Задание по МВАМ156D Икономика и управление на социалното осигуряванена тема: Продукти и гаранции на пенсионноосигурителният пазар в България
Александър Гагов ф108113
Дата: 31.10.2022г.
Списък на съкращенията: ДОО – Държавно обществено осигуряване
ДПО – Допълнително пенсионно осигуряване
ДЗПО – Допълнително задължително пенсионно осигуряване
ПОД – Пенсионни осигурителни дружества
УПФ – Универсален пенсионен фонд
ППФ – Професионален пенсионен фонд
ДПФ – Доброволен пенсионен фонд
КСО – Кодекс за социално осигуряване
КФН – Комисия за финансов надзор
През 2000 г. в България се проведе реформа на пенсионното осигуряване и бе възприет т.нар. тристълбов модел.
І-ви стълб - Държавното обществено осигуряване - е изграден на разходопокривен (солидарен) принцип и се управлява от Националния осигурителен институт (НОИ). С вноските на работещите, които постъпват във фонд „Пенсии” на НОИ се изплащат пенсиите на настоящите пенсионери. Осигуряването има задължителен характер и на практика обхваща цялото работещо население на страната.
ІІ-ри стълб - Допълнителното задължително пенсионно осигуряване - е изграден на капиталов принцип. Средствата на всяко осигурено лице се натрупват по негова индивидуална партида, на базата на която се изчислява пенсията му. Допълнителното задължително пенсионно осигуряване се осъществява от частни пенсионноосигурителни дружества чрез управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове. В универсален пенсионен фонд са осигурени всички работещи, родени след 31.12.1959 г., а в професионален – всички работници, полагащи труд от І и ІІ категория, независимо от възрастта им. Осигуряването и в двата фонда е задължително.
ІІІ-ти стълб - Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване- също е изграден на капиталов принцип. И тук средствата на всяко осигурено лице се натрупват по негова индивидуална партида, на базата на която се изчислява пенсията му. Доброволните пенсионни фондове се управляват от същите пенсионноосигурителни дружества. Участието в тези фондове обаче е доброволно. В тях може да се осигурява и да бъде осигуряван от своя работодател или от трето лице (т.нар. друг осигурител) всеки гражданин, навършил 16-годишна възраст.
