основен – определят престъплението в неговите основни разновидности (минимум от признаци).
специален – отразяват специфични особености, променящи общ. опасност и могат да се отнасят до всички признаци на състава (обект/субект/ обективна и субективна страна.) Когато тези специални обстоятелства повишават общ.опасност, се предвиждат по-тежки наказания. В теорията и практиката тези състави се наричат “квалифицирани”. Обратно, при типично по-малка общ. опасност и по-леко наказуеми престъпления - “привилегировани”.
съставомерност = пълно и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективно признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност.
несъставомерност = деецът не е осъществил поне един от признаците на състава на даден вид престъпление. Неосъществяването означава, че не е извършено престъплението, визирано в дадената норма на Особената част.
Обект на престъплението Понятие за обекта на престъплението. Значение на обекта за категоризиране на престъпленията. Начини за описание на обекта. Общ, родов и предмет на престъплението.
НК очертава обекта на защита от правните норми – личността, правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. Престъплението засяга отрицателно различни по характер и значимост обществени отношения. Те от своя страна включват 4 основни структурни елемента (правни субекти, предмет, връзката между участниците и поведението им).
общ обект: цялата съвкупност от обществени отношения (причиняване на смърт)
групов (родов) обект: група обществени отношения, обединени по родов признак (право на собственост) .....глави в НК
непосредствен обект: вид обществени отношения, засегнати с даден вид престъпления .... раздели в НК
