Състояние на почвите и земеползването

2.1.6. Състояние на почвите и земеползването

Според почвено-географското райониране на България (по Николов, 1997 и 2002 г.) община Царево попада в Средиземноморската почвена област, Балкано-Средиземноморска почвена подобласт, Странджанска провинция.

Процесът на почвообразуване в общината е под влияние на особеното съчетание на характерния за Странджа климат, уникалната горско-дървесна растителност, извънредното разнообразие от коренни и почвообразуващи скали, ридово-хълмистия нископланински релеф с голяма разчлененост, гъсто разклонена хидрографска мрежа с къси склонове и доминиращи припечни изложения.

Биоклиматичните условия обуславят формирането на зоналния почвен тип канелени горски почви, но близостта до Черно море, съчетанието на по-голямата влажност, температурните условия и горската растителност (източен бук с подлес от странджанска зеленика) върху пясъчници, филитоидни шисти и други, благоприятстват образуването и на жълтоземни почви.

Представители на канелените горски почви са: типичните канелени горски почви и излужените канелени горски почви. Техният генезис е свързан със следните фактори на почвообразуване – заемат хълмистите и нископланинските територии с надморска височина до 800 m, разположени са върху млади в геоложко отношение седименти и са образувани при преходни и континентално-средиземноморски климатични условия и широколистна, предимно дъбова растителност.

Жълтоземните почви биват обикновени жълтоземи и жълтоземно-подзолисти. Те са уникален почвен тип за Странджа, България и Европа. Развитието им под гори с южноевксински видове ги отличава от сродните им почви в Средиземноморска Европа и ги свързва с влажните и топли територии на Кавказието и Колхида. Характеристиките им се доближават и до почвите от този тип в световните субтропични региони. Разпространени са по водосборните склонове на долното течение на р. Велека при надморска височина 300 - 400 m. Формирането им е свързано с различната възраст на релефа, условията на по-голямо овлажняване и повишено термично ниво, което води до дълбокото изветряне от алитен тип на почвообразуващата скала, бързо разлагане на органичните вещества и силно обогатяване с алуминий.

Характерни за община Царево са излужените канелени горски почви. Заемат равнинните райони. Имат добре оформен и сравнително дълбок профил – до 120 cm. А-хоризонт е с мощност до 35 cm, В-хоризонт е по-глинест, с кафяво-черен цвят, С-хоризонт е представен от изветрителни продукти, обикновено елувий или плиоценски и квартернерни седименти. Количеството на глина е по-голямо, в сравнение с типичните канелени горски почви. При валежи те се насищат за дълго време с вода, което влошава аерацията им и затруднява азотното хранене на растенията. Съдържанието на хумус е около 2 - 3 %. Почвената реакция е слабо кисела.

Жълтоземно-подзолистите почви (Stagnic Alisols, ALj FAO 1990) са широко разпространени във водосбора на река Велека и нейните притоци. Обрасли са с горска растителност, представена в съобществата на източен горун, източния бук и благуна с подлес от странджанска зеленика. Почвообразуващите скали при тях са главно глинесто-песъчливи шисти и/или глинести пясъчници. Профилът им е ясно разчленен по цвят, състав, свойства и функциониране. За разлика от другите псевдоподзолити почви елувиалните хоризонти са с жълтеникав оттенък, а в дълбочина илувиалният хоризонт е жълтеникаво-оранжево оцветен. Мощността на почвения профил е 80 - 100 cm с три добре оформени хоризонта. Хумусното съдържание е ниско – до 2 %. Почвената реакция е средно кисела до кисела и с голямо количество обменен алуминий – 30 - 40 % от сорбционния капацитет. Представляват рядкост за страната и Европа.

В районите с пресечен релеф и различна надморска височина се разпростират и плитки, неразвити почви, с плитък профил 10 - 50 cm, наречени скелетни почви или ранкери. В община Царево са разпространени ранкери с канелени горски почви. Те съдържат значителни количества материали от почвообразуващата скала (предимно силикатни скали – гранити, риолити, андезити, пясъчници, гранитогнайси, кристалинни шисти и др.) и незначително количество органично вещество (1 – 1.5 % хумус). Обикновено са с кисела реакция. Естественото им плодородие е ниско.

Община Царево попада в област, която се характеризира с относително по-малък дял на земеделските площи. Земеделски територии, с които общината разполага, се равняват на 76 177.30 dka (Таблица 2.1.6-1), което представлява 18.27 % от общата територия. В сравнение с дела на земеделските територии на Бургаска област – 57.3 %, Черноморското крайбрежие – 53.4 % и Южното Черноморие – 43.0 %, този дял е незначителен и сам по себе си говори за възможностите на територията да поеме земеделски функции. Същевременно обезпечеността на жител със земеделска земя е сравнително добра и се равнява на средната за страната – около 10 dka/жител. С най-висок относителен дял на земеделските територии са предимно крайбрежните селища, чиито землища са с преобладаващо равнинен характер на терена. Такива са Лозенец – 56.2 %, Царево – 31.3 %, Варвара – 37.9 % и Ахтопол – 87.1 %.

В община Царево има заявен интерес – инвестиционна активност за териториално развитие на населените места (за увеличение дела на урбанизираните територии ) и/или за урбанизация на извънселищни територии с оглед развитие на туризма. В крайбрежните населени места има интерес за промяна на статута на земеделска земя за изграждане на хотелска и ваканционна база.

Община Царево не попада в мрежата за мониторинг на състоянието на почвите. По данни на РИОСВ-Бургас в общината няма замърсени територии.

В Бургаския регион почвите са подложени на деградация вследствие глобалната промяна на климата, повишаване на температурата и засушаване. Ерозията на почвата е един от най-интензивните и широкоразпространени деградационни процеси. На този етап на територията на община Царево няма данни за ерозионни процеси, както и загуба на територии вследствие на брегова ерозия. За предходната година не са извършвани брегоукрепителни мероприятия.

Община Царево се характеризира с наличието на канелени горски и жълтоземни почви.

На територията на общината няма ерозионни процеси.

Общината не попада в мрежата за мониторинг състоянието на почвите, но в Регионалния доклад за състоянието на околната среда през 2014 г., РИОСВ-Бургас заключва, че „Почвите на контролираната територия са незамърсени с тежки метали и металоиди и органични замърсители. От ежегодно провеждания мониторинг на почвите се установява тенденция на задържане на нивата на наблюдаваните индикатори, които са в граници много под границите на максимално допустимите концентрации. От извършените анализи за вкисляване и засоляване на почвите не са установени стойности, застрашаващи почвеното плодородие, освен засолените терени в землищата на с. Каменар, община Поморие и кв. „Рудник“, гр. Бургас.“