За периода 2007 – 2013г. „Наймекс груп” еоод



страница3/12
Дата26.09.2018
Размер1.65 Mb.
#83582
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

До края на 19-ти век Лудогорието е било покрито с горски насаждения, които в по-голямата си част са изсечени и земите са преминали към селскостопанския фонд. Днес най-широко разпространенa горска растителност има по повърхността на платата и сенчестите склонове и по-малко в долините, суходолията и припечните изложения. Горските територии в oбщина Хитрино са 20%. Свързаните с горските ресурси отрасли в Общината нямат приоритетно значение. С бъдещото връщане на горите на техните собственици не се очаква да настъпи особена промяна в настоящото състояние, тъй като държавната собственост върху голяма част от тях ще се запази.

Растителното разнообразие в горския фонд на община Хитрино включва над 40 дървесни видове, в т.ч. 4 иглолистни, над 20 храстови видове и над 100 броя тревни растителни видове. Преобладават церови, габърови гори, масиви от сребролистна липа, както и гори от дъб на места примесен с габър. В горите се срещат различни видове едър и дребен дивеч. При едрия дивеч това са благороден елен, сърна, дива свиня, дива коза, а за дребния дивеч най-характерните видове са: див заек, фазан, яребица и дива патица. От хищниците се срещат лисица, чакал, вълк.

Голям проблем са незаконните сечи и честото несъобразяване с лесоустройствените планове от страна на частните стопани. Дървесината се използва основно за отопление, което също е предпоставка за масови незаконни сечи, предимно от по-бедните групи от населението.

Дървесни видове - Най-разпространените видове в района на Общината са салкъмът (бяла акация) (Robinia pseudoacia), хибридната топола (Populus x canadensis), цер, дъб примесен с габър.

Салкъмът (бялата акация) е най-широко залесяван сред чуждите за района видове и се отличава с бърз растеж и има калорична дървесина. Въпреки, че променя някои от основните характеристики на почвата (уплътнение, химичен състав) и занапред трябва да се поддържа на територията на Общината и да се залесява на някои по-лесонепригодни места, включени в горския фонд. Целта за това е да поеме част от антропогенният натиск от страна на местното население към естествените гори в райони.

Тополовите култури се създават основно в поречията на малки вътрешни реки (дерета) и се среща почти във всички населени места на Общината. Те растат сравнително бързо и имат ценна дървесина. От друга страна са податливи на различни заболявания и лесно съхнат.

Липовите гори заемат много по-малки площи, основно по северните и източните склонове. Те често са обект на набези по време на цъфтежа им, когато се събират цветовете за билки. Това довежда понякога до масови погроми.

През деветдесетте години значителна част от тополовите насаждения в Общината са поголовно изсечени, в резултат на което терените са силно заблатени и ерозирали. За в бъдеще трябва да се разшири залесяването с местни крайречни дървесни видове – бяла върба, черна и бяла топола.

Иглолистните масиви са съставени предимно от чер бор и частично – от смърч.

Общата оценка за състоянието на горите в региона е много тревожна. Горите са белите дробове на природата. В тях са съсредоточени, включително и на територията на Общината ценни ресурси – дървесина, билки, гъби, богато биологично разнообразие. От друга страна те са най-застрашени от пряко унищожение. Този процес се задълбочава от факта, че ниският жизнен стандарт на местното население, особено в селата го насочва към най-лесния начин за бързо оползотворяване на този ресурс. Приоритетно Общината трябва да търси финансиране за залесяване и да осъществява такива проекти. Трябва да се избягват голите сечи в горите и по-внимателно да се следи състоянието им, особено когато се отнася за естествени гори.

Както вече споменахме, горските масиви, въпреки лошото си състояние и необходимостта от реакреационни мероприятия, се ползват за незаконен добив на дървесина за огрев като по този начин се нарушава режимът им на стопанисване и намалява ролята им като бели дробове на природата.



Гъби - Ресурсите от гъби на територията на община Хитрино са сравнително ограничени. Няма данни да промишлено събиране на видове гъби на територията на Общината. Някои видове понякога се събират в по-големи количества, но само за лични нужди. Най-често се събират сърнела и печурка.

Растения - Във фитогеографско отношение територията на община Хитрино спада към Дунавския район от равнинно-хълмистия дъбов пояс на долния пояс на дъбовете и черния бор. Растителността се характеризира със средноевропейския тип дъбови гори, при които най-широко разпространение имат церът и благунът с примеси на габър, клен, келяв габър, липа, мъждрян. От храстите най-често срещани са: глог, дрян, бъз, драка, повет, смрадлика, леска и др.

Естествената растителност и под формата на гори, естествени ливади, пасища и пустеещи земи. Културната растителност е представена предимно от ниви, трайни насаждения, изкуствени пасища и паркове.


2. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
2.1. Водоснабдителни мрежи

Водоснабдяването се извършва посредством 12 каптажа, 6 шахтови кладенеца и 5 тръбни кладенеца. За нуждите на населението се подава водна маса в размер на 1 040 куб.м, равняващи се на ЗЗ л/сек. Цялото водно количество се подава помпажно за консуматорите.


Съотношение на подадените полезно изразходвани количества вода в отделните селища

Населено място

Подаде на вода хил. куб м подз. водоиз.

Полезно изп. вода хил. куб. м

Водопр. мрежа км

Канал, мрежа км

Общо

Население

Промишлена

1. Байково

10

4

4

0

6

0

2. Близнаци

11

7

6

1

5

0

3. В.поляна

17

9

8

1

9

0

4. Върбак

46

20

8

2

17

0

5. Хитрино

109

62

23

39

29

0

6. Длъжко

11

6

4

2

14

0

7. Д.Войников

15

8

6

2

12

0

8. Единаковци

11

5

5

0

10

0

9. Живково

43

29

20

9

8

0

10. Звегор

29

17

11

6

10

0

11. Иглика

20

9

8

1

12

0

12. Калино

10

6

5

1

5

0

13. Каменяк

35

16

15

1

13

0

14. Развигорово

20

10

8

2

7

0

15.Сливак

21

11

10

1

6

0

16. Становец

7

3

3

0

4

0

17. Студеница

38

20

20

0

8

0

18. Тервел

22

13

11

2

8

0

19. Тимарево

60

28

26

2

20

0

20. Трем




10

10

0

11

0

21.Черна

66

32

22

10

4

0

Общо:

621

325

243

82

218

0


Съотношение на подадената и полезно изразходвана вода в Общината

От подадената вода само 52,33% се полезно използвана. Останалата част се губи поради лошото състояние на водоснабдителната мрежа.

Населените места се снабдяват по следните водоснабдителни групи:

ГРУПА ХИТРИНО

Включва Хитрино и Тимарево. Получава вода от местната помпена станция в малки количества, а от помпена станция Черна и група Велино – останалите необходими количества.

От няколко години в гара Хитрино се изгражда обект – включване на дълбок сондаж.

ГРУПА ВЕЛИНО

От три тръбни кладенеца работи само един. Не достига водата за цялата група. Има да се довършва и напорен водоем 500 куб.м. за Велино.



ГРУПА ТЕРВЕЛ

Тервел, Студеница, Трем, Байково, Звегор, Развигорово, Длъжно използват 4 шахтови кладенеца, два напълно пресъхнали. Основно се разчита на тръбния кладенец.



ВИСОКА ПОЛЯНА

Има 1 шахтов кладенец, който променя дебита си, но се подсилва от връзката с група Тервел.

Висока поляна - има 1 шахтов кладенец, който променя дебита си, но се подсилва от връзката с група Тервел.

Добри Войников - Становец, Иглика и Калино. Има 4 каптажа, които пресъхват през лятото.

Сливак и Близнаци - Получава вода от група Габрица на община Венец. Водното количество е достатъчно. Не се налага режим при изправен тръбен кладенец.

Върбак — захранва се от 2 водоизточника и основно от група Велино. След изграждането на втори водопровод, проблем с водата няма.

Проблем по отношение на водоснабдяването е остарялата водопроводна мрежа за питейна вода, която често аварира. Едни от най-належащите проблеми е включването на нови водеми към водоснабдителната мрежа.

Големите разходи на електрическа енергия при добиването и пренасяването на водата, както и разходите за ремонт и поддръжка на остарялата водопроводна мрежа генерират много висока цена на водата – една от най-високите в България.

Необходимо е да се насочват финансови средства за включване в експлоатация на вече каптирани, проучени и прогнозни водоизточници, изграждане на допълнителни регулиращи обеми, както и реконструкция, модернизация и разширяване на съществуващите мрежи в цялата община.
2.2. Мрежи и системи за отпадни води

В Общината няма канализационна мрежа и пречиствателна станция


2.3. Транспортни мрежи

Транспортната инфраструктура на община Хитрино носи типичните белези на селските райони и общини. Пътищата са в много лошо състояние и голяма част от тях се нуждаят от рехабилитация и ремонт.



Община

I клас км

II клас км

III клас км

Общински пътища

Общо

Хитрино

23,100

0

8,980

83,350

116,030

Направена е оценка за състоянието на междуселищните пътища и тя показва спешната еобходимост от ремонти и рехабилитация.

Състояние на пътищата в Общината

Наименование на пътя

Дълж. в км

Състояние

Трошенокам настилка

Без настилка

Тервел - Развигорово

23,340

средно

3,360




Тервел - Трем

4,200

средно







Клон Байково

3,600

средно







Клон Д.Войников

3,400

средно







Клон Единаковци

2,800

средно







Клон Звегор

0,700

лошо







Струйно – Хитрино - Каменяк

7,630

добро




3,900

Длъжко - Развигорово

2,850

средно

1,550




Близнаци - Черноглавци

6,560

средно







Близнаци – Калино - Иглика

5,000

лошо







Хитрино - К.Петко - Ясенково

8,090

средно







Клон Сливак

1,500

добро







Върбак

3,000

добро







Равнец

1,720

лошо







Изгрев-Мътница

9,620

средно







ОБЩО:

83,950




4,910

3,900



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница