За научните трудове и научната дейност на гл ас д-р Доротея Веселинова Ангелова

за научните трудове и научната дейност на гл. ас. д-р Доротея Веселинова Ангелова относно предложение за даване на

Гл. ас. Доротея Ангелова участва в конкурса за придобиване на академичната длъжност „доцент” с една монография, 17 други публикации, от които 14 статии, 2 рецензии и 1 информация, както и с превод на статии за българското издание на Cambridge Dictionary of Philosophy. Кандидатката е публикувала още една монография и други 11 статии, които са свързани с темата на нейната дисертация и затова тук няма да бъдат рецензирани. Десет от нейните статии са публикувани в реферирани и индексирани списания, от които една в чужбина.

Заглавието на монографията – Възможните и невъзможните светове в съвременната логика (Изд. „Звезди”, С. 2011 г.) – отговаря напълно на нейното съдържание. Ако темата за възможните светове и да не е съвсем нова, то темата за природата и логическото изграждане на невъзможните светове е представена за пръв път в литературата по философска логика у нас.

Книгата се състои от Увод, четири части, структурирани по глави и параграфи, Заключение и Библиография. Библиографията обхваща 11 източника на кирилица (три от които са авторови публикации) и 76 източника на английски език (един от които е авторова публикация), които са напълно представителни за предприетото в книгата изследване. По-голямата част от тях са публикувани в печатни и виртуални издания след 2000-та година. Този факт говори ясно за съвременния и актуален характер на монографичното изследване. Наред с това обаче, искам да отбележа, че монографията впечатлява читателя и с едно друго свое качество. А именно, че независимо от първото впечатление за едно предимно сравнително изследване, в нейното съдържание е запечатано компетентно и дълбоко проникване в идейните основания и логико-семантическите резултати на представените автори. Това прави от Доротея Ангелова познавач на техните некласически логически системи, прави я специалист, който лесно намира сходства и различия между тях и често, макар и ненатрапчиво, ни показва и своите оценки за тях, очертавайки така своето собствено становище.

Въвеждането в „света” на възможните и невъзможните светове в съвременната логика предполага не само изясняване на тяхното символно моделно представяне и на техните онтолигични интерпретации, но и изясняване на собствено логичския замисъл на тяхното формално използване. Но към кои формални системи следва да се обърнем, за да се експлицира ролята на възможните и невъзможните светове в пределите на логическата семантика? Авторката проявява творчески подход при отговора на този въпрос, като тръгва от основополагащото очертаване на границите, в чиито рамки една формална система може да претендира да се нарече логика. Защото утвърденото класическо разбиране (поддържано от философски и извън-научни съображения), че логиката е наука за правилното мислене, е неадекватно пред реалността на многото, размножили се само през последния половин век, логически системи. Затова още в първата част на своята книга Д. Ангелова пита за границите на логическия плурализъм: „Имаме ли право да приемаме всяка формална система, която съдържа някакви правила (и съответно определя релация на следване), като логика?” (с.29). Нейният отговор е ясен, защото определя долна и горна граница на логическия плурализъм, т.е. очертава границите на царството на логиките, извън които формалните конструкции не могат да претендират за статут на логически системи. Долната граница, като необходим критерий, е задаването на разбиране за логическо следване, въплътено в т. нар. валиден логически аргумент, „чието заключение е вярно във всички случаи, в които всички негови предпоставки са верни” (с.14). Горната граница, до която се простира логическият плурализъм, авторката очертава чрез привличането на допълнителни изисквания, определящи самото понятие за „случай”, неговото конструиране като теоретико-множествен модел и изясняването на истинностните значения на твърденията в така конкретизираните случаи.

Втората част на монографията представя основните интерпретации на възможните светове. В стандартното си разбиране световете са максимални в смисъл, че определят всички детайли за това какви са нещата в тях. Обсъжда се релацията на достижимост между възможни светове, която може да презентира както тяхното развитие и ги поставя в темпорална подредба, така и други техни отношения, като напр. включване. В това стандартно разбиране пропозициите могат да се представят като множества от възможни светове, в които те са верни. Анализирани са семантиката на Р. Монтегю, възможните светове в теорията на Д. Люис, ситуационните семантики, световете в релевантната логика, както и спецификата на концепта „състояние на нещата”, аналогичен на понятието „възможен свят”. Авторката успява да улови най-съществените моменти от твърдия реализъм на „модално своеволния” Дейвид Люис, което ѝ позвоява впоследствие да обоснове, вече във третата част на книгата, неговото отрицателно отношение към въвеждането на невъзможни светове в логическата семантика. Подробно са разгледани генезисът и развитието на идеята за ситуационна семанатика, която има предимството да отчита контекстуалните нюанси на твърденията, участващи в комуникационния процес. Заключението на авторката е, че концепцията на Баруайз и Пери за ситуационната семантика „коренно се различава от Люисовата реалистка теория за възможните светове, където се допускат алтернативни реалности, възможни относно актуалния свят” (с.51), както и че треместната релация между светове в релевантната логика обогатява с нови ентерпретации релацията за достижимост, натоварвайки я със смислово отношение между световете.

Третата част е посветена на невъзможните светове в логическата семантика и е своеобразен тематичес център на монографията. Още в самото начало се въвеждат три смисъла на понятието „невъзможен свят”. В първия смисъл, това е свят, в който някои противоречиви твърдения са верни, т.е. в който се нарушава законът за непротиворечието. Във втория смисъл, това е свят, който е непълен, поради което някои твърдения, заедно със своите отрицания, са неверни в него, т.е. нарушава се законът за изключеното трето. В третия смисъл, под невъзможен свят се разбират истините, които са различни от тези, валидни в поддържаната от някой логика. Разгледани са различни интерпретации на природата на невъзможните светове – от тяхното отхвърляне, до тяхното формално индексално разбиране, както и тяхното навлизане в параконсистентната и релевантната логика. Интересани са разсъжденията във втора глава, посветена на приложимостта на семантиките на невъзможните светове. Най-убедително за противоречиви и непълни светове, това е направено в разделите за контрафактическите изказвания и за решаването на проблема за пропозиционалното съдържание (с.97-104).

В четвъртата част на книгата е представен успешен анализ за това как и до каква степен различни логически подходи могат да претендират за решаване на проблема за неопределеността, разбирана като недостатъчност на референцията, т.е. като липса на ясно очертани граници на предикатна приложимост. Любопитният характер на тази неопределеност се изявява в сорит-парадоксите, поради което и авторският интерес е насочен към възможностите за тяхното решаване. Към тези възможности, предлагани от размитата логика, както и от слабо параконсистентни и парапълни логики, Д. Ангелова е критично настроена, като представя ясно своите аргументи за това. Нейното виждане е, че атакуването на тези парадокси би било най-успешно чрез използването на релевантната логика, но не в комбинация с размитата логика, а с подходящо обогатяване на семантиката ѝ.

Имам две бележки към рецензираната книга. Първата е формална и визира известна неуеднаквеност на символиката. Например, за означаване на твърдения се използват в повечето случаи големи букви, но на места се използват и малки букви (с.92, с.126). Втората ми бележка засяга разглеждането на т. нар. паритетна теза (the parity thesis). Призивът на авторката за различаване на метафизична от логико-семантична теория на световете има основание, но постановката за еднакъв теоретико-множествен подход за конструиране както на възможните, така и на невъзможните светове (с.119), е всъщност негласно признаване, че те имат еднаква формална природа, сиреч, отива се отново към приемането на паритетната теза.

Повечето приложени статии са силно тематично обвързани със съдържанието на рецензираната монография, поради което не е необходимо да бъдат тук специално разглеждани. Но някои от тях показват интереса на Д. Ангелова и към теми, различни от онези в полето на логиката и логическата семантика. Такава е например четворната статия „Защо учените напускат България?”, в която Д. Ангелова е съавтор. Става дума за публикувано през 2007 г. сериозно изследване по проект, занимаващо се с реализацията и интерпретацията на проучване за професионалните дефицити и трудности, с които се сблъскват младите жени учени в България, и как те биват преодолявани. Тази проблематика се засяга и в уеб-базираната работа “Mentoring in action to stop academic brain drain”, представена от същите автори.

Към съвкупното творчество на Д. Ангелова е проявен значителен интерес, което ясно личи от приложения Списък на цитиранията. Тя е участвала в работата на 10 международни научни форума, в това число и като поканен лектор на уъркшоп “Modal Logic” в Истанбул, май 2011 г. Интересът на кандидатката за непрекъснато повишаване на квалификацията в нейната професионална област личи от четирите преминати от нея специализации в чужбина. Д. Ангелова е освен това и забележително активен участник в различни международни проекти.

През 2008 г. тя е получила наградата „Димитър Михалчев” за млад учен, за принос в областта на философията.

Д. Ангелова е предприела през последните две години и преподавателска дейност като асистент по логика в УНСС.

Съгласен съм със заявените научни приноси в приложената от кандидатката Справка.

Не съм съавтор на нито една от публикациите на Д. Ангелова.

Като имам предвид отбелязаните тук научни достойнства в публикациите на кандидатката, както и забележителните ѝ научни изяви на международни конференции, спечелени специаализации, участия в различни проекти и заявен опит в преподавателската дейност, ще гласувам убедено за даването на гл. ас. д-р Доротея Веселинова Ангелова на академичната длъжност „доцент”.