови части. Тя се базира на обстойни научни проучвания и изключва хипотезите като реализация. Реставрацията е свързана с понятието оригинал. При намесата в паметника, особено ако е археологически, ясно трябва да се “чете” кое е завареното и кое - добавено. Тук стигаме до понятието сигниране. Една от грешките при реставрацията, както се получи на Царевец (където на места престъпи границата и се превърна в материализиране на хипотетични образи) е, че няма ясно сигниране на оригинала от новопостроеното. Такъв проблем може да възникне и със съвсем “нови” по възраст паметници. В София на ъгъла на “Оборище” и “Кракра”, например, къщата на Палавееви от двадесетте години на миналия век бе надстроена и достроена за Британския културен център. Липсата на “означаване” на оригинала от добавеното, използването на детайли от оригинала по новите части днес обърква и специалиста за първообраза на тази сграда. Адаптацията е проектиране и извършване на дейности, свързани с изменение на функцията на обекта или отделни негови части, допустима при паметници с по-ниска категория. Тя е и един от основните пътища за съхранение във времето на завареното наследство.

Има паметници, които във времето са наслоили различни строителни периоди и възниква проблем кой или кои от тях да бъдат представени днес. Това се нарича приемане на оптимална дата. Такъв случай е Боянската църква с нейните три строителни периода, която в процеса на проучване и реставрация оголи дилемата дали за оптимална дата да се приеме комбинацията Х-ХІІІ в, или тази на трите периода. В крайна сметка заради наслоения образ на църквата и от климатични съображения за опазване на стенописите, надделя становището за запазване на трите периода. Последният термин в сферата на недвижимото наследство е експонирането (представянето). Недвижимите културно-исторически паметници и особено археологическите обекти и резервати имат своето въздействие, но е нужно да се организира средата около тях - достъпа и обслужването, необходимата информация за историята и спецификата им. Неразбирането на същността на всичките тези термини може да доведе не само до объркване, но и до непоправими грешки. Такъв е случая с къща в Мелник от средата на ХІХ в., която е била в много тежко конструктивно състояние и която е била стабилизирана през 1975 г. чрез (макар скрити в каменните зидове) стоманобетонови конструкции

Темата за паметниците на културата има много други измерения - специфичните особености на различните типове архитектура и строителство и тяхната украса, начините за оценка като културно-историческа стойност и като предмет на сделки за покупко-продажба, мястото им в засилената индустрия “туризъм”. Важното е да се осъзнае от управлението, че това е едно незаменимо (и невъзвратимо при загуба) богатство на нашата национална, селищна и родова памет, стимул за творческо вдъхновение и гордост, възможност за релаксация на отделения от естествената му природна среда човек и за осмисляне на времето за отдих и развлечения.
7.10. Местоположение и избор на отсечка от вала за реконструкция
В случая с ЕРКЕСИЯТА е необходимо подробно археологическо проучване и заснемане, за да се установи профила на рова и вала и евентуалните каменни и/или дървени конструкции. На участък, който е по-цялостно съхранен може да се направи реставрация и евентуално частична хипотетична реконструкция.

През територията на Община Тунджа преминават части от условно наречените Източна и Западна Еркесия, чиято разграничителна линия е река Тунджа. При географското и историческото описание в по-преден раздел бяха очертани сравнително добре съхранените участъци от съоръжението на изток от река Тунджа. Те попадат в землищата на селата Симеоново и Челник.

Подходящ участък за реконструкция на вала, след наблюдения на конкретния терен, се очерта отсечката на север от село Симеоново. Там валът има сравнително запазени форми и се пресича от съвременния път Ямбол – Калчево – Саранско – Тамарино. В дясно от пътя по посока на град Ямбол в протежение на 200 м валът може да бъде реконструиран с проход/ порта-кула и необходимите съоръжения. Тук е възможно автентично да се постигне неговото първоначално изграждане.

