Задача на хората е да се учат от съби- тията. Защото с мащаба си, с бързината, с която се развиват, събитията показват, че хората трябва да се

126 Защото всички хора на Земята все имат някакво заблуждение те искат да станат царе, да станат управители на света, да станат богати и т.н.“ (94) Тия нови идеи трябва да преобразят съзнанието на съвременния човек. Народите да се споразумеят ида се считат като членове на един дом, като братя и сестрина едно общочовешко семейство. В света да ръководят най- добрите и най-умните хора – това е синархията. Братство и единство трябва да се въдвори. Но затова са нужни хора с ново съзнание, с ново разбиране на живота (95)
Влад Пашов Богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи Предполагам, че техните задруги са били вътрешно организирани на принципа на синархията, според който социалният организъм има троен състав, както и човешкият организъм. Три съвета ръководят респективно духовно-религиозния живот, умствения и стопанския живот. Над всички стои дедец - старейшината, който няма властно се ползва с авторитети затова може да направлява целия живот на задругата (96) В миналото Синархията е била приложима единствено в границите на окултните братства, но човечеството навлиза в нова фазана развитие и методите за работа в епохата на Водолея са различни от тези, които са били приложими и градивни по-рано. Това особено ясно се вижда в начините завземане на решения. В древността едноличното управление е било основният метод за ръководене на народите, докато в наши дни все по-популярна е демокрацията, макари в една силно изопачена форма. Вече организациите, разчитащи на централизиране на властта, са отживели времето

127 си, а максимата Един водач – един народ не е нищо по- различно от един господари милиони роби.
Най-удачният начин завземане на колективни решения в наши дни е – както споменах – с консенсус. Това означава, че мнението на всеки човек е еднакво важно и ценно за останалите, и че дори 99% да сана едно мнение, те не би трябвало да го налагат само поради своята многобройност. Най-важната предпоставка, за да сработи този метод, е Любовта между хората. Ако я има, ние не бихме били доволни от едно oбщо решение, накърняващо интересите и нуждите на дори само един от нас. Затова в една общност по високия идеал въпросите би трябвало да се обсъждат до взимане на решение, с което всички са съгласни или най-малкото никой не е против. А ако това не може да се случи в рамките наедно заседание, може да се прибегне до компромисни варианти Ако решението не е критично – отлагане на неговото взимане. В много случаи единомислието и разбирателството между членовете на общността са по-важни от което ида било решение Вземане навременно решение (например за един месеци повторно разглеждане на въпроса след като са налице резултатите от него Ако решението е важно – може да се прибегне до процедура, сходна на избора на папа от конклава те. проблемът да се разисква до единодушно решение Насрочване на следваща среща след определен период от време за доизясняване на възможните решения и техните ползи и недостатъци. В определени случаи въпросът може да се отнесе до примирителния съвет От латински „conclave“ – затворена стая. Събрание на кардиналите-избиратели за избиране на нов папа. Те биват затворени в уединение cum clave (под ключ) и не могат да напуснат конклава, докато не изберат новия папа.

128 Ако някой член не е съгласен сдадено решение, той има право аргументирано да изложи своята позиция ида се проведе дискусия, в която останалите членове да приемат или аргументирано да отхвърлят възражението. В случая под консенсус трябва да се разбира общо съгласие, което се характеризира с липсата на основателни възражения по съществени въпроси. Ако даден човек не е съгласен седна идея, но не може да предложи по-добра, която да се приема от останалите, и по този начин би блокирал реализирането на идеята, неговите възражения нямат силата да спънат общата работа, като той е свободен да не взема участие в инициативи, които не одобрява. Да дадем съгласието си не означава, че се съгласяваме, че предложението е перфектно или че декларираме, че безусловно го харесваме. Съгласието означава само, че можем да живеем с това решение – те. то попада в обхвата на нашата толерантност. Предложението просто е достатъчно добро засега и е достатъчно безопасно, за да бъде прието. Бих искал тук изрично да отбележа, че Учителя е дал указание всеки участник да бъде активен в само един от четирите съвета. Това позволява да се концентрираме вдадена област, където сме най-силни, вместо да разпиляваме време и енергия навсякъде. Затова според мене справедливо всеки участник да има право да присъствана срещите на всеки съвет, но при вземането на решения неговия глас да е валиден само в съвета, към който той сее припознала в останалите единствено да има право да сподели своето мнение, ако другите желаят да го чуят и разполагат с нужното време. За да бъде спазен принципът за равноправие, който е основополагащ заедно синархично общество, важно е всеки от участниците да има еднакво време за изказване върху повдигнатите въпроси – например 3 минути. Това

129 лесно може да се регулира с пясъчен часовник. Желателно е всеки участник да се чувства част от процеса навземане на решенията, така че в кръг, по посоката на Паневритмията (обратно на часовниковата стрелка) всеки да се изкаже, дори и мнението да е Нямам ясна позиция по този въпроси ще се съобразя с по-запознатите от мен Същото правило важи и при предлагането на идея – участникът да разполага с 3 минути, за да изкаже своето предложение, а ако даденото време не е достатъчно, изказващият се има право да поиска допълнителни 3 минути, стига останалите да са съгласни. Този процес може да се случи и няколко пъти подред, докато темата бъде представена в нужната пълнота. Когато един човек говори, останалите го слушат без да го прекъсват. Който нарочно системно превишава времето си, се самоизключва от групата. Ако някой не желае да спазва правилата или нарочно саботира работата на групата, той трябва да се аргументира за своето възражение и поведение или да не бъде взиман под внимание при по-нататъш- ната работа на групата. Изключително плодотворно е участието на фасили-
татор (водещ на срещата) насъбиранията на всеки от съветите. Фасилитаторът (от лат. facilitate – улеснявам, благоприятствувам, подпомагаме човек, избран от групата, който обезпечава успешната комуникация. Той съблюдава спазването на общоприетите правила, като позволявана участниците да се концетрират върху целите и съдържанието на срещата. Улеснява работата на групата, организира я с цел по-голяма ефективност. Има право да се намесва в най-подходящия момент за да възстановява спазването на реда. Неговата намеса може да бъде и превантивна. Важно е да запазва обективности безпристрастност към обсъжданите въпроси, освен ако не пожелае да се изкаже като член на съветите, а не от

130 гледната точка на фасилитатор.
Фасилитаторът може да бъде избиран непосредствено преди всяка среща. Тази работа може да се върши и от двама или трима човека едновременно, като те може да бъдат и хора извън конкретния съвет (напр. от примирителния. От опит знаем, че работата върви много по-гладко, когато има избрани Координатори на съветите. Изборът става с общо решение на членовете – например за срок от
3 месеца, като координаторът може да бъде сменен по всяко време пак чрез консенсусно решение на всички останали членове. Той отговаря за разпространяване на нужната информация между членовете и изготвя протоколна срещите. Събиранията биват откривани и закривани от него, като за увод биват изброени темите, които подлежат на обсъждане, а в заключение – обобщение навзетите решения и следващите стъпки в работата на групата, както и определяне на дата и място за следваща среща. По традиция в Бялото Братство, срещите започват и свършват с молитви, формули и братски песни. Преди всяка среща координаторът подготвя списък с теми за обсъждане, като сред тях добавя и предложения, получени от другите членове преди срещата. В съобщението разговорът до всички братя и сестри от съвета преди конкретното събиране, той уведомява останалите за предвиждания дневен ред, за да се подготвят и обмислят споменатите казуси. По отношение навземането на решения, координаторът няма по-големи правомощия от всеки друг член. Ед-

Изтегляне 2.39 Mb.

Сподели с приятели: