За страха и тревожността при децата
Изтегляне 90.5 Kb.
|
Агресията не ражда любовДнес българите живеят в необичайно екстремна ситуация. И по тази причина реагират с груби взаимоотношения и с отчуждение. Особено ако това се случва в детска възраст. Какво явление е агресията? Агресията означава да нараниш някого с действия или думи. Тази жестокост понякога може да завърши фатално с убийство или дори самоубийство. При младите хора – юноши и девойки, хормоналното равновесие е в процес на регулиране и ако се получи дисбаланс, той „избива” в поведението им. Това е една от причините децата в пубертета да са трудно разбираеми. Агресията не е случайна изява, една от причините за нея е отхвърлянето на даден човек. Децата често са свидетели на нетолерантност, на застрашително поведение, а за съжаление това поведение се заучава и копира от тях. Защото претърпелият нечия агресия след време ще отреагира също с агресия, на друго място и спрямо друг човек. И така се получава верига в цялото общество. Стига се до там, че ако им се случи нещо добро и хубаво, са безкрайно изненадани от това. Обществото ни е твърде нечувствително дори болно, щом допуска това да с случва. Ако родители и учители се вглеждат по-внимателно в децата, сигурно ще открият някакви симптоми на безпокойство. Всички се тревожим, когато се случи нещо лошо, а после скоро го забравяме. Липсата на толерантност към децата, към по-слабите, към немощните, към болните също е критерий, че не сме наред, че не сме здраво общество. Децата запаметяват модела на родителското поведение. В семейства, където има постоянни конфликти или детето слуша изявленията на вечно неудовлетворените от живота възрастни, расте човек с предстоящи в поведението си проблеми. Дано в бъдещите години обществото да даде възможност на родителите да създават на децата си друга атмосфера – преди всичко на сигурност. Да не забравяме, че и децата, за които са полагани изключителни грижи, също излизат от нормата. Прекалените грижи и опекунство правят детето неуверено, нестабилно. То не може да направи точна оценка на заобикалящата го реалност. Трябва да се отделя повече време и внимание на децата, не да се „откупува” дължимият контакт с тях с някоя играчка, с дрешки или други подаръци. Ако се посветим да децата си, ако им покажем, че ги обичаме и разбираме, ще ги подготвим за този естествен и неизбежен преход от детството към зрелостта. Така те няма никога да познаят агресията, защото обичта поражда обич, любовта – любов, а агресията ражда само агресия. Това трябва да бъде лозунг на всеки човек, решил да бъде родител. В някои случаи различното поведение означава „Обърни ми внимание!”. В друг случай това пък е зов за помощ. Тогава трябва да се потърси и помощта на специалиста, преди да се е случило нещо наистина фатално и непоправимо.
Изтегляне 90.5 Kb. Сподели с приятели:
|