За психоанализата 2 Какво е психоанализа?
Релационната психоанализа
Изтегляне 0.74 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Същински метод и рамка на психоанализата Метод.
- Рамка.
| Релационната психоанализа, основана от Стивън Мичъл (1946-2000) в Съединените щати, отхвърля основаващата се на биологията теория на нагоните на Фройд и на нейно място предлага релационно-конфликтната теория, която комбинира реални, интернализирани и въображаеми интеракции със значими други. Личността произлиза и е изградена от структури, отразяващи заучени интеракции с и очаквания към първичните обгрижващи лица. Тъй като първичната мотивация на индивида е да бъде във взаимоотношения с други, хората са склонни да пресъздават и изразяват чрез действия тези релационни модели през целия си живот. Задачата на психоанализата е да изследва тези модели и да ги конфронтира с това, което аналитикът и пациентът създават взаимно по спонтанен и автентичен начин в психоаналитичната рамка. Същински метод и рамка на психоанализата Метод. Психоанализата е лечение чрез говорене, което се базира на метода на свободните асоциации. Нейно фундаментално правило гласи, че пациентът би могъл да казва всичко, което му идва наум, без ограничения като съобразяване с контекста, благоприличието, чувства на срам и вина или други такива. Когато пациентът се придържа се към това правило неговият мисловени процес прави изненадващи връзки, разкрива недостъпни за съзнанието препратки към желания и защити и отвежда до несъзнаваните корени на до този момент неразрешими конфликти, формиращи проявите на преноса. Слушайки тези асоциации, аналитиците се отдават на подобен процес, наречен свободно плаващо внимание, чрез който следват комуникацията на пациента, както и забелязват – понякога като в сън наяве – собствените си асоциации така, както се проявяват в контрапреноса. Интеграцията на тези различни видове информация е преди всичко вътрешна работа на аналитика, която оформя определен поглед към преносно- контрапреносните прояви; те в крайна сметка кристализират в един зараждащ се образ (несъзнавана фантазия), който може да бъде споделян и от аналитика, и от пациента. С помощта на интервенциите на аналитика – често пъти преносни интерпретации на онова, което проличава в тук-и-сега на сесията – се поражда ново разбиране за страданието на пациента. Честото използване на тези нови прозрения в множество подобни ситуации, в които се пораждат същият вид конфликти, представлява процеса на преработка; той увеличава способността на пациента да разпознава мисловните процеси, пораждащи конфликтите му. Разрешаването на тези конфликти, изнасянето им наяве или успокояването им освобождава ума на пациента от стари задръжки и прави място за нови избори. Рамка. Методът, описан по-горе, намира най-добро приложение в класическата рамка: пациентът е удобно легнал на кушетка и казва всичко, което му идва на ум, без да бъде разсейван от това, че вижда аналитика, който обикновено седи зад кушетката. Това позволява и на двамата партньори в аналитичното начинание да слушат по-пълно и да размишляват върху онова, което излиза наяве в сесията: пациентът се чувства потопен в своя вътрешен свят, съживява спомени, връща се към важни преживявания, говори за сънища и създава фантазии – всичко това е част от аналитичното пътуване, което ще хвърли нова светлина върху живота на пациента, неговата история и начина, по който работи психиката му. Аналитичната сесия обикновено трае 45 или 50 минути. С цел непрекъснато задълбочаване на аналитичния процес за предпочитане е психоаналитичните сесии да се провеждат 3, 4 или 5 пъти в седмицата. Понякога се налага по-малка честота на сесиите и използването на стол вместо кушетка. Всички споразумения за рамката (в това число графика, размера на таксата, заплащане за сесия и правилата за пропуснатите сесии) задължават както пациента, така и аналитика и трябва да бъдат предоговорени, ако се налага промяна. Продължителността във времето на една психоанализа трудно може да бъде предсказана, но се очаква да бъде между три и пет години - въпреки, че във всеки отделен случай довеждането на анализата до край би могло да отнеме повече или по-малко време. При все това във всеки един момент и пациентът, и аналитикът са свободни да решат да прекъснат или приключат анализата. Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|