За повече от 20 години при търсенето на подобни новости аз съм стигнал до мисълта, че увеличеното количество антиоксиданти в менюто може да има голямо значение за общото здравословно състояние на моите пациенти



страница2/4
Дата29.08.2016
Размер0.51 Mb.
#7808
1   2   3   4

Трите параметъра на биологичната среда
Биологичната среда може съвсем точно да се определи чрез измерването на три различни и в еднаква степен важни параметри на биохимичните процеси, които постоянно се извършват в биологичните течности на нашия организъм- слюнката, урината и кръвта. Към тях спадат: 1) рН или показателят на киселинно-алкален баланс; 2) окислително-възстановителен потенциал (ОВП, често наричан редокс-потенциал), който определя броя електрони, които могат да бъдат отдадени за неутрализация на свободните радикали в течните среди на организма; 3) пределно съпротивление (проводимост), което определя концентрацията на електролитите в урината, кръвта и слюнката.
рН
Това е мярка за относителната концентрация на водородните (Н+) и хидроксилните (ОН-) йони в течна система и има стойности в интервала от 0 (за пълно насищане с йони на Н+) до 14 (пълно насищане с хидроксилни йони ОН-). Дистилираната вода се счита за неутрална с рН 7,0.

Повишаването на концентрацията на положителните йони на водорода Н+ във всяка от течните среди на организма предизвиква преместване на стойностите рН наляво (към 0) и се нарича киселинно изместване.

Повишаването на концентрацията на хидроксилните йони ОН- се нарича изместване на стойностите на рН надясно (към 14) и се нарича алкално изместване.

Нормални стойности на рН са:

Слюнка: 6,0- 7,0

Секрети от тънките черва: 7,5- 8,0

Секрети от стомаха: 1,0- 3,5

Урина: 4,5- 8,0

Жлъчна течност: 7,8- 8,2

Венозна кръв: 7,3- 7,35


Общо казано, следва да се употребява такава храна, която предизвиква леко алкално изместване на рН на кръвта, урината и слюнката. Това е необходимо, защото вашият организъм буквално е бомбандиран от киселина, понеже тя се образува в процеса на естествения метаболизъм на консумираната храна (особено на месните продукти), съща така и от външни източници, например от замърсяванията на околната среда. Освен това, хроничният стрес наред с други вредни фактори придизвиква допълнителна стимулация на симпатиковата нервна система, което още повече засилва киселинното изместване в посочените биологични течности.

Киселинно-алкалното равновесие се оказва кардинално важно за оптималното здраве, като имате предвид, че организмите, предизвикващи болести (например болестотворните бактерии, вирусите, паразитите, плесените, дрождите, гъбичките и т.н.), растат много по-бързо в течни среди, които се явяват слабокиселинни. Пробиотиците (например ацидуфилус, бифидус, булгарикус и др.), изпълняващи основна функция за развитието на здрава имунна система, се размножават значително по-бързо в слабоалкална среда.


Окислително-възстановителен потенциал (ОВП) или редокс-потенциал
ОВП се явява показател за биодостъпността на електроните. Важността на този показател се основава на факта, че всички химични реакции зависят от способността на веществата да привлекат или да отдадат електрони. Ето защо електронът е ключът към реактивната способност и химичното въздействие на всички атоми.

Когато животоосигуряващата течност от типа на кръвта е богата на електрони, потенциалът за енергоемките химични реакции е много висок и води до оптимално здраве. От друга страна, когато кръвта обеднее на електрони, протичането на абсолютно необходимите биохимични реакции става невъзможно, което неизбежно води до заболяване и загуба на клетки.


Пределно съпротивление (проводимост)
Пределното съпротивление (проводимостта) е показател за способността на течните среди на организма да провеждат електрически ток. Факторът, определящ тази способност се явява относителната концентрация на електропроводящи йони на минерални вещества (електролити), съдържащи се в биологичните течности.

Множество жизнеосигуряващи функции зависят от способността на организма да поддържа тези минерални вещества в съответното равновесие, задържайки едни и изхвърляйки други, в зависимост от необходимостта. Вътреклетъчното всмукване, цялостността на клетъчните стени, способността на една клетка адекватно да обменя информация с друга, а също така множество неврологични функции в значителна степен зависят от тези минерални вещества.


Какво става при промяна на биологичната среда
Щом като стойността на вътрешноклетъчното рН се измести в посока на по-кисела среда, тогава са възможни каскада от неблагоприятните стойности на рН за организма.

Биологичната среда става благоприятна за “вредните микроби”. Когато организмът преживява периоди на повишена активност на свободните радикали, например под въздействие на пасивно пушене, при усвояване на храна с високо съдържание на наситени мазнини или в период на състояние на пределен стрес, на биосредата се оказва значително въздействие.

Понеже биосредата става по-кисела, тя става по-благоприятна за размножаването на “вредните микроби”. Задълбочавайки ситуацията, “вредните микроби” сами отделят такива токсини, които още повече повишават киселинността на биосредата, превръщайки я в по-плодотворна за размножаването и развитието на “вредните микроби”.
На клетъчно ниво стават увреждания. При наличието в организма на неадекватни количества антиоксиданти или донори на електрони, свободните радикали се стремят да възстановят изгубените електрони, буквално става “надпревара” и нанасяне на “удар” по клетъчните мембрани и другите чувствителни структури (докато не се получи при тях неутрализация с антиоксиданта или по пътя на поемане от тях на електрон от друга молекула), което води до увреждане на клетъчните мембрани и структурите на ДНК и РНК.

При увреждане на клетките (установено е, че клетките могат да бъдат атакувани от свободните радикали, които не са били неутрализирали от съответстващите им хранителни вещества, до 100000 пъти в минута) организмът трябва да изразходва огромно количество енергия и ресурси за да възстанови и/ или замени увредените клетки. В такова отслабено състояние организмът може да стане отворена система за заразяване с “вредни микроби”.

Освен това, колкото по-често става увреждане на клетките под въздействието на свободните радикали, толкова е по-вероятно нарушаване на структурата на ДНК и РНК (които са носители на информация за възпроизводството на клетките), което води до увеличаване на мутациите на клетъчно ниво. Увреждането на клетъчно ниво също така увеличава възможността за превръщането на клетката в ракова.

Ускорява се процесът на стареене. Броят на реализиращите се под въздействието на свободните радикали увреждания също така влияе на продължителността на живота. Например стареенето на кожата е свързано непосредствено с уврежданията, предизвикани от свободните радикали, възникнали под въздействието на слънцето, вятъра и замърсяванията на околната среда. Вероятно можем да наблюдаваме забавяне на процеса на стареене на кожата, особено на лицето и ръцете, при хора, редовно употребяващи микрохидрин в продължение на дълъг период от време. За краткия период на проведените клинични изпитания аз вече наблюдавах оздравяване на увредената кожа при мен и много мои пациенти.

Вече е ясно, че всички хронични дегенеративни заболявания, възникващи във връзка с нашето остаряване, такива като остеоартрит, рак, болести на сърцето, болест на Алцхаймер, са обусловени, поне частично, от вредното въздействие на свободните радикали.

Вече дълги години много учени търсят пътищата, изменящи биосредата по такъв начин, че “вредните микроби” да не могат да се размножават и развиват, с което се спомага на имунната система да възстанови здравето. До сега научно не е открито природно средство, способстващо за запазването в организма на оптимална среда.


Микрохидринът- какво е всъщност и как той въздейства?
Разработена от Патрик и Хейл Фланагани в резултат на дълги изследвания, всяка капсула микрохидрин съдържа 250 mg силициев двуокис в наноколоидна форма, наричана микроклъстери на Фланагани, в които, състоящ се от разпрашени колоидни частици минерал е съединен с водород- най-малкият съществуващ в природата елемент. Всеки водороден атом в прахообразния микрохидрин е модифициран по такъв начин, че е способен да задържа слабосвързан допълнителен електрон (Н-); тези отрицателно заредени атоми на водорода организмът може да използва за неутрализация на свободните радикали. Микрохидринът е изключително стабилен и в сухо състояние може да запазва ефективността си много години.

Предварителните клинични изпитания показват, че употребата на микрохидрина като хранителна добавка благотворно влияе на здравословното състояние и спомага на естествената способност на организма за самолечение.

Повишаването на алкалността. При въвеждането в организма на тези модифицирани водородни атоми, всеки от които съдържа допълнителен електрон, стойността на рН на между- и вътреклетъчното пространство става повече алкална, като се затруднява полиферацията на “вредните микроби” и се благоприятства репликацията на дружелюбните за организма бактерии, като се предоставя на имунната система възможност ефективно да поддържа оптимално здраве. Важно е да се отбележи, че “вредните микроби” не се унищожават, както се случва при прием на антибиотици. По-точно микрохидринът подпомага да се създаде среда, в която за “вредните микроби” е по-трудно да се размножават. Много е важен фактът, че той не ги убива; при въздействие на антибиотиците върху недружелюбните бактерии, при тях се появява тенденция към мутации и те се превръщат в “супермикроби”- бактерии, резистентни (устойчиви) практически към всички антибиотици. В създаваната от микрохидрина среда ДНК и РНК от “вредните микроби” не се увреждат и затова не се нарушава процеса на рекомбинация- процесът, който води до възникване на мутации, явяващи се причина за резистентност към антибиотиците. В настоящия момент, по предположението на учените са необходими 5- 7 години за разработването на нов антибиотик с широк спектър на действие, който да притежава активност спрямо тези “супермикроби”. Сега, употребявайки микрохидрин, вие формирате и усилвате имунната система по такъв начин, че тя да е ефективна, ако в бъдеще ще имате проблеми с подобни “врагове”.

Осигуряването на антиоксиданти. Слабосвързаният допълнителен електрон при водородните атоми, с каквито са наситени микроклъстерите, лесно се освобождава за неутрализация на опасните свободни радикали, които “бомбандират” клетките милиарди пъти дневно. Когато свободните радикали са неутрализирани, клетките, които обикновено са принудени да изразходват време и енергия за възстановяването си или за своята замяна, изразходват тази енергия за осъществяването на обичайните си клетъчни функции, например за синтез на инсулин, хормони или храносмилателна течност или за стимулация на имунната реакция. При адекватно ниво на антиоксидантите клетките претърпяват по-малко увреждания и се подновяват по-рядко, което намалява вероятността за възникване на мутации на клетъчно ниво, които могат да доведат до развитието на рак и други дегенеративни заболявания.

Учените, откриватели на микрохидрина, заявяват, че той е хиляди пъти по-ефективен, отколкото всеки друг от известните в момента антиоксиданти. Учените оценяват антиоксидантите по ОВП (окислително-възстановителния потенциал) или по броя електрони, който веществото може да отдаде за неутрализация на свободните радикали и за усилване на жизненоосигуряващите биохимични процеси в организма.

Понеже електроните са заредени отрицателно, колкото е по-висока (по абсолютна величина) отрицателната стойност на ОВП, толкова са повече електроните, които могат да бъдат отдадени от молекулата на антиоксиданта. Една капсула микрохидрин, разтворена в чаша вода (8 унции ≈ 240 мл), притежава невероятно висока стойност на ОВП- от -500 до -600 мВ! Нито един от известните антиоксиданти даже не се доближава до такива показатели. За вашето здраве това означава, че добавянето на микрохидрин към рациона супер зарежда течните среди на организма с жизнеосигуряващата енергия на електроните- енергия за неутрализация на свободните радикали и енергия, която на атомно ниво ускорява всяка важна биохимична реакция за осигуряване на организма с оптимално здраве.


Вътрешноклетъчната оксигенация. Микроклъстерната система за доставка на микроелементи подобрява снабдяването на клетките с кислород. Вътрешноклетъчната оксигенация е много важна за процеса на оздравяване.

Сега повечето от нас страдат от кислороден глад. Това означава, че даже, ако в кръвта са адекватни нивата на кислород, вътре в клетките той недостига, а той е необходим за изпълнението на множество функции от клетките.

Задълбочава проблема и фактът, че в замърсените градове съдържанието на кислород във въздуха е намалено с около 50%. Когато сме на 20 години ние сме способни да извличаме от въздуха 100%-во съдържащия се в него кислород. На 30 години- тази способност намалява до 90%, на 50- около 75%, а когато достигнем 80 години, тогава сме способни да усвоим около 68% от кислорода, съдържащ се във въздуха. В лабораторните изследвания на д-р Ото Варбург, лауреат на Нобелова премия за 1931 година, е демонстрирано, че по пътя на намаляване на кислородната концентрация в клетъчната среда 35% от здравите клетки при човека могат да се превърнат в ракови.

Повишаването на междуклетъчната проводимост. При високо съдържание в междуклетъчните течности на електрони и минерални вещества (за което способства микрохидрина) съществено се усилва обмена на информацията между клетките и животоосигуряващите биохимични взаимодействия на клетъчно ниво.


Енергията. Болшинството от хората, които употребяват микрохидрин, имат увеличена жизнена енергия. Това усещане е резултат от съчетанието на няколко биохимични ефекта.

Първо, в клетката се доставят повишено количество хранителни вещества.

Второ, енергията, с която клетките, в резултат на уврежданията от свободните радикали, не са разполагали за собствена регенерация, сега с помощта на микрохидрина се изразходва за собствена регенерация, сега благодарение на антиоксидантните свойства на микрохидрина се изразходва за регенерация и изпълнение на други функции от клетките.

Трето, нивото на енергия се увеличава благодарение на допълнителния кислород, който получават клетките. Фактически, всяка клетъчна функция е възможна само тогава, когато в клетките е адекватно съдържанието на кислород.

Неутрализират се токсините, които постъпват в организма в резултат на ухапванията от отровни насекоми или животни, и токсините, отделяни от “вредните микроби”. Белтъчните молекули на токсините са заредени положително. Когато приемате микрохидрин, отрицателният йон на водорода се привлича като магнит към техния положителен заряд. При което токсините се неутрализират. Токсините, отделяни от “вредните микроби”, са именно тези вещества, които предизвикват следните симптоми: ставни болки, главоболие, болки в мускулите и отпадналост. “Вредните микроби” произвеждат тези токсини за да променят биосредата по такъв начин, че в нея да им е по-лесно да се размножават.

Предупреждение. Ако сте ухапани от отровно насекомо или животно, или имате алергична реакция, незабавно потърсете медицинска помощ.

Подобряване усвояването на другите хранителни вещества. При приемане на микрохидрин с други видове хранителни добавки и такива с микроклъстери, на участъците на свързнаве става увеличаване усвояването на всички хранителни вещества, които се свързват с тези участъци.
Микроклъстерите на Фланагани – “система за доставка” на микрохидрин
Оптималното здраве не зависи от това, какво консумирате, какво количество витамини поемате или каква вода пиете. Реално имат значение хранителните вещества, които постъпват във вашите клетки от кръвоносната система. Микроклъстерите, явяващи се елемент от микрохидрина, това е “системата за доставка”, рязко увеличаваща усвояването на хранителните вещества от клетките.

Учените отдавна са установили, че ключът за оптимално здраве и дълголетие е в достатъчното снабдяване на организма с кислород и водород на клетъчно ниво. Преди създаването на микрохидрина тези знания са имали само теоретично значение.

Било е известно, че водородът лесно се усвоява от организма, но доставката на големи количества йони водород на клетъчно ниво без нарушаване на киселинно-алкалния баланс в биологичните течности е било невъзможно преди появата на микрохидрина.

Микроклъстерите на Фланагани са колоидни частици на силициев двуокис, предназначени за свързване с хранителни вещества, за да увеличат значително тяхното усвояване. Микроклъстерите притежават редица уникални свойства, които обяснява как те действат.

Първо, микроклъстерите са микрокристални колоидни частици силициев двуокис, които, за разлика от другите форми на силициев двуокис имат сферична форма и диаметър само 5 нанометра, това е най-малката колоидна частица от известните до сега. (Ако те се разположат линейно, тогава 2000 колоидни частици ще се поместят в диаметъра на една единствена червена кръвна клетка- еритроцит!) Това значително засилва усвояването, понеже всеки хранителен ингридиент, прикрепен към такива мънички колоидни частици, ще може лесно да прониква през стените на клетките.

Второ, колоидните частици микроклъстери на Фланаган притежават най-висок дзета-потенциал, който представлява отрицателен електрически заряд на частица микроклъстер. Колкото е по-висок дзета-потенциала, толкова е по-силно привличането на микроклъстера с положително заредените участъци на молекулите на хранителните вещества, това подобрява проходимостта и усвояването на хранителните вещества от клетките.

Трето, микроклъстерите на Фланагани намаляват повърхностното напрежение на течностите, което осигурява по-бързо и качествено усвояване както на мастните, така и на водо-разтворимите хранителни вещества. Това е особено важно за усвояването на мастноразтворимите витамини A, D, Е и К и на други хранителни вещества от типа на -3-мастните киселини. Когато такова хранително вещество се свързва с частица микроклъстер, тогава то се всмуква от лимфната система по-бързо, отколкото през стените на тънките черва. Това позволява на мастноразтворимите хранителни вещества да избегнат черния дроб при първия кръг на кръвообръщението, доставяйки директно в клетките значително по-висока концентрация на хранителни вещества.

Фактът, че с помощта на колоидните частици микроклъстерите на Фланагани могат да пренасят както мастно-, така и водо-разтворими хранителни вещества, рязко увеличава възможността за доставка на хранителни вещества директно в клетката.


За кого е необходим микрохидринът?
Микрохидринът стимулира естествения стремеж на организма за самооздравяване. Наблюдавал съм при пациентите, приемащи тази хранителна добавка, положителни резултати при много заболявания. Разбира се нито една хранителна добавка не може да удовлетвори всички потребности на организма. За постигането на по-добри резултати аз препоръчвам да се включват в общата програма за оздравително хранене различни хранителни добавки.

Много мои пациенти са съобщавали за положителни резултати при приемане на микрохидрин при следните заболявания:



  • вирусни и бактериални инфекции;

  • сърдечни заболявания (в това число и стенокардия);

  • емфизема;

  • астма;

  • последствия от тежки физически натоварвания;

  • заболявания, свързани с тютюнопушенето;

  • хронични дегенеративни заболявания;

  • образуване на налепи по зъбите;

  • ухапвания от насекоми;

  • бактериални инфекции в устната кухина;

  • артрит;

  • последствия от хранене с високо съдържание на мазнини;

  • алергия към антибиотици;

  • кисти на влагалищните сухожилия;

  • липса на ясно мислене;

  • опасващ херпес;

  • артеросклероза;

  • стрес;

  • бронхит;

  • диабет;

  • пасивно тютюнопушене;

  • проблемна кожа;

  • заболявания на кръвоносната система;

  • лоша концентрация на вниманието;

  • брадавици;

  • депресия;

  • фибромиалгия;

  • хранително отравяне;

  • херпес в устната кухина и на половите органи;

  • импотенция;

  • епидермофития на стъпалото;

  • лимфедема;

  • остра кондилома.

Ролята на микрохидрина за намаляване вероятността за развитие на сериозни заболявания


Към тези заболявания спадат тежките хронични дегенеративни заболявания- такива, които могат да бъдат причина някой ден сутринта вие да не се събудите. Това са болести, които се развиват бавно, често пъти в продължение на целия живот, например рак, сърдечни заболявания, диабет, артрит, болест на Алцхаймер и др.

По какъв начин от гледна точка на храненето и биохимията микрохидринът може да играе положителна роля за намаляване вероятността от развитие на тези болести?


Рак

Изследванията са показали, че хората, употребяващи храна с високо съдържание на антиоксиданти, по-рядко боледуват от рак. Свободните радикали, предизвикващи повреждане на молекулите ДНК, което на свой ред увеличава вероятността за мутации на клетъчно ниво. Колкото по-често стават такива мутации, толкова е по-висока вероятността, че системите на организма, отговорни за подтискането на рака, няма да могат да разпознаят раковата мутация, с което ще дадат възможност на злокачествените образования да се разрастват. Кислородното гладуване също способства за развитието на раковите клетки.


Заболявания на сърцето
В изследване, проведено в Медицинския център на университета в щата Мериланд, учените са хранили своите доброволци с богата на мазнини храна. След нейната употреба при тях за четири часа се е нарушавала функцията на коронарните кръвоносни съдове. Но такова нарушение не се е наблюдавало, ако те непосредствено преди всяко приемане на същата мазна храна са приемали в качеството на антиоксиданти витамините А и С в дози, 20 пъти превишаващи препоръчваните ежедневни дози. На базата на тези резултати, учените, провеждащи този експеримент, са стигнали до заключението, че антиоксидантите неутрализират опасните странични продукти (свободните радикали), които се образуват при метаболизма на мазнините в организма. Именно свободните радикали, които не са подложени на неутрализация, се явяват причина за запушването на артериите. Патрик Фланаган е установил, че при приемането на една капсула с по 250 mg микрохидрин, вие получавате антиоксидант (без калории) в количество, еквивалентно на съдържанието на антиоксиданти в 10000! чаши току-що изцеден натурален сок от портокали.
Артрит
Известно е, че прогресиращата деструкция на ставите е предизвикана в повечето случаи от увреждания, свързани с въздействието на свободните радикали. При някои пациенти съм наблюдавал възстановяване на увредени тъкани и стави, което, предполагам, е било обусловено от повишената вътрешноклетъчна оксигенация на тези участъци като резултат на възможното целебно действие на микрохидрина. Макар, че не е имало пълно възстановяване, е било отбелязано явно забавяне на разрушителния процес и намаляване на болките. Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се установи, дали е възможно пълно оздравяване.
Диабет
Когато клиничните изпитания на микрохидрина само започваха, ние забелязахме любопитен страничен ефект при редица болни от диабет II тип, при които заболяването е възникнало на зряла възраст. Без да се изменя дозировката на инсулина, ние отбелязвахме намалено ниво на захарта в кръвта при някои от тези болни. Моята предварителна теория се заключава в това, че при употребата на микрохидрин в клетките съвместно с водорода, кислорода и другите хранителни вещества е възможно да постъпват от кръвта повишени количества глюкоза. Има още една идея, предложена от изследовател, с когото наскоро разговарях, тя се състои в това, че при някои хора диабетът е възможно да е предизвикан от вирус, лишаващ задстомашната жлеза от способността да изработва инсулин. Ако тази теория е коректна, тогава микрохидринът, вероятно способства за по-ефективна защита на организма от вируса. Възможно е да не разберем отговорите на тези въпроси още дълги години.

Предупреждение. При никакви обстоятелства не се опитвайте да променяте дозировката на инсулина без да се консултирате с вашия лекуващ лекар. Това може да е опасно за вашия живот.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница