За управление качеството на атмосферния въздух

Според посочените данни преобладава употребата на дърва, което не съответства на действителната консумация за региона. Ще направим анализ на природата на употребяваните горива и типа на горивните инсталации.

При изгарянето на дърва във въздуха се отделят нетоксичен прах, сажди и летливи вещества. Съдържанието на пепел в дървата варира от 0.5 до 0.3 %. Когато са сухи, дървата съдържат около 85 % летливи вещества. Ако не се осигури пълно изгаряне в горивната камера, възможно е с димните газове да се емитират сажди. Средните емисии на твърди частици от битовите горивни инсталации при използване на твърдо гориво са 100 г. на кг изгоряно гориво.

Замърсяването на въздуха от течните горива се дължи на съдържащата се в тях сяра, те практически не съдържат пепел. При горенето сярата образува серен двуокис, една минимална част от който се окислява и превръща в серен триокис, който на свой ред може да взаимодейства с водните пари и да образува сярна киселина. Средните емисии на серен диоксид от битовите горивни инсталации при използване на течно гориво са 20 г. на кг изгоряно гориво. Количеството на серния триокис е 3-4 % от общото количество на изгорената сяра. То е толкова по-малко, колкото горенето се извършва при по-малък излишък от въздух и намалява особено бързо, когато този излишък е под 5 %. Средните емисии на серен триоксид са 1 г. на кг изгоряно гориво.

При изгарянето на газовите горива – природен газ и втечнените въглеводороди пропан-бутан количеството на замърсителите, емитирани в атмосферния въздух е минимално. По-заначително е само количеството на азотните окиси. Емитирането на неизгорелите съставки се ограничава единствено чрез правилно регулиране на горивния процес.

Котелните инсталации и горивните апарати, в които става изгарянето на горивата са стандартни конструкции, пуснати в експлоатация по одобрени проекти. Изчисляване разпространението в атмосферата на вредни вещества, съдържащи се в отпадъчните газове се извършва съгласно:

• 
  “Инструкция за изчисляване на разпространението в атмосферата на вредните вещества, съдържащи се в отпадъчните газове” – КАБ, кн. 5/1978г. на БСА – за обекти пуснати в действие до 1998 г.
  

• 
  “Методика за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрациите на замърсяващи вещества в приземния слой” утвърдена от МОС, МРРБ и МЗ, и публикувана в бр. 7/8 от 1998 г. на БСА. Изчисленията са направени по Методиката “PLUME” - за обекти в експлоатация след 1998 г.
  

От направения анализ на природата на горивата, които се използват в община Пещера и типа на инсталираните горивните апарати, може да се направи заключение, че отделяните емисии не натоварват наднормено околната среда.

Обхватът на емитираните замърсители е локализиран около източниците (комините) и няма кумулативен ефект.

• 
  Промишлени инсталации и производство на топлинна енергия (ПКЦ);
  

В Промишлената зона на гр. Пещера са концентрирани повечето от предприятията. Голяма част от тях са газифицирани: фирма “Биовет” АД с часово потребление 5 000 Нм³/ч (средно годишно - над 20 000 хил. Нм³), Обувен завод “Стара река” – 500 Нм³/ч, Оранжерия “Юлит” – 500 Нм³/ч, Винпром, Хлебозавод, Автогара и др.

• 
  Проблемите на замърсяването с фармацефтичен прах и емитирани органични въглеводороди - феноли от “Биовет” АД са анализирани обстойно в разработения “Доклад за Оценка на въздействието върху околната среда на “Биовет” АД – 1999 г. Изводите на авторите са, че замърсяването на въздуха с биологично активен прах е в резултат от променящата се ефективност на пречиствателните съоръжения. Направени са конкретни предложения за вземане на оперативни мерки за отстраняване причините за понижена ефективност, което ще доведе до значително намаляване емисиите вредни вещества. Фирмата е разработила Програма за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околната и работна среда и проект за Разрешително за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Програмата е утвърдена, финансово осигурена и с график за достигане на нормите. Изпълнява се и периодично се актуализира в съответствие с екологичното законодателство. Екологичният контрол за дейността на “Биовет” АД се осъществява от РИОСВ – гр. Пазарджик, НЦОСУР и община Пещера.
  
