За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за
Характеристика и анализ на геоложката основа. Подземни богатства
Изтегляне 3.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Палеоген
- IX-та степен на сеизмичност
- Устойчиви са на техногенни замърсявания
- Прогноза и оценка на въздействието върху геоложката основа и почвите на територията на обекта и земеползването в района.
Характеристика и анализ на геоложката основа. Подземни богатства.В Хасковски регион се разкриват следните основни лито- и хроностратиграфски единици и магмени тела. Палеоген е представен от седиментни и вулкански скали. Неоген е представен е от Ахматовската свита (ahN1-2), която има широко разпространение в Хасковската котловина. Пкрива голяма част от метаморфитите и палеогенските седименти. Седиментите на Ахматовската свита залягат трансгресивно и дискордантно върху всички по-стари скали и имат почти ненарушено хоризонтално положение. Покриват се от плио-плейстоценски чакъли и на повечето места от кватернерни наслагвания и почвен слой. Свитата е представена от дребнокъсови чакъли, пясъци, алеврити, песъчливи алевролитни глини. Пясъците са светложълти, разнозърнести, с коса слоистост. Чакълените и гравелитите са във вид на лещи сред пясъците. Късовете в тях са добре заоблени, от вулкански и метаморфни скали. Глините са сивозелени с варовити конкреции и лещи. Дебелината на Ахматовската свита варира в широки граници – от няколко метра до 250-350 м.. Всички неогенски отложения в Хасковската котловина се причисляват към Ахматовската свита. Генезисът на седиментите е пролувиално-алувиален и е свързан с развитието на речната система на Палео-Марица. Кватернер. Кватернерните образувания се разкриват повсеместно и покриват различни скали от подложката. Не всички възрастови и генетични типове са отбелязани върху картата поради незначителната им дебелина и разпространение. По долините на реките Хасковска и Банска са формирани алувиални по генезис кватернерни наслаги, представени от пясъци, гравии, валуни и чакъли. В тектонско отношение проучваният обект попада в обхвата на депресия, представляваща комплексна грабенова структура, окончателно моделирана през палеоген-неогенския етап върху хетерогенна основа. Запълнена е с неогенските отложения на Ахматовската свита. Според сеизмичното райониране на Република България за период от 1000 години – разглежданата площадка попада в IX-та степен на сеизмичност, като стойността на сеизмичния коефициент е 0,27. По картата на геоложката опаснаст в България за района на проучване от процесите и явленията с непрекъснато действие е характерно наличието на активен разлом от първи ред. В рамките на разглежданите имоти няма регистрирани находища на подземни богатства. Общо в региона при проучвания са установени андезити, варовици, туфи и перлити.
По LUWISOLS - FAO-UNESKO, 1988 почвите в района са канелено-горски, характерни за хълмистите и предпланински райони и подножията на почти всички планини в Средна и Южна България. Образувани са върху изветрителната зона на палеогенските варовици /Рg23/. Определят се като канелено излужени, песъчливо глинести, силно каменливи, твърде плитки, бедни, сухи, нелесопригодни до 90%. Плодородието им е слабо, слаба е и запасеността с общ азот – максимум до 2%. Почвената им реакция е предимно слабокисела и неутрална. Те са текстурно диференцирани почви, чиито механичен състав и съдържание на органично вещество определят висока йонообменна и буферна способност и също се характеризират с висока устойчивост към замърсяване и попадат в ІІІ клас на устойчивост. Наличието на субсредиземноморски елемент в климата на района на разпространение на канелените горски почви оказва влияние върху по-продължителното и по-интензивно протичане на процесите на вътрешно-почвеното изветряне. Характеризират се с канелен, канелено-кафяв цвят и по-глинест механичен състав. По Нинов /1997/ районът попада в Балканско-Средиземноморска почвена подобласт, Средно-тракийско – Тунджанска провинция. Характерна е с доминирането на плитки почви – ранкери с литосоли, ранкери с канеленовидни лесивирани почви и развитието на ерозия. Съгласно класификационна схема на почвите (с корелация по FAO, 1989, 1990) в района те са канеловидни лесивирани /излужени канелени/.  
Фигура 9. Карта на почвени типове и подтипове в област Хасково 14 – ранкери, 15 – рендини, 18 – богати смолници, 21 – глееви смолници, 25 – канелени, 42 – канеловидни лесивирани, 44 – смолницовидни лесивирани. Лесивираните почви са широко разпространени в България. Те се намират в условията на добър дренаж и интензивно селскостопанско използване със забележимо негативно антропогенно въздействие, проявено преди всичко в интензивната им ерозия. У нас те се подделят на 6 подтипа ., единият които е именно канеленовидните лесивирани почви. Характеризират се с мощност на почвения профил 75-120 см, мощност на хумусния хоризонт /до 35 см/. По механичен състав са по-глинести от типичните канелени почви, но са с по-малко съдържание на хумус /2-3%/.Имат мощен и добре оформен профил, който включва хумусно-акумулативен хоризонт, с мощност около 35 - 50 cм и илувиален хоризонт с мощност около 50-80 cм. Повърхностният хоризонт се характеризира с канелен цвят, песъчливо-глинест механичен състав и нездрава структура. В илувиалният хоризонт механичният състав е по-тежък, структурата се променя в буцеста, а плътността на почвата нараства. Карбонатите са измити на дълбочина 80-100 cм. Реакцията на почвения разтвор е слабо кисела.. Слабо са запасени с азот и фосфор и добре с калий. Устойчиви са на техногенни замърсявания като прах и горивни аерозоли, които е възможно да се появят при експлоатацията на фермата. Това се определя от тежкият им механичен състав, благоприятна почвена реакция и съдържание на органично вещество. Инвестиционното предложение ще се реализира в Поземлени имоти № 010006 и № 107001 в местността „Тере дере" в землището на село Клокотница (ЕКАТТЕ 37321), собственост на Възложителя. Основните им характеристики, както и на съседните имоти и координатите на характерните гранични точки (координатна система 1970 г.) бяха представени в т. 2.2. Регионална лаборатория Хасково към Изпълнителната агенция по околна среда осъществява мониторинговата дейност в областта в пунктове за наблюдение и контрол от подсистема ,,Земи и почви'' от НАСЕМ. За 2012 година в не са установени превишения по отношение показателите на pН, олово, кадмий, мед, цинк, арсен въглерод, азот, фосфор и пестициди, обемна плътност, никел и хром. През 2012г не са констатирани замърсявания на почвите с пестициди, както и с с устойчиви органични замърсители, вкл. нефтопродукти. От извършените анализи за вкисляване на почвите не са установени стойности застрашаващи почвеното плодородие. Липсват нарушени от миннодобивни дейности терени .
В резултат на предвидената модернизация и разширение не се засяга геоложката основа и находища на подземни богатства. Имот № 010006 е застроен , но земите в Имот № 107001 ще загубят качествата си на обработваема земя.
При изграждане на производствените сгради, инсталации, съоръжения и инфраструктура неминуемо ще се унищожи почвата на местата на изгражданите обекти. При строителството задължително ще се изземе хумусния слой и ще се депонира временно до бъдещо му използване при рекултивацията на терените, оформяне на зелени площи около сградите и зелените пояси и живи плетове около имотите /фермата/. В периода на строителство ще се генерират прахово-газови емисии от земно-изкопните дейности и от транспортната и строителна техника, но разпространението им ще бъде най-вече на и около самата площадка. През летните месеци е необходимо да се извършва оросяване на обслужващите пътища и площадки. Не се очаква замърсяване на съседните земи. По време на строителните работи на самият терен ще бъдат организирани места за събиране на битовите и строителните отпадъци и в последствие депонирани на място, указано от Кмета на Община Хасково. Евентуално замърсяване на почвата с нефтопродукти може да се очаква от неизправна транспортна техника. То би имало локален характер – на отредения терен. Всички евентуални нарушения в граничещи с терена земи ще бъдат възстановени след приключване на строителните работи. Обобщена оценка за въздействие по време на строителството:
Проектът трябва да бъде съгласуван и приет по реда на раздел ІV, а приемането на рекултивираните площи - по реда на раздел V от Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн.ДВ бр.89/ 22.10.2996 г, изм.ДВ бр.30/ 22.03.2002 г.), съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи . За рекултивиращия слой са подходящи: - хумусният хоризонт – съдържанието на хумус в използваните почвени материали трябва да бъде ≥ 1% или съдържанието на органичен въглерод трябва да бъде ≥ 0,6%, определени в средна проба през 0,1 m. - подхумусния хоризонт, който е обитаем от микроорганизми и при който съдържанието на хумус е ≥ 0,5% или съдържанието на органичен въглерод е ≥ 0,3%, определени в средна проба; по-дълбоки плостове, които след обработка са годни за развитие на растителност – нетоксични глини, пясъци, изветрели и полуизветрели скали. Допустимото съдържание на общото количество соли в материалите, изграждащи рекултивиращия слой е - до 0.3%; механичен състав - 30-50% физична глина. След техническата рекултивация ще се извърши и биологическа. Основните дейности, залегнали в проекта по биологичната рекултивация, са за подобряване на условията на месторастене и предвиждат: минерално торене; засяване на подходящи за условията тревни смески; отгледни мероприятия за период от 3 години. Описаните технологии за отглеждане на свинете, не дават основание да се очаква замърсяване на земите и почвите по въздушен или воден път при водене на нормален технологичен режим на експлоатация. Основните газове и прахови емисии, които могат да се отделят в атмосферата, а от там да се отлагат върху почвите, са CO2, N2, метан, водни пари, продуктите от ферментацията и разлагането на органични съединения. По тази причина замърсяване на прилежащите почви чрез въздушни емисии по време на нормална експлоатация на фермата не се очакват. Възможно е известно замърсяването на прилежащите земи от транспорта – утъпкване, запрашаване и разнасяне на леки отпадъци при силни ветрове, замърсяване на оградата... Изчисленията показват, че извън работните площадки няма опасност от наднормено отлагане върху почвата по въздушен път. За минимизиране на въздействията и предотвратяване разпространението на прахо-газовите емисии върху прилежащите земи, е необходимо около оградата на фермата да се изгради зелен пояс. Предвидените инсталации за отпадъчни води от дейността ще обхванат всички замърсени води и ще ги отвеждат за пречистване във водоплътна безоточна изгребна шахта (събирателен безотточен резервоар), като на ІІ етап ще се анализира възможността за изграждане на локално пречиствателно съоръжение. Това ще гарантира, че на обекта и съседните площи няма да има замърсяване на почвите със замърсени води. Спазването на нормативните изисквания, както и на всички предписани мерки и дейности по време на експлоатацията на фермата гарантират предпазването на земите и почвите на обекта и в съседните имоти от замърсяване с отпадъци, емисии от въздуха и водите. Обобщена оценка на степента на въздействие при експлоатацията:
Имот № 010006 с площ от 8.405 дка е застроен и запазва сегашното си предназначение „стопански двор”. Ще се смени предназначението на Имот № 107001, като от „нива” площта от 4.999 дка ще премине към категорията „урбанизирана територия”. Изцяло се съхранява съществуващото земеползване в съседните имоти:
|