За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Но над съдийския престол на църквата е Божият съд, който заявява на първия убиец: “Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята” (Бит. 4:10). Той не ще приеме на олтара Си жертвите на търговците на спиртни напитки. Неговият гняв към опитващите се да покрият вината си с булото на щедростта не секва. Техните пари са опръскани с кръв и на тях почива проклятие. “Сит съм от всесъжения. Мразя да грабите, за да Ми принасяте приношение!” ­ би казал Бог на такива хора.

“Защо Ми е множеството на жертвите ви? ­ казва Господ... Когато дохождате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни приноси... И когато простирате ръцете си, ще скрия очите Си от вас; даже когато принасате много молитви, не ща да слушам ­ ръцете ви са пълни с кръв!” (Исая 1:11-15).

Пияницата е способен на по-добри дела. Преди да се пропие, той е бил надарен с таланти, с които би могъл да слави Бога и да бъде благословение за света. Но неговите ближни са поставили примка за душата му и са се обогатили чрез деградирането му. Те са живели в благополучие, докато бедните жертви, които са ограбвали, са потъвали в мизерия и нищета. И Бог ще иска сметка за това от помогналия на пияницата да тръгне към гибелта. Великият Владетел на всемира, Който царува в небето, не е пропуснал да види нито първата причина, нито последните резултати от пиянството. Бог, Който се грижи за тревата на полето и я обича, не ще отмине онези, които са създадени по Негов образ и са изкупени със собствената Му кръв. Бог си отбелязва всички злини, които увековечават престъпността и мизерията.

Светът и църквата може да оказват почит на човека, натрупал богатствата си от деградацията на човешки души. Те може да се усмихват на онзи, който е тласкал човеци стъпка след стъпка по пътя на позора и провала. Но Бог вижда всичко и отплаща със справедлив съд. Търговецът на алкохолни напитки може да е наричан от света добър бизнесмен, но Господ казва: “Горко му!” Той ще бъде накаран да отговаря за отчаянието, мизерията, страданията, причинени от търговията с алкохол. Ще отговаря за страданията на майките и децата, лишени от храна, облекло и подслон, останали без всякаква надежда и радост. Ще дава отчет за душите, които е изпратил неприготвени във вечността. И онези, които подкрепят неговата дейност, стават съучастници във вината му. На такива Бог казва: “Ръцете ви са пълни с кръв!”

Под закрилата на държавата

Мнозина твърдят, че лицензирането на търговията със спиртни напитки помагало за ограничаване на злото. Всъщност обаче въпреки издаваните разрешителни за подобна търговия, с което уж се ограничавало разпространението, навсякъде в страната се появяват спиртоварни, кръчми и магазини за спиртни напитки. Търговецът на алкохол върши пъкленото си дело пред вратите ни.

Често се забранява да се продават спиртни напитки на пияни, но броят на младежите пияници се увеличава. Та нали съществуването на алкохолната търговия зависи от това, да се създава у младите вкус към алкохола! И така, докато навикът се вкорени здраво и “чашката” стане необходимост. По-малко вредно би било да се дава алкохол на явния пияница, чиято гибел в повечето случаи е сигурна, отколкото младеж в разцвета на силите си да бъде въвличан в тази ужасна пропаст.

Чрез издаването на лицензи за търговия с алкохол пред стараещите се да се реформират се поставя постоянно изкушение. Има заведения, където се опитват да помагат на жертвите на невъздържанието да победят тази си страст. Това е благородно дело. Но докато продажбата на спиртни напитки преуспява, пристрастените ще имат малка полза от тях, защото не могат да останат там постоянно. Те отново ще трябва да се върнат в обществото. Стремежът към алкохола, макар и потиснат, не е напълно премахнат; и когато изкушението се изпречи пред тях, както става на всяка крачка, обикновено не могат да устоят.

Човек, който притежава някакъв див звяр и го пусне свободно, според законите на страната е отговорен за вредите, нанесени от животното. В законите, дадени на Израил, Господ нарежда, ако някое известно като опасно животно причини смъртта на човек, собственикът му да заплати с живота си своята небрежност. По същата логика правителството, което издава лицензи за търговия със спиртни напитки, трябва да бъде подвеждано под отговорност за последиците от нея. И ако пускането на свобода на едно хапещо животно се смята за престъпление, достойно за смъртно наказание, колко по-голямо е пък престъплението да се одобрява търговията с алкохол!

Лицензите се издават с оправданието, че носят много приходи в обществената хазна. Но какво са тези приходи в сравнение с огромните разходи за обуздаване на престъпността, за умопобъркани и обеднели, плод на търговията със спиртни напитки! Човек, извършил престъпление под влиянието на алкохола, бива изправен пред съда. И тогава същите, които са одобрили търговията с алкохол, са принудени да се справят с последиците от собственото си дело. Те одобряват продажбата на питие, способно да доведе и здрав човек до побъркване, а после изпращат същия човек в затвора или на бесилката, докато жена му и децата му остават след смъртта му на произвола на съдбата или в тежест на обществото.

Но дори да вземем предвид само финансовата страна на въпроса, колко неразумно е да се търпи подобна търговия! С какви приходи може да се компенсира загубата на човешкия разум, деформирането и заличаването на Божия образ в човека и мизерията на деца, осъдени на нищета и поквара, които ще продължават да насаждат и в своите деца същите склонности.

Забрана върху продажбата на спиртни напитки

Неизброими множества, пристрастени към алкохола, се намират в жалко положение. Мозъкът им е болен, волята им е сломена. Не могат да овладяват сами желанията си, тъй като им липсва каквато и да било сила. Не могат и да бъдат убедени да се откажат. Даже и да решат да изоставят пиенето, сграбчат ли отново чашата, още с първата глътка забравят всяко добро намерение. Всеки остатък от воля чезне, съкрушената съпруга е забравена. Поквареният баща не се интересува вече от това, че децата му са гладни и голи. Чрез узаконяването на търговията с алкохол законът дава своето съгласие за това човешко поведение и отказва да спре дейността, която изпълва света със зло.

Трябва ли да се продължава все така? Трябва ли хората да се борят за победа, докато вратата на изкушението ги зове, отворена пред тях? Трябва ли проклятието на невъздържанието винаги да тегне над цивилизования свят? Трябва ли всяка година да помита като пояждащ огън хиляди щастливи домове? Когато кораб претърпи бедствие близо до брега, хората не стоят със скръстени ръце. Те рискуват живота си в старанието си да спасят давещите се. А колко по-необходимо е да се полагат старания за спасяването на хората от участта на алкохолика!

От делото на търговеца на спиртни напитки са застрашени не само пияницата и неговото семейство; нито харченето на пари е най-голямото зло, което тази търговия причинява въобще. Всички сме вплетени заедно в тъканта на човечеството. Злото, причинено на една част от голямото човешко братство, е опасно за всички ни.

Поради любовта си към печалби или охолен живот мнозина не са искали да дадат своята подкрепа за ограничаване на търговията с алкохол. Но, макар и късно, са констатирали, че тази търговия се е отразила и на тях. Виждали са децата си да оскотяват и да се провалят. Престъпността се шири. Имоти се излагат на опасност. Животът е несигурен. Нещастията по море и по суша се увеличават. Болести, които се развъждат в свърталища на мръсотия и престъпност, си пробиват път и към разкошните и богати домове. Подхранваните от покварени и престъпни деца пороци заразяват синовете и дъщерите на благородни и културни семейства.

Няма човек, чиито интереси да не са застрашени от търговията с алкохол. Няма човек, който да не е длъжен заради собствената си сигурност да є се противопостави.

Би трябвало преди всичко местата, които имат работа със светски интереси, в които се създават закони и в които се говори за право, да бъдат свободни от проклятието на невъздържанието. Управници, сенатори, депутати, хората, в чиито ръце са законите на страната, трябва да са най-строги въздържатели. Само тогава разсъдъкът им може да е бистър, за да отстояват непоколебимо принципите. Само тогава ще могат да постъпват мъдро и справедливо и да показват милост. Но какво сочат статистическите данни? Колко много от тези хора са с размътен ум и с объркани разбирания за право и неправо поради употребата на спиртни напитки! Колко угнетяващи закони са били издадени, колко много невинни хора са пострадали поради неправдата на обичащи “чашката” законодатели, свидетели, юристи, адвокати и съдии! Много от тях са “герои в пиенето на вино” и силни в “смесването на силни пития”. Наричат “злото добро и доброто зло”; за подкупи оправдават виновния и лишават хора от законното им право! За такива Господ казва:

“Горко на ония!... Както огнен пламък пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота, и цветът им ще възлезе като прах, защото отхвърлиха поуката на Господа на силите и презряха думата на Светия Израилев” (Исая 5:22, 24).

За да бъде Бог почитан, за да пребъдва нацията, за да има благополучие в обществото, в дома и в отделните личности, се изискват най-големи старания за разясняване на последиците от злото на невъздържанието. Скоро ще видим резултатите от това ужасно зло такива, каквито досега не сме ги виждали. Кой иска да вземе твърдо решение да се бори за възпирането на това гибелно дело? Борбата срещу него едва е започнала. Трябва да се образува армия, която да спре продаването на спиртните напитки, довеждащи хора до лудост. На народа трябва да се изяснят добре опасностите от спиртната търговия, за да поиска сам нейната забрана. На обезумелите от пиене мъже трябва да се даде възможност да се освободят от своето робство. Народният глас трябва да изиска от законодателите си да сложат край на тази позорна търговия.

“Избавяй ония, които се влачат на смърт, и гледай да задържиш ония, които политат към клане. Ако речеш: “Ето, ние не знаехме това!”, то Онзи, Който претегля сърцата, не разбира ли? Онзи, Който пази душата ти, не знае ли, и не ще ли въздаде на всеки според делата му” (Пр. 24:11, 12).

ДОМЪТ

“Животът е подготвително училище, което и родителите, и децата трябва да завършат, за да бъдат готови за по-висшето училище в Божието обиталище.”

Няма по-важно мисионско поле от това,

което е възложено на бащите и майките.

Възпитаването и въздигането на човечеството започва в дома. Дейността на родителите е в основата на всичко. Обществото е изградено от семейства и представлява това, което те са направили от него. От сърцето “са изворите на живота” (Пр.4:23), а сърцето на обществото, на църквата и на нацията е семейството. Благополучието на обществото, успехът на църквата, преуспяването и пребъдването на нацията зависят от влиянието на дома.

Ролята и значението на домашния живот са представени много добре в живота на Исус. Той дойде от небето, за да бъде наш Пример и Учител. Преживя тридесет години като член на едно семейство в Назарет. Библейският доклад за тези години е много кратък. Никакви особени чудеса не привличат вниманието. Никакви любопитни тълпи не го следват и не слушат словото Му. И все пак през всички тези години Той изпълнява Своята Божествена мисия. Живее като един от нас, участва в домашния бит, подчинява се на семейната дисциплина, изпълнява налаганите му от нея задължения и носи бремето є. Под закрилата на един скромен дом, в който споделя нашата човешка участ, Той “преуспяваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:52).

През всички тези години от Неговия живот се излъчват потоци от състрадание и готовност за помощ. Себеотрицанието и издръжливостта, куражът и верността Му, устояването на изкушенията, ненарушимият мир, спокойната ведрост са постоянно насърчение за околните. Той внася чиста, уютна атмосфера в дома и животът Му действа като квас сред слоевете на обществото. Никой не казва, че е извършил някакво чудо. Една невидима сила обаче ­ целебната, животворната сила на любовта ­ се излъчва от Него към изкушаваните, болните и наскърбените. Още от дете Той служи на другите, без да го изтъква, и затова всички обичат да Го слушат, когато започва Своята открита проповедническа служба.

Детските години на Спасителя са най-прекрасният пример за младежта. Те са поучителни и трябва да служат за насърчение на всички родители. Кръгът на семейните и съседските задължения представлява първото поле на дейност за тези, които искат да работят за издигането на нравственото и духовното равнище на ближните си. Няма по-важно работно поле от това, възложено на основателите и пазителите на дома. Никое дело, поверено на човешки същества, не включва в себе си по-големи и по-важни последици от поверената на майките и бащите задача.

Бъдещето на обществото се определя от децата и младежите на днешното време. А какво ще стане от тях, зависи от дома. По-голямата част от болестите, мизерията и престъпленията, от които човечеството страда, може да се припише на липсата на правилно домашно възпитание. Ако домашният живот беше чист и истинен, ако децата, излизащи от него, бяха подготвени да се справят с отговорностите и опасностите на живота, колко различен щеше да изглежда светът!

Полагат се големи старания; време, пари и труд се влагат почти в неограничени размери за институции и заведения за жертвите на лошите навици. Но дори и тези старания не са в състояние да поправят голямото зло. Колко малък е успехът! Колко малко се избавят завинаги!

Много от тези нещастници жадуват за по-добър живот, но им липсват кураж и решителност да скъсат с навика. Те се плашат от усилията, труда и жертвите, които са необходими, и животът им е мизерен и провален. По такъв начин мъже с блестящ ум, с прекрасен външен вид, благородни и силни, които по природа са били надарени със способности да заемат отговорни длъжности, пропадат и биват изгубени и за този, и за бъдещия живот.

Колко тежко е за покаялите се да победят и да си възвърнат отново човешкото достойнство! Мнозина през целия си живот с разрушено телесно здраве, с колеблива воля и разсъдък, с отпаднали душевни сили, е трябвало да жънат плодовете на злото, което са сели в младостта си. А колко повече би могло да се направи, ако борбата със злото започнеше още в самото му начало!

Това дело до голяма степен лежи в ръцете на родителите. Ако в старанията, които се полагат за възпиране на растящото невъздържание и на други лоши прояви, подобно на рак разяждащи тялото на обществото, се обръщаше повече внимание на обучаването на родителите как да възпитават децата си, доброто би било сто пъти повече. В тяхна власт е да превърнат навика ­ една такава страшна злотворна сила, в сила за добро.

Родителите могат да поставят основата на здрав и щастлив живот за децата си. Могат да ги изпратят вън от дома си с морални сили да противостоят на изкушенията, за да се справят успешно със задачите на живота. Могат да им помогнат да посветят живота си за прослава на Бога и за доброто на човечеството. Могат да им проправят пътища, които през слънце и сенки да водят към Славните Висини горе.

Нагледен урок

Мисията на дома се простира и извън неговите членове. Християнското семейство трябва да бъде образец, който да представя стойността на истинските принципи в живота. Така то ще бъде сериозна сила на доброто. Влиянието на добрия дом действа много по-силно върху човешките сърца и живот от всякаква проповед. Когато младежи излизат от такъв дом, те разпространяват усвоените вече навици и поуки. Така благородни житейски принципи се въвеждат и в други семейства и навсякъде в обществото се разпръсва облагородяващо влияние.

Готоприемството

Има много хора, за които нашият дом може да бъде благословение. Приемите и семейните ни срещи не бива да се ръководят от предписанията на светските нрави, но от Христовия Дух и от ученията на Словото Божие. Израилтяните са включвали във всичките си празници бедните, чужденците и левитите, които са били помощници на свещеника в светилището и религиозни учители и мисионери. Те били смятани за гости на народа и при всички обществени и религиозни празненства са се радвали на гостоприемство. За тях са се полагали много грижи при болест и нужда. Такива хора трябва да каним и ние в своите семейства. Колко много би спомогнало такова гостоприемство за насърчаването на болногледача или учителя, на обременени с грижи и изтощени от преумора майки или на немощни старци, които често са лишени от дом и трябва да се борят с лишения и несгоди!

“Когато даваш обяд или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и ти бъде отплатено. Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните” (Лука 14:12-14).

Посрещането на такива гости няма да ви струва скъпо. За тях няма да бъде нужно да приготвяте свързани с много пари и труд обеди. Няма да е нужно да демонстрирате разкош и блясък. Сърдечното посрещане, местенцето до огнището ви, столът до вашата трапеза, възможността да участват заедно с вас във вашата семейна молитва за много души би била слънчев лъч от Небето.

Нашето състрадание трябва да прекрачи границите на собственото “аз” и изолираността сред домашните стени. Чудесни случаи се предоставят на онези, които желаят да направят дома си благословение за други. Влиянието от общуването има чудодейна сила. Ако искаме, можем да го използваме, за да помагаме на заобикалящите ни.

Нашият дом трябва да бъде прибежище за изложената на изкушения младеж. Сред тях има такива, които са на кръстопът. Всяко влияние, всяко впечатление определя избора на сегашната и бъдещата им участ. Злото ги примамва отвсякъде. Неговите места са съблазнителни. Там всеки идващ бива сърдечно приканван. Навсякъде наоколо има млади хора без дом и други, чийто дом с нищо не ги привлича и подпомага, затова затъват в злото, минават под сянката на нашите собствени порти и отиват към гибелта.

Те се нуждаят от ръка, която да се протегне към тях със съчувствие. Любезни думи, изказани простичко, малко, непретенциозно внимание ще разсеят натрупалите се в душите им облаци на изкушението. Искрената проява на вдъхнатото от Небето съчувствие притежава сила да разтваря сърцата на нуждаещите се с привлекателността на християнските слова и с простото нежно докосване с духа на Христовата любов. Ако показваме съчувствие към младите, ако ги каним в семействата си и ги обграждаме с добро влияние и готовност за помощ, ще срещнем много хора, които с радост ще се насочат към пътя, който води нагоре.

Случаите на живота

Нашето време тук е кратко. Можем да минем само един път през този свят. Затова нека изградим живота си тук по най-добрия начин. Делото, за което сме призвани, не изисква нито богатство, нито високо обществено положение, нито големи способности. Необходими са само доброжелателство, самопожертвувателен дух и твърдо поставена цел. Една светлинка, колкото и малка де е, ако се поддържа постоянно да свети, може да бъде средство за запалване на много други. Обсегът на нашето влияние може да изглежда малък, способностите ни ­ нищожни, възможностите ни скромни, знанията ни ограничени. Но пред нас ще има чудесни възможности, ако използваме вярно случаите, давани ни в собствения ни дом. Ако поискаме да разтворим сърцата и дома си за Божествените принципи на живот, от нас ще се разпръснат във всички посоки животворни сили. От нашия дом трябва да изтичат целебни потоци, които да носят живот, красота и плодородие там, където сега цари суша и пустота.

Основателите на дома

“С мъдрост се гради къща

и с разум се утвърждава.”

Онзи, който дава Ева за помощничка на Адам, извършва първото Си чудо на една сватба. В залата на пиршеството са събрани приятели и роднини. Там Исус поставя началото на Своята публична служба. По такъв начин осветява брака и го признава за свещена връзка, основана от Самия Него. Мъже и жени се свързват в свята брачна връзка, за да основат семейства, чиито членове, увенчани с почит, трябва да бъдат признати за членове на небесното семейство.

Христос почита брачната връзка, правейки я символ на връзката между Себе Си и Своите изкупени. Сам Той е Младоженецът, а невестата е църквата, за която говори като за Своя избраница: “Ти цяла си хубава, любима моя, и недостатък няма в тебе!” (Песен 4:7).

“Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил ... за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка” (Ефес.5:25-27).

Семейната връзка е най-здравата, най-нежната и най-святата от всички връзки на земята. Тя е определена да бъде за благословение за човечеството и е благословение, когато в брак се встъпва със страх Божи и с истинско съзнание за лична отговорност.

Онези, които възнамеряват да встъпят в брак, трябва да размислят добре какви ще бъдат характерът и влиянието на основания от тях дом. Когато станат родители, на тях ще бъде поверено нещо свято. Те ще определят до голяма степен физическия и моралния образ, който децата им ще получат. А от характера на дома зависи състоянието на обществото. Влиянието на всяко семейство ще издига или ще сваля блюдото на везните.

Изборът на другар в живота трябва да бъде такъв, че да гарантира физическото, духовното и умственото благополучие на родители и деца. Трябва да бъде такъв, че родители и деца да бъдат благословение за съчовеците си и да прославят своя Създател.

Преди да поемат отговорностите на брака, мъжете и жените трябва да получат практическа подготовка за семейния живот, за да могат да изпълняват своите задължения и отговорности. Ранните бракове не са за препоръчване. Една толкова важна връзка, каквато е бракът, и с такива сериозни последици не бива да се предприема набързо, без достатъчна подготовка и преди да са се развили добре духовните и физическите сили.

Двамата партньори може да не притежават светски богатства, но трябва да притежават много по-голямото богатство ­ добро здраве. Обикновено е по-добре да няма голяма разлика във възрастта. Пренебрегването на това правило може да доведе до сериозни последици върху здравето на по-младия, а често и децата биват лишени от умствени и физически сили. От стари родители децата не могат да получат онези грижи и приятелски отношения, от които така се нуждаят. Смъртта отнема майката или бащата във време, когато тяхната любов и напътствия са най-необходими.

Само под покровителството на Христос може да се встъпи със сигурност в брачна връзка. Човешката любов трябва да бъде здраво свързана с Божествената. Само там, където царува Христос, може да съществува дълбока, истинска, самопожертвователна обич.

Любовта е ценен дар, който получаваме от Исус. Чистата и свята обич не е чувство, а принцип. Онези, които са подбуждани от истинска любов, не са нито неразумни, нито слепи. Наставлявани от Светия Дух, те обичат Бога над всичко и ближния си ­ както себе си.

Нека възнамеряващите да встъпят в брак да обръщат внимание на всяко чувство и на всяка проява на характера на лицето, с което искат да свържат живота си. Всяка стъпка към брачна връзка трябва да се характеризира с решителност, простота, искреност и сериозно желание да се живее според Божията воля и за Негова прослава. Бракът се отразява върху по-късния живот, както в този, така и в бъдещия свят. Един сериозен християнин няма да планира нещо, което Бог не би одобрил.

Ако Бог те е благословил с богобоязливи родители, търси техния съвет. Сподели с тях надеждите и плановете си. Приеми поуката, която ще ти предоставят от дългогодишния си житейски опит, и ще си спестиш много страдания в живота. Но преди всичко направи Христос свой Съветник. Изследвай Неговото слово с молитва.

При такова ръководство младата жена приема за другар в живота само човек, който притежава благородни, мъжествени черти на характера ­ трудолюбив, предприемчив и честен; който се бои от Бога и Го обича. А младежът ще търси за своя другарка и спътница в живота жена, която е трудолюбива и способна да носи своята част от житейското бреме, чието влияние ще го облагородява и възвисява и която ще го направи щастлив с любовта си.