• 
  Дървопреработвателните предприятия са другите производствени източници на замърсяване на атмосферния въздух предимно по показател нетоксичен прах. Замърсяването има локален характер, в границите на работните площадки и не оказва влияние върху качеството на въздуха в района. В производствените цехове дървопреработвателните машини са съоръжени с прахоуловителни инсталации за дървесните отпадъци. Най-голямото дървопреработвателно предприятие в община Пещера е “Сокола” АД. В него има инсталиран котел тип “Ванечек” – Австрия за изгаряне на дървесни отпадъци – трици. Котелът е снабден с филтри за пречистване на отработените димни газове.
  
• 
  В последните години, независимо от многократно организираните комплексни проверки, нараства значително броя на незаконните дърводелски, шивашки, за производство на обувки и др. цехове и работилници в община Пещера. Масова практика е упражняване на производствена дейност без разрешителна документация, без трудови договори. Това създава предпоставки за безотговорно и несъзнателно участие в производствения процес, предизвикване на аварии, пожари и трудови злопулуки. Общината е заинтересувана да намери стимули за облекчаване тромавите процедури по узаконяването на тези обекти и привеждането им в съотвтствие с нормативните уредби.
  
• 
  Други източници на неорганизирани емисии (предимно на нетоксичен прах) в промишлеността са товарно-разтоварните дейности на насипни материали, негоривните източници като строителство и добив на инертни материали. Този тип замърсяване също има локален характер – площите около източниците. Вътрешно-ведомствения контрол в обектите и материалната заинтересуваност на работещите е най-ефективния механизъм за недопускане на подобни замърсявания.
  

• 
  Други източници на атмосферни замърсители в община Пещера са:
  

• 
  Горските и селскостопански пожари, а така също и безразборното палене на битови отпадъци.
  

Предизвиканите от човека горски пожари, изгарянето на стърнищата и неконтролираното изгаряне на битовите отпадъци са причина за емисии на разнасяна от вятъра прах от почвата, CO, SO₂, NO и др. Няма методика, която да определя количеството и обхвата на замърсяването, при евентуални аварии и бедствени случаи, възникнали вследствие на палежите. Разпространението на замърсителите е в зависимост и от съответната метеорологична обстановка.

Консултативния съвет по охрана на горите, областния управител, община Пещера и всички ангажирани по темата институции упражняват съответния контрол, но за съжаление не са в състояние да преустановят “мафиотските” палежи на горски масиви. Активна помощ за охрана на горите оказват служителите на РПУ – Пещера и подвижната горска охрана от РУГ – Пазарджик.

Община Пещера е предприела мерки за ограничаване на произволните палежи на битовите отпадъци в Наредбата за опазване на обществения ред (Раздел II, чл. 20).

• 
  Изходящите газове от ферметационните апарати от ОПК-1, Цех № 1 и № 2 на фирма “Биовет” АД. Това са газове със сложен състав от органични съединения и субстанции: въглеводороди, естери на мастни киселини, тиофени, циклохексанони, алкилфеноли и др. В цитираната по-горе Програма на фирмата е набелязан график до 2006 г. за намаляване на производството на Ивермектин – основен източник на специфична миризма от сушенето на културалната течност до окончателното му прекратяване. Тези миризми имат голяма интензивност и се разпространяват на разстояние до 600-700 м. При анкетиране на жителите на гр. Пещера е установено, че в радиус от 0.700 км около “Биовет” АД е налице епизодично замърсяване на атмосферния въздух по показател фенол.
  

• 
  От изсушителните полета на ПСОВ към “Биовет” АД, в резултат от протичащите микробиологични и биохимични процеси при лагеруване и компостиране на мицела се отделят летливи органични съединения. Тези миризми нямат голяма интензивност и се разпространяват до 150-200 м. Производствената площадка на ПСОВ се намира на 2.5-3 км извън жилищната регулация на гр. Пещера и не оказва влияние върху жителите на града.
  
• 
  Почистването на канализационната мрежа от тинята и извършване на профилактичните мероприятия - от разлагането на органичните вещества се отделят мирисните носители: амини, метан, амоняк, сероводород и др. Тези миризми имат сравнително малки граници на разпространение – до 100 м.
  

• 
  Спиращите и потеглящи автомобили, и от евентуалните изпаренията на бензина в района на бензиностанциите - неприятни миризми се отделят от изгорелите газове на МПС. Миризмите от бензина се локализират на територията на съответния обект чрез поддържане на зелените площи.
  

По другите контролирани показатели от МАС - Пловдив: CO, O₃, SO₂, NO, NO₂ и нетоксичен прах няма констатирани превишавания на ПДК в замерваните райони на града.

Състоянието на атмосферния въздух в община Пещера е сравнително добро, няма установено наднормено замърсяване по смисъла на данни от извършени замервания съгласно нормативните актове (Наредба № 7, Наредба № 9, Директивите).
3.2. Води
3.2.1. Реки и езера на територията на общината
Водните ресурси в района на Пещера се формират от подземни и повърхностни водоизточници. Подхранването им се осъществява от падналите валежи.

Главната водна артерия за района на община Пещера е р. Стара река с притоците си. Нейната дължина е 61 км, а водосборната област 350 м². Тя е със среден модул на оттока 9.4 л/сек/км², среден наклон и средна надморска височина на водосборния басейн – 0.319 и 1290 м. Стара река извира от подножието на върховете “Остри нос”, “Ореловец” и “Седлова поляна” в Западни Родопи – Баташката планина с надморска височина 1900-2000 м.

В участъка от гр. Батак до гр. Пещера, реката тече в дълбоко дефиле със стръмни странични скатове, изцяло залесени.

След построяването на съоръженията към каскада “Баташкия водоносилов път” са отнети около 50% от средногодишния отток на р. Стара река, в резултат на което естествените отточни условия на реката се нарушават.

Подземните водоизточници се формират от плитки водоупори и мощни водоносни хоризонти. Използват се за питейно и промишлено водоснабдяване. Характерно за района е използването на подземните води главно чрез каптиране на извори – при селата Капитан Димитриево и Радилово. Модулът по площта на разпространение на хоризонта в района на Капитан Димитриево и Радилово е от най-ниските от 0.5 до 0.1 л/сек/км³. Модулът на водоносният хоризонт в района на Пещера е от 2 до 1 л/с/км². Термални води не са установени. Такива са налице източно от гр. Брацигово.

Повърхностните води в района на гр. Пещера се използват основно за напояване на земеделски земи и водопой.

Гр. Пещера се водоснабдява от водоснабдителна система Батак – Пещера с водоизточник речно водохващане с дебит 585 л/с. Включени са и 9 броя каптажи. Общият дебит е 98 л/сек

Питейното водопотребление на гр. Пещера средно годишно е 95 л/сек. Потребяваната вода от жител – 430 л/ден.

Природният състав на питейните води в община Пещера отговаря по физико-химични показатели на изискванията на БДС 2823-83.

Приложена е схемата на външната водопроводна мрежа на гр. Пещера.

3.2.3. Отпадни води
Изградената канализационна система в община Пещера е от смесен тип с изграденост 80%. Канализирани са и останалите населени места – с. Радилово и с. Капитан Димитриево.

Предвижда се пречистване на каналните води на града в ПСОВ на “Биовет” АД.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води, в които заустват отпадните води от региона се осъществява от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ). През различни периоди са включвани 6 пункта за контрол и опазване чистотата на повърхностните води в р. Стара река. Тя е основният водоприемник трета категория на отпадните води от бита и промишните предприятия в община Пещера. Основните констатирани замърсители са: амоняк, нитритен азот, фосфати, детергенти и по показателя БПК. Главните източници на замърсители са промишлените обекти и ДТБО.

“ВКС” ЕООД – Пещера е фирмата, която експлоатира и поддържа съоръженията за снабдяване с вода и канализационните системи.

По данни от информационните карти за отчет на количествата отпадъци от НСЕМ към МОС за 1996 г. и 1997 г. са следните по видове:

• 
  Производствени неопасни :