Психология на Аза. Ана Фройд (1895-1982), Хайнц Хартман (1884-1970) и другите представители на тази парадигма фокусират вниманието си върху съзнаваното и несъзнавано функциониране на Аза, неговата роля в несъзнаваните защити и подтискащия им ефект върху психичните процеси. Хартман постулира наличието на свободна от конфликти част от Аза, изпълняваща важни задачи като осъзнаването, двигателния контрол, логическото мислене, речта, сетивните възприятия и оценката на реалността. Всяка от тези витални функции може да бъдат вторично въвлечена в невротичен конфликт. Съгласно тази школа основната задача на психоаналитика е систематичното анализиране на защитите на пациента с цел укрепване на Аза, чрез което се постига адекватен контрол върху импулсите, преработване на конфликтите и капацитет за толериране на фрустрации и болезнени емоции. Хартман добавя към четирите метапсихологични гледни точки на Фройд още две – генетичния и адаптационния аспект. Класически и съвременни клайнианци. Според Мелани Клайн (1882-1960) в ранното детство примитивните импулси от самото начало се преживяват в отношения с обектите. Насоченият навътре нагон към смъртта (виж по-горе) се преживява като предизвикваща персекуторен страх и страх от анихилацияатакуваща сила, която се намира извън селфа (проекция) и насочва деструктивни импулси към фрустрищия обект (лошата гърда), последвани от страх от отмъщение. Задоволяващият обект (добрата гърда) е идеализиран и отделен от лошия обект чрез защитния механизъм „разцепване”. Тази първа фаза е наречена параноидно-шизоидна позиция (“PS”) и се характеризира чрез процесите на разцепване, отричане, омнипотентност и идеализация, както и на проекция и интроекция. Нарастващият капацитет за интеграция на Аза довежда до възникване на депресивния страх, че деструктивните импулси са увредили добрия обект/гърда и до желанието за възстановяване (reparation). Тази втора фаза е наречена депресивна позиция (“D”). Съвременните клайнианци смятат, че тези фази не са типични единствено за детството и че постоянната флуктуация между тях е характерна и за психичния живот на възрастните (PS D).