За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята

- Благодаря за талисмана, сега ме чакат само успехи - и
Матвей ме целуна по носа.
Уморени и доволни от покупките и един от друг, стигнахме до яхтата. Капитанът загубил всякаква надежда да се върнем, сам приготвяше купената сутринта риба. По случай покупките извадихме бутилка хърватско вино и запалихме свещ. Поклащането на яхтата, звездното небе, вкусната храна и виното ни настроиха на философска вълна и ние се впуснахме в размишления за бъдещето. Утре е последният ни ден на яхтата, на следващия ще бъдем в Сплит и ще вземам самолета за вкъщи- Искаш ли вече да си си у дома - попитах Матвей. Той лежеше, сложил главата ми върху коленете си и разглеждаше звездите- Дали искам вкъщи - измърмори Матвей. - Дали искам своята самотна ергенска бърлога, където никой няма да ме приласкае, да ме нахрани, дами направи масаж, няма да ме зарадва с малък подарък- Колко занемарено е всичко Май сгъстяваш краските вмъкнах репликата си- Надявам се да предизвикам съчувствие и моля за помощ- И как дати помогна- Като зарежеш своя глупав годеник и избягаш при мен- Той не е глупав - застъпих се за измисления си годеник- Такива като с неговата физиономия на снимката не са много умни - продължи Матвей да критикува нищо неподозиращия Крие- Не ти харесаха моите снимки - попитах обидено- Знаеш ли, когато видях тези снимки, разбрах, чене съм готов да те изгубя, и в същото време не мога да си представя цял живот седна жена.
„Това е началото накрая- помислих си, - сега Матвей ще започне логично, с куп аргументи, да обяснява какво му пречи дами направи предложение. Сигурно ще си спомни, че живея и работя в Петербург Не успях да довърша мисълта си, а той продължи- Освен това трудно ще намериш работа в Москва Ти си свикнала да живееш в своя апартамента в Москва ще се наложи да наемаш. - продължаваха разсъжденията.
228

- Матвей, за какво говориш - направих сечене разбирам нищо. Вече седяхме един срещу друг, над нас светеше огромният оранжев диск на луната и си помислих, че такава нощна пълно подхожда за романтични обяснения в любов, а не захладен анализ на ситуацията. Нима всичките ми усилия пропаднаха, а толкова се старах. Плачеше ми се и колкото ида се сдържах, сълзите ми кротичко закапаха. М атвей видя как на лунната светлина ресниците ми заблестяха, прегърна ме, сложи ме на коленете си и започна да ме целува нежно- Момичето ми, простими, говоря глупости. Всичко ще измислим, всичко ще решим. Зарежи го този мухльо и се омъжи за мен - Той самият не очакваше от себе си тези думи. Замрях и внезапно разбрах, чене искам да се омъжа за Матвей, че той е прав - няма да може да бъде седна жена цял живота аз не искам да съм в постоянна конкурентна борба с всички претендиращи за него девици. И целият този роман беше само изучаване на законите в реалния живот. Убедих сече всичко работи, убедих сече всяко нарушение се наказва с душевна болка, че мъжете, колкото ида декларират, че всичко сее променило за изминалите милиони години, са си останали същите и по същия начин спазват законите на джунглата, където самецът преследва тази самка, която притежава най-големия енергиен потенциал. Защото само такава самка може да му даде възможност да прояви себе си и колкото по-трудна е борбата за нея, толкова по- силен става мъжът. И тази, която се предава без бой, изгубва ценността сив очите на мъжа. Цени себе си и щете оцени целият свят - тази мисъл мина през главата ми. Погледнах внимателно Матвей и засвоя изненада отговорих- Твърде късно!
1903
- Твърде късно - Засвоя изненада така отговорих напред ложението на Марк да се омъжа за него.
По целия път от Женева до Ш амони мълчах и се питах дали искам да се омъжвам точно сега, когато пред мен се откриват толкова възможности, когато най-накрая разбрах и почув­
229

ствах основните закони, които управляват отношенията между мъжете и жените. Може леля ида е права, М арк да не е единственият мъжа най-интересното да е пред мен. Като познавам законите, мога да привлека ида завъртя главата на всеки мъж, бил той крал, президент, шейх и т.н. Мога да променя света Може би се утешавах с илюзии, но преди да се откажа от тях, аз съм длъжна да проверя доколко са нереални. Марк усети вглъбеността ми и също мълчеше. Едва когато пристигнахме в Ша- мони, преоблякохме се и седнахме на верандата да пием чай, нарушихме тишината- Харесали ти пръстенът - отдалече се поинтересува Марки извади кутийката. На слънцето диамантът заблестя- Да, много е красив Всеки път се възхищавам на безупречния ти вкус - казах, любувайки сена пръстена- Но неговата красота бледнее пред твоята - С каква изтъркана фраза Марк се опитваше дами направи комплимент Недоверчиво го погледнах, като отдадох непохватността на вълнението му. Марк усети фалша и опита да се поправи - Наистина обичам да се обграждам с красиви вещи. - Това прозвуча още по-странно, все едно М арк ме оценяваше като една от красивите му вещи- Господи, Варя Дотичах от хиляди километри дати кажа, чете обичам, а разсъждавам за красотата на диаманта.
Като се поизкашля и набра смелост, М арк все пак ми се обясни в любов. Извади пръстена иго сложи на пръста ми- Ще станеш ли моя жена?
Но като чу отговора ми, загуби дар слово- Защо да е късно Какво сее променило за тези три месеца - неподготвен за такъв обрат, Марк явно се обърка- Аз се промених - убеждавайки повече себе си, отколкото него, отговорих.
2003
- Аз се промених - произнесох сама присъдата си. - Наистина се промених за тази година - вече с по-голям оптимизъм
230

казах на глас. Приближих се до огледалото - силно и убедено обявих- Аз се промених Благодаря ти, прабабо!
Върнахме се с Матвей от Хърватия като напълно непознати, като чели в онази лунна нощ решихме всичко за себе си и думите станаха излишни.
Но най-странното беше, че въобще не страдах. Явно всички преживявания, всички емоции прегоряха в момента, когато взех решение, че няма да има продължение. Пък и програмата на бизнес училището завършваше, оставаше ни да бъдем заедно само последния модул.
За тази година много неща се промениха и най-вече аз самата. Чувствах, че трябва да се върна в Ш амонии все пак да се срещна със собственика на хотела ида го разпитам подробно. Това наистина може да е портретът на моята прабаба - и зовът на кръвта да ме е довел на правилното място. Сигурно ще ме уволнят от службата - помислих си, но кой знае защо тази перспектива не ме разстройваше особено. Реших Ще открия женско училище за такива глупачки като мени ще ги уча на законите на мъжкия свят и как да управляват този свят.“
На следващата сутрин позвъних на шефа си и му съобщих, че трябва спешно да се върна в Шамони заради семейни проблеми- А кога ще работиш - зададе резонния въпрос той- Мисля, че след връщането ми ще поработя още два месеца и ще предам работата - колкото се може по-меко отговорих- Знаех си, чене трябваше да се съглася за бизнес училището. От учене никой не е видял добро. Казваха ми, получат ли бизнес образование, хората се разбягват, но аз не вярвах- Него приемайте така - опитах се да успокоя шефа си, - щом премине главозамайването от успехите, мнозина се връщат. Но аз наистина трябва да свърша някои работи. Ще пътувам в четвъртък вечерта и в понеделник ще съмна работа. Ще отсъствам само в петък- Е, добре - смили се шефът. - Отивай в твоя Шамони и донеси бутилка френско вино. Заедно ще го изпием за началото на новия живот.
231

Изтегляне 7.2 Mb.

Сподели с приятели: