Задача на хората е да се учат от съби- тията. Защото с мащаба си, с бързината, с която се развиват, събитията показват, че хората трябва да се

194 трябва да станат слуги. Майката, като отглежда детето си докато порасне, колко безсънни нощи, грижи и всичко е пожертвала за него Кой ѝ плаща Запарили го прави Ето виждате, че тя става слуга на Любовта, жертва се вимето на Любовта. Значи имаме пример за слугуване и без пари. Майките слугуват без пари - имаме образец. Божественият порядък не е за всички хора. Има хора, които трябва да живеят спари, а други, които ще живеят без пари От мое гледище, светът ще се оправи, когато хората разберат, че трябва да работят безкористно, без пари, от Любов. За в бъдеще ще има такъв строй. Това ще бъде най-свещеното нещо на света. Славяните трябва да дадат пример с какво трябва да се заместят парите (47) Милка Периклиева: Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови „Учителю, Слънцето Ви изп-
раща своите поздрави.“ – Той се усмихна, благодари и погледна плодовете. Те бяха толкова красиви, че всички се загледаха в тях. Той подаде една праскова на сестрата, която стоеше най-близко до него, след това подаде втората на един брат, третата на следния и т.н. Раздаде всички праскови и за себе си задържа само една. Тогава ме погледна, усмихна се и каза Сега за мен остава най- много и най-хубавото.” (138) Този, който желае да осигури добруването на другите, вече е осигурил своето
Конфуций Ако на този свят даваш, и горе ще си имаш. Ако си имал две ябълки, по-голяма и по-малка, онази, която си дал на друг човек на Земята, тя щете чака и на оня свят. Ако нищо не си дал на този свят, и на оня нищо няма да имаш
Ванга

195 Каквото се прави запари, не струвани пара Народна поговорка Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже, че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме
Алън Коен Да имаш ида не даваш нищо в някои случаи е по- лошо, отколкото да крадеш М. Ешенбах Една народна поговорка гласи „За да получиш, първо
трябва да дадеш.” Друга забравена мъдрост е „давай, за да имаш”. Това сега звучи странно, понеже душите ни са загрубели от материални проблеми, но истината е, че ако си променим мисленето, и животът ни ще се преобрази. Всемирен закон е, че изобилието се постига сдаване. Колкото повече даваме, толкова повече получаваме. Който не вярва – най-сигурният начин да провери този принцип е като го приложи. Поне веднъж всеки от нас трябва да се отпусне ида даде от сърце. Без да очаква нищо и без значение от роднински или други връзки, защото ако делим хората на наши и чужди, затваряме
99.99% отвратите, през които Бог може да се прояви ида ни помага, когато сме в нужда. Даването не трябва да бъде съпътствано с каквото ида било очакване или желание за лична изгода, понеже тогава се губи целият смисъли не

196 можем да говорим изобщо за правене на Добро, а просто за сделка – даваме едно, за да получим друго. Една от най-важните цели в живота ни не е да бъдем най-известните, най-учените или най-успелите, ада се научим да даваме ида служим. Защото никоя добрина не приключва сама по себе си. Всяко извършено добро води след себе си до извършването на още много други. Светлият пример винаги има последователи. Единственият прав път пред човечеството е да се върне към идеята за братството и справедливото разпределяне на благата между всички, а не всеки отделен индивид да търси печалби, авторски права и всевъзможни начини да вземе колкото се може повече пари от всички останали. Фактът, че човек има естествени потребности от храна, дрехи, подслони т. н, не е в противоречие с изложената идея по две причини Първо, ако човек работи всеотдайно за общото благо, той няма да остане гладен, бос или без подслон. Бог ще се погрижи той да има дори повече от необходимите условия, за да върши задачите си сред хората. И второ, ако бъде приложена идеята за братска общност, тя може да реши до голяма степен проблемите сне- обходимите условия за оцеляване. Така са живели първите християни, богомилите, есеите и много други езотерични братства, и със сигурност име било по-добре отколкото на съвременните цивилизовани хора, които се блъскат по задръствания, ядат, пият и дишат отрови, тъпчат се с лекарства и се присмиват на примитивните си предшественици. И все пак трябва да знаем, че дори в правенето на доброи споделянето на благата се иска разумност, за да не стимулираме склонността на някои хора към парази- тиране. За тази опасност Учителя е говорил много Духовете са ни научили на всички отрицателни прояви, на всички лоши занятия на омраза, на кражба, на безделничество и т.н. Речели някой да работите веднага

197 ще му кажат няма какво да работиш, нека другите работят за тебе (146) И до днес още има между хората паразити. Ние не се нуждаем от паразити. Светът има нужда от добри хора, от красиви цветя, които надалеч разнасят своето благоухание. Светът се нуждае от благородни души и сърца, от разумни майки, бащи и деца. Това иска Бог. Това е проповядвал Христос преди две хиляди години (141) Не искам да си губя времето в безплодна работа. Бихте ли обичали да развъждате въшки или бълхи. Всички паразити са хора с един талант, безделници, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание (139) Слугуването не е за наш ущърб, но не трябва да учим другите хора на паразитство. В духовния свят, в който живеем, има опасност от паразитство. Има много духовни хора, които са паразитите все очакват. Едно дете може да чака в майка си 3-9 месеца, но не 24 години. Малкото, то е паразит първата или втора година трябва да започне самостоятелно да работи. И в духовния живот е същото. Трудолюбие се изисква от нас (140) Забелязано е, че при отваряне на Божествената школа всякога се явяват външни и вътрешни противодействия, с цел да ограбят духовните сили, които се развиват в учениците. Тези сили са богатство, към което всеки се стреми. Обаче тук не се позволява никакъв паразитизъм. Не е позволено на низшите същества да живеят за сметка на висшите, разумни същества (142) Когато човек мисли само завземане, той е паразит Лесният живот, който искате, това е паразитство. Паразитен живот е той. Трудният живот – това е благородство Всички вие плачете от благородния живот. Казвате Дотегна ни Искате всички да станете паразити. Аз турям в

198 ясна форма туй, което съм намерил опитано Лесният живот е паразитен живот, трудният живот е благороден живот) Една опасност съществува за окултните ученици, тя се заключава в т.нар. вампиризъм, те. изчерпване на жизнените сокове на човека това могат да правят само ония, които познават окултните закони, но това нещо е абсолютно забранено. Школата, в която сте влезли, абсолютно забранява безделничеството. Изчерпването на жизнените сокове на човека не е нищо друго, освен безделничество който си позволи това, той ще носи лошите последствия на своето непослушание (143) Бащата проповядвана сина си едно учение, казва му
„Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо
– За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата сина същото. Това е учение на паразитство… Ще каже някой „Аз съм завършил своето развитие.“ – Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на небето, а не на Земята. Щом сина Земята – ще работиш, а щом не искаш да работиш – ще отидеш на небето (144) Едно правило Благодеяние не трябва да правите на паразити (147) Денят Господен, който носи Божествения живот в света, ще разедини грешните от праведните. Грешните са паразити на гърба на праведните. Понеже тези паразити не знаят да работят, като слязат от гърба на праведните, очаква ги смърт. И затова казвам на грешните да слизат от гърба на праведните ида се покаят. Казвате „Що е па-
разитизъм?“ – Когато ученият използва труда на праведните, като ги заблуждава със своята наука това е паразитство; когато религиозният използва труда напра- ведните: това е паразитство. Всеки трябва да проповядва истината не запари, а от любов към нея (148)

199 Ето какво считам аз морал пътувам и нося за път две палта. Минава един разбойник, напада някой пътник, ограбва го, съблича гои си заминава. Срещам ограбения, но вън е студено, а той ще истине така. Свалям едното си палто, завивам гои си отминавам. В такъв случай аз мога да му дам своята дреха. Но тъй, аз имам две палта, някой отивана бал, дойде при мене и казва Дай ми палтото си Не, на такъв човек няма да дам палтото си, за да ходи на бал (151)

Изтегляне 2.39 Mb.

Сподели с приятели: