ОУП на град Пещера и землището му

ОУП на град Пещера и землището му

БАЛАНС НА ТЕРИТОРИЯТА

Селото е

изградено по поречието на река Пишманка в подножието на източните склонове на Къркарийски хълмове.Главният път Пазарджик-Пещера

–Доспат минава през селото .Съвременното село е цялостно изградено с едно и двуетажни жилищни сгради в добро физическо състояние./ макар част от тях да не се обитават постоянно/Центърът на селото е оформен и благоустроен т представителните обществени сгради и обекти-кметство, поща, парк,училище В добро състояние са здравен дом, детско заведение, църква, исторически музей /в сградата, дарение от Лейди Странгфорт 1876 г./ и частни търговски обекти. Съществува спортен терен с футболно игрище-действащо и понастящем. В занемарено състояние е терен, ползван преди като мотописта.Поречието на реката,като елемент на зелената система на селотне е акцентирано и изявено устройствено като обхват и функционални връзки с вътрешната /парк”Стария дъб”/ и прилежаща зеленина.Речното корито не е коригирано. Бившият стопански двор-в източната част на селото се ползва ефективно за производствено-складови дейности.

За селото действа регулационен и кадастрален план одобрен със Заповед 1611/09.12.1987 год. на ОНС Пазарджик Селото няма изготвен актуалнен кадастър

В устройствен аспект–на ниво Общ Устройствен план за повишаване качеството на живот в селото се очертават / в т.ч. и предложения в анкета на кметството/ следните изисквания :

-Осигуряване превенция на риск от наводнения в границите на селищната територия; рекултивация на кариери в западната част на землището

-Подобряване транспортно- комуникационната мрежа в и до селото–напречни профили, дублиращо-обходно трасе за Републиканския път Пазарджик- Пещера, Батак, подобряване пътната връзка към язовира и зоната за отдих към него, подходи към еко-и др.туристически зони и обекти.

-Функционална и пространствена обвързаност със зоната на североизток към обектите на НКН - „Банска могила” др на Бесапарските хълмове - пътища към традиционни религиозни обекти /параклиси/ и др. обекти .

-Отреждане на терени за пазар/и на традиционните плодове и зеленчуци и за традиционни дейности,орентирани към туризма и обслужване на населението на селото и Общината /

- Резервиране на терени за временно и висококатегорийно обитаване , разширение на гробищния парк и зелената система на селото,

-Обособяване еко-пътеки и заслони ,риболовна база ,на терен за мотокрос в севрозападната част на землището и др.
с. КАПИТАН ДИМИТРИЕВО

Селото е изградено по поречието на река Пишманка и „Айкинско дере”в подножието на Западните склонове на Бесапарските ридове. През селото минава пътят от гр. Брацигово за гр. Пазарджик . Съвременното село е цялостно изградено с едно и двуетажни жилищни сгради в добро състояние . Селото е с добър сграден фонд и достатъчни терени за общественото обслужване Наличието в близост до селото /на северо-изток и на северо-запад/ на заначително съсредоточие от археологически паметници е предпоставка за развитие на културен туризъм от високо ниво.

До селото-на югозапад -е изграден най- големият язовир на Общината,което е предпоставка за формиране на зона за отдих и туризъм :

Действащият регулационен и кадастрален план на селото е одобрен със Заповед 57 /22.03.1994 год. На ОНС-Пазарджик .

В устройствен аспект–на ниво Общ Устройствен план за повишаване качеството на живот в селото се очертават следните проблеми и изисквания / съгл. анкета на кметството/:

-Подобрявне на пътно-транспортните връзки към с.Радилово,с.Алеко Константиново Пазарджик/

- Осигуряване на функционално-пространствени връзки на селото и зоните на НКН и отдиха

-Разширяване терените за стадион , спортни площадки и гробищен парк; и вътрешноселищно /улично. крайречно и др. / озеленяване

-Формиране на зона за отдих и вилно строителство към язовир „Кап. Димитриево” и /след подробно проучване евентуално/ в м. „Бърчинка”

-Определяне територии със специален статут за проучване и социализиране обектите на НКН./” Голямата могила” и” Банска Могила ”/
Летовище „СВ. КОНСТАНТИН”

Летовището е формирано от началото на миналия век . като едно от първите места – курорти за индивидуален отдих. в Западните Родопи. /Битува легенда,дала първоначалното му име /”чистата студена вода ”/ Летовище ”Св. Константин”/ е утвърдено със Заповед .№ 2620 на МНЗСТ; ДВ бр.54/ 1963г.,като ” Планински курорт с местно значение” .

Със Заповед 86/ 28.01.1988г на ОНС - Пазарджик за летовището е утвърден застроителен план

Разположено на18 км. западно от гр.Пещера на 600-1100м.надморска височина. Върху терен-горско-стопански фонд са изградени повече от 700 бр. индивидуални едно-до триетажни вилни сгради , хотели, ведомствени бази за отдих на бивши държавни предприятия , заведение за хранене и новоизграден параклис.

Курортът е основно климатологичен с ограничено времеползване от няколко месеца. Обособени са терени за спорт- детски площадки,временна улична търговия и пазар за плодове и зеленчуци,.

Ски писти и влекове са част от инфраструктурата на курорта ,което е предпоставка за целогодишното му ползване Общата площ н летовището е 82.3 ха .

Действащият регулационен план на летовището е одобрен със Заповед 1819/12.12. 1979 г. на ОНС /окръжен народен съвет/ Пазарджик. Със заповед № 86/ 28.01.1988г на ОНС - Пазарджик за летовището е утвърден застроителен план
В предварителния проект на ОУП 2013 г. на гр. Пещера и землището му са предложени нови граници на урбанизираната територия на курорта и устройствени зони с режими на застрояването на обща площ от 93.6 ха.

За повишаване качеството и статута на курорта е целесъобразно в ОУПО да се изследват възможности при пълно съхраняване на природата за:

Урбанизирани територии извън населените места включват :селищни образувания- застроени терени извън регулационните граници, площни и пространствени обекти на инфраструктурата, селско стопански дворове, и др.земеделски земи с променено предназначение за неземеделски нужди,застроени терени за жилищно строителство в земеделските земи със сменен статут,усвоени земи за земеделско ползване с право на застрояване,отделни имоти за обекти на отдиха,отредени в земи за земеделско ползване с променен статут. В категорията селищни образувания, съгласно ОУП-2013 на гр Пещера са включени 16,3 ха , а земите по § 4, са 62.4 ха.

Застроени терени извън регулация са бившите стопански дворове, части от тях, или земеделски терени със сменен статут и територии с културно историческо наследство.

Бившите стопански дворове на населени места са превърнати в производствени и складови зони към съответните землища. В някои от тях са устроени и животновъдни стопанства. Други урбанизирани терени за складова и производствени дейности са в земеделски земи с новопроменен статут

В извънселищните територии са голямата част от елементи на културното наследство- териториите с културно исторически обекти и ценности- съгласно ЗКН (закон за културно историческото наследство обн. в ДВ бр. 19/ 2009г.). Те са надземни, подземни, исторически, етнографски, архитектурни, археологогически и природни

Подробно те сатретирани в специализирана част на заданието.

Обекти и терени на транспорта (автомобилен и железопътен) и техническата инфраструктура-мрежи и съоръжения ,изградени в извънселищната територия , питейни водоизточници и водоохранителните им зони, площадки за компостиране , пречиствателни станции, депа за отпадъци и др.п. са също терени спроменен стстут .Многобройни са и горските пътища, които обслужват дърводобива и отдиха. Нови елементи на територията са еко-пътеките-и вело-алеите със съответните обслужващи обекти и съоръжения.
ЛАНДШАФТ

Ландшафтната оценка изразява резултата от взаимодействието на природните и антропогенни компоненти на разглежданата територия.

Община Пещера попада в Западно Родопската област на Осоговско-Родопската зона. В нея се включват части от Бесапарските, Каркарските и Баташките ридове.

Горските територии заемат по-голямата част от територията на Общината и формират дендрогенния ландшафт. Голяма част от землището е разположена в средната лесорастителна зона на Родопите, където намират оптимални условия за развитие всички видове иглолистни насаждения, като черен и бял бор, дугласка ела, смърч и смесени насаждени с по голямо участие на бук и дъб.

Те допълват характерния за Родопите ландшафт и са предпоставка за високия туристически потенциал на Общината.

Във високите части на планината и преди всичко в летовище „Свети Константин” има живописни поляни, за съжаление в голямата си част застроени.

Резерват „Купена”, разположен в южната част на землището се изявява със своя силует, скални образувания, речни долини и пещери.

В северо източната част на територията на община Пещера динамиката на ландшафта се определя от безлесните Бесапарски ридове, въздействащи със раздвижения си силует.

Общината притежава огромно богатство от природни дадености, съхранено биологично разнообразие, запазени вековни гори, голям брой достъпни природни обекти и паметници на богато културно историческо наследство.

Територията на Родопската яка е богата с природни забележителности; защитена местност ”Тъмра”с площ 537,7 ха., с интересни скални образувания, развалини от крепостни стени и останки от тракийско селище; резерват „Купена” с вековни черноборови и бялборови гори, на възраст над 150г. На негова територия е изключително интересната „Водна ”пещера и скалното образувание „Стенето”. В близост е и красивата пещера „Снежанка” с разнообразните си форми.

Бесапарските възвишения са част от европейската екологична мрежа – НАТУРА 2000.

Предмет на опазване в защитена зона Родопа – запад са растителни видове, птици и бозайници.

За формиране на ландшафта на района особено значение имат антропогенните фактори, Благоприятните климатични и почвени условия са довели до възникване на селища с нискоетажно жилищно застрояване, за обществени нужди и за производствени дейности Средно и високо строителство има в общинския център – гр. Пещера.

В селата Радилово и Капитан Димитриево крайселищният ландшафт се оформя от земеделски земи и производствени площи в селскостопанските дворове.

Селскостопанският ландшафт има значително присъствие в Общината. Основна част от земите са обработваеми- ниви, трайни насаждения, зеленчукови култури и лозя, както и необработваеми земи – мери, пасища, ливади, дерета и оврази. Визуално е неприятно присъствието и на пустеещите земи.

Изключително добре се вписва в ландшафта язовирът край с. Капитан Димитриево, с прилежащите горски насаждения. Същият е добра предпоставка за организирането на център за отдих.

Елементи на антропогенния ландшафт са паметниците на културно историческото наследство, които на разглежданата територия все още не са окончателно разкрити и експонирани, но в бъдеще ще бъдат добър туристически потенциал за населените места. Трябва да се ползва принципа на превантивност и да се запазят териториални възможности за изявяването им.

Разкритата и експонирана крепост в гр. Пещера крепост ”Перистера” е пример за превръщането на античен и срдновековен обект в туристическа дестинация.

Инфраструктурният ландшафт, като разновидност на антропогенния ландшафт има много съществено присъствие върху съвременния облик на Общината.

Обектите му са решаващ фактор за някои екологични и устройствени проблеми.

Така изграждането на транспортно комуникационната мрежа на летовище.”Св. Константин”, повлияно от планинския характер на обекта е довело до създаване на неугледни пътни участъци, подровени неукрепени брегове, образуване на свлачища, нуждаещи се от ландшафтни мероприятия.Подобни проблеми създавати свлачищата по пътя за пещера Снежанка .

В обхвата на главната пътна мрежа и в т.ч. и участъка Пещера – Брацигово е необходимо изготвяне на ландшафтно-устройствени планове, които ще подобрят качествата на ландшафта., което е заложено и в ОУП на град Пещера като територия за промяна на предназначението. От ландшафтно-устройствени планове се нуждае и местността „Бърчинка” край с. Кап. Димитриево

Активно участващи в ландшафта са и реките преминаващи през територията на община Пещера. За съжаление р.Стара река, най голямата на разглежданата територия и р. Пшманка са изоставени и неподдържани / с изключение на коригирана част на р. Стара река в гр. Пещера /.

Неприятно е и въздействието на хълма Сребърница в гр Пещера с пречиствателното съоръжение. Залесяванетои рекултивация на сметището- в м. „Луковица” би довело до значително по добър силует, откриващ се от града. От рекултивация се нуждаят и бивши кариери в землището на с. Радилово.

Демографският фактор е един от факторите на социално-икономическото и инфраструктурно развитие на общината, както и а устройствени решения в бъдещия общ устройствен план.С броя на населението /фактическо и перспективно / се определят конкретно за прогнозния период различните потребности на постоянното население от терени за жилища, социална и техническа инфраструктура, зелената система спорт и др.

Демографският анализ включва изследване на основните характеристики на населението /брой,възрастово-полова структура, естествено и механично движение, образователно равнище, трудов потенциал и др./,както и изследване на динамиката и тенденциите на демографските процеси в Общината,сравнени с областта и страната.

/ Като информационен източник служат официални статистически данни на НСИ, ОСР на област Пазарджик -2020,ОПР на Общината 2014-2020 и ОУП-на гр. Пещера 2013/

Община Пещера е със сравнително стабилно демографско развитие. По данни на НСИ,към 31.12.2013 г.,населението на Общината е общо 18 597 души. По брой на населението, тя е на пето място сред останалите общини в Oбласт Пазарджик

Представените данни сочат,че по-голямата част от населението на Oбщина Пещера се съсредоточава в града–6 555 души и значително по-малка част живеят в селата–2040 души.Тенденциите за намаляване на населението в национален мащаб засягат до голяма степен и Община Пещера. По данни за периода 2010 – 2013 г.,населението на Общината намалява.Продължаване на негативната тенденция и в следващите години ще се отрази неблагоприятно за бъдещото развитие на Общината по отношение на възпроизводствения потенциал.работната сила и съответно до негативни икономически изражения.

Към 31.12.2010 г. община Пещера е една от най-гъсто населените територии в Област Пазарджик,като с гъстота от 159.7 д/кв.км. заема второ място в цялата Област.,което запазва и за. 2013 год./при намален абсолютен брой население -137.3 д/кв.км/ Това е е много високо ниво в сравнение със средната гъстота на целия ЮЦР -66.1 д/кв.км.и на област Пазарджик -64.96 д./кв.км.
Структура на населението

Общо за Област Пазарджик възрастовата структура сочи следните показатели : Лицата под 15-годишна възраст са 14.4% от населението;Населението във възрастовата група 15- 64 години е 68.0%, а лицата на 65 и повече навършени години са 17.6%.С най-голям относителен дял на младото население /до 15-годишна възраст/ община Ракитово .следвана от общините Велинград и Пещера

Параметрите на възпроизводството на населението се определят от развитието на основните демографски процеси, които обуславят естествен прираст и механичен прираст

В общинаПещера се регистрира относително ниска раждаемост.

Проявяващият се в момента отрицателен ефект от намаляващия брой на жените в ъв фертилна възраст се отразява върху възпроизводството на населението през следващите десетилетия. Причина за това са негативните промени във възрастовата структура на жените и измененията в социално-икономическите условия и ценностната система на младото население .

Един от тревожните демографски проблеми в Общината е относително високото ниво на смъртност. Основен фактор обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско застаряване. на населението

Поради застаряването на населението и влошаването на здравното обслужване, през последните 20 години се отбелязва трайна тенденция към поддържане на относително високи стойности на смъртността в Общината.

През последните години, аналогично на ситуацията в страната, отрицателните стойности на естествения прираст задържат високите си стойности .

От представените данни се вижда,че естественият прираст на Общината през 2013 г. е с отрицателна стойност Като цяло Oбщина Пещера се характеризира с по-ниски стойности на естествения прираст в сравнение с останалите общини в Областта.

Миграциите на населението,заедно с неговото естествено възпроизводство определят тенденциите в демографското развитие на определена територия.През периода 2010–2013 г. се наблюдава тенденция на отрицателенмеханичен прираст на населението на Община Пещера:

Районът на Община Пещера се отличава с интензивна миграция, насочена предимно към големите икономически центрове на страната и чужбина. Трайна е тенденцията за напускане на Общината от хора в трудоспособна възраст.

Съгласно справка на Общината броят на туристите-временни посетители за последните 5 г.се увеличава,като за 2011 г. този брой е 17430 туристи. Целесъобразно и логично е да се заложи в перспектива мин. ръст от 20% .

Сред основните характеристики на населението е етническият му състав.В Община Пещера /данни от НСИ 2013 г и ОПР 2007-2013г-анкета/ преобладава българската етническа група – 76% следвана от турската–17% и ромската, която има много по-малък брой представители–6% Независимо от това в Общия Устройствен план трябва да се отчита спецификата и териториално устройствените проблеми на ромския етнос

Относителният дял на населението на възраст между 25 и 64 год. с висше образование,както и. динамиката на образователния статус на населението в трудоспособна възраст със средно образование,сочи положителна тенденция за Областта и. Общината Това трябва да подкрепя предложения на устройственото планиране,стимулиращи развитие на система образование.

Трудовата заетост на населението в проценти от трудово заетите /по данни на НСИ-за 2130 г./е както следва:Първичен сектор-4.5%;Вторичен Сектор-56.0%;Третичен сектор–търговия,транспорт,финанси,публична администрация,образование,здравеопазване др.обслужващи дейности-39.5 %

Безработицата, в Общината показва високо равнище /-23.2% за 2011год/ при

висок дял на регистрираните с основно и по-ниско образование, което също подкрепя насоките за стимулиране на образователната система и в устройствените планове.
Качество на живот.Доходи и разходи на населението.

Анализите на Националната Стратегия за Пространствено Развитие и Националната Концепция за Пространствено Развитие изтъкват голямото значение и ролята на качеството на живот свързано с доходите на населението за развитието на общини от 4-то ниво сродни с община ПЕЩЕРА

Общият и паричният доход на населението от Общината остават по-ниски от тези за страната. .В тази връзка задача на устройственото планиране е да осигури оптималните териториални условия за развитие на икономиката ,като основен фактор за повишаване жизнения статус на населението в Общината.

Основни изводи от прегледа на състоянието и тенденциите на демографската характеристика на община ПЕЩЕРА,отнесени към устройственото планиране очертават следните изводи, влияещи върху планиране развитието на Община Пещера:

Положителни фактори:

-Община Пещера е със сравнително стабилно демографско развитие;

-Населението на Община Пещера е 18 597 жители (края на 2013 г.);

-Възрастовата структура на населението в Община Пещера е благоприятна – над 50% от населението е в трудоспособна възраст;

-Общината е с голям дял на градско население –около 88%;

-Oбщина Пещера е с по–голям дял на населението с образование над средното – 9,2%.;

-Процентът на малцинствата в Пещера е сравнително нисък:

- Брят на временно пребиваващо население-за отдих и туризъ нараства

-Относително високото ниво на смъртност;

-Наличие на тенденция -отрицателен естествен прираст;

-Влошаване на възрастовата структура -застаряване на населението;

-Миграция на населението в трудоспособна възраст.
ПРОГНОЗА ЗА ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА

При прогнозата за демографското развитие на община Пещера,базовите източници на информация за демографските процеси на населението /преброяване на населениет ,текуща демографска статистика за броя, динамиката структурата и др.п/.са: Национален статистически институт (НСИ) и Териториално статистическо бюро Пазарджик