Закон по време и място
V. Изменение свойствата на обектите в качеството на следи
Изтегляне 455.01 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
- Навигация на страницата:
- VІ. Писмени знаци, текстове и рисунки
V. Изменение свойствата на обектите в качеството на следиВ резултат на престъплението е възможно да се променят физическите /и/ или химическите свойства на намиращи се на местопроизшествието обекти, не самите обекти, а променените им в резултат на престъплението свойства е следа в криминалистичестическия смисъл на думата. При изучаването на тези изменения е възможно да се получи информация за действията, процесите, явленията, които са ги причинили. VІ. Писмени знаци, текстове и рисункиТези изменения свързани с престъплението могат да бъдат определени, като интелектуални следи доколкото отразяват знания, умения, послания и др. Опират не само до документи, но и на местопроишествието – по стени, върху трупа на пострадалия и т. н. VІІ. Пространствени изменения в качеството на следа – в резултат на престъплението е възможно да се промени мястото и /или/ положението на намиращите се на местопроишествието предмети. Новото им място и /или/ положение е част от причинените от престъплението изменения на местопроишествието. Доколкото тези изменения могат да бъдат източник на информация за разследваното събитие, те се разглеждат в качеството на следи. Два са основните въпроса, които възникват при изучаването на пространствените изменения на местопроишествието в качеството на следи как да се установят каква информация е възможно да се получи от тях установяването на причинените от престъплението пространствени изменения се постига по два начина: чрез показанията на лица, които познават обстановката, където е извършено престъплението и изучаване на самата обстановка. При разпита на лицата познаващи обстановката се поставят следните основни въпроси: кога за последен път преди престъплението са видяли съответната обстановка; какво е било нейното състояние тогава; имали различия между състоянието на обсановката преди и след престъплението и ако има конкретно в какво се изразява. За пространствени изменения в обстановката може да се съди по следните признаци: когато даден предмет се намира на нетипично за функционалното му предназначение място; когато даден предмет се намира на нетипично за конкретната обсановка място; когато функционално свързани предмети неестествено са отделени един от друг и др. 4 Съдебна балистика /класификация на оръжието и боеприпасите, следи от изстрел, откриване, фиксиране, изследване, оценка на веществените доказателства, свързани с употребата на огнестрелно оръжие/. Съдебната балистика е раздел от криминалистическата техника в предмета на който се включва изучаване на огнестрелно оръжие, боеприпаси и следи от изстрел. В предмета на изследване на огнестрелно оржие се включва остановяването на следните основни обстоятелства: дали дадена част е от огнестрелното оръжие; дали дадена част от огнестрелното оръжие е от конкретното огнестрелно оръжие; огнестрелното оръжие годно ли е да възпроизведе изстрел; възможно ли е да се възпроизведе изстрел с огнестрелното оръжие, без натискане на спусъка; преди колко време е произведен последния изстрел със съответното огнестрелно оръжие и др. При изследването на боеприпасите се установяват следните обстоятелства: за какъв калибър, вид и система на огнестрелно оръжие е предначназен патрона; кога и къде е произведен патрона куршумът и гилзата представлявали ли са едно цяло /патрон/ При изучаването на следите от изстрела се установяват две основни групи следи: върху куршума и гилзата /от огнестрелно оръжие/ върху поразената преграда /от куршума/ следите върху гилзата се причиняват от пълнителя, иглата на ударника, изхвъргача, отражателя и дъното на затвора – чрез микроскоп, на които има фотоапарат. Върху куршума се причиняват следи от каналите на цевта, при изучаването им е възможно да се установи: броя на каналите на огнестрелното оръжие; дълбочината на каналите; посоката им /лява-дясна/ и др. Тъй като микрорелефа на всяка част от огнестрелното оръжие е строго индивидуален, чрез следите върху гилзата и коршума е възможно да се идентифицира огнестрелното оръжие от което са изстреляни. Това се осъществява чрез сравнителен микроскоп с два околяра чрез които е възможно едновременно да се наблюдава повърхността на свързаните с престъплението гилза или куршум и съответните сравнителни образци. При изучаване на поразената от куршума преграда е възможно да се установят следните обстоятелства: Каква е посоката на изстрела – за нея може да се съди по различни признаци, отмятане на частици от поразената преграда по посока на изстрела; по голям диаметър на изходното отверствие /изходната рана има по-голям диаметър от входната рана/ Установяване дистанцията на изстрела – при изстрел от упор или много близко разстояние се получава така наречения “пояс на замърсяване”. Той се образува в резултат на обгаряне от изстрела, опушване, набиване на неизгорели барутни частици и микрочастици от гилзата и куршума и др. Поясът на замърсяване е източник на информация за изстрел от упор или близко разстояние. Ако се налага да се установи с голяма точност разстоянието от което е произведен изстрела се провежда експериметална стрелба, докато се получи същия “пояс на замърсяване”, който е открит върху поразената преграда. Установяване на мястото от където е произведен изстрела – използва се метода на визирането. Той се прилага, когато чрез един куршум се причиняват две или повече пробоини намиращи се на сравнително близко разстояние една от друга. През пробоината се прокарва тънка тръбичка или лазарен лъч чрез които е възможно да се проследи траекторията на куршума и по този начин да се установи с по-голяма или по-малка точност мястото от където е произведен изстрела. Определяне последователността на изстрела – установяването на това обстоятелство зависи от естеството на поразената преграда. Когато куршума е преминал през стъклена преграда /прозорец, витрина/ се образуват радиални и диагонални пукнатини. Такива пукнатини се образуват при всеки следващ изстрел. Възможно е диагоналните пукнатини от последващия изстрел да се пресичат от диагоналната пукнатина на предходния. Правилото е, че колкото по-къси са диагоналните пукнатини, толкова по-късно е изстрелян куршума чрез който са пречинени. За последователност на изстрелите в стъклена преграда е възможно да се съди и по количеството стъклени микрочастици в пробойните. Когато куршумът премине през стъклена преграда по отвора на пробойната остават стъклени микрочастици. Произведе ли се втори изстрел по стъклената преграда, стъклените частици от първата пробойна падат в резултат на вибрацията причинени от куршума от втория изстрел. Ето защо правилото е, че колкото по-малко са стъклените микрочастици в пробойната, толкова по-рано е произведен изстрела. Установяване давността на изстрела – за този факт може да се съди по различни признаци /температура на гилзата и куршума, степен на окисляване на следите върху гилзата и куршума и др./ Изтегляне 455.01 Kb. Сподели с приятели:
|