Теренът преди вала и след него позволява построяване на пътно платно, което се включва в посочения съвременен път и което като “стар каменен път” да води до портата–кула. В по-късен етап непосредствено зад прохода се предвижда изграждането на митница, страноприемница, стопански сгради обслужващи граничната част на прохода (портата-кула).

Съобразено с възможностите за намеса и избор на представяне, визирания участък от 200 м подлежи на реставрация. Останалите части от Еркесията в непосредствена близост до него (в землището на с. Симеоново”) подлежат на “консервация”. Растителността, която покрива сега съоръжението в тези участъци ще бъде премахната. На билото на вала, по подходяща схема ще се засадят храстово-дървесни видове извън реставрираните участъци на съхранения вал. По този начин тези части от вала ще се доближат по начин на автентично изграждане до своята истинност към епохата, която ги е създала.
7.11. Реконструкция на част от старобългарския вал ЕРКЕСИЯТА с проход, порта-кула и подвижен мост на територията на съвременната община “Тунджа”
Изглед, планове и разрези на предвидената част за реконструкция на вала “Еркесия”, община “Тунджа”

Перспективен изглед с проход, порта-кула, подвижен мост и стопански сгради.
Ортогонален план на част от вала с проход, порта-кула и подвижен мост, М 1:200

На преден профил на вала по линия С1 – С .

Фасаден план на портата от изток, М 1:200

Фасаден план на вала и портата по линия А-А1 от юг

Фасаден план на вала и портата по линия Б-Б1 - от север

Напречен разрез на портата по линия Д-Д1 и профил на изкопа от запад, М 1:200

Напречен разрез на портата по линия Е-Е1 и профил на изкопа с подвижния мост от запад, М 1:200

План на покрива на портата, М 1:200

Напречни профили на Еркесията (по К. Шкорпил)
7.12. Достъп

Магистрала Тракия – ЛОТ 3 и ЛОТ 4 ще направи достъпа след 2011 г. до прабългарския укрепен вал Еркесията на територията на община Тунджа бърз, лесен и благоприятен за целите на тази стратегия. Завършването на ЛОТ 3: с. Биково, Кермен, Скобелево, Бозаджик, Чокоба, община Сливен и ЛОТ 4: землището на с. Хаджидимитрово, Дражево, Кабиле, Завой, Веселиново, общините Тунджа и Ямбол, с. Зимница, Стралджа, Воденичане, Палаузово, Маленово, община Стралджа; ще улесни достъпа до ЕРКЕСИЯТА и ще я направи достъпна за двете посоки на магистралата: Бургас – София – Бургас.

Какво трябва да се направи, успоредно на строителството на магистралата, до 2011 г. , за да се синхронизира достъпа до Еркесията с готовността й да посреща “гости”?

• да се осъществи проект, който да свърже пътникопотоците на магистралата с отворените до 2011 г. части на ЕРКЕСИЯТА

• да се реализира определена интерпретативна инфраструктура по магистралата указваща възможността за посещение на ЕРКЕСИЯТА

• при формиран интерес да се изгради информационен център в района на Кабиле за старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА

Проблемът за интерпретацията и интерпретативната структура, които експонирането на всеки значим паметник на културно-историческото наследство разкрива като възможност и изискване, е относим и към експонирането на Еркесията. Ето защо той ще бъде разгледан по-общо, като ще се акцентира онова, което е по-специфично за нея.

Този проблем може да се разглежда в два аспекта: съдържателен и формален.

Съдържателният аспект на интерпретация предполага два плана:

- функционален и

- символен

1. Функционален план. Той е преди всичко функционален, информационен, комуникативен. Предполага решения чрез които паметникът се конкретизира в прилежащата среда (чрез определени ориентири) и се маркира познавателно (чрез текстове върху табла, табели, пластични знаци и други средства). Този интерпретативен план е обичайно застъпван у нас при археологически обекти, разположени най-често в градска среда (храмове, антични форуми, улици), както и при някои обекти от средновековието и възраждането (църкви и манастири) и много по-рядко за жилищни сгради, представителни за градската култура от ХІХ - ХХ век.

До голяма степен можем да считаме, че типът на функционалната интерпретация е вече усвоен у нас, въпреки всички недостатъци на реализациите, където много често лаконичността на съобщението преминава в отблъскваща безличност (Този тип интерпретация е характерен за града не на последно място и поради това, че пространствените възможности за разгръщането на среда за един дори извънредно ценен паметник там са твърде стеснени от съвременното строителство и заварените комуникации).

Лаконизмът на добилите широко разпространение функционални интерпретативни средства до известна степен се е наложил и от спецификата на обрисуваните паметници, които често са отграничени от околното пространство по силата на собствената обособеност, на фрагментираното си състояние или само частично реализирани археологически и консервационни работи.

Безусловно, един от първите проблеми, които ще възникнат при експонирането на Еркесията и развитието й като обект на туризъм, е постигането на достатъчно плътен информационен и комуникативен механизъм за въздействие върху посетителите, чието количество ще се изменя с тенденция за нарастване. Именно за да се стимулира този нарастващ поток посетители, не може да се закъснява с въвеждащата информация. Пред вид това, че валът ще се “възкресява” на етапи, не трябва да се мисли, че тя ще бъде създадена отведнъж или че ще бъде закована завинаги. Би било любопитно, например, част от тази информация да се представя като телеграфна месечна сводка за придвижването на археологическите или строителните работи (Защото освен за посетителите тя ще бъде твърде любопитна за медиите, изигравайки успоредно роля и на предварителна реклама). Но не трябва да се отлага намирането/ избирането (най-добре чрез конкурс) на стабилен партньор в лицето на изявен творчески колектив, който достатъчно дълго ще определя облика на графичните решения, ако искаме да се постигне акумулиране на ефекта от тях.

Като предлага и прилага по-широки внушения за паметника, или като го пресъздава, свързва или дори вписва в някакви други, особени или просто различни контексти, този интерпретативен пласт задълбочава емоционалното преживяване на паметника и ни доближава до миналото чрез изтъняване на границите между познание и вчувстване.

Развиването на този символен план няма нужда да чака реставрациите или завършеното експониране на обекта – то може да започне още утре, като се осъществи проект за символно обозначение и маркиране на частта на ЕРКЕСИЯТА в Община Тунджа със знаци разположени на 500 м. Най-добрият негов съмишленик безспорно са училището и читалището, още повече, че поне част от порастналите деца ще бъдат утрешните медиатори, гидове, организатори на туризма, производители, хотелиери и обслужващ персонал, които ще изкарват хляба си от Еркесията.

В по-предни части от тази стратегия бяха очертани и други възможности за открояване и засилване на символното значение на паметника, например, предлаганато съдържателно разширение и насищане на експозицията в Акбунарската къща.

Беше очертана необходимост и бяха подсказани някои елементи от една нова “митология”, която доста бързо би се утвърдила и би разширила възприемането на Еркесията като обект на разностранен туризъм, например, конните турове и надбягвания, или сеченето на специална монета и т.н.

Според своите материални носители, употребени изразни средства и изявена художествена специфика, формалните решения най-общо могат да се разделят на няколко групи

- графични решения;

- архитектурно-пространствени решения;

- пластични решения;

- дизайнерски, интерактивни или смесен тип решения

При тях става дума за различни по вид и визуално оформление текстове и изображения, които най-общо са представени от:

Графичните решения могат да се реализират в различни техники, с различни материали и чрез различни технически средства, които в достатъчна степен са вече разработени в българския графичен дизайн.

Важно е обаче заданието за тях да е обмислено цялостно от самия инвеститор и неговите консултанти, за да могат

На снимката: дигитална реставлация на знак маркиращ старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА в района на Община Тунджа. Знакът е съществувал до 1998 г., автор Коста Стоянов
отделните съставни части да се впишат в една обща стилистика, демонстрираща не само внушение за спецификата на обекта, но и висока графична култура на проектантското решение.

