Основни моменти от изпълнението и приключването на програмите през 2010 г

3.Основни моменти от изпълнението и приключването на програмите през 2010 г.

Постигнатите резултати през 2010 г. показаха определен напредък спрямо предходните години при повечето бенефициери по отношение на договарянето и отпуснатите суми за помощи. Имаше напредък по подготовката за децентрализирано управление на помощта по ИПП при наличие на известни различия между страните кандидатки и потенциалните кандидатки.

Резултатите в Албания се подобриха значително през 2010 г., продължавайки положителната тенденция, започнала още през 2009 г. Бяха сключени договори за над 92 млн. EUR, като бе отбелязан напредък в програмирането, отпускането на средства и изпълнението на проекти за инфраструктура и за институционално изграждане. Изпълнението на проектите обаче продължава да бъде проблем отчасти поради недостатъчния административен капацитет в съответните министерства, както и поради бюрократични пречки, като липса на разрешения за строителство. През 2010 г. Албания поднови усилията си за създаване на необходимите структури и за изграждане на капацитета, необходим за децентрализираното управление на помощта по ИПП. Постигнат бе значителен напредък, по-специално по отношение на основните структури, необходими по раздели І и V. Комисията продължи подготвителните работи по останалите раздели на ИПП. Албанските власти започнаха изготвянето на Стратегическа рамка за съгласуваност във връзка с раздели ІІІ и ІV и обсъждането на този документ започна през есента. Съществува напредък и при обсъжданията на проекта на програма на Албания за развитие на земеделието и на селските райони.

Босна и Херцеговина успя да сключи договори за над 70 млн. EUR към края на отчетната година при ръст с повече от 100 % спрямо 2009 г., а изплатените суми от 83,31 млн. EUR бяха три пъти повече от тези през 2009 г. През април 2010 г. Босна и Херцеговина назначиха компетентния акредитиращ служител, националния ръководител и националния координатор за ИПП. Представителите на държавата и на автономните области не можаха да се споразумеят относно структурите в помощ на децентрализираното изпълнение на ИПП и да подготвят раздели ІІІ, ІV и V от ИПП. Комисията използва различни управленски подходи за ефективно и ефикасно изпълнение на мерките за помощ в Босна и Херцеговина, като повечето от тях бяха ръководени чрез съвместно и непряко централно управление.

През 2010 г. в Хърватия имаше известни закъснения при договарянето и изпълнението на помощта по раздели ІІІ и ІV. Това се дължеше на закъснения при предоставянето на правомощия за децентрализирано управление, като новосъздадените органи увеличиха натиска върху системата за изпълнение и сложността на някои големи договори за инфраструктурни проекти. Резултатите от ИПП по раздели І и ІV бяха добри. Заедно с помощта от SIGMA и TAIEX, в процес на изпълнение бяха 21 туининг проекта в областите на реформата на публичната администрация и правовата държава. Отбелязан бе значителен напредък при подготовката на акредитацията за децентрализирано управление без предварителен контрол, както се вижда от намаления брой отхвърлени досиета, представени на делегацията на ЕС за предварителен контрол. Освен това Хърватия пое пълна отговорност за междинна оценка на помощта по раздел І, а през август 2010 г. повери управлението на програмите за трансгранично сътрудничество на Агенцията за регионално развитие на Хърватия. В рамките на раздел V— 2010 г. беше първата година на действително изпълнение на програмата. Хърватия получи от Комисията правомощия за управление без предварителен контрол за първите мерки през ноември 2009 г.

Преговорите за присъединяване с Исландия започнаха през юни 2010 г. През годината се състояха няколко прояви на TAIEX, а през есента бе дадено началото на подготовката за ДМИП за периода 2011―2013 г. и за Националната програма за 2011 г. Поради високото съответствие на тази държава със законодателството на ЕС посредством Споразумението за Европейското икономическо пространство и своето равнище на икономическо и социално развитие, Исландия представлява изключение на фона на останалите страни кандидатки. Поради тази причина бе решено, че тя ще получи помощ по ИПП само по раздел І, управлявана от Комисията. Исландските власти показаха висока степен на приобщаване и ангажираност във връзка с помощта по ИПП. През годината бе назначен националният координатор за ИПП, който встъпи в длъжност в Министерството на външните работи.

Сред важните етапи в Косово бе одобрението за първи път на програмите за трансгранично сътрудничество с бившата югославска република Македония и Албания. Изпълнението на проекта започна в няколко различни области, в това число в тези за регионалното икономическо сътрудничество, енергийната ефективност, съдебната реформа и помирението. Работата по проекта в Косово се извършваше само под централизираното управление на Европейската комисия, тъй като Косово все още се намираше на ранен етап от децентрализираното управление. Въпреки това местните власти положиха значителни усилия за повече ангажираност, по-специално при изготвянето на годишните програми, и този процес бе подпомогнат от Комисията.

В сравнение с 2009 г. Черна гора показа положителни тенденции при изпълнението на проектите по ИПП и сключването на договори. Подписани бяха 200 договора спрямо 66 договора през 2009 г. и бе завършена работата по 81 договора на обща стойност 9 млн. EUR. С оглед децентрализиране на управлението на фондовете на ЕС, през 2010 г. Черна гора завърши етап 1 и премина към етап 2 („Запълване на пропуските“) по раздели І и ІІ, докато по другите раздели страната остана на етап 0. Пет проекта по ИПП бяха посветени на подготовката на системите за децентрализирано управление. През 2010 г. бе отбелязан напредък при засилването на капацитета на националния ръководител, националния фонд, Централното звено за финансиране и договаряне и на националния разпоредител с бюджетни кредити. Официално бе създаден орган за одит в Държавната одитна институция, която е временно седалище на този орган до края на 2011 г. След правителствените промени в края на 2010 г. бяха назначени нов национален координатор за ИПП и нов компетентен акредитиращ служител.

В Сърбия към края на годината се изпълняваха проекти на стойност 606 млн. EUR ― увеличение от 43 % спрямо степента на договаряне през 2009 г. Външни мониторингови доклади оцениха средните резултати по текущите проекти като „добри“, а изпълнението на програмите за 2009 и 2010 година като „навременно“. През 2010 г. Сърбия отбеляза напредък по пътя към децентрализирано управление на помощта по ИПП, като достигна до етап 2 („Запълване на пропуските“) за раздели І―ІV. Подпомогната от един туининг проект, тя започна да изгражда структурите, необходими за бъдещото управление на финансовите средства по раздел V.

В Турция закъсненията при изпълнението продължиха, но през 2010 г. ЕС отпусна на Турция значителни суми от средствата по ИПП, което осигури добро усвояване на средствата. Освен това през годината бяха приключени някои важни проекти, а изпълнението на проектите по ИПП в области като образование, предприемачество и социално приобщаване започна да дава съществени резултати. Няколко много важни реформи подобриха програмирането, управлението и проследяването на средствата на ЕС. Напредък бе отбелязан при получаването на акредитация от Министерството на околната среда и горското стопанство за провеждане на търгове, договаряне и функции по финансово управление за Оперативната програма за околната среда по раздел ІІІ. За раздел V през юли 2010 г. влезе в сила секторно споразумение със специфични правила за прилагане, което предостави правното основание за изпълнение на мерките за помощ за развитие на селските райони. Освен това с представянето на акредитационния пакет бе отбелязан голям напредък, след което Комисията успя да започне процедурата на подготовка за предоставяне на пълномощия за управлението. Въпреки това е необходимо да бъдат отстранени съществени слабости при наличния персонал и в административния капацитет, преди децентрализираното управление да бъде считано за напълно функциониращо.

Икономическата и бюджетната криза изискват по-голяма насоченост към предоставянето на помощ с ясни и измерими цели, така че да има възможност за проследяване на резултатите като доказателство, че парите на данъкоплатците на ЕС се изразходват правилно. По-доброто описание на осезаемите последици за гражданите на Западните Балкани и Турция ще подобри също така видимостта на помощта по ИПП и на допълнителните заеми и гаранции, които тази помощ може да осигури.

Ориентираното към резултатите програмиране разчита на ясно определяне и общо приемане на целите и измеримите показатели, съчетано със строги процедури за наблюдение. В рамките на различни обзори, семинари и конференцията за ИПП през 2010 г. беше изтъкната необходимостта от доразвиване на стратегически и ориентирани към резултатите програми с акцент върху секторните подходи, изграждането на капацитет за формулиране на конкретни, измерими, постижими, реалистични и своевременни (SMART) цели и съответни показатели, и разработването на подходящи рамки за наблюдение, включително установяването на базови статистически показатели и данни, което е вече изискване за програмите по раздели ІІІ―V. През 2010 г. за постигането на тези цели бяха предприети някои стъпки: системите вече са с по-голяма насоченост към резултатите, като тази тенденция ще се засили допълнително през 2011 г. с укрепването на мерките за наблюдение.

