Проектиране на основните технологични операции: Избор и пресмятане на режимите за обработване на повърхнините.
Съществуват главно два метода за определяне на режимите на рязане: по таблици и чрез аналитично изчисляване. И при двата метода се спазва една и съща последователност на работа.
1. Определя се дълбочината на рязане t. При грубите преходи е целесъобразно цялата прибавка да се снема за един проход. Когато мощността на машината или стабилността на технологичната система са недостатъчни, прибавката се разделя на минимален брой проходи.
2. Определя се подаването s. За да се получи по-голяма производителност, е необходимо да се работи с голямо, подаване, което създава също така условия за рязане без трептения. Подаването се ограничава от изискванията към грапавостта и точността на обработваните повърхнини, от стабилността на технологичната схема, якостта на режещата част на инструмента, подавателния механизъм и мощността на машината и др.
3. Определя се трайността на режещия инструмент Т, като се изхожда от вида и материала на инструмента, условията на работа и броя на участващите при настройването инструменти.
4. Определя се скоростта на рязане V в зависимост от избраните t, s и Т, а от нея се изчислява честотата на въртене на вретената или броят на двойните ходове.
5. Проверява се определеният режим на рязане с възможностите на машината, при което трябва да бъдат изпълнени условията:
Рмаш ≥ Рряз/ ηгл
Fx ≤ Fx под
където Рмаш е мощността на машината, кW;
Рряз -мощността на рязане, кW;
Fx -осовата сила на, рязане при избрания режим, N;
Fx под -подавателната сила, която се допуска от здравината на подавателния механизъм(определя се от паспорта на машината), N;
ηгл –кпд на главния превод на машината(определя се от паспорта на машината, а при липса на данни се взема 0,8-0,85)
Изчислените или определени честоти на въртене и подавания се съгласуват с данните на машината, като се избират най- близките по- малки.
Сподели с приятели: |
