За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за



страница14/21
Дата22.08.2016
Размер3.36 Mb.
#7099
ТипДоклад
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21

Анализът на данните, представени в таблицата показва, че районът в различните сезони на годината се облита от 23 вида птици от 14 семейства, включени в 6 разреда. Броят на видовете обхваща около 5 % от българската орнитофауна.

Единствените гнездящи в кухини на съществуващите сгради видове са проявяващите силна синантропност селска лястовица (Hirundo rustica), градска лястовица (Delichon urbica), обикновен скорец (Sturnus vulgaris) и домашно врабче (Passer domesticus), както и една двойка кукумявка (Athene noctua) и полско врабче (Passer montaпus) в храсталаците по границите на двата имота.

Видовете с висок консевационен статус навлизат епизодично и съвсем случайно в периметъра при миграции. Стойността на терена на като хранителна база е ниска, поради застроеността на единия имот и доскоро обработваемия характер на другия с ограничена площ и липса на богато растително покритие.



Клас Mammalia (таблица 25) е представен от групата на дребните бозайници, а едрите не могат да бъдат наблюдавани в района, тъй като оградата на действащия обект не позволява навлизането им в него дори при миграции, а незастроения имот е в урбанизирана територия между две производствени единици, до местен път и на около 100 м от международния път Е-80.


Таблица 25. Състав и природозащитен статус на фауната от бозайници.

СЕМЕЙСТВО

ВИД

INDEX LATINUS

ПРИРОДОЗАЩИТЕН

СТАТУС

РАЗРЕД ГРИЗАЧИ (RODENTIA)

Мишевидни Muridae



полска мишка

Apodemus agrarius




сив плъх

Rattus norvegicus




черен плъх

Rattus rattus




домашна мишка

Mus musculus




Хомякови Cricetidae

обикновена полевка

Microtus arvalis




РАЗРЕД ХИЩНИЦИ (CARNIVORA)

Кучеподобни Canidae

лисица

Vulpes vulpes




РАЗРЕД прилепи (Chiroptera)

Гладконоси прилепи Vespertilionidae

кафяво прилепче


Pipistrellus pipistrellus

Пр.2, Пр.3 на ЗБР

Бернска к-я – Пр.II

Бонска к-я – Пр.II

Дир.92/43ЕЕС-Пр.IV



малко кафяво прилепче

Pipistrellus pygmaeus

Пр.2, Пр.3 на ЗБР

Бернска к-я – Пр.IIІ

Бонска к-я – Пр.II

Дир.92/43ЕЕС-Пр.IV


Анализът на представените в таблицата данни показва, че за имотите са вероятни или се срещат 8 вида бозайници от 4 семейства и 3 разреда. С висок природозащитен статус са единствено двата синантропни видове прилепи.

В изложението природозащитния статус е представен чрез Закона за биологичното разнообразие и международните конвенции, по които Република България е страна.

1. Бонска конвенция – Конвенция за съхраняване на мигриращите видове диви животни.

- Приложение I – видове, застрашени от изчезване в целия или по-голяма част от техния ареал;

- Приложение II – видове с неблагоприятен статус.

2. Бернска конвенция – Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания:

- Приложение II – строго защитени видове;

- Приложение III – видове, за които са необходими мерки от всяка една договаряща се страна.

3. Директива за птиците 79/409/ЕЕС :

- Приложение I – видове, предмет на специални консервационни мерки, отнасящи се до техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

- Приложение II – видове , които могат да бъдат предмет на лов.

4. Red list IUCN - Световно застрашени видове животни в категориите Critically endangered, Endangered и Vulnerable.

5. SPEC – Species of European Conservation Concern.

Категория 1 – видове в Европа със световно консервационно значение

Категория 2 – видове, чиято световна популация е съсредоточена в Европа и имат неблагоприятен консервационен статус

Категория 3 - видове, чиято световна популация не е съсредоточена в Европа и имат неблагоприятен консервационен статус.

Категория 4 - видове, чиято световна популация е съсредоточена в Европа и имат благоприятен консервационен статус.

6. CITES - Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора .

7. Закон за биологичното разнообразие:

Приложение II – видове, за чиито местообитания могат да се обявяват защитени територии.

Приложение III – защитени видове, за които се прилагат регламентирани мерки за тяхното опазване и защита.

Приложение ІV – видове, поставени под режим на опазване и регулирано ползване.

От реализацията на инвестиционното предложение не можем да очакваме значими негативни промени по отношение популациите на безгръбначните животни. Влиянието ще е пряко, дълготрайно и силно негативно, свързано и със загуба на екологични ниши и индивиди. Характерното им широко разпространение и силната пластичност ще са причина за недопускане на навъзвратими изменения по отношение бъдещото развитие на техните ценози, които бързо ще се възстановят в следексплоатационния период.

Не сме установили и няма съобщения за локалитети на защитените за биогеографската единица видове.

Очакваме след разширението на свинефермата те да възстановяват бавно и отчасти предишното си качество в свободните от застрояване площи в експлоатациония период.

Въздействието върху животинската компонента ще е пряко и косвено, постоянно - за периода на експлоатация. Пряко ще се унищожат или увредят местообитания на макар и малко видове от херпетофауната и дрибни бозайници от антропогенизирането и усвояването на средата. Не се засягат гнездови екологични ниши на птици. Отнемат се незначителноплощи с минимална в качествено и количествено отношение хранителна база. Косвено в по-широк район ще влияят макар и минимално завишените нива на шум, вибрации, вредни емисии, засилено човешко присъствие...

Неадекватната на изскванията рекултивация и озеленяване е възможно да предизвика настаняването на рудерализирани тревни съобщества в околните терени и от там да се повлияе негативно върху състава и обилието на зооценозите и да се попречи на тяхното възстановяване.

Практиката показва, че съпътстващите шум, запрашаване и вибрации предизвикват безпокойство и напускане на територията, което намалява физическите загуби.

Ще се отнеме трайно на площ с трофичната стойност за хищниците в резултат на отдръпването на редица животински видове, техни жертви – гущери, змии, гризачи, дребни пойни птици...

Стопанското усвояване на територията от 5 дка в незастроения имот ще се предхожда от разчистване на предвидената площ от тревна растителност, при което намиращите се там екземпляри ще напуснат убежищата си и ще се отдръпнат от територията - гризачи игущери. Летален изход може да се очаква за бавноподвижните крастави жаби, поради което преди да се пристъпи към работа следва да се огледа терена и при намиране на индивиди те да се преместят на безопасно отстояние.

Косвено мероприятието ще отнеме минимално количество хранителна база за хищните птици и бозайници, без това да се отрази за структурата и динамиката на популациите им в района.

Не се засягат утвърдени сезонни миграционни коридори, както и традиционно-местни, свързани с близки миграции между различните функционални компоненти в ареала. Не се очаква фрагментиране на популациите.




4.4.4. Характеристика на състоянието и оценка на въздействието върху елементите на националната екологична мрежа и изменения в състоянието им .

Избраният за реализация на инвестиционното предложение терен не попада в територии, притежаващи природозащитен статус, регламентиран в хармонизираното българско природозащитно законодателство.



Защитени природни територии.

В границите на площадката и в близост до нея няма обявени защитени природни територии по Закона за защитените територии - национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности.

Най-близко разположената защитена природна територия е Природна забележителност „НАХОДИЩЕ НА СНЕЖНО КОКИЧЕ” е на площ от 10,4 ха е разположена на около 3 км югозападно от свинефермата.

Природна забележителност „БОАЗА”, обявена със Заповед № 3796 от 11.10.1965 г. на МГГП на площ от 0.30 хектара в землището на село Гарваново, община Хасково, област Хасково с цел опазване на водопад на река Банска. Отстои на около 7 километра югозападно от обекта. Известна е и под името „Пролома”



Най-близко разположените други защитени природни територии са на отстояние над 12 км (таблица 26).
Таблица 26. Най-близко разположени защитени природни територии.

Наименование

Категория

Собственост/ стопанисване

Територия

/ха/

„Паламудче"

Природна забележителност

ДГФ, ДГС-Хасково

29,5

„Злато поле”

Защитена местност

ПФ, общ. Хасково, общ. Димитровград

84,8

„Група от 12 летнодъбови дървета"

Природна забележителност

ПФ,общ. Димитровград

0,3

„Пропадналото блато"

Защитена местност

ПФ, общ. Димитровград, обл. Хасково и общ. Опан, обл. Стара Загора

27.29

„Злато поле”

Защитена местност

ПФ, общ. Хасково и Димитровград

84,8

„Нощувка на малък корморан”

Защитена местност

ДГФ, ПФ с. Радиево, гр. Димитровград,

12,824

„Борака”

Поддържан резерват

ДГФ, МОСВ

11,1

„Орлова скала"

Природна забележителност

ДГФ, ДГС-Хасково

1,5

„Пробития камък"

Природна забележителност

ДГФ, ДГС-Хасково

1

«Находище на момина сълза и божур" местност Дренака

Природна забележителност

ДГФ, ДГС-Хасково

3

«Изправения камък" - Олу дере (Дикилиташ)

Природна забележителност

ДГФ, ДГС-Хасково

0,2

„Аида”

Защитена местност

ДГФ, ДГС-Хасково

3,5

„Огледната скала"

Природна забележителност

ДГФ, ДГС-Хасково

1,5


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница