Архитектурно-строителни и художествени недвижими културни ценности

9.Ритуален дом, ул. Семашко №1

13.Къща на Ал. Теленчев, ул. Ал. Иванов №4

14. Къща на д-р Генчо Гудуев, ул. Чико №12

15. Турска къща, ул. Чико №14

16. Къща на Георги и Щерю Фолеви, ул.Ив. Раков №1

17. Къща на Мария Писарева, ул. Ив. Раков №12

18. Къща на Люба Чешмеджиева, ул. Г. Бенковски №7

21.Старият часовник

22.Читалище „В. Юго“, ул. Г. Димитров №2а

23.Сграда на Околийското агрономство, ул. Г. Димитров №4

24.Къща на Стойкови, ул. Г. Димитров

25.Къща на н-ци на З. Колевчев и Г. Стайков

26.Жил. сграда, ул. Д. Благоев №86

30.Къща на Георги Гаджев, ул. Д. Търпов №10

31. Къща на Паликарова, ул. Ал. Стамб.№37

32.Къща-близнак на Н. Достенов, ул. Ал. Стамболийски №31, 33

33.Къща на Ив. Фиданов,ул. Ал. Стамб.№21

34.Къща на Д. Бойкинов, ул.Ал. Стамб. №39

35.Къща н-ци Й. Колиманов,ул.Ал. Стамб. №35

36.Къща на В. Колиманов, ул.Ал. Стамб. №35

37.Къща на Й. Паликаров, ул.Ал. Стамб. №9

38.Къща на Я. Фолев,ул.Ал. Стамболийски №11

39.Къща на Петру Туртов, ул. Ал. Константинов №25

40.Къща на д-р П. Поликаров, ул.Ал. Стамб. №6

41.Къща на Г. Поликаров, ул. Ал. Конст. №11

42.Къща на М. Такев, ул. Хр. Ботев №15

43.Къща на К. Лазаров, ул.Хр. Ботев №4

44.Къща на П. Цикалов, ул.В. Коларов №69

46.Къща на П. Иванчев, ул.В. Коларов №83

47.Къща на Ст. Пешков, ул.В. Коларов №40

48.Къща на Г. Теленчев, ул.В. Коларов №51

49.Къща на Е. Аргирова и К. Манолов, ул.В. Коларов №101

50.Къща та Т. Кукушев, ул.В. Коларов №91

51.Къща на Танчевски, ул.Семашко №16

52.Къща на А. Аврамов и А. Павлов, ул. Семашко № 8а

56.Църква „Св. Димитър“ – 1831г.

57.Къща на Т. Нединска, ул. Ал. Конст. №10

58.Къща на Й. Бадалов, ул.Освобождение

59.Къща на В. Гюрбетлиев, ул.Освобожд. №43

60.Къща на Тр. Трифонов, ул. Бенковски №5

61.Къща на Кюмюрджиеви, ул. Хр. Ботев №18

62.Къща на М. Зафиров, ул. В. Коларов №64

64.Къща на П. Реков, ул.Д. Благоев №26

65.Къща на М. Станкин, ул.В. Коларов

66.Къща на Чучулеви, ул.Ал. Иванов №3

67.Къща на Р. Стойков, ул. В. Коларов №40

68.Къща на Г. Телечев, ул.Ал. Иванов №4

69.Къща на Г. Дурлев, ул.Ал. Иванов №16

70.Църква „Св. Успение Богородично“ – 1864г.

71.Параклис „Св. Неделя“

72.Църква „Св. Петка“ старата – 1700г.

73.Параклис „Св. Марина“

74.Църква „Св. Петка“ новата

75.Параклис „Св. Георги“

76.Гаджовата къща, ул.30 №12

77.Къща на д-р Цикалов, ул.В. Коларов №69

2.2.2. С. Капитан Димитриево

11. Църква „Св. Неделя“

1. Църква „Св. Неделя“

8.Църква „Св. Тодор“

9.Училищна занималня - 1876г.

7. Къща на Петър Велев

8. Сградата на метоха към църквата „Св. Петка”

54. Къща на Васил Мулетаров

1-18. Паметни плочи на загинали във войните и битките през 1877-78г., 1885г., 1915-18г., 1944-45г.

1. Фигурален паметник на падналите борци през войните 1885, 1912-13, 1915-18, 1944-45. години .

6. Лобно място на Илия Митков, м. Куманиц

7. Лобно място на Менахем Менахемов
Б) Списъци на РИМ Пазарджик

1. Архитектурно-скулптурен ансамбъл на загиналите борци от селото през 1876, 1923, 1944 год. и Отечествената война – в градинка.

2. Архитектурен паметник на загиналите през войните 1885, 1912-13, 1915-18 години– в двора на църквата.
АНАЛИЗ НА ОБЕКТИТЕ НА НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Археологически недвижими културни ценности в Община Пещера

От представения списък на НИНКН е видно, че в община Пещера са обявени 20 бр.единични археологически културни ценности. По списъците на НАИМ при БАН те са 24бр. Това означава, че тези обекти, които са в списъците на АИМ при БАН, но липсват в списъците на НИНКН следва да се проучат и евентуално да се декларират, съответно обявят. Списъците на НИНКН се нуждаят спешно от актуализация, тъй като има обекти, обявени от 1956г.

От археологическите обекти в общината най-голям превес и стойност имат безспорно праисторическите, които към момента не са проучени напълно и не са експонирани с изключение на откритите находки, представени в музейните сгради на с. Радилово и гр. Пещера.

Единственият експониран и социализиран археологически обект в общината е в гр. Пещера: късноантичната и средновековна крепост Перистера в местността „Св. Петка” с извършена частична реставрация и реконструкция и пълно възстановяване на южната кула (превърната в музей) по програма "Регионално развитие" за реставрация, консервация и социална адаптация през 2014г. Мястото е благоустроено и е отворено за туристи. В центъра му има по-стар комплекс от камъни на вероятно тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите са открили глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито рядко се намират при тракийски погребения. Този интересен период обаче не е представен изчерпателно в комплекса.

Проблемите с опазването на археологическите обекти произлизат предимно от разположението им извън населените места, липсата на охрана и частната собственост на поземлените имоти . Някои от надгробните могили попадат в ниви и са разорани, напр. Червената могила, могилата в местността „Фандъчка нива”, две могили в нивите на Данчеви и др. Крепостта „Калето” също е напълно разрушена.

НАИМ при БАН е определил режими за ползване на териториите, на които се намират археологически обекти, които следва да се отразяват ов ОУПО на Общината , като общинската администрация контролира спазването им при инвестиционни намерения в конкретните територии (вж. Автоматизирана информационна система „Археологическа карта на България”):

Режим „А“ – забраняват се всички видове дейности – строителни, добивни, благоустройствени, селскостопански, мелиоративни и други, които нарушават целостта на земния пласт в границите на археологическия обект.

Режим „Б“ – относно археологически обекти, попадащи в обработваеми земеделски площи; забраняват се всички видове изкопни работи, както и дълбочинната обработка на почвата (риголване), засаждане на трайни култури с дълбока коренова система, заблатяване и др., които могат да унищожат или засегнат археологическата субстанция в границите на обекта.
3.2 Архитектурно-строителни и художествени недвижими културни ценности

Архитектурно-строителните недвижими културни ценности в гр. Пещера преобладават значително спрямо археологическите и историческите, а в селата архитектурно-строителни ценности са единствено църковните сгради и болницата на Л. Странгфорд в с. Радилово. Общо на територията на общината са декларирани и/или обявени 60 броя единични архитектурно-строителни и/или художествени недвижими куртурни ценности – жилищни, обществени и култови сгради, предимно от възрожденския и следосвобожденския периоди (т.нар. период на Новото време). Списъците на НИНКН се нуждаят спешно от актуализация, тъй като фигурират обекти, обявени от 1956г. и 1968г.

Безспорно най-стойностната архитектурно-строителна ценност е катедралният храм „Св. Димитър” в гр. Пещера, трикорабен, кръстокуполен с притвор и две изящни галерии с ценни икони от ХІХв., който има спешна необходимост от реставрация. Друга ценност представлява Часовниковата кула до джамията, която също има нужда от реставрация, както и от благоустрояване на средата около нея.

Проблемите с опазването на архитектурно-строителните недвижими културни ценности са свързани предимно с ограничените финансови средства както на общината, така и на частните собственици, но също така и с недооценяването на стойността на сградите, което води до загуба на автентичността им. Не са обособени групови недвижими културни ценности, което би помогнало да се запазят характерни ансамбли и новото строителство да се включва хармонично в тях.,което напълно отговаря на последните документи на ЮНЕСКО -2015 г.

Единичните исторически недвижими културни ценности в община Пещера съгласно списъците на НИНКН са общо 5 броя – две лобни места и 3бр. къщи. В списъците на РИМ Пазарджик са регистрирани 18 бр. паметни плочи на загинали във войните и битките през 1877-78г., 1885г., 1915-18г., 1944-45г-костница -. в гр. Пещера, един паметник в с. Капитан Димитриево и два – в с. Радилово.

Населението на Пещера включва много етнически общности – цигани, турци, власи и др., което дава отражение върху нематериалното културно наследство в общината, характеризиращо се с обредите, традициите и изтъкнатите си личности. В тази посока то е все още недостатъчно проучено и съответно не е регистрирано, но е потенциал, който може успешно да се използва наред с НКН, напр. общински ансамбъл за народни песни и танци „Славейче”, създаден през 1955г., трите читалища със стогодишна история и различни форми на художествена самодейност, фестивали и много други.

Денят на Пещера се отбелязва ежегодно на 6 май (Гергьовден).

Събор на летовище „Св. Константин“ в последната събота на юли, на който се събират хора от цялата страна

Всяка година на 6 май Гергьовден се провежда събор на село Радилово.

На Никулден - 6-ти декември, хората от село Радилово отиват на "Никулска черква"

Възстановяват се събори към възстановени параклиси и местности.

Община Пещера е дала на науката и културата от по-новото време двама академици, 23 професори, 10 доценти, трима ректори на ВУЗ, декан и двама заместник-декани, както и много изтъкнати политици.

Превръщането на общината в център на туризма е сред основните приоритети в регионалния план за развитие чрез обединяване на съществуващите природни и културно-исторически дадености. Разположението на общината на един от регионалните културни маршрути (от Пловдив, Перущица, Брацигово към Батак, Банско, Разлог, Благоевград, София и обратно) благоприятства за реализирането на тази цел.

Затова и целите на ОУП трябва да са насочени в тази посока като се осигури задължително опазването, съхранението и автентичността от една страна на археологическото културно-историческо наследство като обекти с потенциално композиционно въздействие и от друга страна на архитектурното културно-историческо наследство посредством формирането на отделни групови културни ценности.
А. В първата (аналитична) фаза на предварителния проект на ОУП е необходимо:

- Да се представи подробен опорен план на НКН с отразени всички недвижими културни ценности по списъците на НИНКН, всички проучени обекти от НАИМ при БАН, както и всички възпоменателни знаци, издигнати във връзка с участието на България във войните съгласно списъка на РИМ-Пазарджик като се включат евентуално и предложения за отписване от списъците на някои унищожени обекти или за допълнително вписване на пропуснати стойностни обекти.

-Да се представят схеми, отразяващи историческото развитие на територията и недвижимите културни ценности според периодизацията им, степента им на на територията и на актуалното проученост, реставрацията и експонирането им и т.н.

-Да се представи анализ на историческото развитие състояние на обектите на недвижимото културно наследство и тяхната градоустройствена и природна среда, включително на предходно устройствено и инвестиционно проектиране.

-Да се анализира и връзката на НКН с останалите функционални системи в общината (примерно:”отдих”, „обитаване”, „обществено обслужване”), както и с движимото и нематериалното културно наследство.

-Да се конкретизират проблемите -режимите - във връзка със защитата, опазването и експонирането на културното наследство като се посочат местата и зоните на въздействие от природни и антропогенни фактори, които представляват риск за увреждането на недвижимите културни ценности и средата им.

- Да се изявят арелите на междуобщински териториални културни коридори и връзки.
Б. Във втората фаза на предварителния проект:

-Да се посочат конкретни мерки за решаване на проблемите във връзка със защитата, опазването и експонирането на културното наследство в общината. Да се дадат предложения за зони с групови недвижими културни ценности и охранителни зони към тях.

-Да се изработят специфични правила и нормативи за устройство на защитените територии за недвижимото културно наследство и специфични усройствени режими за тях, съобразени с вече определените от НАИМ при БАН.

-Да се определят културни маршрути (примерно: тракийски, възрожденски, религиозен и т.н.), които да обхващат най-стойностните обекти в общината и се свържат смислово посредством регионалния културен маршрут със съседните общини.

-Да се проучи необходимостта от разработване на План за опазване и управление на НКЦ по чл. 78 и чл. 81 от ЗКН за определени обекти и територии.

-Да бъдат дефинирани критерии за изменение на ОУП по отношение на последващо проектиране във връзка с опазването, защитата, експонирането и социализацията на обектите на НКН.

6.Библиографска справка: ОПР на община Пещера 2014-2020 г.

„Из миналото на с.Радилово”– Иван Г. Вачков, 1996-ДП„Полиграфпродукт”ЕООД

„Историко-географска и стопанска характеристика на град Пещера” – Димитър Павлов, директор на Исторически музей, гр. Пещера

Страници от историята на Пещера – Иван Попов

Стратегия за опазване на културното наследство в Община Пещера 2011-2016г.

ЗЕЛЕНА СИСТЕМА
Зелената система е съвкупност от обемно пространствени, свързани урбанистични единици в обхвата на селищата и крайселищните територии. Тя осъществява биологично активната част, жизнената среда на човека и връзката между отделните елементи и устройствени зони на градския организъм и природната среда.

Зелената система има три основни аспекта: функционален, естетически и екологичен. Те определят необходимостта от зелена система, която се характеризира с качествени и количествени показатели,осигуряващи комфорта на обитаване в урбанизираната територия.

Направеният анализ на възможностите на територията показва благоприятен климат, чиста екологична среда с липса на антропогенни натоварвания,влошаващи качествата богата на природни забележителности и културно исторически паметници.

Комуникационната достъпност на територията определя и нейната рекреационна програма.

Териториите извън регулационните граници на селищата в границите на едночасовия пешеходен достъп, биха могли да се разглеждат като крайселишщни зони и да получат съответното обзавеждане като такива.

Като съществуващо състояние зеленината за широко обществено ползване на територията на Общината във функционален аспект е недостатъчна.

Крайселищната зеленина от горски насаждения, които активно участват в ландшафта на селищата нямат организиран характер на лесопаркове и зелени зони.

Зелените площи за широко обществено ползване в общинския център са представени от общоградски парк и няколко сквера към обществени сгради. Между тях липсват зелени връзки, дори улично озеленяване, които да създадат ефекта на зелената система.

Осигурените 7 кв.м. зеленина на обитател за гр. Пещера е крайно недостатъчна за град, който ежедневно се обгазява с вредни емисии от завод „Биовет.”АД

По добро е състоянието на зеленината за обществено ползване в селата Радилово и Капитан Димитриево, въпреки че и там съществуват възможности за увеличаването

И в трите населени места на Общината уличното озеленяване е оскъдно и би могло да се потърсят възможности за допълването и дообогатяването му .

Елементи на зелената система са и зелените площи за ограничено ползване, които включват зеленината към училищата, детските градини и обществените сгради. В тази група зеленина са и гробищните паркове, които във всички във всички населени места се нуждаят от разширения на съществуващите и/или нови терени
Зелената система е основна база за реализация на отдих и масов спорт на населението.На територията на Общината съществуват условия за различни видове спорт.Наличните спортни клубове не са подсигурени с необходимите спортни бази. Възможности за ски спортове осигуряват разработените ски писти на територията на лет.”Св. Константин”, снабдени и със ски влекове.

Планинският и полупланински характер на Общината, благоприятният климат, дават основание да се смята, че са налице условия за развитие на седмичен и годишен отдих.За това допринася сравнително добрата транспортна връзка и благоприятният транспортен изохрон.

Територията осигурява богато разнообразие на терени за развитието на планински климатичен отдих в диапазона 600 – 1400м. н.в. Богатство на Общината е наличието на летовище „Св. Константин”, където освен изградената леглова база са предоставени условия за зимни и летни спортове. Осигуряването на по-добра ежедневна транспортна достъпност за летовището ще даде възможност за по - широк обществен достъп за ежедневен и краткотраен отдих.

Територията на Общината има условия за устройване на обекти за еднодневно пребиваване в природна среда, в изохрон на достъпност от населените места 30-60мин.

На териториятя на община Пещера са разработени 8 туристически маршрута. Изходни пунктове са гр. Пещера и лет.„Св. Константин” На някои от тях вече има изградени кътове за краткотраен отдих..Предстои оформянето на подобни съоръжения и маркировки на всички маршрути. В туристическите маршрути са включени благоустроената пещера „Снежанка” и резерват ”Купена”. Различните маршрути осигурявят различни теми на физическо натоварване и времетраене.

Разглежданата територия блaгоприятства развитието на ловен туризъм с отстрелване на едър и дребен дивеч, както и спортен риболов. Наличните планински условия са предпоставка за развитие и на конни спортове.

Липсват условия за водни спортове,но това се компенсира от близостта на яз.”Батак”. За по-активно включване на язовира към отдиха на община Пещера е целесъобразно изследване възможности за изграждне на лифт от летовището към язовира за целогодишно ползване.

Няма условия за плувни спортове, ако се изключи базата към хотелския комплекс в гр. Пещера, която не решава проблемите на масовия спорт.

• 
  :Достигане на нормативните количествени показатели-ниво и степен на задоволеност /зеленина .за масов достъп и специализирани дейности и т.н
  

• 
  Балансирано участие на зелената система в селищния и крайселищен обхват, осигурено с достъпност за всички при благоприятен транспортен изохрон. ,като се обвърже в зелена система и със съседните общини
  
• 
  Създаване на условия част от съществуващите горски насаждения, чрез реконструкция или с малка степен на урбанизирана намеса, да осигурят възможност за ежедневна рекреация и спорт.
  
• 
  Да се проучат възможности за увеличаване делът на курортните гори в обхвата на горския фонд на общината
  
• 
  За създаване на подходяща среда за обектите на културно историческото наследство и условия за ежедневен отдих в местността „св. Петка”, да се потърсят териториални възможности за изграждане на култов и археологичен парк./заложено в ОГП-2013 / и се осигури зелена среда за археологическите обекти при селата Радилово и Кап. Димитриево.
  
• 
  Да се утвърдят териториални възможности,заложени в предв. проект на ОГП 2013 -Пещера за създаване на спортен и атракционен център, който да осигури условия за дейността на различните спортни клубове на открито и закрито.
  

• 
  Да се предвиди възможност зеленината да намери своето място и в производствените зони.
  
• 
  Максимално да се използват за озеленяване и включване в зелената система поречията на реките, най вече р. „Стара река” и „Пишманка”.
  
• 
  В с. Радилово съществуващото насаждение при „Стария дъб” , да се устрои като терен за лесопарк.
  
• 
  Да се създадат биокоридори, свързващи защитените зони с оглед предназначението им. За същите могат да се използват и трайни насаждения.
  
• 
  Да се осигурят възможности за създаване на комплекс за отдих и курортна гора или лесопак около язовира при с. Капитан Димитриево, (в т.ч.и на прилежащият военен терен), които да осигурят условия за водни спортове, спортен риболов, къмпингова база и други атракции.
  
• 
  Да се предвиди трасе на туристически пътеки ,свързващи с. Радилово с лет. „Св. Константин”.
  
• 
  Да се проучат възможностите за възстановяване на плаца за традиционния мото крос в землището на с. Радилово,
  
• 
  
  

Съвременното разбиране за комуникациите (в т.ч. транспортните), предполага изясняване на всестранните връзки, които се предизвикват от функционирането на пространствено-функционалната структура на урбанизираните територии, т.е. движението на хора, товари, материални потоци (вода, топлоснабдяване, ел. енергия, информация и др.) между всички обекти в общината и извън нея, в реално време. Тези комуникационни връзки от различно естество, се отлагат върху техните носители – транспортната инфраструктура и инженерните мрежи и се описват със статистически детерминирани величини, които позволяват в последствие тяхното моделиране и оптимизиране.

При проучване и проектиране на транспортно - комуникационната система на територията на общината, следва да се поставят следните основни цели:

• 
  Съчетаването на локалната транспортна система с регионалните и национални транспортни системи и системата на Европейските транспортни коридори, както и отлагането им в териториалния обхват и времеви хоризонт на разработваната комуникационно-транспортна система към ОУПО.
  
• 
  Допълване на пътно – уличната мрежа с липсващите транспортни връзки и доизграждане на съществуващите.
  
• 
  Освобождаване във възможната степен на територията от транзитните потоци.
  
• 
  Рационализиране на връзките с обществен транспорт.
  
• 
  Създаване на предпоставки и условия за приоритетно използуване на алтернативни на личния транспорт превозни средства - като обществен транспорт, велосипеди и други.
  
• 
  Създаване на условия за паркиране.
  
• 
  Отчитане принципните промени в транспортните потоци, предизвикани от съ­щест­вените изменения в териториалното разпределение на работните места, оста­на­лите ак­тив­ности и притегателни центрове.