Само следовател и прокурор могат да привлекат едно лице като обвиняем.
След като повдигне обвинението следователят задължително определя мярката за неотклонение – една от 4-те мерки. По нашето право не може да има обвиняем без мярка за неотклонение.След това следователят пристъпва към предявяване на обвинението:
Непосредствената задача на предявяването на обвинението е да научи обвиняемият в какво е обвинен-обвиняемият и неговият адвокат трябва да имат възможност да прочетат обвинението. При предявяването на обвинението за пръв път възниква функцията по защитата.
Веднага след като предяви обвинението следователят е длъжен да извърши разпит на обвиняемия.
Повдигането, предявяването на обвинението и разпитът на обвиняемия са процесуални действия, които се извършват незабавно едно след друго. Незабавно означава, че не могат да се извършват други следствени действия;
Когато следователят прецени, че е извършил обективно, всестранно и пълно разследване, той пристъпва към предявяване на следствието: целта на предявяването на следствието е да се запознае обвиняемият с всички приложени към делото материали. Следствието се предявява и на гражданския ищец и гражданския ответник в присъствието на техните повереници.
При предявяване на следствието гражданите имат право да направят различни искания, бележки и възражения и когато следователят приеме някое от тези искания и извърши следствени действия, той отново предявява следствието.
След като изготви своя заключителен акт, следователят изпраща делото заедно с всички материали на прокурора, с което започва третият стадий на досъдебното производство – действия на прокурора след приключване на предварителното разследване.
