Заключителен доклад
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІІ. Преподаването на правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката по прилагането й в българските висши училища
- 1. Преподаване на правата на човека като самостоятелна дисциплина
- 2. Преподаване на правата на човека в рамките на основните задължителни правни дисциплини
- 3. Други дисциплини и магистърски програми, свързани с правата на човека
- 4. Препоръчвана литература за подготовка
ІІ. Целта и подходътНачинът на преподаване на ПЧ е до голяма степен въпрос на академична автономия, а що се отнася до професионалното обучение – на преценка от страна на съответните професионални структури. Безспорно е обаче, че властите имат задължението да осигурят спазване на ангажиментите, поети от България по международните договори за ПЧ. Средство за изпълнение на задължението по чл. 1 от ЕКПЧ за ефективно прилагане на установените от Конвенцията и юриспруденцията на ЕСПЧ стандарти е и предоставянето на адекватно университетско образование и професионално обучение. Както се изтъква в Препоръка (2004)4, релевантно е образованието и по специалности като „Публична администрация“, „Социално дело“, „Европеистика“. Проучването ни обаче се фокусира върху преподаването на правата на човека (ПЧ) в специалността „Право“ и относимите специалности в Академията на МВР, поради неговото основно значение. За да се установи как ПЧ и в частност ЕКПЧ и практиката на Съда в Страсбург по прилагането й се изучават в специалността „Право“ в РБ и как се проверяват придобитите знания, бяха проучени учебните планове на всички български университети, които имат юридически факултети, учебните програми и изпитните конспекти за основните релевантни дисциплини, както и конспектите за държавните изпити. Данните бяха събрани от сайтовете на съответните университети, а в някои случаи и чрез запитвания до преподаватели в тях. Беше проучено и преподаването на ПЧ в Академията на МВР, тъй като познаването на материята и спазването на установените международни стандарти в тази област е съществено при упражняването на професиите, за които тя подготвя специалисти. За да се установи дали и до каква степен за придобиване на юридическа правоспособност, за първоначално назначаване за съдия и прокурор и за вписване като адвокат се изискват придобити в рамките на университетското образование по право или в последващи подготвителни и други обучения знания по ПЧ, бяха проучени и конспектите за съответните изпити. Проведената кръгла маса имаше за цел дискусия сред пряко ангажираните в обучението по ПЧ, резултатите от която да се съобразят при изготвянето на окончателните заключения и препоръки в настоящия доклад и те да бъдат представени и обсъдени на заключителната конференция, предвидена по проекта, с участието на компетентните държавни органи. Българските участници в кръглата маса допринесоха за уточняване и допълване на събраните данни, споделиха вижданията си за дефицитите и усъвършенстването на преподаването на правата човека, и в частност на ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ, които са отразени в този окончателен доклад. Като основа за проведената дискусия беше проучено и как ЕКПЧ и практиката на Съда в Страсбург по прилагането й се преподават другаде в Европа. Проучването беше осъществено чрез събиране на достъпна в интернет информация и чрез контакти с представители на академичните среди, които попълниха въпросник. От изложенията на чуждестранните участници, които любезно се отзоваха на поканата ни за кръглата маса, получихме и по-подробни данни за Европейския университет „Виадрина“ във Франкфурт на Одер, Варшавския университет и университета в Олoмоуц, както и по-общо за преподаването на ПЧ съответно в Германия, Чехия и Полша. Проучването нямаше за цел изчерпателност, а по-скоро събиране на примери от други европейски страни. Едно изчерпателно и задълбочено сравнително изследване изисква капацитет, с какъвто не разполагат нито Фондация „Български адвокати за правата на човека“, нито вероятно който и да било отделен университет. С направените проучвания обаче, след допълването на събраните данни и заключенията в резултат на работата на кръглата маса, се надяваме да допринесем за идентифицирането както на добри практики, така и на съществуващи дефицити и проблеми и за привличане вниманието на правната общност и властите върху необходимостта от промени в регламентацията и други подходящи мерки, което ще е от помощ и в бъдещите проекти на Съвета на Европа за подпомагане на страните членки в усъвършенстването на университетското образование по Конвенцията и практиката по прилагането й. ІІІ. Преподаването на правата на човека и в частност ЕКПЧ и практиката по прилагането й в българските висши училищаА. В юридическите факултети (ЮФ)В таблицата са изложени данните, събрани от проучените учебни планове, учебни програми и изпитни въпросници на деветте български университета с ЮФ – Софийски университет „Св. Климент Охридски” (СУ), Нов български университет (НБУ), Университет на национално и световно стопанство (УНСС), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” (ПУ), Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий” (ВТУ), Русенски университет „Ангел Кънчев” (РУ), Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (ЮЗУ), Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” (ВСУ) и Бургаски свободен университет (БСУ). Поставените в някои клетки тиренца означават, че не са намерени данни.
1. Преподаване на правата на човека като самостоятелна дисциплинаУчебните планове на университетите с ЮФ показват, че в специалността „право“ навсякъде ПЧ се преподават в отделни курсове. Единственото българско висше училище с ЮФ, в което самостоятелната дисциплина „Права на човека“ е задължителна, е ПУ. Останалите университети не са упражнили правото си по чл. 7, ал. 4 от Наредбата да въведат тази дисциплина като задължителна и в седем от тях тя е избираема, а във ВТУ – факултативна. Хорариумите варират между 15 и 45 часа лекции и извънаудиторни занимания, които се изразяват в самостоятелна работа в библиотека или с ресурси. Единствено в БСУ се провеждат семинарни занятия за студентите редовно обучение. Оценката се формира само от изпита, с изключение на БСУ, където се взема предвид и участието в дискусиите по време на семинарните занятия и подготвена писмена работа по предварително поставена задача. В ЮЗУ също е посочено, че се взема предвид текуща оценка. По правило се преподават природата на ПЧ и класификациите им, философските и исторически развития, които нерядко се разглеждат и по конституционно право, универсалните и регионални системи за защита. ЕКПЧ и ЕСПЧ са застъпени в различна степен. В дисциплината „Правата на човека“ в СУ те се разглеждат в 12 от общо 30-те учебни часа лекции (9 за задочно обучение). Така им е отредено относително голямо място в сравнение например с УНСС, където са предмет всичко на всичко на темите „Обща характеристика и структура на ЕКПЧ“ и „Органи и процедури за разглеждане на жалби по чл. 33 и 34 от ЕКПЧ. Съвещателни мнения по чл. 47 от ЕКПЧ“ от общо 20 предвидени теми. Ясно е обаче, че и в СУ за толкова време не може да се навлезе в по-задълбочен анализ на съдържанието на отделните права и свободи и практиката на ЕСПЧ. След общия преглед на Конвенцията и на организацията на Съда, за това остават 6 часа, от които два за процедурата. При това положение за нас е съмнително постижима целта, заявена в учебната програма, студентите второкурсници да придобият „умения да разбират, анализират и коментират съдебни решения, свързани с темата“, както и „да работят самостоятелно с актовете по защитата на правата на човека“ и „да правят анализ на казуси, свързани с нарушаване на правата на човека“. В ПУ ЕКПЧ се разглежда най-общо – създаване и механизъм на прилагане, а на практиката на Съда е отделена една тема. С тази за Протокол № 12, посветените на Конвенцията теми са три от общо 27. В НБУ се преподава дисциплината „Основни права на гражданите и тяхната защита“, която обсъжда отделните права, но изглежда с насоченост по-скоро към конституционните, отколкото към международноправните гаранции. Във ВТУ на Конвенцията и Съда са посветени половината от общо 20-те теми и в четири от тях се разглеждат правото на живот, забраната за изтезания, правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на мисълта, съвестта и религията. В РУ всички права по Конвенцията и протоколите към нея се разглеждат в четири от общо 19-те теми и въобще не се застъпва процедурата пред Съда. В ЮЗУ Конвенцията е предмет на една тема и Съдът – на две от общо 24, но там лекционните часове са най-много. Във ВСУ на Конвенцията е посветена една от 18-те теми и една на практиката Съда. Задълбочен анализ на правата по Конвенцията всъщност се извършва единствено в дисциплината в БСУ, която е съсредоточена само върху ЕКПЧ и включва по-детайлно изучаване на практиката на Съда, като се провеждат и семинарни занимания. Разнообразни са възприетите решения относно времето за преподаване на самостоятелната дисциплина в петгодишното обучение по право, но по-често то се осъществява през първите две години. Поставя се въпросът доколко към този момент студентите са придобили знания по основните правни дисциплини, позволяващи ефективно усвояване на стандартите относно отделните права, които касаят изключително разнообразни материалноправни въпроси, а също и по процесуалната материя, преподавана в края на обучението по право. Наред с хорариумите, формите на обучение и съдържанието на съответните курсове, това дава информация и доколко тази дисциплина наистина може да осигури на желаещите студенти допълнителни специализирани познания по ПЧ и в частност ЕКПЧ и практиката по прилагането й, както предвижда т. 2 от ДР § 1 на Наредбата по отношение на избираемите дисциплини. Налага се извод, че в големия брой ЮФ на практика тя осигурява само най-общи познания, т.е. е по-скоро въвеждаща в материята. Подобно въвеждане е положително и ценно, но само по себе си не може да осигури адекватна подготовка на бъдещите юристи да прилагат международните договори, и по-специално ЕКПЧ. На кръглата маса преподавателите по правата на човека от Чехия и Полша изразиха становище, че изучаването на ПЧ в началото на юридическото образование е по-подходящо, защото те са донякъде самостоятелна материя, в смисъл че за прилагане на международните стандарти се изисква по-скоро познаване на практиката – основно на ЕСПЧ, отколкото на националното право, за което винаги може да се направи справка, а от друга страна така у студентите отрано се създава чувствителност към проблематиката и мислене в светлината на ПЧ, което е полезно по-нататък при изучаването на основните правни дисциплини. Като аргумент за изучаването на ПЧ в първите курсове представителите на НБУ посочиха и обстоятелството, че в последните курсове натовареността на студентите е много голяма и започва предимно подготовката за държавните изпити, които не включват международно и европейско право – според доц. д-р Катерина Йочева пропуск, който следва да бъде запълнен в бъдеще, и който води до затихване на интереса към материята в края на юридическото образование. Освен това те предвиждат в НБУ от следващата година в горната част на курсовете на обучение да започнат три специализации и смятат, че може да се обсъди темата по ПЧ да бъде застъпена по-сериозно и в някоя от тях. По въпроса дали е по-добре този специален предмет да е задължителен или избираем, на кръглата маса чешкият преподавател изрази становище, че що се отнася до мотивацията на студентите няма голяма разлика при задължителните и избираемите курсове. Предимството на задължителното изучаване според неговите наблюдения се губи при липсата на мотивация на студентите да се занимават сериозно, но пък при избираемите предмети мотивацията им често е свързана с това кой предмет изисква по-малко подготовка. Според нас тези въпроси трябва да се разглеждат и решават в светлината на целия учебен план, така че в рамките на задължителните дисциплини да се получи както солидна базисна подготовка по ПЧ и в частност ЕКПЧ, така и по-задълбочено познание чрез хоризонталното преподаване на относимата материя във всяка дисциплина. По този начин университетското образование трябва да осигури необходимия минимум знания и умения, за да бъдат бъдещите юристи в състояние да прилагат в работата си международните договори по ПЧ като част от вътрешното ни право и особено ЕКПЧ, в светлината на практиката на Съда в Страсбург. Наред с това университетите трябва да бъдат стимулирани да въвеждат още по-широко и избираеми предмети за допълнителна специализация в материята, а за желаещите да разширят и задълбочат познанията си и по-нататък – да предлагат специализирани програми за завършили юристи.
б) Беше проучено и до каква степен Конвенцията и практиката по прилагането й се изучават в рамките на дисциплината „Право на Европейския съюз“ (ПЕС), която съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата е сред задължителните учебни дисциплини в специалността „Право“. Хартата на основните права на ЕС представлява част от преподаваната в тази дисциплина материя, а повечето права и свободи, които тя гарантира, съответстват на тези по ЕКПЧ и техният смисъл и обхват са същите като дадените им в Конвенцията (чл. 52, § 3 от Хартата), т.е. следва да се тълкуват и прилагат в светлината на практиката на ЕСПЧ. От учебните програми по този предмет в юридическите факултети се установява обаче, че на основните права като цяло се отделя незначително място и рядко от тях личи да се разглежда ЕКПЧ. в) Що се отнася до другите основни задължителни дисциплини, бяха проучени, доколкото са разполагаеми на сайтовете на съответните ЮФ или ни бяха предоставени, учебните програми по Наказателно право и процес, Административно право и процес, Граждански процес, Семейно право. Това, разбира се, не са единствените дисциплини, в които се разглеждат относими към ПЧ въпроси, но те включват материя, тясно свързана с права и свободи, гарантирани както от основните универсални международни договори, така и от ЕКПЧ, и в тази материя има натрупана огромна практика на ЕСПЧ, поради което тя не може да бъде усвоена пълно от бъдещите практикуващи правници без преподаването й в нейната светлина. Единствено в някои от учебните програми по Наказателен процес е предвидено изрично, че преподаването на материала се извършва в светлината на стандартите по Конвенцията. Така според учебната програма на СУ въпросите в материята по доказването и гаранциите за справедлив съдебен процес се разглеждат с оглед на практиката на ЕСПЧ, но в конспекта няма поставени и в тази светлина въпроси. В БСУ наред с тези въпроси е включена и обща тема „Същност и задачи на наказателния процес и съответствието му с международните актове по защита правата на човека (ЕКПЧ, Международният пакт за граждански и политически права, Всеобщата декларация за правата на човека и др.)“. В останалите ЮФ учебните програми и конспектите не съдържат указания за преподаване и изпитване в светлината на ЕКПЧ и практиката по нея. Макар липсата на изрични указания в учебните програми или конспектите да не означава непременно, че материята не се изучава в тази светлина, нарочното и последователно предвиждане на преподаване и изпитване по съответните дисциплини, което включва международните стандарти по ПЧ, в т.ч. ЕКПЧ и съответните принципи и критерии, изведени в практиката на ЕСПЧ, би изключило зависимостта от добрата воля на преподавателя, а би съдействало и за ефективното упражняване на контрол в рамките на системата за оценяване и поддържане качеството на обучението. Участници в кръглата маса от ПУ споделиха становището ни, че е особено важно всеки от преподавателите в отделните отрасли да преподава текстовете от Конвенцията, които се отнасят към съответната материя, и практиката на ЕСПЧ по тях, още повече че има и много български дела, които предоставят обилен материал за разглеждане. Разбира се, тук се поставя и въпросът за адекватната подготовка на преподавателите по съответните дисциплини в тази материя, включително доколко се поддържат в течение на постоянно развиващата се практика на ЕСПЧ. Наличието на проблем в това отношение бе потвърдено на кръглата маса от представители на ПУ и ВСУ. Част от проблема са и съществуващите пречки да бъдат привличани гост-лектори – разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за единните изисквания, които позволяват единствено за факултативните дисциплини изключение от изискването лекционните курсове да се провеждат само от хабилитирани преподаватели или такива с образователна и научна степен „доктор“ в съответната научна специалност. Това ограничава, според нас неоправдано, възможността за преодоляване на съществуващия дефицит чрез привличане в преподаването на български и чуждестранни практикуващи правници и други експерти с доказани познания в областта и е проблематично особено когато учебните форми се свеждат само до лекции. Споделяме вече изразяваното мнение4, че изричното нормативно уреждане на възможност такива лектори да се използват и в задължителните правни дисциплини би способствало за безспорно необходимото засилване на практическата насоченост на преподаването. Както прикани на кръглата маса г-жа Милена Коцева, директор на Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ“ на МП, трябва да бъде ползван например капацитетът на бивши и ад хок български съдии от ЕСПЧ, които при това често имат и значителен опит в обучение по правата на човека, а също така и на самите правителствени агенти. В тази връзка проф. Петър Христов, декан на ЮФ на ВСУ, постави и въпроса за подхода към осигуряване качество на образованието и изрази становище, че у нас за съжаление той е изцяло административен, а не предприемачески, икономически, така че се търсят „точки“ (при акредитирането на ВУЗ), а не качество. По негово мнение регулацията е тежка, множеството количествени показатели, установени в Закона за висшето образование, Наредбата за единните изисквания и накрая в приетата от Националната агенция за оценяване и акредитация „Критериална система за институционална акредитация“ – за задължителни дисциплини, за брой хабилитирани преподаватели, в съчетание с измерителите за осигуряването му, свързани с възрастта на преподавателите на основен трудов договор, са твърде ограничителни и понякога необясними. Споделяме опасенията от прекомерната регулация и тежест, придавана на количествени показатели. Философията на критериалната система е да намали субективния елемент, който се проявява при липсата на ясно дефинирани и достатъчно детайлно диференцирани показатели за оценка на съответната сфера, но фиксираните количествени измерители винаги крият риск от механичност на преценката. Нормативният минимум от хабилитирани преподаватели е въведен като институционална гаранция за осигуряване на високо качество на преподаването. В това отношение напредналата възраст на преподавателите едва ли е заплаха, по-голяма от тази стремежът на университетите да постигнат висок измерен резултат, за да покрият критериите, да доведе до снижаване на изискванията за хабилитиране. Такава тенденция се наблюдава след приемането на Закона за развитие на академичния състав. От влизането му в сила рязко и в пъти нарасна броят на специалистите от различни области, получили научни степени и звания, тъй като бе дадена възможността на всички ВУЗ при много облекчени условия и изисквания да обявяват конкурси за доценти и професори, в сравнение с отменения Закон за научните степени и звания. 3. Други дисциплини и магистърски програми, свързани с правата на човекаНаред с горните основни самостоятелни дисциплини, в които се преподават ПЧ, учебните планове съдържат и други тясно свързани с тях предмети. Така например в СУ се преподават избираемите дисциплини „Организация на правозащитните институции“ (на ЕСПЧ са посветени два от 30 ч. лекции), „Правен режим на класифицираната информация“ – също и ВСУ), „Екологично право“ (също и в НБУ, ЮЗУ, РУ, ВСУ, БСУ), както и задължителната „Информационно право“; в НБУ – избираемите „Международно правораздаване“ (също и в БСУ), „Полицейско право“ (също и в ЮЗУ, ПУ, РУ, ВСУ), „Правно регулиране на електронните медии“, „Бежанско право“ (също и в ПУ); в ЮЗУ – избираемите „Защита правата на детето“ (също и в ПУ, РУ), „Миграционно и бежанско право“ (също и в БСУ); в ПУ – избираемите „Конституционно правосъдие“ (също и в РУ), „Международно наказателно право“ (също и в РУ, ВСУ), „Медицинско право“, „Полицейско разузнаване“, факултативните „Равенство във възможностите и актуална джендър проблематика“, „Правен режим на регионалните международни организации“, „Международноправни средства за борба с тероризма“; в БСУ – избираемата „Медийно право“ и др. За отбелязване е обаче, че и от техните учебни програми далеч невинаги става ясно дали и доколко материята се разглежда в светлината на ЕКПЧ или на решенията на ЕСПЧ, въпреки че по много от застъпените въпроси съществува значима практика. На кръглата маса участниците от НБУ допълниха, че там Конвенцията се изучава и в дисциплината „Външна политика“, която е задължителна и се преподава в първи курс, като активната подготовка и участие на студентите се осигурява и чрез презентации, които правят член по член от Конвенцията. В рамките на 30-те часа, дадени за самостоятелна подготовка по Международно право, от няколко години се възлага анализ на решения от практиката на Съда. Бе посочено също, че в този университет се четат и общообразователни курсове – едносеместриални или двусеместриални, в някои от които също се преподава материята по правата на човека, като се изхожда от разбирането, че е добре не само юристите, но и останалите студенти да придобиват информация в тази сфера, както и че има съпътстващи дисциплини с такива курсове, които техните студенти записват най-вече като втора специалност – примерно „Правна система и правна защита в ЕС“, с 30 часа, посветени само на системата съгласно Конвенцията и допълващите актове. В ЮЗУ се провежда проект, чиято цел е да се апробира нова учебна дисциплина, свързана с борбата срещу трафика на хора. От ЮЗУ бе подчертано и че дисциплината „Защита правата на човека“ се изучава не само в специалност „Право“, но и в „Международни отношения“, „Европеистика“ и „Публична администрация“. Така е и в СУ, НБУ и други български университети и това е за отбелязване, въпреки че, както бе посочено по-горе, нашето изследване бе фокусирано върху преподаването на ПЧ в специалността „Право“. СУ участва в Европейската магистърска програма по ПЧ и демократизация“ (E.MA). 4. Препоръчвана литература за подготовкаИзвършеното проучване показва и недостиг на актуални източници в препоръчваната в изпитните въпросници литература по ПЧ. Например често се препоръчват „Правата на човека в света днес“ на А. Х. Робертсън и Дж. Г. Мерилс – издание от 1994 г., което отдавна не е „днес“, както и „Европейска конвенция за правата на човека – теория и практика“ на П. Ван Дайк и Г. Х. ван Хууф от 2000 г., която има последващо актуализирано издание. Препоръчвани учебници, монографии и студии от български автори, които застъпват практиката по Конвенцията, също често са доста остарели. Такива издания, разбира се, не са загубили стойност в много основни аспекти и затова минусите, които присъствието на по-стари източници носи в критериалната система за програмна акредитация, едва ли са оправдани във всеки един случай. По същия начин големият относителен дял на учебници и публикации от последните 5 години като измерител не отчита дали са стойностни или не. Но материята по правата на човека е динамична и със сигурност е необходимо използването на съвременна литература. Очевидно съществува проблем с разполагаемостта на актуална преводна литература, отразяваща последните развития в тълкуването и прилагането на ЕКПЧ и промените в процедурата, а също и необходимост от стимулиране на изследвания и публикации в тази област от българската академична и по-общо правна общност. В това отношение следва да се приветстват трудове като „Теория и практика на съдебното производство по наказателни дела. Състезателността в светлината на ЕКПЧ“ на Ивайло Цонков – издателство „Сиела“, 2014 г., или „Семейният кодекс – Приложен коментар“ на авторски колектив, ИК Труд и право, 2015 г., в който редица въпроси ( напр. осиновяване, отношения между родители и деца) са анализирани в светлината на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти. Както посочи на кръглата маса г-жа Милена Коцева, за актуализиране на учебните програми по ПЧ в университетите и за улесняване на преподавателите в хоризонталното им преподаване ще допринесе и подготвяният от министерството в рамките на проект, отново финансиран от Норвежкия правен механизъм, български превод на реномираното и актуално издание на University of Oxford на труда на Харис, О`Бойл и Олбрик по Конвенцията, който ще бъде в тираж от 1000 бройки и ще бъде разпространен безвъзмездно сред всички ЮФ. Каталог: wp-content -> uploads -> 2015 2015 -> Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ 2015 -> Правила за изменение и допълнение на Правила за търговия с електрическа енергия Съществуващ текст 2015 -> 120 Основно училище “Георги С. Раковски” София 2015 -> Премиерният сериал Изкушение от 12 октомври по бтв lady 2015 -> Агнешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 г 2015 -> Пилешко месо седмична справка: средни цени за периода 7 14 януари 2015 г 2015 -> Бяла кристална захар седмична справка: средни цени за периода 7 – 14 януари 2015 Г Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|