За управление качеството на атмосферния въздух

• 
  Опасните отпадъци в общината са 7428.9 тона годишно в това число: отпадъчен мицел – 5500 тона от “Биовет” АД; акумулаторен скрап – 0.5 тона от “Пещера транспорт”, населението; болнични отпадъци – 60 тона от МБАЛ и отработени масла около 8.2 тона от “Пещера транспорт”, “Стара река”, “Гудекс” и др.
  

Сметосъбирането и сметоизвозването в Пещара, с. Радилово и с. Капитан Димитриево се извършва от общинската фирма “Инфрастройпродукт” ЕООД – Пещера.

Общината се обслужва от сметосъбирачка “Шкода”, контейнеровоз ГАЗ 53-Д, сметосъбирачка “Бобър”. За почистване на улиците се използва автометачка “Раво” - 1 брой и миячна машина тип “Шкода”. На депото работи един колесен трактор “Беларус” и Фадрома. Наличната техника е амортизирана и поддържането й е обвързано с големи разходи. Специализираните коли аварират често, ефективността им на работа е ниска, нарушава се ритмичността на обслужване на ТБО. Общината разполага със 180 броя контейнери тип КС с вместимост от 4 м³ и 3273 броя кофи “Мева” от 0.11 м³. Около 90% от съдовете за отпадъци са прогнили и деформирани от дългата употреба и безстопанствено отношение на гражданите.

В дейносттите по събирането и извозването на ТБО са заети 28 души, които работят по утвърдени графици. Честотата на извозване на битовите отпадъци е веднаж седмично. Интензивно поддържаните райони се метат ежедневно, а останалите най-малко веднъж седмично. Миенето се прави сезонно.

Събраните битови и строителни отпадъци се депонират на сметищата: в м. “Грамадите” за гр. Пещера, ТБО за летовище “Св. Константин” – 0.5 дка, ТБО за с. Радилово – 5 дка и ТБО за с. Капитан Димитриево – 5 дка.

Фирма “Биовет” АД притежава депо за мицел от тиловет с капацитет 9000 м³, разположено на ПСОВ.

Дървесните отпадъци от дървообработващите предприятия се изгарят в парокотелните им централи. Промишлените отпадъци от предприятията, които подлежат на рециклиране се предават във “Феникс турбо” ЕООД и на лицензираните фирми по чл. 37 от ЗОВВООС.

Почвите в района имат нормален морфологичен строеж, но с влошен почвообразователен процес. Те са преди всичко изтощени.

В Община Пещера няма установени почви, замърсени с тежки метали. Не са регистрирани екологично замърсени земеделски земи.
3.4.2. Ерозирали, вкислени и засолени почви
Почвите в района са представени главно от типа – кафяви горски почви повлияни от водна и ветрова ерозия. В района се провежда мащабна дейност за борба с ерозията на почвите, чрез залесявания и подходящо терасиране и парцелиране за използването им като пасища.

Няма доказано наличие на вкислени и засолени почви.

Горските насаждения са предимно иглолистни като преобладава белия бор и смърча, и в ниските части широколистни от дъб и бук.

Горите на територията са основен източник на дървесина, смола и борина. Ефективното оползотворяване на горските ресурси включва и ловностопанските мероприятия.

Горите на ДЛ – Пещера се намират в непосредствена близост с населените места и служат за защита от ерозия. В резултат от залесителната дейност на стръмни терени и техническото укрепване като баражи, брегови плетчета и каменни прагчета, ерозионните процеси е района са сведени до минимум.

• 
  Резерват “Купена” – биосферен резерват със световно значение, под егидата на ЮНЕСКО. Намира се в горски фонд, стопанисва се от ДЛ – Пещера и заема площ от 1761 ха. Представлява вековна смесена гора – смърч и бял бор с възраст над 130 години. Ниските части на резервата са заети от букови и дъбови гори с богата тревна растителност. Резервата е местообиталище на дивата коза в Родопите. В горския резерват "Купена" има дендрариум за производство на фиданки от различни дървесни видове от всички краища на земята - сребрист смърч, секвоя, гръцка, кавказка и испанска ела, блатен кипарис, пиразидална хвойна, метасеквоя, американски ясен, макрула и др.
  

• 
  Природната забележителност пещерата “Снежанка” заема 122.5 ха горски фонд в местността “Лилови дупки”, стопанисва се от туристическо дружество Купена - Пещера.
  

• 
  Защитената местност “Сокола” заема 121.1 ха горски фонд, стопанисва се от ДЛ – Пещера.
  
• 
  Вековното дърво “Полски бряст” ДР № 1598 се намира в регулационните граници на с. Капитан Димитриево и се стопанисва от кметството на селото.
  

Спортният риболов се практикува по р. Стара река и нейните притоци. Примамливо място за спортисти и риболовци е язовир "Батак".

• 
  Паркове и градини – 29 броя с обща площ 95 800 м².
  
• 
  Градини и паркове с ограничено ползване - 12 броя – 26 420 м².
  
• 
  Зелени площи със специално предназначение – 3 броя – 69 000 м².
  

Влияние върху шумовия режим на градския район имат така наречените микрорайонни шумови източници. Те са най-разнообразни: от спортни площадки, музикални уредби и инструменти, викове и разговори на хора, стрелбища и др.

Изчислителните нива за микрорайонните шумови източници са следните в dB (A):

Сметосъбиращи машини – 75;

Разтоварване на хранителни продукти – 70;

Волейболна и баскетболна площадка - 70;

Масови игри (футбол и др.) – 68.

Основни причинители на наднормен шум са транспортните средства. Автотранспортният шум предствалява около 80% от всички шумове, които проникват в местата за пребиваване на човек. Особено неприятен е в райони с ниско фоново шумово ниво, каквито обикновенно са жилищните квартали. Автотранспортният шум е в зависимост от редица фактори като: скоростта, интензивността на движението, броя на автомобилите и автобусите в транспортния поток, надлъжния наклон на пътя, типа на пътното покритие, вида на гумите, обкръжнието, времето.

Градоустройствените решения на транспортната схема създават препоставки за високо ниво на шум в част от жилищните квартали. Още повече, поради липсата на околен път, основният трафик, вкл. тежкотоварни МПС преминават през града.

Не са извършвани замервания на еквивалентните нива на шум в община Пещера. В ДОВОС на “Биовет” АД са броени МПС по пътя Пещера – Пазарджик и Пещера – Брацигово, констатирана е ниска интензивност на пътните артерии.

• 
  Удачно трасиране на пътя при рационално използване шумозащитните качества на естествените елементи на релефа на местността (падини, възвишения, наклони и др.).
  
• 
  Засаждането на допълнителна подходяща растителност около пътните артерии води до намаляване нивото на звука до 12 dB (A).
  
• 
  Гладките асфалтови и асфалто-бетонни настилки на обслужващите улици снижават шумовите емисии от порядъка до 8 dB (A).
  

Шумово натоварване на околната среда в гр. Пещера има от производствената дейност на фирма “Биовет” АД при работата на въздушните компресори в ОПК-2. Управата на предприятието е взела мерки за подмяна на съоръженията с наднормен шум. С приетата Програма за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околна и работна среда се извършва в график с осигурено финансиране поетапна смяна на компресорите до 2010 г.

• 
  Съхранена природна среда;
  
• 
  Наличие на природни ресурси – горски площи, инертни материали, чисти водоеми;
  
• 
  Община Пещера е туристически център с национално значение – туризъм, спелеология, алпинизъм;
  
• 
  Производствен опит и традиции в областта на производство на биопрепарати за животновъдството и готови лекарствени форми за ветеринарната медицина, обувна промишленост, винарска промишленост, дърводобива и дървопреработването, туризма;
  

• 
  Лошо поддържана инфраструктура;
  
• 
  Упадък на основните отрасли (индустрия);
  
• 
  Ниско равнище на паричните доходи;
  
• 
  Ограничена данъчна основа;
  
• 
  Неефективно използване на човешките ресурси;
  
• 
  Ниско образователно равнище;
  
• 
  Неефективна институционална структура за подпомагане развитието на бизнеса.
  

• 
  Развитие на малък и среден бизнес
  
• 
  Комерсализация на основата на природни и културно-исторически дадености;
  

• 
  Комерсиализация на домашното стопанство;
  

• 
  Екопроекти;
  
• 
  Диверсификация на туристическите услуги;
  
• 
  Развитие на резидентен туризъм.
  

• 
  Финансова необезпеченост на инвестиционни регионални проекти;
  
• 
  Закриване на големи предприятия;
  
• 
  Неосигуряване на лостове за реализация на регионалната политика;
  
• 
  Увеличаваща се зависимост от централното бюджетно финансиране;
  
• 
  Влошаване на съотношението между работещо и зависимо население.
  

• 
  Спиране на икономическия и социален упадък и създаване на условия за устойчиво развитие;
  
• 
  Жителите на общината да живеят в околна среда, която не допуска рискове за човешкото здраве;
  
• 
  Жителите и гостите на общината да имат възможност за пълноценен отдих сред природата;
  
• 
  Да се съхранят лечебните растения, гъбите, дивите плодове и др. природни ресурси;
  
• 
  Да се запази ловното богатство на територията на общината;
  
• 
  Да се запазят горските масиви на територията на общината.
  

• 
  Да се въведе система за миниторинг на ОС;
  
• 
  Да се намалят емисиите на замърсителите на атмосферен въздух по показателите: сероводород, VOC, фенол и нетоксичен прах от промишлени инсталации до ПДК;
  
• 
  Емисиите от битовото отопление да не превишават ПДК;
  
• 
  Да се намали шума от автомобилния транспорт до ПДК;
  
• 
  Да се оптимизира контрола и взаимодействието с дребния бизнес.
  

1. 
   Ограничаване и намаляване на атмосферното замърсяване в община Пещера
   
2. 
   институционално обезпечаване на организацията по изпълнение програмата за КАВ
   
3. 
   ангажиране на обществеността и неправителствените организации при изпълнението на програмата