- указателни табели за посока – в границите на обекта/комплекса или по пътя към него и т.н. Те могат да се реализират с различни (най-често графични) средства, които обаче не трябва да нарушават или “надхвърлят” ориентирно-информиращата си функция и за които важи изискването за вписване в обща стилистика.
2.Архитектурно-пространствени решения.

До известна степен основните интерпретативни архитектурни средства се съдържат (или трябва да се съдържат) в завършителните планове по реставрацията и експонирането на паметника, но при по-едри и пространствено разгънати или при по-сложни и осъществявани поетапно обекти те могат да се окажат и самостоятелна или последваща задача. Неразделна част от тях са плановете за озеленяване.

Тези планове задават границите на обекта и осигуряват доброто му функциониране – местата на информационните табла и указателните табели, павилионите за билети и литература, подходите към обекта и грижа за комфорта на посещението – от входове, огради и зидове, тревни площи, зацветяване и чешми до места за отдих, кошчета за смет, тоалетни, паркинги и т.н. (Отново ще дадем за пример Великата лавра във Велико Търново като като най-нов и добър пример за цялостно оформена с архитектурни и графични средства паркова среда около паметника).

Приложението на архитектурни средства осигурява не просто култивирането на прилежащата среда около паметника, но доразвива внушенията от него чрез присъщия за архитектурата образен език - езика на пространствените отношения (работейки с имагинерни и материализирани внушения, тя е в състояние да създаде, излъчи или усили усещания за вглъбеност или пространност, за монолитност или за възвисеност, спокойствие или динамика и т.н.).

Амплитудата на архитектурните внушения е едно от най-силните средства, които трябва да бъдат използвани във възстановяването на Еркесията. От една страна тя самата е тип архитектонично съоръжение в цялата му сложност на отбранителен вал с портал, караулно, митница, палисада и т.н. Нейното оживяване предполага, че тя постепенно ще бъде обгърната от “мека яка” функционални зони и сгради в близост – пешеходна алея, информационен център, хотели, страноприемница, заведения за хранене, магазини за сувенири и местни производства и др. Те трябва да бъдат в хармония с нея, но също трябва и да отразят нещо от традиционната местна архитектура, а едновременно - да бъдат и подчертано съвременни (Нека се избегне грешката в Несебър, където новото строителство толкова успешно имитира старото, че човек губи усещане за автентичност и започва да се чувства като на театрална сцена с бутафорни къщи).
3.Пластически решения.

На пръв поглед се създава впечатление, че като сме намножили мемориалните обекти в цяла България (средно по 900-1000 бройки на всеки от бившите окръзи), сме усвоили “азбуката” на този тип пластично въздействие. Но още преди две десетилетия беше очевидно (а днес още повече), че огромната част от създадените многобройни възпоменателни обекти се разминава с изискването за въздействие (Нещо повече, дори рядко създаваните днес паметници и паметни знаци се основават на същите отживели времето си концепции - продължават да илюстрират тематики, но не и да внушават въздействие).

Пластическите решения ще играят голяма роля във възстановяването на Еркесията. Характерът й на отбранително съоръжение, необходимостта да се маркира специфичната й протяжност, равнинният характер на пространствата, които разсича, ще наложи търсенето и изявяването на вертикални акценти. В тази връзка е уместно е да се мисли за периодичното й маркиране с пластични знаци. Те ще събират в себе си символните и информативните интерпретационни функции.

Поставени на половин километър един от друг (или според друга, може би старобългарска мярка за разстояние т.н. “оргия”) те ще създават ритмика в посоката на вала и ще разграничават реалния паметник от създаваната около него среда.

Следва добре да се помисли от какъв материал могат да се реализират тези знаци (вероятно с височина 2,5 – 3 м). Най-удачно решение ни дава металът, защото е достатъчно устойчив. Но не е застрахован срещу кражби (за скрап), нито срещу атмосферни влияния. Вероятно трябва да се търси ново, нетрадиционно решение (може би полимербетон или металокерамика), което ще даде нови измерения на паметния знак като цяло. Тук отново подчертаваме значението на качествената пластическа проектантска разработка.


Идеен проект за знак маркиращ трасето на ЕРКЕСИЯТА на територията на Община Тунджа през 500 м
4. Дизайнерски, интерактивни или смесен тип решения.

Необходимостта от тях ще се появи на по-късен етап – когато трябва да се характеризира прилежащата около паметника среда (например, при обзавеждане на хотели, заведения за хранене, магазини, пазари и др.) или когато се организират някакъв тип акции, реконструкции или изложби, които изискват специален “мизансцен” или реквизит.

В заключение следва да се каже, че всички описани до тук аспекти, планове, начини и форми на решение представляват цялостна интерпретативна и креативна структура, чрез която може да се представи многостранно сложен обект като Еркесията. Именно структурирането на интерпретационните форми (при трайно запазване на това структуриране) и обличането им във високохудожествени съвременни форми ще даде на Еркесията завършен и въздействащ образ.

8.4. Музеите и интелектуалният достъп (роля на музеите при управлението на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА

Културните традиции в областта и общината са известни. Историческият музей в гр. Ямбол и Етнографският музей в гр. Елхово са с богати колекции. Съществуват и етнографски музеи в с. Зимница, с. Генерал Инзово и гр. Болярово. Интересни и посещавани, но неусвоени във възможния обем са черквите и историческите манастири в областта. Безистенът от ХVІ век е символ на Ямбол и е значим паметник за Тракия. Специфична е архитектурата на голямата Ески-джамия от ХV век.

• значението на наследството за образованието;

• ролята на образованието към наследството

Намирането на форми за обучение за изграждане на отношение към наследството е от съществено значение за бъдещето на проекта. Чрез специализирани часове по история или часове на класния ръководител трябва да сесъздаде респект към наследеното от дедите ни, да се опознае и осъзнае специфичното наследство на региона, общината и селището. Добрата практика на Европейскиясъюз е да се пази специфичното материално и нематериално наследство, а не въобще наследството. Нужни са и други форми – писмени и аудиовизуални за “образоване” на възрастното население.

Информираността за програмите на ЕС на централно ниво е отлична, но на регионално и общинско ниво информираността на координаторите и заинтересованите страни е много ниска. За региона на Странджа-Сакар е необходимо да се увеличи информираността на местните власти, а преките бенефициенти да се насочат към различните бъдещи европейски мерки. Подкрепата трябва да включи изготвянето на лесни за употреба интерактивни информационни материали, които да се копират и разпространяват лесно. Препоръчва се още провеждане на допълнителни семинари със селските общности, а не само с координиращите звена.

Необходимостта от концептуална разработка, проектиране и регистрация на запазена търговска марка “Еркесията” произтича от целите на тази стратегия за планирано развитие на разнообразни производства и дейности в услуга на туристическия бизнес.

Основно за запазената търговска марка е графичното решение. То задължително съдържа лого, но то може да бъде модифицирано и във варианти – с допълнителни текстове или символи, в пластичен еквивалент и т.н.

Следва да се подчертае, че “лого”-то и самата запазена търговска марка “Еркесията” трябва да бъдат с оригинално и професионално решение (най-добре – в резултат от конкурс). Този тип проектиране дава най-добри резултати в професионалното поле на художниците специализирани в графичния дизайн или приложната графика, сред които следва да се обяви конкурс или да се търси проектант.

В случая, обаче, поради чувствителното изоставане и непознаване на утвърдените световни практики, тук по-важно е да се очертае полето на въздействие на запазената търговска марка и ползите, които тя би могла да допринесе за развитието на туризма и производството в зоната на Еркесията и Община Тунджа.

Създаването на запазена търговска марка цели да развие и утвърди производството на редица местни продукти, туристически услуги и оферти, базирани на устойчивото ползване на културния потенциал и природните ресурси на района около Еркесията.

Важен момент от действието на запазената търговска марка е тя да стане и да остане гаранция за високо качество. Запазена марка “ЕРКЕСИЯТА” ще бъде гаранцията на туриста за екосъобразна почивка, за екосъобразна храна, стоки и услуги – тя трябва да гарантира тази туристическа ниша и да запълни нейното съдържание.

За действието на запазена търговска марка “ЕРКЕСИЯТА” е възможно да се избере единият от два подхода:

• стоки със запазения знак да се продават само на територията на ЕРКЕСИЯТА.

По този начин единственият начин за придобиване на даден продукт ще бъде свързан с посещение на място (един примитивен пример е дългогодишната продажба на традиционна тахан халва само в района между Ябланица и Брестница; или опитът на Етъра, където туристите бързо научават, че симид и “габровски шоколад” - пестил от сливи, могат да купят само там). Подобен подход се основава на любопитството на туриста към непознати и специфични продукти и услуги, а относителната им “недостъпност” ги прави особено желани.

• да няма териториални ограничения в предлагането и продажбите на стоки със знака на ЕРКЕСИЯТА.

Това би позволило отделни успешни продукти да намерят пазара си извън територията на Община Тунджа, защо не – и в ЕС. Изборът на този подход поставя допълнителни, особено високи изисквания към качеството и стандартизирането на стоките, както и към цялостното им оформление като пазарни продукти (опаковки, палетиране, съобразеност с транспортиране и запазване и т.н.).

Разбира се, възможно е тези два подхода да се съчетаят. Би било резултатно да се тръгне с първия подход, а след известно време разпространението да се разшири. Тогава вече ще е изяснено към кои стоки се проявява интерес и кои имат шанс да се наложат на по-широк пазар без да потънат в предлаганото стоково изобилие на по-широки пазари, извън местния.

От казаното до тук става ясно, че запазената търговска марка може да предложи стабилна защита за местния бизнес, но също – и че поставя редица сурови изисквания пред местните производители на стоки и услуги.

В нейното действие се открояват два момента:

• тя може да стане мощен стимулатор на местния бизнес за развитие на многообразни местни производства; желанието за нейното постигане може активно да преобрази местните услуги; може също да стане действен фактор за повишаване на индивидуалната битова и градската култура като цяло;

• тя налага завишен контрол върху качеството на предлаганите стоки и услуги и изисква осигуряване на стандартизирано предлагане (дори когато става дума за сезонни производства или услуги)

Правото за ползване на запазената търговска марка “ЕРКЕСИЯТА” може да се ориентира към две големи дейностни групи:

• на туристическите услуги (къщи за гости и хотели и заведения за хранене, регионални НПО и местни институции за туристически дейности, както и бизнес структури от цялата територия на Еркесията);

• на регионалните производители на стоки – от билки и зеленчуци до вина и месни продукти, от сувенири и дребни производства до всички по-едри местни производители, чиито стоки имат отношение към Еркесията и нейните бъдещи “гости” – потребители и посетители.

Изложеното по-горе определя стъпкитев плана за действие, които следва да бъдат извървяни:

- разработване, проектиране и регистриране на запазена търговска марка “Еркесията”;

- изясняване на критериите на които трябва да отговарят продуктите и услугите, които ще имат право да ползват запазената търговска марка;

- конструиране на органа, който ще делегира тези права и ще следи за спазването на критериите (а дали трябва да бъде един и същ?).

8.7. Сертификати

До голяма степен успешното действие на запазена марка “ЕРКЕСИЯТА” ще се развива успоредно на необходимостта от сертифициране на предлаганите продукти и услуги. Може да се каже, че запазената марка и сертифицирането на продукта са две страни на една и съща монета.

Марката може да бъде наложена на пазара по един или друг начин (например, чрез мощна рекламна кампания или ефективни маркетингови процедури), но тя винаги намира потвърждението си чрез сертификатите, на които се основава. Сертификатът осигурява тила на марката. Дори когато марката е доказала многократно и дълготрайно силата си, необходимостта от ежедневното доказателство на сертификата не отпада (Макар, че всички елитни марки по презумпция продължават да потвърждават и поддържат качеството на продукта си).

Ако марката е “заявката” на производителя към пазара, то сертификатът е “договорът” между производителя и купувача. С него производителят не само обявява качеството и състава на това, което предлага, но и гарантира, че то е идентично на обявеното.

Очевидно, запазената търговска марка “ЕРКЕСИЯТА” трябва да се възприема като един вид “предварително обещание” за екосъобразна почивка, за екосъобразна храна, стоки и услуги в региона на старобългарския вал ЕРКЕСИЯ. В същото време не трябва да се забравя и за миг: именно сертификатът е гаранцията, че обещанието напълно съвпада с конкретно предложения продукт.

Това очертава необходимостта, успоредно на работата върху запазената търговска марка “ЕРКЕСИЯТА”, да се разработят и критериите за сертифициране на местните продукти и обекти (по групи и конкретно), които да отговарят на европейските стандарти.

В Европа съществува изобилие от успешни търговска марки с големи традиции. Има и много сертификационни схеми с различна насоченост и обхват. Този европейски опит следва да бъде ползван и усвояван интензивно.

Стандартите, на които ние ще трябва да отговорим, съдържат две групи – задължителни и препоръчителни стандарти. Първите са малко или много уточнени в световната туристическа и развлекателната индустрия, другите са въпрос на национален или регионален консенсус, а някои могат да се степенуват като “допълнителни”. Имаме да усвояваме и трите групи.

Туристите са атакувани по много начини - запазени марки, маркетингови прогнози, реклами, неформални внушения и т.н. Те са склонни лесно да променят вкусовете, интересите и намеренията си. Това се отнася както за предпочитанията им към различни стоки, така и за ориентацията към един или друг район, където да си прекарат свободното време, ваканцията, отпуската. Много често те са готови да заплатят по-висока цена, за да се почувстват въвлечени в средата или историческата атмосфера на мястото, където прекарват ваканцията си. Но са разочаровани, ако тоалетната се окаже на двора. Или ако липсва тоалетна хартия.

Трябва да бъдем наясно, че макар успехът на нашето начинание до голяма степен да зависи от способността ни да предложим оригинални продукти и услуги, той също толкова ще е зависим от добрата организация и усвоените добри европейски практики, от преодоляването на многобройни слабости, от попълването на недостигащи ни традиции в обслужването и т.н.

Тук стигаме до въпроса за критериите при сертифицирането. Дали е достатъчно да се предлагат чисти и приветливи стаи за гости със санитарен възел към всяка, за да се смята, че са изпълнени минималните критерии и обектът може да получи сертификат?

Разбира се, желаните сертификати със сигурност трябва да съдържат ред подобни функционални качества на предлаганата среда. Но ако говорим за Еркесията на територията на Община Тунджа, бихме казали, че освен тях, те трябва задължително да предлагат минимум още няколко неща: да представят забележителностите на района чрез печатни и електронни материали, да се предлагат карти с маршрути по Еркесията и информационни брошури, да им се осигурява водачество на територията на вала. В допълнителните изисквания може да останат запознаването с правилата за поведение по Еркесията, осигуряването на панорамни гледки към вала и т.н.

За сертифицирането на продуктите и услугите със запазена марка “ЕРКЕСИЯТА”, освен покриването на уточнени критерии, ще се изисква и заплащането на такси – първоначална и ежегодна. За екомарката таксите са между 300 и 1300 евро, а за местната марка - много по-малко.

9. ЦЕЛИ НА УПРАВЛЕНИЕТО
9.1. Стъпаловидно поставяне на целите чрез краткосрочни планове за действие.

Стъпаловидното поставяне на целите е основната управленска технология за създаването на подкрепяща, поддържаща структура на стратегията. Тук най-важното е осъществяването от управленския екип на:

• Комуникационна стратегия;

• План за достъп;

• Общностна стратегия;

• Образователна стратегия;

• Стратегия за проучванията на старобългарския укрепен вал ЕРКЕСИЯТА и привличането към участие на различни учени и научно-приложни дисциплини.
9.2. Поставените управленски цели през следващите 10 години ( 2008-2018 ) са следните: