Задание: Да се проектира технологичен процес за производството на: Вал- н0 98. 02. 601 при годишна програма 10000бр. Обяснителна записка
Основни технико- икономически показатели на разработената технология
Изтегляне 2.31 Mb.
|
| Основни технико- икономически показатели на разработената технология.
Технологичната себестойност (Ст) включва разходите за основни материали (Рм), труд (Рт), експлоатация на работното място (Рерм), разходите за инструменти (Ри) и приспособления ( Рп). Тя се определя по формулата: Ст = Рм + Рт + Рерм + Ри + Рп Технологичната себестойност може да се изчислява както за едно изделие или детайл, така и за един машинен час работа на машината. Разходите за основни материали се определят за единица продукция по съответната разходна норма и цената за един килограм по формулата: Рм = РН . Цз - ( ТОЗ + ДОЗ) . Цтоз, лв./детайл където РН е разходната норма, включваща масата на детайла или полезния разход: ТОЗ - сумарните технологични отпадъци и загубите; ДОЗ - други организационно - технически загуби и отпадъци, кg; Цз - цената за един килограм заготовка, лв./кg; Цтоз - цената на технологичните отпадъци и загуби, лв./кg. Разходите за труд включват разходите за работна заплата и за социално осигуряване работника и настройчика и се определят по формулата: Р=[Ксо (ЧСр + Ко. ЧСн)] / НИ където: Ксо е коефициент за социално осигуряване при наемане на работа по трудов договор съобразно категоризацията на труда. ЧСр, ЧСн, - часовата ставка, съответно на работника и на настройчика, съответстваща на квалификационната им степен, лв/час: Ко - коефициент за обслужване на работното място от настройчика, отчитащ каква част от сменното време се изразходва за обслужване на това работно място: НИ - нормата за изработка, детайли/час. Разходите за експлоатация на работното място включват амортизационните отчисления за машината РАОМ и за помещението РАОП, технологичните разходи за електроенергия РТРЕ, разходите за ремонт и поддържане на машините РРПМ и помещението РРПП и спомагателни материали РСМ и се определят по формулата: РЕРМ = РАОМ + РАОП + РТРЕ + РРПМ + РРПП + РСМ, лв./детайл Разходите за амортизация на машините, падащи се на изработвания детайл се определят по формулите: където: АС е амортизационната сума ("цена на придобиване, продажна цена"), получена като разлика между отчетната стойност (цената) на машината и ликвидационната стойност (стойността на машината в момента на ликвидация по експертна оценка). Т - срокът на полезно действие на машината (срокът на използване) в години или машиночасове. Срокът за използване в години се превръща в машиночасове като се отчете сменния режим на експлоатация на машината през годините. НА - годишна амортизационна норма, %/год. (Годишната амортизационна норма е от порядъка на 3 до 25 % в зависимост от категорията на материалните ресурси и се актуализира периодично от оторизираната държавна институция). Разходите за амортизация на помещението (мястото), в което се намира машината се определят по формулата: където: ПП и ПС са съответно площите (обемите) на помещението, в което е разположена машината и площта (обекта) на сградата; АС и Т се адаптират към сградата по аналогия с машината. Разходите за електроенергия за технологични потребности се определят по формулата: където: Р - е номиналната мощност на електродвигателя, кw; - коефициент на полезно действие; КИЕ - коефициент на използване на ел. двигателя по време; Ц - цената на един киловат час по съответната зона (дневна, нощна и върхова тарифа, лв/квтч.) Разходите за ремонт и поддържане на машината и на помещението включват резервни части, ремонтни материали, труд за ремонт и т.н. и се определят експертно, нормативно или чрез осреднени данни на базата на експлоатационни наблюдения и изследвания на парка от машини и поддържането на сградите. За целите на предварителното проектиране разходите за ремонт и поддържане могат да се приемат: за сложни (основни) ремонти до 50% от годишните амортизационни норми, а за текущ ремонт, поддържане и обслужване до 50% от тези за сложните ремонти. Разходите за инструменти се определят по формулата: където: ЦИ е цената на инструмента /лв; Рзи - разходите по заточването на инструмента през срока на използването му, /лв.; ТСИ - срокът на използване (служба) на инструмента до пълното му износване, машиночаса; КИИ - коефициентът за използване на инструмента, отчитащ времето на изработването на детайла. Разходите за изпозвано приспособление могат да се определят по формулата: където: ЦП е цената на приспособлението в лева, а останалите означения са аналогични на тези във формулата за разходите за инструменти, но с инициалите за приспособлението. Технологичната себестойност и пълните пресмятания за всички елементи на разходите се правят, само тогава когато разглежданите и сравняваните варианти се различават коренно. Ако анализираните и сравнявани варианти са близки един до друг, модифицирани, модернизирани, рационализирани и т.н., за целите на оценката не е необходимо да се изчисляват всички елементи на разходите, а само тези елементи, при които има различия в разходите за базовия и новия варианти от инженерни решения. Точността на получените резултати зависи от тези на изходните данни и числените стойности на величините приемани по експертен или по нормативен път. Стойностните величини (цени, лихви, инфлация и др.) трябва да са осъвременени и доведени до действителните стойности в периода на оценката и определянето на икономическата ефективност. Експертните оценки трябва да се направят със съответстваща професионална компетентност. Нормите и нормативите трябва да отчитат реалните технически, технологически, организационни, квалификационни и др. конкретни условия на производството. Използвана литература: 1. Патарински П.Ръководство за курсово проектиране по технология на машиностроенето. 2. Пашов С. Справочник на технолога том 1.2 Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|