Голям брой проекти, приключили през 2010 г., доведоха до съществени последици и резултати в различни сектори както в страните кандидатки, така и в потенциалните кандидатки. Резултатите от структурните, селскостопанските и инфраструктурните инвестиции се измерват по-лесно от резултатите в области, свързани с процеса на реформи и институционалното изграждане. В последния случай определянето на измерими показатели създава по-големи трудности. Въпреки това бяха постигнати резултати чрез някои мерки за техническа помощ и туининг, съдействали на бенефициерите да направят необходимите актуализации за привеждане в съответствие с достиженията на правото и стандартите на ЕС.

В Хърватия помощта по ИПП бе в отговор на целите на стратегията за разширяване и трябваше да съдейства за изпълнението на оставащите задължения за членство на Хърватия в ЕС. В рамките на помощта за прехода и институционално изграждане бе подпомогнат проект за създаване на ефикасна правна рамка, съобразена с изискванията на ЕС, и за подпомагане на хърватския парламент при подготовката за присъединяване към ЕС —проект, който бе изпълнен от хърватския парламент и унгарското национално събрание със съдействието на други държави-членки. SIGMA предостави данни и аналитична помощ за редица пакети от законодателни предложения, в това число национална стратегия за борба с измамите и закон против корупцията. Този инструмент подкрепи също една оперативна програма за изграждане на административен капацитет. Освен това бе завършена многофункционална система за териториална информация, до която бе даден достъп на широката публика чрез интернет. Всички кадастърни регистри бяха дигитализирани и организирани в единна база данни, с което хърватският пазар на недвижими имоти стана много по-ефективен. През 2010 г. в голям проект за подобряване на морската безопасност бе разработена система за проследяване и управление на морското корабоплаване. Изградени бяха три оперативни центъра и десет радара с обхват на цялата източна част на Адриатическо море, осигуряващи по-висока степен на безопасност на корабоплаването. Конкретните мерки за подобряване на икономическия растеж в Хърватия включваха значителна подкрепа за малките и средните предприятия (МСП). Двадесет и четири отделни суми от безвъзмездни средства бяха предоставени на ориентирани към износа МСП за увеличаване на обема на износа, конкурентоспособността и производителността на частния сектор. Тридесет отделни суми от безвъзмездни средства на обща стойност от 4 млн. EUR бяха предоставени в рамките на различни програми за трансгранично сътрудничество между Хърватия и Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия, за финансиране на проекти в области като опазването на околната среда, природното и културното наследство, икономическото развитие и социалното сближаване. Постигането на тези цели на Стратегията за разширяване ще бъде от полза за ЕС като цяло.

Изпълнението на първата годишна програма по ИПП в Исландия не започна през 2010 г., тъй като се изчакваше финализиране на Рамковото споразумение между Исландия и ЕС, но през годината бяха осъществени мисии на TAIEX за оценка по подбрани глави от споразумението за присъединяване за установяване на пропуските и нуждите на страната в усилията ѝ да бъде в съответствие със стандартите на ЕС и в помощ на подготовката за присъединяване. Посредством кратки и целенасочени прояви на TAIEX, предназначени за исландските власти, бе повишена успешно осведомеността относно много специфични аспекти на изискванията на достиженията на правото на ЕС, например във връзка с краткосрочните статистически данни и финансовите отчети на предприятията и с институционалните изисквания за управление на структурните фондове.

В Черна гора бе завършен един инфраструктурен проект, финансиран по ИПП, за изграждане на част от магистрала, заобикаляща центъра на Подгорица. Това доведе до незабавни резултати ― подобриха се транспортните потоци, Черна гора се интегрира по-добре в туристическите мрежи и националните мерки за безопасността на движението по пътищата бяха приведени в съответствие със стандартите на ЕС, което допринесе за по-добър икономически растеж. В областта на правосъдието, свободата и сигурността бяха приключени туининг проекти за укрепване на сътрудничеството между агенциите в борбата срещу организираната престъпност и бяха създадени система за надзор за справяне с организираната престъпност и база данни за борба срещу прането на пари. Практическа подкрепа посредством схема за безвъзмездна помощ за жилищно настаняване, схеми за генериране на доходи и специализирано обучение подпомогна пряко над 2 100 бежанци и изселени лица в Черна гора. Това допринесе за целта на националната стратегия да се намерят трайни решения за проблемите на тези уязвими групи. Помощта по ИПП доведе също така до приемането на редица закони и свързани с тях инициативи за изграждане на капацитета в приоритетни области като образованието, правораздаването при непълнолетни, околната среда и икономическото развитие. Усилията на Черна гора да се включи в по-широкообхватните процеси на развитие на европейското образование бяха подпомогнати посредством приемането на нова национална квалификационна рамка. Рамката за ефикасно изпълнение на целите на политиката за правораздаване при непълнолетни бе подсилена посредством подготовката на ново законодателство за защита на правата на младите хора и изграждането на капацитет за служителите, работещи в областта на правораздаването при непълнолетни. Техническата помощ за подготовката на съответното законодателство и планът за действие в областта на енергетиката и енергийната ефективност дадоха възможност на Черна гора да изпълни поетите си задължения по силата на Договора за енергийната общност. Повече от 780 служители от публичната администрация бяха обучени в областта на възлагане на обществени поръчки и бе изготвен проект на нов закон за възлагане на обществени поръчки. Изгледите за устойчиво икономическо развитие бяха подобрени чрез туининг проект за укрепване на капацитета за регулиране и надзор на финансовите регулаторни органи. Въпреки че с включването на крайните бенефициери в подготовката на проектите по ИПП беше увеличена ангажираността, капацитетът за изпълнение и усвояване понякога бе затруднен от малкия обем и слабостите в публичната администрация и при служителите, работещи по въпросите, свързани с ИПП.

Помощта на ЕС в Турция доведе до значителни резултати в няколко области, посочени в приоритетната ос от мерки по Стратегията за разширяване и докладите за напредъка, по-специално в областите на основните права на човека, равнопоставеността на половете и социалното приобщаване. 2 млн. EUR бяха предоставени на местни центрове за жените като помощ за намаляване на неравенствата между половете и повишаване на социалния, икономическия и политическия статут на жените в най-слабо развитите региони на Турция. Проектът „Диалог между ЕС и Турция за гражданското общество ― културни мостове“ бе насочен към сближаване на гражданското общество. С мероприятия в сферата на изкуството и културата в 18 държави успешно бе насърчен културния обмен и бе оказана подкрепа за преодоляване на предразсъдъците, съществуващи в турското и европейското общество. За постигането на тази цел допринесе продължението на програмата „Жан Моне“ за отпускане на стипендии: тази програма, въведена в Турция през 1989 г., предостави на младите хора в Турция възможност да преминат следдипломна квалификация в ЕС и даде възможност на повече от 1 100 държавни служители, наскоро завършили висшето си образование лица и служители от частния сектор, да придобият нови знания и умения свързани с присъединяването към ЕС. През април 2010 г. бе завършен голям проект в подкрепа на пазара на труда. Този проект помогна на 11 000 безработни жени и млади хора от 25 града да намерят работа чрез предоставяне на възможности за професионално обучение и качествени консултантски услуги. Освен това подкрепа за дългосрочни инвестиции за създаване на условия за възможности за устойчива заетост бе предоставена на малки и средни фирми и предприятия (МСП) посредством програмите І и ІІ за кредитиране на малки предприятия (SELP). МСП представляват 99 % от всички предприятия в Турция и са гръбнакът на икономиката, но кредитните фондове са трудно достъпни. Според статистически данни, събрани от кредитиращи банки, към края на 2010 г. са създадени 11 291 нови работни места и са осигурени 34 346 работни места в 49 турски провинции. Програмите за кредитиране на малки предприятия ще продължат да осигуряват силна подкрепа за инвестициите и заетостта чрез заеми и работен капитал до 2012 г.

През 2010 г. в Албания приключи работата по 80 договора в рамките на CARDS. Конкретни резултати бяха постигнати в редица приоритетни области, сред които правосъдие, вътрешни работи и защита на основните права. Проект в подкрепа на реформата на държавните служби завърши с изготвянето на няколко проектозакона за модернизиране на правната рамка и на наредба на министър-председателя относно управлението на държавните служители в съответните министерства и в Министерския съвет. Така бе създадена основата за установяване на ясни правила, процедури за преразглеждане и укрепване на капацитета за управление на Министерството на публичната администрация на Албания. Проект за подготовка на албанските власти за децентрализирано управление на средствата от ЕС доведе до значителен напредък при създаването на оперативни структури и на системи за управление и контрол. Постигнати бяха положителни резултати при гарантирането на основните права посредством съставяне на списъци на имащите право на глас чрез създаване на национален адресен регистър и национален регистър за гражданското състояние. Помощ за реформата на албанската държавна полиция бе предоставена от полицейски експерти от различни държави-членки. Тяхното участие помогна за постигане на по-голямо разбирателство и подобряване на капацитета за третиране на затворници и задържани лица съгласно нормите на ЕС. Подкрепата за изпълнение на националната стратегия за околната среда доближи Албания до адекватно транспониране на достиженията на правото на ЕС в областта на опазване на околната среда. Това е от полза за Албания и за нейните съседи на Западните Балкани, и има добавена стойност и за гражданите на ЕС, тъй като евентуални екологични катастрофи с последици за съседните държави от ЕС ще бъдат по-добре овладени и рисковете ще бъдат сведени до минимум.

През 2010 г. завърши работата по почти всички програми на CARDS в Босна и Херцеговина. Помощта по ИПП продължи с акцент върху реформата на публичната администрация, укрепването на правовия ред и подкрепата на възстановяването от глобалната икономическа криза. Проект за повишаване на прозрачността между местното управление и организациите на гражданското общество (ОГО) бе изпълнен успешно на общинско равнище. Установени бяха прозрачни механизми за отпускане на общински финансови средства на ОГО и бе повишена комуникацията и сътрудничеството между властите и ОГО. Изпълнени бяха 67 под проекта, насочени към намаляване на бедността, към социалното приобщаване, равнопоставеността на половете, правата на човека, околната среда и подобряване на положението на малцинствата и уязвимите групи. Съвместен проект за ефикасно управление на затворите бе изпълнен от Съвета на Европа. Повече от 420 служители в местата за лишаване от свобода бяха обучени да управляват задържането на лишените от свобода лица в съответствие със стандартите на ЕС, 12 служители бяха обучени за инструктори, бяха приети правни рамки и бе засилено сътрудничеството между служителите в местата за лишаване от свобода и служебните лица в министерството ― важна придобивка в условията на административна и политическа разпокъсаност. Техническа помощ бе предоставена на Централната банка за привеждане в съответствие със стандартите на ЕС за централните банки. Решенията за информационно-технологични комуникации, препоръчани в рамките на проекта, дадоха възможност на Централната банка да подобри подготовката на статистически данни и информация за лицата, отговорни за вземането на решения, и за икономически анализ на фискалната стабилност.

Закрилата на малцинствата и уязвимите групи е сериозен и неотложен проблем за Косово. През 2010 г. с проектите, финансирани по ИПП, бе постигнат успех в тази област. Лагерът за роми в Че Смин луг бе затворен и 130 семейства на бежанци от малцинствените общности имаха възможност да се завърнат в Косово, благодарение на голям пакет от помощ и професионално обучение, насочен към осигуряване на тяхното повторно установяване и реинтеграция. Проект в областта на правосъдието за проучване и преназначаване на съдии и прокурори провери доколко всички кандидати са подходящи за постоянни назначения като съдии и прокурори и доведе до назначаването на персонал с добра квалификация на голям брой важни длъжности в съдебната система. 60 % от лицата бяха новоназначени , което доведе до значително подновяване на съдебните и прокурорските служби на Косово. Помощта за служба „Гранична полиция“ предложи специализирано обучение за повече от 750 полицаи, насочено към повишаване на тяхната способност да предотвратяват нелегалното преминаване на границите и контрабандата, по-добра координация със съседните държави и към доближаване до стандартите на ЕС за правова държава. Пилотен проект за енергийна ефективност ― първостепенен приоритет на стратегията на ЕС за целия регион на Западните Балкани ― помогна да се намали потреблението и търсенето на енергия. След създаването на правна рамка и национален план за енергийна ефективност ИПП подпомогна изпълнението на плана. Проекти за демонстрация в някои училища и болници повишиха осведомеността на широката общественост. На местното управление бе предоставена помощ за подобряване на капацитета за оценка на разходите за електроенергия. Наличието на правна и регулаторна рамка насърчи международните финансови институции да предоставят на частния и публичния сектор средства за инвестиции в енергийната ефективност. Така например Европейската банка за възстановяване и развитие предостави малки кредити за насърчаване на енергийната ефективност в МСП.