За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята

Изплашената ми леля бързо изскочи от трапезарията, където се разпореждаше как да се сервира по времена приема- Какво сее случило, момичето ми - изумена от вика ми, попита тя. - Надявам се всички да са живи- Дано аз наистина трябва да замина за франция. Представяте лиси, оказва сече мъжът ми тайно от мене построил къща в Шамони. Надявам сетя да е била подарък за мен - отбелязах, макар че се съмнявах в това. - Като свършили работата, строителите започнали да търсят кой е клиентът и чрез нашия нотариус ме открили. Така че сега имам реален повод да отида във франция, и най-важното, имам си къща в планината- О, не съм предполагала, че къща може да замени мъжа
- отбеляза леля. - Виждам, че се развесели- Къщата може ида не замени мъжа, носи имам място, където е необходим мъж и следователно той ще се появи- Е, радвам сече приготовленията ти не се оказаха напразни Сега ще се заемеш с обзавеждането на дома си и с повторението на всички практики, а аз щете навестя през лятото- Лельо, на мен наистина ми се ходи в планината, сега там има слънце. И красавецът Монблан - постарах се да се убедя- Вярвам, скъпа, че планинският въздух лекува всички болести, дори душевни рани - откликна на това леля.
2003
„Планинският въздух лекува всички болести, дори душевни рани - помислих си, любувайки сена Монблан от прозорците на моя хотел. Разположен в центъра награда и обкръжен от прелестна градина, хотелът в стил ар нуво, беше изискани уютен. Прасковените стени и прозорците с форма на арка, страничната малка кула - всичко те настройваше на романтична вълна. Слязох на закуска, поръчах си капучино и реших, че снегът и слънцето ще ми дадат нови сили.
Като прецених обстановката, си помислих, че най-добрият начин да се запозная с някого е да се запиша за някакъв курс. Тъкмо ще се науча да карам сноуборд. Облякох стилен розов сноубордистки костюми слязох долу. Харесваше мида слизам пеш в този хотел, на стените по стълбите бяха окачени портре-
200

т
ти на очарователни жени, живели поне отпреди век. Проследявах ги с погледи се любувах на изваяните им рамене, на дългите шии и малки ушенца, на огромните очи и рижави къдри. Трябва да попитам персонала кои са те - споходи ми мисъл и веднага отлетя.
Мислите ми се насочиха към Матвей. Какво не направих както трябва Размишлявайки над това, стигнах до мястото на срещата за начинаещи. Групата оправда надеждите ми трима млади швейцарци, един австриец и една груба на вид англичанка. Слънцето, смехът, собствената непохватност сплотиха към края на урока нашата малка група и предложението да пийнем греяно вино последва незабавно- Какво ще правите тази вечер - попитаме Крие, висок австриец с белозъба усмивка и коса, събрана в опашка. Мислите ми трескаво се надпреварваха в главата ми и все пак привичното нищо особено с огромно усилие на волята в последната секунда замених със съответстващото направилата- Куп интересни неща- Може пък аз да съм по-интересен ида ме вместите в плановете си- Може, но се боя, че днес вече съм заета - отговорих, но ме загризаха съмнения, че той ще се изплаши и ще прекрати всички опити да продължи запознанството. Но както казваше прабаба ми За да станеш тази, която не си била, трябва да правиш това, което не си правила И с най-очарователната си усмивка се сбогувах и изчезнах. Предстои ми самотна вечер с книга, а пък можех да се наслаждавам на компанията на сексапилния австриец - чудех се дали да се хваля, или да се коря. След като обядвах и побродих из града, се върнах в хотела. В хола свиреше пианист на бял роял мелодии на Льогран. Колко необикновени красив роял - помислих си аз.
1903
- Колко необикновени красив роял - помислих си, минавайки покрай магазин за музикални инструменти. Едва пристигнала в Париж, вече бързах за среща с нотариуса по повод на къщата в Шамоии.
201

- Княгиньо, заповядайте - поздрави ме господин Де Ж а- жер, - харесали ви Петербург Изменил ли сее от времето на вашето детство - вежливо се поинтересува той- Докато учех в Смолни институт, не бях видяла много. А сега открих много интересни неща - отговорих, като си помислих, колко много и колко интересно- Да, изненади ни причакват на всяка крачка. Кой би помислил, че вашият порядъчен съпруг тайно от вас е построил къща в Шамони?
- Може бие искал дами направи подарък - предложих предпазливо- Подарък Може би. Но дали на вас - пак така уклончиво отговори Шарл.
- Тогава бих получила сърдечен удар - пошегувах се тъжно- А сега получихте къща - бодро ме поздрави нотариусът- Да, и какво да правя с нея Да я продам Какво мислите
- потърсих съвет- Мисля, че първо трябва да я видите и след това да вземете решение. - Шарл ми даде книжата, които потвърждаваха правата мина собственост- Благодаря - вече си тръгвах, когато Шарл, явно решил нещо в последната минута, ме спря- Вие сте се променили, княгиньо. Руският въздух вие бил от полза. Мога ли дави поканя днес да си спомните вкуса на френското кафе - изрече като скоропоговорка Шарл, страхувайки сече ще му откажа. Да, уроците не са били напразни, щом дори Шарл, който ме познава от шестгодишна и никога дори не е флиртувал с мен (явно не защото е уважавал или сее страхувал от съпруга ми, ми обърна внимание. Красивият Шарл много се гордееше със своята репутация на ценител на женската красота - бяха го виждали единствено в компанията на най- красивите жени на Париж. Твърде богат, той можеше да си позволи да прекарва времето си само с тези жени, които бяха не просто красиви, но и интересни. Ето защо за една дама нямаше по-добър комплимент от това да я видят с Шарл. Всичко това прелетя за миг в главата ми и въпреки това аз мило отговорих- Днес бих искала да си почина от пътя, а утре имам още няколко срещи!
202

- Тогава вдругиден ви чакам в кафене Черната коткана М онмартър в пет вечерта- Ще се постарая да дойда Довиждане - и като се поздравих с победата, излязох на улицата. Нима се научих да не се съгласявам веднага за среща - помислих си. - Какво пък, вече имам успехи!“
2003
„Вече имаш успехи - похвалих се сама. Макар че се виждахме с Крие всеки ден на склона и той ме насърчаваше по времена тренировките, носеше ми сноуборда до хотела, ние отидохме на ресторант едва два дни след запознанството ни. Ресторантът беше кацнал над шумяща планинска река и се славеше с кухнята си. Поръчахме си фоа гра*, пиехме бяло вино шираз.
- Заминавам утре вечер Жалко, че беше заета тези два дена и нямахме време да се опознаем по-отблизо! Добре че пред нас е цялата нощ - недвусмислено намекна Крие и се усмихна с най-секси усмивката си.
Аз се размекнах и започнах да се убеждавам В края на краищата кой знае дали ще се видим още веднъж ида изгубя шанса да прекарам нощта с такъв мъж, в началото на XXI век е глупаво Реших да махна с ръка на всички заповеди на прабаба ида се забравя в обятията на умелия и секси австриец. Време е да стана цинична е да се науча да използвам мъжете, а не да се влюбвам в тях - убеждавах себе си, но на глас казах- Понякога през нощта може да се разкрият страшни тайни- не сели страхуваш- О, страшно обичам да разкривам тайни, особено с такава прелестна девойка - отговори Крие- Харесали ти сноуборда? - опитах да пренасоча разговора към по-безопасно русло- Хареса ми усещането за реене, което понякога ме се удаваше да постигна - отговори Крие, внимателно ме погледна и продължи - В секса неми е нужен сноуборд, за да полетя!
Кулинарен деликатес, който се приготвя от черния дробна гъска или патица. - Б. пр.
203

Може би в погледа ми има нещо порочно, щом разговорът бързо се върна към секса - помислих си. Преди можех да поддържам дружески беседи, но упражненията оказваха своето невинаги предсказуемо влияние- Тук имало нелоша дискотека, мисля, че си струва да я посетим. Последната вечер трябва да бъде запомнена - предложих аз- Добре - съгласи се Крие- Само трябва да се преоблека Ще ме изчакаш ли Няма да се бавя повече от десет минути - И ние продължихме да обсъждаме, за мое най-голямо облекчение, темата за дискотеките в различните курорти.
В хотела се качих в стаята си и бързо нахлузих черен пуловер с разголени рамене. Сложих си парфюм, червило и се погледнах в огледалото. Очите ми горяха трескаво от очакване. Да, точно с такъв поглед ще бъде трудно да откажа. Господи, какво правя - укорявах себе си. - Втората срещане бива да продължава повече от два часа и най-вече да не завършва със секс. За какво мие всичко това Най-правилното беше да се сбогуваме, като се целунем по бузите, ида се срещнем утре в планината Но аз бях толкова развълнувана, че доводите на разума не действаха- Скучно ли ти беше - попитах, като слязох- Не, разглеждах картините. Страхотен портретна жена с рижави коси - каза Крие- Да, на мен той също много ми хареса Всеки път му се любувам- А знаеш лина кого е портретът - поинтересува се Крие- Не, все се каня да попитам, мисля, че е на притежателната на хотела - предложих своята хипотеза- Да, а пък аз си мислех, че е на твоята прабаба. Много приличаш на нея - между другото отбеляза Крие- Какво - попитах и като чели ме обляха със студена вода. Изгарящото желание се изпари на минутата и аз спрях като вкаменена. Вече неми се ходеше на никаква дискотека. Погледнах отново портрета и прочетох в погледана жената снизхождение към моите слабости и в същото време предупрежде-
204

ние, чене си струва да престъпвам законите. Превих се като от рязка болка в корема- Какво стана - обезпокоен попита Крие- Извинявай, заболя ме коремът Явно фоа гра е прекадено тежка храна за мен - изтърсих първото, което ми дойде в главата. Имах нужда да остана сама- Да извикам ли лекар - притесни се Крие- Не, ще полежа и ще ми мине Извинявай, чети развалих прощалната вечер - казах смутено- Няма нищо Ще отидем на дискотека следващия път утеши ме Крие- Надявам се - отговорих и си помислих, че тогава наистина ще отидем, защото мъжът, ако е харесал жената и не е получил желаното първата вечер, ще направи всичко възможно, за да се срещне още един път с нея. Ако ще да е накрая на света- Ще се видим утре в планината - сбогува се Крие- Да, ще взема фотоапарата, ще си направим снимки за спомен До утре - и като скромно момиче го целунах по бузата. Кой би помислил, че само преди три минути бях готова да се отдам, без да се замисля- Оздравявай - И Крие се скри в тъмнината.
Облекчено въздъхнах и още един път внимателно погледнах портрета. Не може да бъде - недоверчиво обърнах глава и като погледнах още веднъж портрета, се приближих до огле­
далото.
Същите учудени очи, рижи къдрици, транчинки, малки уши и дълга шия - как него забелязах по-рано! Огледах се - обстановката беше като в онези времена. Настолни лампи стил Ти- фани“, излъскани изящно масички за кафе, пухкав килим в цвят пепел от рози, нежнозелени (цвят на ябълка) щори и тапицерия на креслата, извити свещници и патинирана кована лампа в необикновен зелен цвят. Обстановката завършваше необикновен бял роял, явно направен в стил модерн. Какво пък, прабаба мие притежавала вкус.
205

1903
- Явно имам вкус - похвалих се, любувайки сена свършеното. Навън вече беше пролет, когато най-после завърших обзавеждането на къщата. Последните три месеца живях в Париж, два пъти в седмицата се появявах в Шамони, за да видя как върви ремонтът. А между пътуванията поръчвах мебелите, подбирах лампи, купувах различни дреболии за интериора. Оказа сече да декорираш и обзаведеш 600 метра, изискваше доста време и всичките ми сили.
Почти нямах време да мисля за Марк. Още повече, че срещите с Шарл два пъти седмично задоволяваха потребността ми от възхищение и флирт. Но следвайки законите на леля, все още бяхме в периода на ухажването. Аз все още талантливо играех недостъпна, макар с моя темперамент това да изискваше колосални усилия. Но те се възвръщаха стократно.
Шарл ме водеше в най-добрите ресторанти, на всички премиери, подари ми изумителен пръстен със сапфири буквално три седмици след първия подарък ми донесе обици в комплект. Аз благосклонно приемах ухажванията и подаръците, като нищо не обещавах в замяна. Колко са предсказуеми мъжете- мислех си аз. Колкото повече влагаше в мен Шарл, толкова повече се влюбваше в мен. Цял Париж говореше, че стиснатият
Шарл изкупува цветарските и бижутерийните магазини. Където ида се появяхме, всички ме гледаха с интереси се опитваха да разберат какво ме прави толкова особена. С радост бих споделила своите знания, но времето катастрофално неми стигаше.
И ето, най-накрая можех да се преместя в къщата. Бях решила да прекарам там лятото, да дишам планински въздух ида подредя всичките си записки и дневници. Леля обеща да пристигне в началото на юни, така че имах време да напълня къщата с живот.
За първи път вечерях в новия си доми легнах на разкошния креват. На новото място яви сена сънна невестата жених - казах си по навик. И тази нощ сънувах Марк. Нима не съм го забравила - запитах се, като се събудих.
206

2003
„Нима не съм го забравила - помислих, като се събудих. През цялата нощ сънувах Матвей.
Току-що се бях върнала от Ш амони с четири диска със снимки и с маса въпроси. Тази вечер не можех да изчакам до сутринта, за да задам въпроси на бившата притежателна на хотела. Няколко пъти слизах до портрета и се вглеждах в чертите на лицето. Нима това е моята прабаба - питах се за стотен път.
Заради любовния си романи учението не успях да дочета дневника и явно бях изпуснала нещо важно. Исках да задам куп въпроси. Но когато слязох на следващата сутрин, разбрах на рецепцията, че с историята на хотела е запознат новият притежател, а той преди два дни заминал на стаж в Канада. И ще се върне след месец Те дори не знаеха фамилията на собственичката на къщата. Разстроих се и се упреквах защо не попитах веднага. И реших да дойда след месец.
Денят беше топъл и слънчев, идеален за снимки. Групата ни беше в пълен състави след като последното занятие свърши, започнахме да се снимаме. Постарах се да направя няколко снимки с Крие. Той толкова трепетно и нежно ме прегръщаше, гледаше ме с такова обожание, че ние наистина приличахме на младоженци.
„Ето какво значи да не прекараш нощта с мъж - отношението е съвсем друго - мислех си и благодарях на прабаба затова, че нейният портрет ме предпази от необмислена постъпка. Пък и снимките щяха да излязат по-лоши.
- Снимките са супер - одобри ги Аниса, когато ме посрещна на летището. Пристигнах с женевски полет от Шамони. Нямах търпение да разкажа всичко. Аниса нямаше търпение да чуе подробностите и решихме да похапнем гшци в Мама Рома ида обсъдим изводите отпътуването- Момчето е страшно симпатично и изглежда влюбено - одобри Аниса избора ми. - И какво, имаш намерение да разп-
207

ратиш снимките по електронната поща на вашата група от бизнес училището- А защо не С покана за сватба- Ти имаш ли представа колко струва сватбата Не, така не става. - Аниса както винаги охлади възторга ми. - По-добре разпрати снимките с надпис Аз и годеникът мина Монблан Дай на хората възможност да си доизмислят сами- Убеди ме - съгласих се с доводите на приятелката си- Нещо друго станало ли е в Шамони? - попита наблюдателната Аниса.
- Защо реши така - направих сечене съм разбрала въпроса- Прекалено подозрително блестят очите ти. Може би случайно да си намерила съкровище там или нещо друго- Не, намерих портрета на прабаба - колкото може по-спо­
койно отговорих- Какво - Аниса едва не падна от стола. - Какво е правила прабаба ти в Ш амонии какво ти - Аниса наблегна на думата ти - правиш тук?
208

Изтегляне 7.2 Mb.

Сподели с приятели: