Закон по време и място


Вменяемост и невменяемост



страница4/120
Дата02.04.2022
Размер455.01 Kb.
#113999
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   120
Nakazatelno pravni nauki variant 1 da
Свързани:
Курсова Работа по Маркетинг - Танер Таир - 209912063, Курсова Работа по Управление на Инвестициите - Танер Таир - 209912063
2.2 Вменяемост и невменяемост
Определение на вменяемостта. Понятие за невменяемост. Критерии: психиатричен (медицински) и психологичен (юридически). Намалена и частична вменяемост. Психическо разстройство след извършване на престъплението.
Основни качества на човешката психика, свързани с принципното обосноваване на наказателна отговорност.
Няма легално определение на вменяемост и то се извежда по аргумент на противното от определението за невменяемост. На лице е когато деецът притежава способността да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ги ръководи (интелектуален и волеви момент).
невменяемост = умствена недоразвитост / продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
Психиатричен критерий – умствена недоразвитост и разстройство на съзнанието;
Психологичен критерий – отсъствие на интелектуалния или на волевия момент.
Невменяемостта е основание за наказателна неотговорност само ако в момента на деянието лицето не е притежавало изискуемите от закона интелектуални и волеви способности. Не може да съществува “частична” или “намалена” вменяемост. Ако настъпи разстройство след извършване на престъплението е налице невъзможност да се постигнат целите на наказанието. По отношение на невменяемите могат да бъдат приложени принудителни медицински мерки, като разликата между отделните видове е в зависимост от степента на изолация.


3 Понятие за престъплението – същност, определение; престъплението като деяние; престъпен резултат; причинна връзка.


Понятие за престъплението
Определение на престъплението. Основна характеристика на престъплението. Разграничение от други правонарушения. Елементи на престъплението. Престъпление и състав на престъплението. Признаци на състава на престъплението.
Престъплението е единственият юридически факт, който поражда наказателни правоотношения и единственото основание за наказателна отговорност.
“Престъпление е това обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.”
Определението обхваща двата елемента на престъплението:

  • обективен елемент :

      • деяние в неговите две основни форми – действие и бездействие;

      • обществената опасност: отрицателното въздействие в/у съществуващи обществени отношения чрез увреждане или застрашаване на обекта;

      • противоправност– противоречие с установена правна забрава;

      • наказуемост – установена със закон.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   120




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница