За международния договор

Преди да започна развитието на въпроса бих искала да обърна внимание върху самото договорно право и що е международен договор.

Международното договорно право, като един от най- важните отрасли на международното право, представлява система от правила и принципи, определящи реда на сключване, влизането в сила, действието, прекратяването, спирането или изменението на международните договори между субектите на международното право. От дълбока древност международните отношения в икономическа, политическа, културна и други области се регулират чрез международния договор.

А какво представлява международният договор? Като основен източник на международното право, международният договор бива двустранен и многостранен договор.¹ Той е споразумение между субектите на международното право, изразяващо съгласуването на волята им относно създаването, прекратяването или изменянето на права и задължения, сключено съгласно международното право. Ключови елементи на така даденото определение са: споразумение; субекти на международното право; съгласуване на волята; права и задължения в област на международните отношения; съгласно международното право. Важно да се отбележи е, че независимо от това къде се намират държавите по света и колко добре са развити икономиките им, неравността им в това качество не променя факта, че като субекти на международното право, държавите са равни. „Суверенното равенство на държавите всъщност им дава възможност да се договорят и извършват това на равна основа.“²

Нека не оставаме с впечатлението, че договорите, бидейки международни, се сключват само между държави. Те могат да бъдат сключвани между държави и международни организации или само между международни организации. С други думи- международните договори се сключват освен между независими и равноправни суверенни държави, така и с други или между други субекти на международното право.

В международноправната доктрина е общоприето, че наред със съществените елементи, съществуват и допълнителни елементи на международния договор, които не са задължително необходими, за да бъде той валиден. Такива например са: наличието на разпоредби, уреждащи проблеми, свързани с процедура за уреждане на спорове, с тълкуване и прилагане на договора, с формирането на резерви и т.н. Формата, структурата, наименованието и езикът на международния договор също така не са свързани с юридическата му сила, а са от съществено значение за по- точното им определяне и квалификация.

В юридическата литература съществува общо приемане, че всичко, което страните договорят и включат в текста на договора представлява неговия предмет. Можем да приемем, че предмет на международните договори са съгласуваните правоотношения, които разпоредбите на договора уреждат в определена област на международните отношения. Като по същество това е постигнатото съгласие за изпълнение и достигане на определена цел, за която са се споразумели страните по договора. Предметът следва да бъде правомерен, реален и допустим от международното право. Следователно той трябва да бъде реално изпълним, да съществува обект на правомерно разпореждане от страните, да бъде в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право. Естествено предмет на международния договор могат да бъдат не само международни проблеми, но и вътрешнодържавни, при строго спазване на принципите на международното право и преди всичко на принципа за уважаване на държавния суверенитет.

Както вече стана ясно един от важните елементи на договора е съгласието между субектите на правото. Специфичното при постигането му е, че в зависимост от предмета на споразумението не е задължително съгласието да приеме формата на международен договор или да образува международноправна норма. Споразумението може да има политически, а не юридически характер. Така например са приемането на декларации, меморандуми, а в рамките на международните организации- приемане на резолюция.

В международноправната доктрина не съществува общо признаване, предвиждащо конкретна форма на международния договор. В това отношение Виенската конвенция от 1969г. /важен източник на международното право/ също така не съдържа норми, определящи задължителна или примерна форма и структура на международния договор. Съгласно чл. 9 на Конвенцията „текстът на договор се приема със съгласието на всички държави, участващи в неговото съставяне“³. Според международната практика, в зависимост от формата на акта, в който субектите на международното право приемат споразуменията, те могат да бъдат договори или препоръки. Характерна черта на международния договор е, че посредством неговите текстове, страните явно изразяват своето съгласие за поемане на права и задължения, като в междудържавната практика се предпочита писмената, а не устната форма. Нека не забравяме разпоредбата на чл. 2⁴ от Конвенцията, където се посочва, че „за целите на Конвенцията „договор“ означава международно споразумение, сключено между държавите в писмена форма“⁵.

Всичко казано до тук обрисува формата на международния договор, като най- общо може да се твърди, че няма общоприета форма на договора. За елементи на договора се посочват: език на сключване, структура и наименованието, чието приемане изцяло зависи от волята на договарящите се държави. Според някои автори като И. Талалаев, формата не е свързана с юридическата сила на договора, а с неговата юридическа действителност⁶. Що се отнася до езика, на който се изготвят и сключват договорите, съвременното международно право не е определило един език, на който да се сключват договорите. Отново Виенската конвенция от 1969г. не урежда и този въпрос, затова както и преди, той продължава да се урежда от нормите на международния обичай. Именно поради тази причина и международната практика е разнообразна при избора от договарящите се страни на езика или езиците, на които да бъдат сключени договорите.

Въпреки че се урежда от обичая, международният договор се различава от него, поради факта, че договорът е споразумение, сключено на официалния език на една или няколко държави и поради което договорната форма е по- предпочитана от субектите на международното право, тъй като тя въплъщава явно и недвусмислено съгласуваната воля, изразена в конкретните текстове на съответния език. Наблюдава се практиката държавите да използват официалните си езици при сключване на двустранни договори, като текстовете са автентични, т.е. имат еднаква сила.

Що се отнася до съставните части от структурата на един международен договор в международноправната доктрина не съществува общо приемане. Разделянето на договора на преамбюл (посочващ мотивите за сключване на договор и неговите цели), централна част (излагаща съдържанието на договора), заключителна част (уреждаща реда за влизане в сила, срок, прекратяване или спиране на договора) и приложения (които обикновено имат силата на разпоредбите на др. части) спомагат за по- точното изясняване на съдържанието му. Съществува и друго деление по отношение на структурата- на глави, раздели, само на членове. През годините въпросът относно ролята на преамбюла излязъл на преден план, като е имало множество противоречиви мнения. Въпреки това с влизането на Виенската конвенция от 1969г. се поставя край на дискусиите по въпрос за важността на преамбюла. Независимо, че в него по правило се включват целите, принципите и мотивите за сключване, макар и рядко в него се включват и указания, притежаващи нормативен характер или правила, допълващи правилата в другите части на договора. Ето защо преамбюлът играе значителна роля, с необходима юридическа сила и съставна част от структурата на международния договор. Не е изключено обаче, както самата Виенска конвенция посочва, държавите при споразумяването да се свържат с договор чрез предаване/ разменяне на документи. Така договорът може да бъде съставен от два или повече документа, свързани помежду си.

Отчитайки все повече нарастващото значение на договорите като източник на международното право и като средство за развитие на мирното сътрудничество между нациите, независимо от различията в техните държавен и обществен строй, международният договор се е утвърдил като най- подходящ правен начин за уреждане на въпроси от международно ниво.