Състояние на биологичното разнообразие

2.1.7. Състояние на биологичното разнообразие

2.1.7.1. Състояние на растителността

По-конкретно общината заема най-представителния и типичен участък на Евксинската ботанико-географска провинция, която в границите на Европа се простира единствено по Черноморското крайбрежие на България и Турция.

Според геоботаническото райониране на България общината спада към обособения в Евксинската провинция отделен окръг Странджа, район Велека.

Район Велека на геоботаничен окръг Странджа представлява най-интересният „оазис“ в България, на Балканския полуостров и Европа. Тук са концентрирани най-голям брой реликтни и южноевксински флорни елементи и южноевксинска горска растителност с едификатори източен бук и източен горун с характерните в тях реликти Quercus hartwissiana, Rhododendron ponticum, Vaccinium arctostaphylos, Daphne pontica, Ilex colchica, Epimedium pubigerum, Laurocerasus officinalis, Mespilus germanica, Hypericum calycinum, H. androsаemum, Trachystemon orientalis, Salvia forskaohlei, Sesleria alba, Erica arborea, Calluna vulgaris, Polygala supina, Teucrium lamifolium, Cicer montbretii, Veronica turrilliana и др. (проф. Иван Бондев, География на България, 2002).

В еколого-биологичен аспект, флората в Странджа се отличава с голямото участие на фанерофити (дървета и храсти) – 7 %, което е характерно за планините, и в същото време голямото участие на терофити (едногодишни растения, прекарващи неблагоприятния сезон под форма на зачатъци: семена, плодове, спори) – 26 %, което пък е типично за сухи и плитки почви, средиземноморски облик на климата и деградация на растителната покривка вследствие на антропогенна дейност.

При съществуващите специфични природни условия свързани с релефа, геоложка основа, почви, климат, хидротермичен режим на местообитанията и различни форми на антропогенно въздействие, съвременната растителност в района на общината се характеризира с голямо разнообразие.

От гъбите в горите се срещат 61 вида и 1 вариетет. С няколко изключения те принадлежат към клас Basidiomycetes. Ценните ядливи гъби са 20 вида. От тях широко разпространени са 14 вида. Останалите видове са предимно с по 1 находище от малкото проучени места – главно в резерват „Силкосия“ . Най-много видове – 21, са установени около с. Кости. От разпространените гъби, застрашени или редки в Европа, са 13 вида. От тях в България 3 се считат за уязвими и 3 за редки видове. Редки са и защитените видове по Бернската конвенция – гъбата булка (Amanita caesarea), бронзовата и царската манатарка (Boletus aereus, B. regius).

В Странджа са установени 74 вида мъхове. От тях 59 вида принадлежат към клас листнати мъхове (Bryopsida) и 15 вида – към клас чернодробни мъхове (Marchantiopsida). Преобладават почвените мъхове в открити терени, в букови и в дъбови гори. В Червената книга на европейските мъхове е включен един вид (Metzgeria simplex), а в Списъка на редките и застрашените мъхове в България – 13 вида. От тях находищата на 10 вида в Странджа са единствени в страната.

В Странджа са известни 1 666 вида и 54 подвида папратовидни, хвощообразни и семенни растения, което представлява 47.6 % от видовия им състав в България. Папратовидните са представени от 22 вида, а хвощообразните – от 5 вида. Флората в Странджа се отличава с големия си брой терциерни реликти – 64 вида. Седем от видовете се срещат единствено в Странджа от Европа. Някои от тези видове са зелениката и странджанското вълче лико (Daphne Pontica), други са сред видовете с най- голямо консервационно значение – кавказка боровинка (Vaccinium arctostaphylos), колхидски джел (Ilex colchica), търилово великденче (Veronica turrilliana).

В тези райони най-разпространени са церово-благуновите, а след тях – дъбово-габъровите гори, определени като субевксински хабитати. Чувствително присъствие в растителността имат съобществата от средиземноморски и субсредиземноморски тип: термофилни дъбови гори с подлес от вечнозелени склерофилни храсти, като пирена (Erica arborea), залиста (Ruscus aculeatus) или тревна покривка от чашковидна звъника (Hypericum calycinum), както и храсталаците от грипа (Phillyrea latifolia), памуклийка (Cistus incanus), тамянка (Cistus salvifolius) и др.

Силно вторично разпространение, дължащо се на антропогенния фактор, имат храсталаците от келяв габър (Carpinus orientalis). Ксеротермните тревни съобщества спадат към производната растителност, тъй като са се формирали на мястото на унищожени в миналото от човека гори. Най-широко са разпространени съобществата на садината (Chrysopogon gryllus), на белизмата (Bothriochloa ischaemum) и на луковичната ливадина (Poa bulbosa).

По крайбрежните пясъци е развита псамофитна растителност, а покрай реките – гори от черна елша (Alnus glutinosa) и върби (Salix alba, S. fragilis), лонгози, крайречни ливади и др.

От флората в Странджа като лечебни растения, по смисъла на Закона за лечебните растения (Обн. ДВ. бр. 29 от 7 Април 2000 г., посл. изм. ДВ. бр. 98 от 28 Ноември 2014 г.), могат да се считат 501 вида, принадлежащи към 94 семейства. Те представляват 37.7 % от висшата флора в Странджа и 70 % от диворастящите лечебните растения в България.

Изводи:

Съгласно геоботаническото райониране на България община Царево попада в район Велека, окръг Странджа, Евксинска провинция.

Тук са концентрирани най-голям брой реликтни и южноевксински флорни елементи и южноевксинска горска растителност с едификатори източен бук и източен горун с характерните в тях реликти.

В тези райони най-разпространени са церово-благуновите, а след тях – дъбово-габъровите гори, определени като субевксински хабитати.