За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

За християните земеделци

Християните земеделци могат да вършат много добра мисионска работа, като помагат на бедните да се сдобият с дом на село и като ги учат как да обработват земята и да я правят продуктивна. Учете ги как да си служат със земеделските инструменти, как да обработват различните видове житни растения и как да засаждат и отглеждат овощни градини.

Много земеделци не получават добра реколта, понеже не обработват правилно почвата. Те не се грижат както трябва за своите овощни градини, пшеницата не се засява навреме, а и обработването на земята извършват повърхностно. После лошата реколта приписват на неплодородността на почвата. Смятат за лоша земята, която при правилно обработване би дала високи добиви. Неправилното плануване, малкото вложени сили, слабите познания налагат цялостна промяна.

Нека всички, които имат желание да се учат, бъдат запознати с най-добрите постижения в тази област. Ако някой не желае да ви слуша, поучете го, без да му говорите много. Вие самите си обработвайте правилно земята. Ако ви е възможно, кажете една дума на съседа си и оставете сама жетвата да покаже правилно избрания метод. Така те ще видят какво може да се получи от земята, когато се обработва както трябва.

Уреждане на работилници

Трябва да се обърне внимание на уреждането на различни видове работилници, така че бедни семейства да намират в тях работа. Дърводелци, железари, всички, които извършват някаква полезна работа, трябва да се чувстват отговорни да обучават и помагат на невежите и безработните.

Както пред жената, така и пред мъжа е открито широко поле за подпомагане на бедните. Добрата готвачка, домакинята, болногледачката, шивачката трябва да предават своя опит. Членовете на бедни домакинства трябва да бъдат поучавани да готвят добре, да приготвят и поправят сами облеклото си, да се учат да гледат болни и да поддържат добре домакинството. Всяко момче и всяко момиче трябва да бъде научено на полезни занаяти или професии.

Мисионерски семейства

Има нужда от мисионерски семейства, които да се заселват на пустеещи местности. Земеделци, търговци, занаятчии и хора на изкуството биха могли да отидат в най-различни места, за да подобряват земята, да организират работилници, да строят скромни жилища за себе си и за своите ближни.

И пустеещите места Бог е дарил с прелести. А ние, човеците, сме призвани да ги открием. Дори най-запустелите точки на земята, където изгледите не са обещаващи, могат да станат като Божия градина.

“И в оня ден глухите ще чуят думите, като се четат из книга; и очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината. Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа и сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев” (Исая 29:18, 19).

Учете хората сами да си помагат

Най-добре можем да помогне на бедните, като ги научим как да се справят с практическия живот. Обикновено онези, които не са научени да работят, не са трудолюбиви, издръжливи, пестеливи и самопожертвователни, не знаят как да се справят с работата си. Поради липса на грижовност и благоразумие често прахосват онова, което при правилно и пестеливо използване би могло да задоволи нуждите на техните семейства и да им създаде удобства. “Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък” (Пр. 13:23).

Когато даваме на бедните, можем и да им навредим, защото така ги учим да бъдат зависими. Даването може да засили самолюбието и чувството им на безпомощност; може да доведе до леност, прахосничество и невъздържание. Никой, който може да се издържа сам, няма право да очаква от другите. Поговорката “Светът ми дължи издръжката” е абсолютно невярна и крие в себе си измама и грабеж. Светът не дължи издръжка никому, ако той е в състояние да работи сам и да си я осигурява.

Истинската благотворителност учи човека как сам да си помага. Когато някой дойде на вратата ни и проси нещо за ядене, не бива да го отпращаме гладен. Може да е изпаднал дотам вследствие на някакво нещастие. Но истинската благотворителност означава нещо повече, отколкото даването. Означава истинска заинтересованост за благополучието на другите. Трябва да се стараем да разберем нуждите на бедните и наскърбените и да им помогнем по най-разумния начин. Обмислянето, отделянето на време и личните усилия струват много повече, отколкото само даването на пари. Не това е най-добрата благотворителност!

Научените сами да изработват онова, което получават, ще се научат и как да го използват най-разумно. Като се научат да се осланят на себе си, те не само ще осигурят собствената си издръжка, но ще бъдат в състояние да помагат и на други. Разяснявайте на онези, които пропускат отдаващите им се случаи, колко са важни задълженията в живота. Посочвайте им, че библейската религия не прави от хората ленивци. Христос непрекъснато насърчаваше към трудолюбие. На онези, които стоят без работа, Той казва: “Защо стоите тук цял ден празни... Трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4).

Нагледни примери

Чест е за всеки да дава пред света чрез домашния си живот, обичаи, бит и ред доказателство за това, какво може да направи евангелието за онези, които са му послушни. Христос дойде на този свят, за да ни даде пример за онова, което самите ние можем да бъдем. Неговото желание е влиянието на Божия Дух да личи във всичките ни постъпки.

Домовете ни и атмосферата в тях трябва да бъдат нагледен пример за усъвършенстване. Чистотата, грижовността, добрият вкус и редът трябва да изместят мързела, нечистотата, грубостта и безредието. Чрез живота и примера си трябва да поучаваме другите, да им показваме кое в техния характер или в заобикалящата ги обстановка е отблъскващо. С християнска учтивост можем да ги насърчаваме да се коригират. Ако искрено се интересуваме от тях, ще намираме случаи да ги поучаваме как най-добре да използват силите си.

Надежда и кураж

Без кураж и постоянство не можем да постигнем нищо. Говорете на бедните и обезсърчените думи на надежда, насърчавайте ги. Ако е нужно, дайте им явно доказателство, че се интересувате от тях, искайте да помогнете, когато са в затруднение. Облагодетелстваните трябва да помнят, че и те грешат в много неща и че им е неприятно, когато някой им посочва грешките. Даден им е обаче блестящ пример за това, какви трябва да бъдат. Помнете, че учтивото поведение върши много повече, отколкото укорът. Когато се опитвате да поучавате някого, нека той да види, че го правите, защото му желаете доброто и сте готови да му помогнете. А ако в дадени отношения не прави точно това, което трябва, не го осъждайте.

Простота и самоотверженост

Простотата, самоотвержеността, пестеливостта ­ уроци, от които бедните най-много се нуждаят, често им се струват тежки и нежелани. Примерът и духът на света възбуждат и подхранват гордостта, стремежа към показност, угодничеството, прахосничеството и мързел. Тези злини тласкат хиляди в мизерия и им пречат да се издигнат от покварата. Християните трябва да насърчават бедните да се противопоставят на подобни влияния.

Христос дойде на този свят в недоимък и в бедно семейство. Владетелят на небето, Царят на славата, Господарят на ангелските множества се принизи сам ­ стана човек и живя в бедност и унижения. Изцяло сподели участта на бедните. Немотия, скърби и лишения бяха Неговата всекидневна участ. Сам каза: “Лисиците си имат леговища, небесните птици ­ гнезда; а Човешкия Син няма къде глава да подслони” (Лука 9:58).

Исус не търсеше възхищението или благоволението на хората. Не заповядваше на никаква армия, не владееше никое земно царство. Не търсеше благоволението на богатите и почитаните на този свят. Не претендираше за място между владетелите на народа. Живееше сред най-нископоставените. Не зачиташе изкуствените различия между отделните слоеве на обществото, не им обръщаше особено внимание. Не зачиташе никое превъзходство, основаващо се на произход, богатство, талант, образование, ранг.

Макар да беше Князът на небето, избра Своите ученици не измежду съдиите, началниците, книжниците или фарисеите ­ тях отмина, защото се гордееха със своето образование и положение, държаха на своите предания и предразсъдъци. Този, Който познаваше всички сърца, си избра обикновени рибари, готови да приемат поучения. Ядеше с митарите и грешниците и се смесваше с простия народ не за да се приравни с тях, но чрез поученията и примера Си да им изяви добрите принципи и да ги изтръгне от земното им естество и от унизеното им положение.

Исус се стараеше да поправи погрешното становище на света за стойността на човека. Изравни се с бедните, за да премахне от бедността позорното петно, което светът є приписваше. Премахна завинаги презрението към бедните, като ги благославяше и ги правеше наследници на царството Божие. Той ни сочи да вървим по пътя, който Той извървя, като казва: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23).

Христовите служители трябва да срещат хората там, където те са, и да ги възпитават не в гордост, а в усъвършенстване на характера. Разказвайте им как Христос е работил и се е отричал от Себе Си. Помагайте им да се учат от Него на самоотверженост и на жертвоготовност. Учете ги да се пазят от прекалено угаждане и от увлечение по модата. Животът е твърде ценен и пълен с много сериозни, важни отговорности, за да бъде прахосван в служене на собственото “аз”.

Най-добрите неща в живота

Мъже и жени едва са започнали да разбират истинската цел на живота. Те са увлечени от блясъка и великолепието, надпреварват се да получават светски почести. И в името на това жертват истинското. Най-ценните добродетели ­ простотата, честността, чистотата, правдата не могат да бъдат купувани или продавани. За неграмотните те са толкова достъпни, колкото и за образованите, за простия работник ­ колкото и за уважавания държавник. Бог е предвидил за всеки едно удоволствие, което и бедни и богати могат еднакво да изпитат ­ удоволствието от съзнанието за чистота на мислите, от себеотрицанието в постъпките, от радостта на изречените съчувствени думи и от извършените добри дела. От такива хора се излъчва Христовата светлина, за да огрее живота на погиващите в злото.

Бог иска да даде успех

Докато помагате на бедните в техните земни несгоди, не изпускайте от очи и духовните им нужди. Нека нашият личен живот да свидетелства за опазващата сила на Спасителя. Нека характерът ви разкрива високия образец, който всички могат да постигнат. Проповядвайте евангелието с прости сравнения, чрез дела и живот. Каквото и да вършите, нека да съдейства за усъвършенстването на характера.

Вършейки смирено работата си, и най-слабите, и семплите хора могат да бъдат Божии сътрудници и да се радват на утехата от Неговото присъствие и на подкрепящата Му благодат. Те не бива сами да се изтощават, като създават в дейността си трудности и обезсърчаващи ги грижи. Нека вършат всекидневната си работа и изпълняват стриктно Божиите нареждания и Бог ще се грижи за тях. Той е казал: “Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарност. И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса” (Фил. 4:6, 7).

Божията грижа се простира над всичките Му творения. Той обича всички и не прави разлика, с изключение на това, че има най-нежно чувство към онези, които трябва да носят най-тежките бремена на живота. Божиите чеда ще срещат изпитания и трудности, но ще понасят участта си с радостен дух и ще помнят, че за всичко, от което са лишени в този свят, Бог ще ги възнагради богато.

Когато изпаднем в затруднение, Той изявява силата и мъдростта Си, като отговаря на нашите смирени молитви. Положете доверието си в Него като в Бог, Който чува и отговаря на молитвата. Той желае да ви се открие като Такъв, Който може да помогне при всяка нужда. Този, Който е сътворил човека, Който му е дал чудесните физически, умствени и душевни способности, не ще го лиши и от необходимото за дарения живот. Този, Който ни е дал Своето Слово и Дървото на живота, не ще лиши творенията Си от познанията за това, как да се снабдят с нужната им храна.

Как може човек, който държи ралото и води воловете, да постигне мъдрост? Ако я търси като сребро и разпитва за нея като за скрити съкровища. “Защото учи го Бог му на разсъдък и го поучава” (Исая 28:26). “Също и това произлиза от Господа на силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост” (Исая 28:29).

Бог научи Адам и Ева в рая как да обработват земята. И днес Той иска да учи хората. При Него е мъдростта и за човека зад ралото, и за сеяча. Бог ще разкрие пътищата за успеха на уповаващите се на Него и на послушните. Те трябва да вървят с кураж напред и с вяра, че Той ще задоволи нуждите им с богатствата на благодатта Си.

Същият, Който нахрани хилядното множество с пет хляба и две риби, и днес е в състояние да ни даде плодовете от труда ни. Който каза на рибарите от Галилея: “Хвърлете мрежите си, за да хванете лов” и им ги напълни с риба, щом Го послушаха, желае Неговият народ да вижда в това доказателство за възможностите Му и днес. Бог, Който в пустинята даде на Израилевите чеда манна от небето, е жив и управлява и днес. Той иска да ръководи народа Си и да дава способности и мъдрост на стремящите се да изпълняват съвестно и разумно задълженията си. Нему принадлежи светът, всички земни блага са на Негово разположение и Той желае да благославя всеки, стараещ се да бъде благословение за другите.

Трябва да гледаме с вяра към Небето. Не бива да се обезсърчаваме от привидни неуспехи или да се отчайваме поради забавяне. Да работим с радост, изпълнени с надежда и благодарност, и да вярваме, че земята крие в обятията си богати съкровища за верния служител на Господа, запаси, по-богати от сребро и злато. Планини и хълмове се изменят; земята остарява като дреха, но Божието благословение, което приготвя трапеза за народа в пустинята, никога не ще престане!

Безпомощно бедните

“Блажен оня, който помага

на нуждаещите се!”

“Дори когато бъде направено всичко възможно, за да се помогне на бедните сами да се справят, все пак остават вдовиците, сираците, старците, немощните, болните, нуждаещите се от съчувствие и грижи. Те никога не бива да бъдат пренебрегвани. Те са предоставени от Бога на милостта, любовта и помощта на онези, които Той е направил Свои домоуправители и домакини.

Семейство от вярващи

“И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Гал. 6:10).

Христос е възложил на църквата Си особеното задължение да се грижи за нуждаещите се сред собствените є членове. Във всяка църква Той има Своите бедни. Те ще бъдат всякога между нас и Той възлага на църковните членове личната отговорност да се грижат за тях.

Както членовете на едно истинско семейство се грижат един за друг, обслужват болните, подкрепят слабите, поучават незнаещите, наставляват неопитните, така и “своите по вяра” като семейство от вярващи трябва да се грижат за нуждаещите се и безпомощните. В никакъв случай не бива нехайно да ги отминават.

Вдовици и сираци

Господ е обещал да се грижи особено за вдовиците и сираците.

“Отец на сирачетата и съдия на вдовиците е Бог в Своето обиталище” (Псалм 68:5).

“Защото твоят съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на силите. Изкупителят ти е Светият Израилев, Който ще се нарече Бог на цялата земя” (Исая 54:5).

“Остави сирачетата си ­ Аз ще ги запазя живи; и вдовиците ти нека уповават на Мене!” (Еремия 49:11).
Много бащи, напускащи този живот, са умирали спокойно, с пълна вяра в Божието обещание, че Той ще се грижи за близките им. Господ се грижи за вдовиците и сираците не чрез чудеса, като им изпраща манна от небето или гарвани да им носят храна, но чрез чудото, което извършва в човешките сърца. Той прогонва оттам самолюбието и ги прави източници на християнска любов. Поверява нещастните и самотните на Своите последователи като нещо скъпоценно. Те имат най-голямо право да разчитат на нашето състрадание.

В изпълнените с удобства домове, в пълните с богатства каси и житници, в складовете, претъпкани с индустриални произведения, в съкровищниците, отрупани със злато и сребро, Бог е предвидил Свои средства за подкрепа на тези нуждаещи се. Той ни кани да станем инструменти, проводници, чрез които да може да раздава благата Си.

Много овдовели майки се борят храбро за лишените си от бащи деца, носейки двойния товар. Често работят свръх силите си, за да осигурят рожбите си. Имат малко време за тяхното възпитание и образование и недостатъчна възможност да ги обградят с влияния, които да просветят живота им. Такива майки се нуждаят от насърчение, съчувствие и осезателна помощ.

Бог ни кани, доколкото ни е възможно, да заместим бащините грижи, от които някои хора са лишени. Вместо да стоите настрана, да се оплаквате от грешките им и от причиняваните затруднения, помагайте им колкото можете. Старайте се да помагате и на измъчената майка. Облекчавайте нейното бреме.

Същото се отнася и за децата, които са напълно лишени от родителско напътствие и от доброто влияние на християнския дом. Нека християните разтворят сърцата и домовете си за тези безпомощни създания. Това дело ни е възложено от Бога като личен дълг и не бива да бъде предоставяно на благотворителни дружества или на милостта на други. Щом такива деца нямат роднини, които да са в състояние да се грижат за тях, църковните членове трябва да намерят помежду си дом и да ги приютят. Нашият Творец е определил да живеем в семейства и детската природа се изявява най-добре в изпълнената с любов атмосфера на християнския дом.

Много хора, които нямат собствени деца, могат да сторят добро, като се грижат за деца без родители. Вместо да посвещават вниманието си на своите домашни любимци и да прахосват чувства и средства за неразумните животни, нека сторят това за малки деца, да ги възпитат по Божествения образец. Подарете любовта си на безпризорни и лишени от дом деца от някое голямо семейство. Вижте колко много от тях бихте могли да възпитате и напътите към Господа. Мнозина биха получили по такъв начин богати благословения.

Възрастните

Възрастните също се нуждаят от помощта на семейството. Семействата на братя и сестри в Христа могат най-добре да заместят собствения дом. Ако те бъдат насърчени да вземат участие в интересите и работите на домакинството, в което са приети и настанени, ще бъдат избавени от чувството за безполезност. Помогнете им да почувстват, че помощта им е ценена, че и за тях има работа, че и те правят нещо за другите. Това ще радва сърцата им и ще им създаде интерес към живота.

Нека хората, чиито бели коси и неустойчиви стъпки показват, че се приближават към гроба, да бъдат колкото е възможно по-дълго сред обичащи ги приятели и близки и да се радват на общуването със семейните членове. Нека те служат на Бога сред онези, които са познавали и обичали; нека за тях да се грижат нежните ръце на обичащите ги.

Когато е възможно, нека членовете на всяко семейство да считат за привилегия да се грижат за своите старци. Ако възможност липсва, тогава този дълг се пада на църквата и трябва да се приема пак като привилегия. Всички притежаващи Христовия Дух ще бъдат внимателни към немощните и старите.

Присъствието на безпомощни хора в нашите семейства е случай за сътрудничество с Христос в Неговите дела на милост, възможност за развиване на характер, подобен на Неговия. В съединението на старите и младите лежи благословение. Младите могат да внесат слънце в сърцата на възрастните. Онези, чиято опора в живота отслабва, се нуждаят от благословението на общуването с жизнерадостни и весели младежи, а младите могат да извлекат полза от мъдростта и опита на старите. Но преди всичко имат нужда да се научат на самоотвержено служене. Присъствието на една душа, която изисква състрадание, търпение и самопожертвователна любов, за някои семейства би била неоценимо благословение. То би освежавало и облагородявало домашния уют и би развивало у млади и стари християнски добродетели, даряващи с Божествената красота и обогатяващи с непреходните небесни съкровища.

Изпитание на характера

“... сиромасите всякога се намират между вас ­ казва Христос ­ и когато искате, можете да им сторите добро” (Марк 14:7). “Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света” (Яков 1:27).

Христос изпитва онези, които претендират, че са Негови последователи, като поставя сред тях безпомощни и бедни, за да бъдат зависими от грижите им. В любовта и в служенето ни за Божиите нуждаещи се чеда се изпитва верността на нашата любов. Когато ги пренебрегваме, се изявяваме като лицемерни ученици, чужди на Христос и на Неговата любов.

Дори да бъде направено всичко възможно, за да се настанят сирачетата в семейства като в свои домове, все пак ще останат твърде много такива деца, нуждаещи се от грижи. Немалко от тях са получили лошо наследство. Не са многообещаващи, не са привлекателни, но са изкупени с Христовата кръв и в Божиите очи са също толкова ценни, колкото и собствените ни деца. Ако не им се протегне ръка за помощ, те ще отраснат в невежество и ще бъдат тласнати към пороците и престъпността. Много от тях биха могли да бъдат спасени чрез дейността на сиропиталищата.

За да дават добър резултат, тези заведения трябва да бъдат уредени, доколкото е възможно, по образеца на един християнски дом. Вместо да се градят големи здания, които да побират голям брой деца, трябва да се издигат малки заведения на различни места. Вместо да бъдат в големи градове или близо до тях, по-добре е да са в провинцията, да са заобиколени с достатъчно земя за обработване, така че децата да контактуват с природата и да имат възможност да получат добра подготовка за различни професии.

Ръководителите на подобни заведения трябва да бъдат хора с любвеобилни сърца, образовани, самопожертвувателни, да вършат това дело с любов и да възпитават децата за Христос. При такива грижи много бездомни и безпризорни биха могли да станат полезни членове на човешкото общество за слава на Христос и после сами да помогнат на други.

Пестеливост и себеотрицание

Мнозина презират пестеливостта, като я бъркат със скъперничеството и дребнавостта. Но икономисването е тясно свързано с най-голямата щедрост. Не може да има истинска щедрост без пестеливост. Трябва да пестим, за да има какво да даваме.

Никой не може да върши истинска благотворителност без себеотрицание. Само чрез простота, себеотрицание и най-строга пестеливост ще ни бъде възможно да вършим онова, което ни е възложено като на Христови представители. Гордостта и светските амбиции трябва да изчезнат от нашите сърца. Във всичко, което вършим, трябва да се проявяват принципите на несебелюбието, познати ни от Христовия начин на живот. По стените на домовете ни, по картините и мебелите трябва да се чете: “Да въвеждаш у дома си сиромаси без покрив” (Исая 58:7). В нашите гардероби трябва да се вижда написано като че с Божия пръст: “Когато видиш голия, да го обличаш.” Бюфетът за храна и отрупаната с ядене маса трябва да ни напомнят: “Да разделяш хляба си с гладния” (Исая 58:7).

Пред нас стоят хиляди възможности да бъдем полезни и да вършим добро. Често се оплакваме от оскъдните средства, с които разполагаме. Но ако бихме се захванали с искрено усърдие, бихме могли да ги увеличим хилядократно. Сребролюбието и чревоугодничеството са пороците, които пречат на добротворството.

“Събирайте остатъците от хляба, за да не се прахоса нищо”

Колко средства се дават за неща, които са само идоли, неща, ангажиращи време, мисли и сили, които биха могли да бъдат посветени на по-висши цели! Колко пари се прахосват за великолепни къщи и автомобили, за задоволяващи самолюбието удоволствия, за скъпа и нездравословна храна и за какви ли не вредни прищевки! Колко способности се пропиляват за напълно безполезни приумици! Мнозина, наричащи себе си християни, харчат за безполезни и дори за вредни неща много повече, отколкото дават за спасението на души от изкусителя.

Други, които също претендират, че са християни, хвърлят луди пари за тоалети и не им остава нищо за нуждите на другите. Смятат, че трябва да са окичени със скъпоценни украшения, да са облечени със скъпи дрехи, без да се съобразяват, че заобикалящите ги не могат да си купят и най-скромно облекло.