Таблица 2.2.7.2.3.5: Допустими гранични стойности за масата на партида за изключения от изискванията за опаковки, съдържащи разпадащ се материал

Таблица 2.2.7.2.4.1.2: Граници на активността за освободени опаковки

3. 
   Радиоактивен материал, който се съдържа или е включен като компонент на инструмент или друго произведено изделие, може да бъде класифициран под UN No. 2911 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА - ИНСТРУМЕНТИ или ИЗДЕЛИЯ при условие, че:
   

1. 
   Радиационното ниво на 10 см, от която и да е точка на външната повърхност, на който и да е неопакован инструмент или изделие, е не по-голямо от 0.1 mSv/h; и
   

2. 
   Всеки инструмент или произведено изделие носи маркировка "РАДИОАКТИВНО" освен:
   

1. 
   луминесцентните броячи или уреди;
   

2. 
   потребителски продукти, които или са получили регулаторно одобрение съгласно 1.7.1.4 (d) или поотделно не надвишават границата на активност за освободен товар в Таблица 2.2.7.2.2.1 (колонка 5), при условие, че тези консумативи се превозват в опаковка, която има маркировка „РАДИОАКТИВНО“ на вътрешната си страна, поставена така, че при отваряне на опаковката да е видно предупреждението за наличие на радиоактивен материал; и
   

3. 
   Активният материал е изцяло капсулован в неактивни (приспособление, изпълняващо единствено функцията да съдържа радиоктивни материали, не трябва са се счита за инструмент или произведено изделие); и
   

4. 
   Допустимите гранични стойности, посочени в колони 2 и 3 на Таблица 2.2.7.2.4.1.2 са спазени за всеки отделен предмет и съответно всеки пакет.
   

4. 
   Радиоактивен материал с активност, която не превишава допустимата стойност, посочена в колона 4 от Таблица 2.2.7.2.4.1.2, може да бъде класифициран под UN No. 2910 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА - ОГРАНИЧЕНО КОЛИЧЕСТВО МАТЕРИАЛ при условие, че:
   

1. 
   опаковката задържа своето радиоактивно съдържание при нормални условия на превоз; и
   

2. 
   опаковката е обозначена с текста "РАДИОАКТИВНО" на вътрешна повърхност по такъв начин, че предупреждението за наличието на радиоактивен материал да е видимо при отваряне на опаковката.
   

5. 
   Празна опаковка, която преди това е съдържала радиоактивен материал с активност не надвишаваща пределно допустимата стойност, определена в колона 4 на Таблица 2.2.7.2.4.1.2 може да се класифицира под UN No. 2908 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА - ПРАЗНА ОПАКОВКА, при условие че:
   

1. 
   тя е в добро състояние и сигурно затворена;
   

2. 
   външната повърхност на какъвто и да е уран или торий в структурата му е покрита с неактивен защитен материал, изработен от метал или друг здрав материал;
   

3. 
   когато средната стойностна нивото на вътрешно, нефиксирано замърсяване, надхвърля 300 cm², не превишава:
   

1. 
   400 Bq/cm² за бета и гава излъчватели и слаботоксични алфа-излъчватели; и
   

2. 
   40 Bq/cm² за всички останали излъчватели; и
   

4. 
   всички етикети, които може да са били изложени на нея в съответствие с 5.2.2.1.11.1, вече не се виждат.
   

6. 
   Изделия произведени от природен уран, обеднен уран или природен торий и изделия, в които единственият радиоактивен материал е необлъчен природен торий, може да бъдат превозвани под UN No. 2909 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, ОСВОБОДЕНА ОПАКОВКА - ИЗДЕЛИЯ, ПРОИЗВЕДЕНИ ОТ ПРИРОДЕН УРАН или ОБЕДНЕН УРАН или ПРИРОДЕН ТОРИЙ, при условие че външната повърхност на урана или тория е капсулована в неактивен защитен материал, изработен от метал или друг здрав материал.
   

2. 
   Класификация като Материал с ниска специфична активност (LSA)
   

3. 
   Класификация като Повърхностно замърсен предмет (SCO)
   

Радиоактивен материал може да бъде класифициран като SCO, ако са изпълнени условията на 2.2.7.2.3.2.1 и 4.1.9.2 .

4. 
   Класификация като Опаковка от Тип А
   

Опаковките, съдържащи радиоактивен материал, могат да бъдат класифицирани като опаковки от Тип А, при условие, че са изпълнени следните условия:

1. 
   за радиоактивен материал от особен вид - A₁; или
   

2. 
   за всеки друг радиоактивен материл - A₂.
   

За смеси от радионуклиди, чиито идентичности и съответни активности са известни, се прилага следното условие към радиоактивното съдържание на пакет от тип А:

където B(i) е активността на радионуклид i като радиоактивен материал от особен вид;

5. 
   Класификация на уранов хексафлуорид
   

Уранов хексафлуорид се причислява единствено към UN №. 2977 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, УРАН ХЕКСАФЛУОРИД, ДЕЛЯЩ СЕ, или 2978 РАДИОАКТИВЕН МАТЕРИАЛ, УРАН ХЕКСАФЛУОРИД, неделящ се или делящ се - освободен.

1. 
   Опаковките, съдържащи уранов хексафлуорид не трябва да съдържат:
   

1. 
   маса от уранов хексафлуорид, различна от разрешената за дизайна на опаковката;
   

2. 
   маса уранов хексафлуорид, по-голяма от стойност, която би довела до незапълнена част от обема по-малка от 5% при максималната температура на опаковката, указана за промишлените системи, където трябва да бъде използвана опаковката; или
   

3. 
   уранов хексафлуорид, освен в твърда форма или при вътрешно налягане над атмосферното налягане, когато се представи за превоз.
   

6. 
   Класификация като опаковки от Тип B(U), Тип B(M) или Тип C
   

1. 
   Опаковки, които не са класифицирани по друг начин в 2.2.7.2.4 (2.2.7.2.4.1 до 2.2.7.2.4.5) трябва да се класифицират съгласно свидетелство за одобрение от компетентния орган за опаковката, издадено от държавата по произход на дизайна.
   

2. 
   Опаковката може да се класифицира като Тип B(U) само, ако не съдържа:
   

1. 
   активности, по големи от разрешените за дизайна на опаковката;
   

2. 
   радионуклиди, различни от разрешените за дизайна на опаковката; или
   

3. 
   съставки във форма, или физическо или химично състояние, различно от разрешените за дизайна на опаковката;
   

както е посочено в свидетелството за одобрение.

3. 
   Опаковката може да бъде класифицирана като Тип B(M) само, ако не съдържа:
   

1. 
   активности, по-големи от разрешените за дизайна на опаковката;
   

2. 
   радионуклиди, различни от разрешените за дизайна на опаковката; или
   

3. 
   съставки във форма или физично или химично състояние, различно от разрешеното за дизайна на опаковката;
   

както е посочено в свидетелството за одобрение.

4. 
   Опаковката може да бъде класифицирана като опаковка от Тип С, само, ако не съдържа:
   

1. 
   Активности, по големи от разрешените за дизайна на опаковката;
   

2. 
   Радионуклиди, различни от разрешените за дизайна на опаковката; или
   

3. 
   Съставки във форма или физично или химично състояние, различно от разрешените за дизайна на опаковката;
   

както е посочено в свидетелството за одобрение

9. 
   Изменя се както следва : "2.2.9.1.9 (Запазено)".
   

9. 
   Изменя се както следва:
   

"2.2.9.1.10 Вещества опасни за околната среда (водна среда)

1. 
   Общи определения
   

1. 
   Веществата опасни за околната среда включват (освен всичко друго), течни или твърди замърсяващи водната среда вещества и разтвори и смеси от тези вещества (като препарати и отпадъци).
   

За целите на 2.2.9.1.10, "вещество" означава химични елементи и техни съединения в естествено състояние или получени чрез какъвто и да е производствен процес, включително каквато и да е добавка, необходима за запазване на стабилността на продукта и всякакви примеси, произтичащи от използвания процес, но с изключение на какъвто и да е разтворител, който може да бъде отделен без да се засяга стабилността на веществото или да се изменя неговия състав.

2. 
   Водната среда може да бъде разглеждана от гледна точка на водните организми, които живеят във водата и водната екосистема, от която те са част³. Поради това, основата за установяване на опасността е водната токсичност на веществото или сместа, въпреки че това може да се промени от допълнителна информация за разлагането и бионатрупването.
   

3. 
   Въпреки че следващата класификация е предназначена за прилагане спрямо всички вещества и смеси, признава се, че в някои случаи, напр. метали или малко разтворими неорганични съединения, са необходими специални указания⁴.
   

4. 
   Следните определения се прилагат за съкращения или понятия, използвани в този раздел:
   

• 
  BCF: фактор на биоконцентрация;
  
• 
  BOD: биохимична потребност от кислород;
  
• 
  COD: химична потребност от кислород;
  
• 
  GLP: добри лабораторни практики;
  
• 
  EC₅₀: ефективната концентрация на веществото, която предизвиква 50% от максималната реакция;
  
• 
  ErC₅₀: EC₅₀ от гледна точка на намаляването на растежа;
  
• 
  K_ow: коефициент на съотношение октанол/вода;
  
• 
  LC₅₀ (50% летална концентрация): концентрацията на субстанция във вода, която причинява смъртта на 50% 50% (половината) в група от опитни животни;
  
• 
  L(E)C₅₀: LC₅₀ или EC₅₀;
  
• 
  NOEC: концентрация при която няма видими ефекти;
  
• 
  Насоки за изпитания на ОИСР: Насоките за изпитвания, публикувани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
  

2. 
   Определения и изисквания във връзка с данните
   

1. 
   Основните елементи за класифициране на ваществата, опасни за околната среда (водна среда) са :
   
   • 
     Остра токсичност във водна среда;
     
   • 
     Потенциал за биоакумулиране или действително биоакумулиране;
     
   • 
     Разлагане (биотично или абиотично) за органични химикали; и
     
   • 
     Хронична токсичност във водна среда.
     

2. 
   Въпреки че се предпочитат данни от методи на изпитване, които са съгласувани на международно ниво, на практика, могат да се използват и данни от национални методи, когато те се считат за равностойни. По принцип се приема, че данните за токсичността за сладководните и морските видове могат да се считат за достоверни, но е желателно да бъдат потвърдени чрез Насоките за изпитания на ОИСР или техен еквивалент съгласно принципите на Добрите Лабораторни практики (ДЛП). Когато няма такива данни, класификацията се основава на най-добрите лични данни.
   

3. 
   Острата токсичност във водна среда обикновено се определя чрез LC₅₀ (Насоки за изпитвания 203 на ОИСР или еквивалент) на риба за 96 часа, при ракообразни видове - 48 часа EC₅₀ (Насока за изпитвания 202 на ОИСР или еквивалент) и/или при водорасли - 72 или 96 часа EC₅₀ (Насоки за изпитвания 201 на ОИСР или еквивалент). Тези видове се считат за заместители на всички водни организми. Данни за други видове, като Lemma (малки плаващи), също могат да бъдат взети предвид, ако методологията на изпитването е подходяща.
   

4. 
   Биоакумулиране означава чистият резултат от поемането, преобразуването и елиминирането на дадено вещество в резултат от всички начини на въздействие (т.е. въздух, вода, утайка/почва и храна).
   

Способността за биоакумулиране обикновено се определя посредством коефициента на съотношението октанол/вода, отчетено като log K_ow съгласно Насоки за изпитвания107 или 117 на ОИСР. Това представлява способноста за биоакумулиране, но опитно определеният Фактор на биоконцентрацията, (BCF) е по точният метод за измерване и е за предпочитане (ако е възможно). A BCF се определя съгласно Насоки за изпитвания 305 на ОИСР.

5. 
   Разлагането в околната среда може да бъде биотично или абиотично (напр. хидролиза) и използваните критерии отразяват този факт. Лесното биоразлагане се определя бързо чрез изпитанията за биоразложимост на ОИСР (Насоки за изпитвания на ОИСР 301 (A - F)). Положителните резултати от тези изпитания могат да се считат за показателни за бързото разлагане в повечето среди. Тъй като това са сладководни изпитания, също така е включено използването на резултати от Насоки за изпитания на ОИСР 306, което е по подходящо за морски среди. Когато такива данни не са известни, счита се, че коефициент BOD(5 дни)/COD _0.5 е показател за бързо разлагане. Абиотичното разлагане, като хидролиза, първично разлагане, абиотично и биотично, разлагане в неводна среда и доказано бързо разлагане в околната среда, могат да се вземат предвид при определянето на бързото разлагане⁵ .
   

Веществата се считат за бързо разлагащи се в околната среда, ако са изпълнени следните критерии:

1. 
   При 28- дневно изследване на способността за бързо разлагане са постигнати следните нива на разлагане:
   

1. 
   При изпитания, въз основа на разтворен органичен въглерод: 70%;
   

2. 
   При изпитания, въз основа на консумиран кислород или произведен въглероден двуокис: 60% от теоретичния максимум;
   

Тези нива на биологично разлагане се постигат в срок от 10 дни от началото на разлагането, като тази точка е момента, в който 10% от веществото е разложено; или

2. 
   В тези случаи, когато има данни само за BOD и COD, и когато съотношението BOD₅/COD е _0.5; или
   

3. 
   Ако има други убедителни научни доказателства за това, че веществото или сместа може да бъде разложено (биотично и/или абиотично) във водна среда до ниво над 70% в рамките на 28-дневен период.
   

6. 
   Данните за хронична токсичност са по-малко известни отколкото данните за остра такава и кръгът от изпитвателни процедури е по-малко стандартизиран. Могат да се приемат обобщени данни, съгласно Насоки за изпитвания на ОИСР 210 (Ранен етап от живота на рибите) или 211 (Възпроизводство на дафния) и 201 (Подтискане на растежа на водорасли). Могат да се използват и други потвърдени и международно приети изпитания. Трябва да се използват "Концентрации, при които няма видими ефекти" (NOEC) или други равностойни L(E)Cx.
   

3. 
   Категории и критерии за класифициране на веществата
   

Веществата трябва да се класифицират като "вещества опасни за околната среда (водна среда)", ако отговарят на критериите за Остра токсичност 1, Хронична токсичност 1 или Хронична токсичност 2, в съответствие със следващите таблици:

Остра токсичност

Категория: Остра токсичност 1 Остра токсичност : 96 часа LC50 (за риби) 1 mg/l и/или 48 часа EC50 (за ракоообразни) 1 mg/l и/или 72 или 96hr ErC50 (за водорасли или други водни растения ) 1 mg/l

Хронична токсичност

Категория: Хронична токсичност 1 Остра токсичност: 96 часа LC50 (за риби) 1 mg/l и/или 48 часа EC50 (за ракообразни) 1 mg/l и/или 72 или 96 часа ErC50 (за водорасли или други водни растения) 1 mg/l и веществото не е бързо разпадащо се и/или log Kow 4 (освен експериментално определеното BCF < 500)

Категория: Хронична токсичност 2 Остра токсичност: 96 часа LC50 (за риби) >1 до 10 mg/l и/или 48 часа EC50 (за ракообразни) >1 до 10 mg/l и/или72 или 96 часа ErC50 (за водорасли или други водни растения) >1 до 10 mg/l и веществото не е бързо разлагащо се и/или log Kow 4 (освен, ако експериментално е определен BCF < 500), освен, ако хроничната токсичност NOEC са > 1 mg/l

Схемата за класификация по-долу показва процеса, който трябва да се следва:

^* Най-ниската стойност на 96-часово LC₅₀, 48-часово EC₅₀ или 72-часово или 96-часово ErC₅₀, в зависимост от случая.

4. 
   Категории и критерии за класифициране на смеси
   

1. 
   Системата за класифициране на смеси обхваща класификационните категории, които се използват за вещества, означаващи остра категория 1 и хронични категории 1 и 2. За да могат да се използват всички налични данни за целите на класифицирането на опасностите за водната среда от сместа, следното допускане се извършва и прилага, където е уместно:
   

"Съответните съставки" на една смес са тези, които присъстват в концентрация от 1% (тегловна) или по-голяма, освен ако е налице предположение (напр. в случай на високо токсични съставки) че дадена съставка, присъстваща в по-малко от 1% все пак може да бъде от значение за класифицирането на сместа от гледна точка на нейната опасност за водната среда.

2. 
   Подходът към класифицирането на опасностите за водната среда е постъпателен и зависи от вида налична информация за самата смес и за нейните съставки. Елементите на постъпателния подход включват:
   

1. 
   Класификация, основана на изпитваните смеси;
   

2. 
   Класификация, основана на свързващи принципи;
   

3. 
   Използването на "сумиране на класифицираните съставки" и/или "формула за адитивност".
   

Фигура 2.2.9.1.10.4.2 по-долу показва процедурата, която трябва да се следва.

Фигура 2.2.9.1.10.4.2: Постъпателен подход за класифициране на смеси за остра и хронична токсичност като опасност за водната среда

Налични данни от изпитвания за токсичност във водна среда за сместа като цяло

_{Не Да}

КЛАСИФИЦИРАНЕ за

опасност от остра/хронична

токсичност (2.2.9.1.10.4.3)


Достатъчно налични данни за подобни смеси, за да се преценят опасностите

Не
Да Прилагат се свързващи принципи (2.2.9.1.10.4.4)

Прилага се методът на обобщаване (2.2.9.1.10.4.6.1 до 2.2.9.1.10.4.6.4)

като се използват:

КЛАСИФИЦИРАНЕ

За опасност от остра/ хронична токсичност

Или водната токсичност или класификационните данни налични за всички съответни съставки

Не
Използват се наличните данни за опасност на известните съставки

Да

Процент от всички съставки класифицирани като “Хронично токсичн”

• 
  Процент от съставки класифицирани като „Остро токсични“
  
• 
  Процент съставки с данни за остра токсичност: прилага се формулата за адитивност (2.2.9.1.10.4.5.2) и получената L(E)C₅₀ се конвертира в подходящата категория "Остра токсичност"
  

Прилага се методът на обобщение и адитивната формула (2.2.9.1.10.4.6.1 до 2.2.9.1.10.4.6.4) и се прилага 2.2.9.1.10.4.6.5

КЛАСИФИЦИРАНЕ

За остра/хронична токсичност

КЛАСИФИЦИРАНЕ

за остра /хронична токсичност

3. 
   Класификация на смесите, при наличие на данни за цялата смес
   

1. 
   Когато сместа като цяло е изпитвана, за да се определи нейната токсичност във водна среда, тя трябва да се класифицира съобразно критериите, уточнени за вещества, но само за остра токсичност. Класификацията е основана на данни за риби, ракообразни и водорасли/растителност. Класификацията на смеси посредством данни за LC₅₀ или EC₅₀ не е възможна за хронични категории, тъй като са необходими и данните за токсичността и данните за пораженията на околната среда и няма данни за способността за разлагане и биоакумулиране за смесите като цяло. Не е възможно да бъде приложен критерият за класификация на хроничната токсичност, той като данните от изпитанията за разлагаемост и бионатрупване на смесите не могат да бъдат тълкувани, те имат смисъл само за отделни вещества.
   

2. 
   Когато са налице данни от изпитания за остра токсичност (LC₅₀ или EC₅₀) тези данни, както и информация по отношение на класификацията на съставки за хронична токсичност, се използват за достигане до класификацията на изпитваните смеси, както следва. Когато са налице и данни за хронична (дълготрайна) токсичност (NOEC), те трябва също допълнително да се използват.
   

1. 
   L(E)C₅₀ (LC₅₀ или EC₅₀) на изпитваната смес _1 mg/l и NOEC на изпитваната смес _1.0 mg/l или неизвестна:
   

- сместа се класифицира като категория остра токсичност 1;

- прилага се подходът по сумиране на класифицираните съставки (виж 2.2.9.1.10.4.6.3 и 2.2.9.1.10.4.6.4) за класифициране в категория „хронична токсичност“ (хронична 1, 2, или не е необходимо класифициране в категория „хронична токсичност“);

2. 
   L(E)C₅₀ на изпитваната смес _1 mg/l и NOEC на изпитваната смес >1.0 mg/l:
   

- сместа се класифицира като категория остра токсичност 1;

- прилага се подходът на сумиране на класифицираните съставки (виж 2.2.9.1.10.4.6.3 и 2.2.9.1.10.4.6.4) за класифициране в категория „хронична токсичност 1“. Ако сместа не е класифицирана в категория „хронична токсичност 1“, не е необходимо класифициране в категория „хронична токсичност“ ;

3. 
   L(E)C50 на изпитваната смес >1 mg/l, или над разтворимостта във вода, и NOEC на изпитваната смес _1.0 mg/l или неизвестна стойност:
   

- не е необходимо класифициране в категория „остра токсичност“;

- прилага се подходът по сумиране на класифицираните съставки (виж 2.2.9.1.10.4.6.3 и 2.2.9.1.10.4.6.4) за хронична класификация или няма нужда от хронична класификация;

4. 
   L(E)C50 на изпитваната смес >1 mg/l, или над разтворимостта на водата, и NOEC на изпитваната смес >1.0 mg/l:
   

- Не е необходимо класифициране в категории „остра токсичност“ или „хронична токсичност“.

2.2.9.1.10.4.4 Свързващи принципи

1. 
   Когато самата смес не е била подложена на изпитване за определяне на нейната опасност във водна среда, но съществуват достатъчно данни за отделните съставки и подобни изпитвани смеси, за да може адекватно да се характеризират опасностите, криещи се в сместа, тези данни се използват в съответствие със следните приемливи свързващи правил. Това гарантира, че процесът на класифициране използва наличните данни във възможно най-голяма степен при характеризирането на опасностите от сместа без да е необходимо допълнително изпитване при животни.
   

2. 
   Разреждане
   

1. 
   Ако една смес е получена чрез разреждане на друга класифицирана смес или вещество с разредител, който има същата или по-ниска класификация за опасност във водна среда от най-малко токсичната първоначална съставка, и който не се очаква да засегне степента на опасност във водна среда на други съставки, сместа се класифицира като равна на първоначалната смес или вещество.
   

2. 
   Ако една смес е получена чрез разреждане на друга класифицирана смес или вещество с вода или друг напълно нетоксичен материал, токсичността на сместа се изчислява от първоначалната смес или вещество.
   

3. 
   Групиране по партиди
   

Спецификацията за опасност във водна среда на една серия произведена комплексна смес се приема, че е равностойна на тази на друга серия продукция от същия търговски продукт и че е произведена от или под контрола на същия производител, освен ако има причина да се смята, че е налице значително отклонение, така че класификацията, от гледна точка на опасността във водна среда на серията, да се е променила. Ако това се е получило, се налага нова класификация.

4. 
   Концентрацията на смеси, които са класифицирани в най-строгите класификационни категории (хронична 1 и остра 1)
   

Ако дадена смес бъде класифицирана като хронично токсична 1 и/или остро токсична 1 и съставките на сместа, които са класифицирани като хронично токсични 1 и/или остро токсични 1 са допълнително концентрирани, по-концентрираната смес се класифицира в същата класификационна категория като първоначалната смес без допълнително изпитване.

5. 
   Интерполиране в рамките на една категория на токсичност
   

Ако смесите A и B са в една и съща класификационна категория и се създаде смес С, в която токсикологично активните съставки са в концентрации междинни спрямо смесите А и В, тогава смес С е в същата категория като А и В. Да се има предвид, че идентичността на съставките е една и съща в трите смеси.

2.2.9.1.10.4.4.6 Сходни по съществото си смеси
При дадени следните условия:

1. 
   две смеси:
   

1. 
   A + B;
   

2. 
   C + B;
   

2. 
   концентрацията на съставка В е една и съща в двете смеси;
   

3. 
   концентрацията на съставка A в смес (i) е равна на тази на съставка C в сместа (ii);
   

4. 
   класификациите за A и C са на разположение и са едни и същи, т.е. те са в една и съща категория на опасност и не се очаква да засегнат токсичността във водна среда на B,
   

тогава не ще се налага да се провежда изпитване на смес (ii), ако сместа (i) вече е характеризирана чрез изпитване и двете смеси са класифицирани в една и съща категория.

5. 
   Класификация на смеси, когато има данни за всички съставки или само за някои съставки на сместа
   

1. 
   Класификацията на една смес се основава на сумиране на концентрациите на нейните класифицирани съставки. Процентът съставки, класифицирани като "Остро токсични" или "Хронично токсични" се подава директно в метода на сумиране. Детайлите за метода на сумиране са описани в 2.2.9.1.10.4.6.1 до 2.2.9.1.10.4.6.4.
   

2. 
   Смесите често могат да бъдат съставени от комбинация от двете съставки, които са класифицирани (като Остро токсична1 и/или Хронично токсична 1,2) и тези, за които са налични достатъчно данни от изпитвания. Когато са налице достатъчно данни за токсичността на повече от една съставка в сместа, комбинираната токсичност на тези съставки се изчислява посредством следната формула за адитивност, като изчислената токсичност се използва за определяне на остра токсична опасност за тази част от сместа, която след това се използва при прилагането на метода на сумиране.
   

където:

C_i = концентрацията на съставка i (тегловен процент);

L(E)C_50i = (mg/l) LC₅₀ или EC₅₀ за съставка i;

n = брой на съставките, и i е между 1 и n;

L(E)C_50m = L(E)C₅₀ от частта на сместа с данни от изпитването.

3. 
   Когато се прилага формулата за адитивност за част от сместа, е препоръчително да се изчисли токсичността на тази част от сместа, като за всяко вещество се използват стойности на токсичността, които са свързани със същите видове (т.е.риба, дафния или водорасли) и след това да се използва най-силната токсичност (най-ниската стойност), която е получена (т.е. използване на най-чувствителния от трите вида). Когато обаче, не са налице данните за токсичност на всяка съставка при същите видове, стойността за токсичност на всяка съставка се избира по същия начин, по който са избрани стойностите за токсичност за класификацията на веществата, т.е. използва се по-високата токсичност (от най-чувствителния опитен организъм). Изчислената остра токсичност се използва след това за класифициране на тази част от сместа като Остро токсична 1, използвайки същия критерий, който е описан за веществата.
   

4. 
   Ако една смес бъде класифицирана по повече от един начин, използва се методът, който дава по-конкретен резултат.
   

5. 
   Метод на сумиране
   

1. 
   Процедура на класифициране
   

По правило, по-високата класификация за смеси е с приоритет пред по-ниската класификация, напр. класификация в категорията хронична токсичност 1 отменя класификация в категорията хронична токсичност 2. В резултат от това, процедурата по класифициране е вече завършена, ако резултатите от класифицирането са хронична токсичност 1. Не е възможно по-висока класификация от категорията хронична токсичност; поради това, не е необходимо да се продължава по-нататък с процедурата по класифициране.

2. 
   Класификация за категория остра токсичност 1
   

1. 
   Вземат се предвид всички съставки, класифицирани като остра токсичност 1. Ако сборът на тези съставки е най-малко 25%, цялата смес се класифицира в категория остра токсичност 1. Ако резултатът от изчислението е класифициране на сместа в категория остра токсичност 1, процедурата по класифициране е завършена.
   

2. 
   Класификацията на смесите за остра токсичност въз основа на събиране на класификационните съставки, е обобщена в Таблица 2.2.9.1.10.4.6.2.2 по-долу.
   

Таблица 2.2.9.1.10.4.6.2.2 : Класификация на смес за остра токсичност въз основа на събиране на класифицираните съставки

Сбор на съставките, класифицирани като:	Сместа се класифицира като:
Остра токсичност 1 xM a ≥ 25%	Остра токсичност 1

^a За обяснение на множителя М, виж 2.2.9.1.10.4.6.4.

3. 
   Класификация за категориите хронична токсичност 1, 2
   

1. 
   Първо се вземат предвид всички съставки, класифицирани в категорията хронична токсичност 1. Ако сборът на тези съставки е по-голям или равен на 25%, сместа се класифицира в категория хронична токсичност 1. Ако резултатът от изчислението е класифициране на сместа в категория хронична токсичност 1, процесът по класифициране е завършен.
   

2. 
   В случаите, когато сместа не е класифицирана в категорията хронична токсичност 1, разглежда се възможността за класифициране в категорията хронична токсичност 2. Сместа се класифицира в категорията хронична токсичност 2, ако десетократния сбор на всички съставки, класифицирани в категорията хронична токсичност 1, плюс сбора на всички съставки класифицирани в категорията хронична токсичност 2, е най-малко 25%. Ако резултатът от изчислението е класифициране на сместа в категория хронична токсичност 2, процесът на класифицирането е завършен.
   

3. 
   Класификацията на смесите за хронична токсичност, въз основа на това събиране на класифицираните съставки, е обобщена в Таблица 2.2.9.1.10.4.6.3.3 по-долу.
   

Таблица 2.2.9.1.10.4.6.3.3: Класификация на смес за хронична токсичност въз основа на събиране на класифицираните съставки

Сбор на съставките класифицирани като:	Сместа се класифицира като:
Хронична токсичност 1 x M a ≥ 25%	Хронична токс. 1
(M x 10 x Хронична токсичност 1)+ Хронична токсичност 2 ≥ 25%	Хронична токс. 2

^a За обяснение на множителя M, виж 2.2.9.1.10.4.6.4.

4. 
   Смеси със силно токсични съставки
   

Съставките от категория остра токсичност 1 с токсичности доста под 1 mg/l могат да повлияят на токсичността на сместа и имат по-голяма тежест при прилагането на метода на сумиране. Когато една смес съдържа съставки, класифицирани в категорията остра или хронична токсичност 1, се прилага постъпателният подход, описан в 2.2.9.1.10.4.6.2 и 2.2.9.1.10.4.6.3, като се използва претеглена сума чрез умножаване на концентрациите на съставките в категория 1 с множител, вместо просто събиране на процентите. Това означава, че концентрацията на „Остра токсичност 1“ в лявата колона на таблица 2.2.9.1.10.4.6.3.3 се умножават по съответния множител. Множителите, които се прилагат спрямо тези съставки се определят посредством стойността на токсичността, както е обобщена в таблица 2.2.9.1.10.6.4 по-долу. Поради това, за да се класифицира смес, съдържаща съставки от категорията остра токсичност 1 и/или хронична токсичност 1, класификаторът трябва да е информиран за стойността на множителя, за да приложи метода на събиране. Възможно е, като алтернативна, да се използва формулата за адитивност (виж 2.2.9.1.10.4.5.2), когато има данни за токсичността за всички силно токсични съставки в сместа и има убедителни доказателства, че всички други съставки, включително тези, за които липсват конкретни данни за остра токсичност, са с ниска токсичност или не са токсични и не са с особено значение за опасността, която създава сместа за околната среда.

Таблица 2.2.9.1.10.4.6.4 : Множители за силно токсични съставки на смеси

L(E)C50 стойност	Множител (M)
0.1 < L(E)C50 ≤1	1
0.01 < L(E)C50 ≤0.1	10
0.001 < L(E)C50 ≤0.01	100
0.0001 < L(E)C50 ≤0.001	1000
0.00001 < L(E)C50 ≤0.0001	10000
(продължава през интервали с множител 10)

5. 
   Класификация на смеси със съставки без каквато и да е приложима информация
   

В случай, че за една или няколко съставки на сместа от значение за класификацията няма приложима информация за тяхната остра и/или хронична опасност за водната среда, се прави извода, че сместа не може да бъде класифицирана в една или повече категория(ии) на опасност. В този случай, класификацията на сместа се прави въз основа само на известните съставки с допълнителен израз в информационния лист за безопасност, гласящ: „Сместа съдържа х% съставки с неизвестна опасност за водната среда“.

5. 
   Вещества или смеси, опасни за водната среда, които не са класифицирани по друг начин съгласно ADR
   

1. 
   Вещества или смеси опасни за водната среда, които не са класифицирани по друг начин съгласно ADR, се определят като:
   

UN № 3077 ВЕЩЕСТВО, ОПАСНО ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА, ТВЪРДО,

Н.У.К. или

UN № 3082 ВЕЩЕСТВО, ОПАСНО ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА, ТЕЧНО, Н.У.К.

Те се причисляват към опаковъчна група III.

2. 
   Независимо от разпоредбите на 2.2.9.1.10,
   

1. 
   Вещества, които не могат да бъдат причислени към позиции, различни от UN №. 3077 и 3082 в Клас 9 или към други позиции в класове 1 до 8, но които са посочени в Директива на Съвета 67/548/EEC от 27 юни 1967 г. за уеднаквяване на законите, разпоредбите и административните мерки относно класификацията, опаковката и етикетирането на опасни препарати⁶, с измененията в нея, като вещества, за които е отредена буква N „Опасни за околната среда“ (R50; R50/53; R51/53); и
   

2. 
   Разтвори и смеси (като препарати и отпадъци) от вещества, които са обозначени в буква N "Опасни за околната среда" (R50; R50/53; R51/53) в Директива 67/548/EEC, с измененията в нея, и които, съгласно Директива 1999/45/EC на Европейския Парламент и на Съвета от 31 май 1999 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати⁷, с измененията в нея, също са обозначени с буква N "Опасни за околната среда" (R50; R50/53; R51/53), и които не могат да бъдат причислени към позиции, различни от UN № 3077 и 3082 в Клас 9 или към други позиции в класове 1 до 8; се отнасят към UN № 3077 или 3082 от Клас 9 според случая.".
   

2.2.9.1.15 Изменя се по следния начин:

"2.2.9.1.15 Когато е посочено в колонка (4) от Таблица A на Глава 3.2, веществата и изделията от Клас 9 се отнасят към една от следните опаковъчни групи според степента на опасност, която крият:
Опаковъчна група II: вещества криещи средна опасност

Опаковъчна група III: вещества криещи малка опасност

2.2.9.3. Под "Литиеви батерии", класификационен код M4:
Изменят се трите съществуващи позиции както следва:
3090 ЛИТИЕВО-МЕТАЛНИ БАТЕРИИ (включително батерии от литиева сплав)

3091 ЛИТИЕВО-МЕТАЛНИ БАТЕРИИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ОБОРУДВАНЕ (включително батерии от литиева сплав)

3091 ЛИТИЕВО-МЕТАЛНИ БАТЕРИИ, ОПАКОВАНИ С ОБОРУДВАНЕ

(включително батерии от литиева сплав)

В края на трите съществуващи позиции, се добавя "(включително батерии от литиева сплав)" и се добавят следните нови позиции:

"3480 ЛИТИЕВО-ЙОННИ БАТЕРИИ (включително литиево-йонни полимерни батерии)

3481 ЛИТИЕВО-ЙОННИ БАТЕРИИ, СЪДЪРЖАЩИ СЕ В ОБОРУДВАНЕ (включително литиево-йонни полимерни батерии) или

3481 ЛИТИЕВО-ЙОННИ БАТЕРИИ, ОПАКОВАНИ С ОБОРУДВАНЕ (включително литиево-йонни полимерни батерии)".

Каталог: images -> Image -> n uredba -> adr -> adr2011
adr2011 -> Закон на 16. 03. 1995 г. Дв, бр. 28 от 28. 03. 1995 г., в сила от 12. 06. 1995 г. Издадени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
adr2011 -> Закон на 16. 03. 1995 г. Дв, бр. 28 от 28. 03. 1995 г., в сила от 12. 06. 1995 г. Издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
adr2011 -> Закон на 16. 03. 1995 г. Дв, бр. 28 от 28. 03. 1995 г., в сила от 12. 06. 1995 г. Издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
adr2011 -> Закон на 16. 03. 1995 г. Дв, бр. 28 от 28. 03. 1995 г., в сила от 12. 06. 1995 г. Издадени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Изтегляне 3.47 Mb.

Сподели с приятели: