Състояние на атмосферния въздух

2.1.3. Състояние на повърхностните води

Водните тела от територията на община Царево принадлежат към Черноморски водосборен басейн с административно управление Басейнова Дирекция за управление на водите Черноморски район с център Варна.

Реките, вливащи се в Черно море, се отличават със сравнително малка дължина и водосборни басейни с разнообразни физико-географски условия. От север на юг се наблюдава промяна в режима на черноморските реки от континентален към средиземноморски.

А) Обща информация за повърхностните води

Водният ресурс на община Царево се формира от повърхностно течащите води. На територията на общината има 7 водосборни басейна. Четири от тях са крайбрежни – Караагач, Лозенец – моста на Велека, Синеморец и Резово. Другите три водосборни басейна са на р. Китенска (р. Узунчаирска, р. Оряшка, р. Трионска, р. Долапдере), р. Велека (от с. Кости до устието) и р. Резовска (от резерват „Узунбуджак” до устието). Дебитът на трите водосборни реки е със значителна устойчивост през летния минимум (август – септември). Водните количества на реките Велека и Резовска могат да бъдат стопанско значими с високите си питейни качества. Значителният воден ресурс на реките Резовска и Велека практически не се оползотворява.

В България р. Велека развива речната си мрежа между Граничния рид (Резовски рид) на юг и рида Босна на север. Надлъжният наклон на реката се изменя от 33 % в горното й течение до 0.55 % при устието на реката. В горното си течение речната долина е тясна и дълбока и почти изцяло залесена. Приемайки по-големите си притоци – реките Младежка (Каръмлък) и Мечи дол (Айдере), р. Велека сменя облика си. Освен промяната на наклона, се изменя и характерът на речния бряг – наклонът на брега спада от 50 % над с. Звездец до 20 % при р. Колибарски дол и продължава да намалява към устието на реката. Появяват се живописни меандри и речната долина се разширява. Към с. Бродилово тя достига 1 200 m. Променя се дълбочината на реката, която към горното течение е едва 0.8 - 1.0 m, а при устието й достига 7 - 8 m. Ширината на коритото й също се изменя – от 20 m в горното течение до 80 m при вливането на Младежка, като достига при устието й 150 m при средна водност. В устиевата си част речната долина има широка коритообразна форма с ниски склонове и представлява типичен лиман. Река Велека се отличава с най-добре развита от всички странджански реки приточна система. Левите притоци са повече на брой и по-многоводни от десните. Те се спускат по южния склон на рида Босна. По-важни леви притоци са реките Младежка, Дяволски дол, Стръмница, Еленица и Трашка, повечето от които извират от рида Босна. Най-дълга е Младежка река (30.4 km, с водосборна площ 232.2 km²). Някои от по-малките притоци на Велека пресъхват при сухи години през летния период, поради интензивно изпарение и инфилтрация. Десните притоци извират от билото на Резовски рид и всичат своите долини в неговите северни склонове. По-значителни от тях са реките Мечи дол (Айдере), Катун, Язменски дол, Лигурски дол и Колибарски дол. Най-дълга е р. Мечи дол (25.3 km, с водосборна площ 95.1 km²). Дължината на р. Велека е 147 km, а водосборната площ на реката на българска територия е 994.8 km². Басейнът има изтеглена в посока запад - изток продълговата форма, която благоприятства бързото оттичане на валежите и формиране на големи по обем високи вълни в оттока. Поречието на р. Велека има малка до средна надморска височина — 311 m. По-значителната част на водосбора е с надморска височина от 300 до 600 m.

Оттокообразуващите фактори за Велека са относително благоприятни. Висок модул на оттока – над 5 l/s/km² се наблюдава почти в целия водосбор на реката над с. Кости. В горното течение на реката той нараства до 15 - 20 l/s/km² – стойност, характерна само за високите планини в България. Периодът на пълноводие започва от началото на януари и свършва в края на април, следван от период на пролетно понижаване на стойностите на оттока през май и юни. Периодът на маловодие започва в началото на юли и продължава до края на септември. От началото на октомври до края на годината започва период на есенно повишаване на оттока, вследствие увеличаването на валежите и намаляване на изпарението. Максимумът на речния отток на р. Велека се проявява през февруари, а минимумът през септември. През зимните месеци – октомври, януари и февруари преминават 70 % от годишната водна маса. Годишният отток на Велека варира от 323.5 млн. m³ в средновлажна година до 195 млн. m³ в суха година.

Карстовият характер на планинските образувания създава условия за множество извори на територията на общината. По-значими са около 50 от тях, като повечето са свързани с исторически събития, легенди и предания (Трите хриса, Буков извор, Габровия извор, Св. Марина, Дядомилушево врисле, Наков кладенец, Сколчаново кладенче и др.).

Община Царево притежава 1 язовир и 1 микроязовир – публична общинска собственост.

Общината не разполага със значителни водни площи. Тези територии заемат около 0.93 % от общата площ на общината. Делът е по-нисък в сравнение с този за страната – 1.8 % и за Бургаска област – 2.3 %. Причина за това е разположението на територията напречно на водните течения.

Басейнова Дирекция за управление на водите Черноморски район е изготвила предварителна оценка на значителния потенциален риск от наводнения за своя район.

По-долу е представена карта с нанесени райони със значителен потенциален риск от наводнения в община Царево (Проект на ПУРН в Черноморски район за басейново управление на водите 2016 – 2012 г.).

• 
  Химично състояние на повърхностните води
  

За повърхностните водни тела на територията на РИОСВ-Бургас не са идентифицирани източници на замърсяване с приоритетни вещества и затова не е провеждан мониторинг по тези вещества.

Оценката на екологичното състояние/потенциал на повърхностните водни тела се извършва по класификационна система за биологични и физико-химични елементи за качество и стандарти за качество на околната среда за химични елементи и специфични замърсители, включени в Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води.

Екологичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в пет класа: отлично, добро, умерено, лошо и много лошо.

Екологичното състояние на водите от речен басейн „река Велека“ и речен басейн „река Резовска“ е добро (Оценка на актуалното състояние на водите в Черноморски басейнов район за 2013 г.).

• 
  Води за питейно-битово водоснабдяване
  

Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) Царево е с изградени всички съоръжения за пречистване, включително за отстраняване на биогенни елементи азот и фосфор. ПСОВ зауства в река Попска на около 1000 m след мястото на заустване в Черно море. В ПСОВ постъпват за пречистване отпадъчните води от град Царево, къмпинг „Арапя“ и в.с. „Оазис“. През 2014 г. няма превишения на ИЕО.

В изградената за канализационната система ПСОВ в с. Лозенец се отвеждат за механично и биологично пречистване отпадъчните води от с. Лозенец и в.с. „Лозенец”. Пречистените отпадъчни води, след пречиствателните съоръжения, се отвеждат посредством колектор на 800 m в посока югозапад и се заустват в дере в местността „Хаджи Яне“, на 50 m от преливника на микроязовир. Дължината на дерето от мястото на заустване до бреговата ивица е 1 500 m. Станцията е без необходимите съоръжения за отстраняване на азот и фосфор. През летния сезон ПСОВ е претоварена и не е в състояние да пречиства постъпващите количества отпадъчни води до необходимата степен, което води до превишения на ИЕО, определени в разрешителното за заустване. В резултат, през 2014 г. е констатирано превишение на ИЕО по показатели общ азот, неразтворени вещества, БПК₅, ХПК, азот амониев и азот нитритен.

Степента на изграденост на канализационната мрежа на селото е около 60 %. Изграден е експериментален пречиствателен модул, но до този момент не е пуснат в експлоатация. Към настоящия момент водите от населеното място се заустват непречистени в Черно море, в район на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води. Заустването се осъществява без изискващото се съгласно Закона за водите разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, във връзка с което през 2014 г. са предприети административно-наказателни мерки.

Към настоящия момент водите от населеното място се заустват непречистени в Аязменско дере, вливащо се в Черно море. Изградената пречиствателна станция за отпадъчните води от канализационната система - експериментален пречиствателен модул, не е въведен в експлоатация и не функционира.

Непречистените отпадъчни води се заустват в Черно море, на 1 km югоизточно от града. Отредена е площадка за изграждане на ПСОВ. Има разработен работен проект: „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Ахтопол“, включващ изграждане на ПСОВ, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводната мрежа. След изграждане на ПСОВ - Ахтопол пречистените води ще се заустват гравитачно, тръбно, брегово, след ПСОВ в дере, вливащо се в Черно море на около 500 m, дясно преминаващо от площадката на ПСОВ, местност „Аероплана“. През 2014 г. има превишение на ИЕО по показатели: азот амониев, азот нитритен, БПК₅, екстрахируеми вещества и анионактивни детергенти.

На територията на община Царево има и ЛПСОВ - канализационна система на хотелски комплекс „Лазурно море”, в землището на с. Лозенец. Пречистените в ЛПСОВ отпадъчни води от канализационната система се заустват в сухо дере от водосбора на река Дяволско блато (Караагач). Обектът работи сезонно. През 2014 г. са констатирани превишения на ИЕО, определени в разрешителното за заустване по показатели: неразтворени вещества, БПК₅ и ХПК.

На територията на община Царево попадат следните зони за защита на водите:

• 
  Зони за защита на водите, предназначени за питейно – битово водоснабдяване от повърхностни и подземни води по чл. 119а, ал. 1 от ЗВ:
  

• 
  Зони за защита с води за къпане, които са открити водни площи, използвани масово от хората за къпане – море, язовири, реки, езера, съгласно изискванията на чл. 135, ал. 1 от ЗВ, Директива 2006/7/ЕО и Наредба № 5 за управление на качеството на водите за къпане:
  

• 
  Зони, в които водите са чувствителни към биогенни елементи, включващи чувствителни и уязвими зони:
  

• 
  Зони за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване (защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000):
  

• 
  Защитена зона „Босна“ с код BG0000208 за опазване на природните местообитания – в защитената зона попадат водни тела с код BG2IU400L1011, BG2IU400R012, BG2IU400R1010, BG2IU600R013, BG2IU800R015;
  
• 
  Защитена зона „Караагач“ с код BG0000143 за опазване на природните местообитания – в защитената зона попада водно тяло с код BG2IU600R013;
  
• 
  Защитена зона „Странджа“ с код BG0001007 за опазване на природните местообитания;
  

Водният потенциал на община Царево се формира от повърхностно течащите води. Реките на територията на общината принадлежат към Черноморския водосборен басейн. С най-голямо значение от реките, които преминават през общината, са Велека и Резовска.

Оттокообразуващите фактори за Велека са относително благоприятни. Висок модул на оттока – над 5 l/s/km² се наблюдава почти в целия водосбор на реката над с. Кости. Нейният годишен отток варира от 323.5 млн. m³ в средновлажна година до 195 млн. m³ в суха година.

Като цяло общината не разполага със значителни водни площи. Причина за това е разположението на територията напречно на водните течения.