Находище №1 – скална ниша над манастира Св. Иван Пусти

Отнася се към природно местообитание 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове (Кавръкова и кол. 2005). Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) находището (субпопулации) е в хабитат H3.2 Basic and ultra-basic inland cliffs – на варовикови скали, със сравнително висока атмосферна влажност.

Една от най-типичните ландшафтни форми в Парка са скалите и скалните венци, заемащи значителни площи. Тези местообитания се характеризират с екстремни условия за живот (високи температури през лятото, недостатъчна влажност, оскъден или почти липсващ почвен субстрат), което обуславя присъствието на представители от групата на хазмофитите. Недостъпността на терените осигурява трайното съществуване на растителните групировки по скалите. Следва да се отбележи, че върху скалистите терени се развиват едни от най-богатите на флористично разнообразие растителни групировки. Типични представители за тях са Stipa epilosa, Dianthus petraeus, Achillea clypeolata, Sedum grisebachii, Chamaecytisus calcareus, Festuca xanthina, Daphne oleoides и др. Този тип растителност се отнася към Potentilletalia caulescentis на клас Asplenietea trichomanis (Кавръкова и кол. 2005).

Изложението е север-североизток. Скалната ниша има форма на полукръг. Участъка със североизточно изложение е по-малко огрят (пред скалната ниша също има скала, която засенчва) от слънцето и видимо скалата е с по-висока влажност. Установени са 48 екземпляра върху площ от 40 м².

Местообитането на вида е на прехода между местообитание 7220* Извори с твърда вода и туфести формации (Cratoneurion) и местообитание 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове (Кавръкова и кол. 2005). Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) находището (субпопулации) е в хабитат H3.2 Basic and ultra-basic inland cliffs – на варовикови скали, с висока атмосферна влажност (в непосредствена близост до бигор).

Хабитат 7220 е представен точково и не заема големи територии в границите на Парка. Той е свързан с изворни и течащи води, които са богати на бази и съдействат за формирането на туфести натрупвания – варовик с активно отлагане на бигор¹.

Доминанти сред висшите растения са листнати мъхове от родовете Cratoneuron и Palustriella, които са привързани към варовикови субстрати. Растителността се отнася към съюза Cratoneurion commutatum. В резултат на постоянното обливане с твърда вода мъховите чимове и “завеси”, спускащи се по скалистите склонове или отвеси и по ерозираните брегове, се пропиват с варовик, оформяйки твърди туфи и шуплести варовити конуси (Ганева & Кожухаров 2011).

Бигорната скала се намира под водопад с непостоянен отток. Изложението е северно. Установени са 59 екземпляра върху площ от 20 м².

Популацията на люспестото изтравниче в находище №1 е разпространена върху варовикова стена над манастира в огромна скална ниша (30х15 м). В скалната ниша има каптиран карстов извор, чиито води след преминаването им покрай манастира се изливат под формата на водопад (активно течащ пролет и есен, през останалата част от годината осигурява непрекъсната влага на скалната стена) над бигорната стена под манастира, където е второто находище (находище №2). Разстоянието между двете находища е 140 м. Най-вероятно става въпрос за генетично еднакви субпопулации, тъй като липсва географска изолация като генетична бариера между тях. Разстоянието между двете находища позволява разпространяване на спори от вятъра, а карстовия извор, който извира под скалната ниша, облива бигорната скала.

• 
  Находище с. Муселиево (видът не бе установен).
  

Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) изследваното местообитание е H3.2 Basic and ultra-basic inland cliffs. Видът не беше установен. В сравнение с типичните му местообитания, абиотичните и биотичните фактори на мястото не отговарят на екологичните изисквания на вида; характеризира се с по-ниска влажност, силно слънчево греене, респ. по-висока температура.

• 
  Находище гара Лакатник (видът не бе установен).
  

Според EUNIS класификацията (Davies et al. 2004) изследваното местообитание е H3.2 Basic and ultra-basic inland cliffs. Вида не беше установен, макар че абиотичните и биотичните фактори на мястото отговарят на екологичните му изисквания, особено скалната ниша на карстовия извор Житолюб и привходните части на пещерата Темната дупка.

2. 
   Собственост на земите и начин на трайно ползване
   

• 
  Популация манастир Св. Иван Пусти.
  

Находище №2 попада в имот № 187001500 от землището на гр. Враца, собственост на Обществена организация и НТП Залесена горска територия (Петрова и кол. 2011).

• 
  Находище с. Муселиево.
  

• 
  Находище гара Лакатник.
  

4. 
   Численост, плътност и структура на популациите
   

• 
  Популация манастир Св. Иван Пусти.
  

- брой на находищата: 2;

- площ на изследваните местообитания в границите на популацията: Находище №1 – 800 м², Находище №2 – 150-200 м²;

- численост: през 2006 – обща численост 82 екз.(52+30), през 2012 – обща численост 107 екз. (59+48), отчетени са 20 броя на стадий протал;

- плътност на популациите: Находище №1 – 1.48 екз./м², Находище №2 – 2.40 екз./м²; средна плътност (3 степенна скала – ниска, средна, висока);

- площ на популациите: Находище №1 – 40 м², Находище №2 –20 м²;

- структура на популациите: единична.

• 
  Находище с. Муселиево.
  

• 
  Находище гара Лакатник.
  

5. 
   Лимитиращи фактори и заплахи
   

1. 
   Антропогенни фактори
   

• 
  Популация манастир Св. Иван Пусти.
  

В близост до Находище № 2, в дерето, минаващо през средата на скалния венец, върху който се наблюдават растенията, бе установено изхвърляне на битови и строителни отпадъци. В резултат терена под венеца (под находището) е силно рудерализиран, като този процес може да повлияе негативно на екземплярите, разположени в основата на венеца.

Изворът при Находище №1 е каптиран, в резултат дебита на потока, около който се развиват находищата, е силно намален. В резултат се намалява въздушната влажност в цялото дере, вкл. в района на находищата. Съществува опасност, при продължаване на въздействието, от изчезване на цялата популация.

Находище № 2 е разположено в дере, обрасло с дървесна растителност, която осигурява допълнителна защита от слънчево греене, респ. от локално повишаване на температурата, и осигурява по-висока въздушна влажност. Опожаряването на тази растителност би довело косвено до увеличаване на слънчевото греене и на температурата, и до намаляване на въздушната влажност, което би могло да доведе до унищожаване на находището.

Находище № 2 е разположено в дере, обрасло с дървесна растителност, която осигурява допълнителна защита от слънчево греене, респ. от локално повишаване на температурата, и осигурява по-висока въздушна влажност. Горскостопански мероприятия, свързани със сечи, биха довели косвено до увеличаване на слънчевото греене и на температурата, и до намаляване на въздушната влажност, което би могло да доведе до унищожаване на субпопулацията.

• 
  Находище с. Муселиево.
  

В близост до находището съществува кариера за добив на строителни материали. Евентуално разширяване на площта на кариерата или одобряване на нова такава, обхващаща местообитанието, би довело до унищожаването му. Тъй като вида не бе установен, заплахата се оценява като критична по отношение потенциалните му местообитания (ще бъде засегната цялата площ на местообитанието), а не по отношение на популацията.

• 
  Находище гара Лакатник.
  

Макар че видът расте по отвесни, често с обратен наклон скали, от наблюденията ни на популацията при манастира Св. Иван Пусти е установено, че отделни екземпляри растат много ниско до нивото на околния терен, като по този начин са уязвими от случайно, породено от невнимание утъпкване. Тъй като района на Лакатнишките скали е популярна туристическа дестинация, включително за алпинисти, катерачи и пещерняци, възможно е това въздействие поне отчасти да е оказало потискане на жизнеността на популацията. Друг възможен източник на утъпкване в миналото са дейностите по каптирането на извор Житолюб.

Каптажът на извор Житолюб ползва само част от дебита му, в резултат терна непосредствено около него, който е и най-вероятното място, където е растял вида, е с достатъчна въздушна влажност (по-висока от тази при манастира Иван Пусти). Въпреки това, съществува вероятност при особено сухи години дебита на извора да не е бил достатъчен, и в резултат каптажа да е причина ако не за изчезването на популацията, то поне за потискане на жизнеността и.

2. 
   Естествени фактори
   

• 
  Популация манастир Св. Иван Пусти.
  

Ограниченото разпространение на този вид в страната (на практика две находища, или една популация в района на манастира Св. Иван Пусти) прави вида силно уязвим.

Стенобионтен вид. Спорите се разпространяват в по-ограничен периметър от останалите представители на рода.

В Находище №2 се наблюдават естествени сукцесионни процеси – обрастване на скалната стена с бръшлян, което може да доведе до изчезване на цялото находище.

Тенденцията на засушаване и затопляне в последните години може да доведе, най-малкото косвено, чрез намаляване дебита на потока, около който са разположени находищата, и оттам до понижаване на въздушната влажност, до потискане на жизнеността на популацията.

• 
  Находище с. Муселиево.
  

Ограниченото разпространение на този вид в страната (на практика две находища, или една популация в района на манастира Св. Иван Пусти) прави вида силно уязвим.

Стенобионтен вид. Спорите се разпространяват в по-ограничен периметър от останалите видове на рода.

• 
  Находище гара Лакатник.
  

Ограниченото разпространение на този вид в страната (на практика две находища, или една популация в района на манастира Св. Иван Пусти) прави вида силно уязвим.

Стенобионтен вид. Спорите се разпространяват в по-ограничен периметър от останалите видове на рода.

Съществува вероятност една от причините, довела до изчезване на вида от това място, да е конкуренцията с A. ruta-muraria, който е екологично по-пластичен.

Тенденцията на засушаване и затопляне в последните години може да доведе, или вече е довела, най-малкото косвено, чрез намаляване дебита на извор Житолюб, и оттам до понижаване на въздушната влажност, най-малкото до потискане на жизнеността на популацията.

3. 
   Реални и потенциални заплахи
   

• 
  Реални заплахи.
  

• 
  Потенциални заплахи.